Етикет: Александър Велев

Александър Велев – ДИКТАТОРЪТ в БНР с ново возило

Честито ново возило, г-н Велев. Дето се вика, бонусите идват след добре свършената работа.

Докато другите медии пишат и говорят, в по-голямата част от деня, за президентските избори и скандалите между различните партии, ние днес ще поговорим за новото возило на директора на БНР и наложената от него диктатура в общественото радио. Тя се извършва с любезното съдействие на другарите от Съветът за електронни медии (СЕМ), политически и масонски организации.

Бедното обществено радио вози дебели задници в скъпи автомобили ..

Тенденцията в нашата бедна страна е управляващите да карат скъпи служебни автомобили, от които да ни се усмихват, докато ни засичат по пътищата.

Явно новият директор в  БНР е решил да не се цепи от колектива (за да не му го нацепи той) и си купува „Фолксваген Пасат“ в луксозно изпълнение на лизинг, съобщават от „Биволъ”.

 Това се случва в края на месец юли,  малко след като той уволни скандално водещата на „Неделя 150” и директор на програма „Хоризонт” Лили Маринкова, и прекрати „СЪботаж“ на Румен Леонидов.

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

 Луксозното возило на стойност близо 70 хиляди лева стана съставна част от разходите на обществената медия. Месечната вноска е близо 1500 лв. с таксите за обслужване.

Според разкритията на „Биволъ” директорът на БНР изпълнява стратегията, в която той сам е записал, че ще бъде извършен „задълбочен анализ на разходите за издръжка във всичките им съставни части“.

Дейба, аз този анализ на разходите, господин директор.

Нека се върнем на диктатурата

Диктатурата е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си.

В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.

Вижте още: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

Диктатурата в БНР определено има – тя се налага от Александър Велев с помощта на неговите приближени в радио колегията и хората на управленски постове.  

 

Това най-ясно си пролича, след като Велев отговори с официално писмо на инициативната група за връщането на Лили Маринкова в БНР и възстановяването й като водещ на “Неделя 150”.

От този отговор може да се направят следните изводи:

  • В отговора си Александър Велев се позовава на Закона за радио и телевизия, Кодекса на труда, Правилниците на БНР.  Въз основа на тях той обяснява защо е взел това решение. Само че той разчита на обществено невнимание, защото той в момента стои зад абсурда, че ако едно действие е законосъобразно, то заедно с това автоматично става оправдано (а) етично и (б) управленски.
  • В подписката за връщането на Лили Маринкова в ефир се включиха над 500 човека и медии. С начина, по който отказа да приеме исканията на тази група граждани, новият генерален директор на БНР се самоопределя като администратор, неглижиращ  диалога, обратната връзка и експертното мнение, задължителни в работата на  една обществена медия. Това, ако не е една своеобразна дикататура, здраве му кажете.
  • Такова уволнение и то на толкова водещо име в журналистиката  противоречи на  основни концепции за управление на обществена медия като БНР. В този случай новият Управителен съвет на обществената медия действа като придатък към Генералния директор. Такъв Управителен съвет очевидно е неспособен или не желае да изпълнява своята функция на коректив на управлението и политиките на нашето Обществено радио.
  • Най-големият показател за дикататурата на Велев е това, че независимо изследване на аудиторията на БНР показва, че само около 3% от слушателите одобряват уволнението на Лили Маринкова. А след като Маринкова не се връща в ефир, това означава, че  администрацията на обществената медия БНР се самоопределя извън реалните интереси на слушателя.
  • И последният и най-важен извод е, че Съветът за електронни медии (СЕМ) не реализира надзорните си функции, включващи гарантирането на свободата на словото, обективността и плурализма в обществената медия БНР. Светкавичното отстраняване от ефир на Лили Маринкова часове след встъпването на избрания от тях генерален директор, обявил на конкурса  концепцията си за  реформи без резки действия, застрашаващи журналистите и приемствеността в БНР, не обезпокои надзорниците. А това бе бърза и груба саморазправа  с един от най-популярните и утвърдени във времето български журналисти.

Вижте още: КОЙ ли налага цензура в БНР?

Политическата поръчка за отстраняване на Лили Маринкова е изпълнена. Алескандър Велев получи своя бонус – нов автомобил „за приноса си“ към плурализма и свободата на словото в БНР.

Автор: Веселин Диманов

 

 

Крепостта се превзема винаги отвътре

Днес на вашето внимание предлагаме интервю с Лили Маринкова, която наскоро беше неправомерно уволнена от БНР.

Преди да я изгонят (меко казано), тя беше директор на програма „Хоризонт“.

Лили Маринкова е носител на множество награди, включително „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Решението за нейното отстраняване дойде малко след като за нов генерален директор на радиото бе избран Александър Велев.

От разговора ни с нея ще разберете какви са причините за това решение на новия директор. Има ли цензура и нарушава ли се свободата на словото в радиото?

Както и КОЙ, и чии интереси стоят зад това скандално решение на новото ръководство. Има ли връзка уволнението на Маринкова с отказа на фондация „Радостина Константинова“ да връчи награда на „Биволъ“?

13494870_1475705272455418_6105993259843677549_n

**********

Как се чувства Лили Маринкова след БНР?

Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията.  Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече  по друг начин.

Разкажете какво се случи.

През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят  случая е  недообмислен, рязък и твърде неучтив. Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме.  Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване , тъй  като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен. Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.

 Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.

Аз бях на този пост  една година, но другите 30 години  са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски  контакт се предпочита пред високомерното администратиране.  Била съм,  и то доста  години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и  генезисът на миналогодишните протести.

Защо според вас радио колегията не ви защити?

Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които  категорично  доказват  тежки нарушения в първия мандат н  А.В. Но не вярват, че както тогава и сега  те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.

Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?

Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество

Но  политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното  обществено-политическо предаване е политически саботаж.

А това редно ли е да се случва в общественото радио?

Не е редно, но заглушаването на гласове  и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се  експонира върху  руините на медийната свобода. Един Тартюф ,пресмятал 15 години  дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в   дрипавите си  мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.

Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!

Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.

Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?

Не е високо, но за радост има бляскави изключения.

Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване? 

Принципът е да не  заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.

Как?

Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката  все повече се превръща в обител на посредственост и  грандомания,  търгуваща с индулгенции без бандерол.

Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.

Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.

Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно  властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..

Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?

Те са функция на Народното събрание. Те са там.

Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?

СЕМ е политико-икономически  орган. А изборът на директор откровена инвестиция.

Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?

То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.

Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?

Понякога има доброволно поемане на робство.   Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е . Всеки е предсказуем и всеки е  изчислен.

Загуба на посоки и цели- на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.

Бихте ли се върнали да работите в БНР?

Разбира се! От 30 години в БНР, аз съм била по-малко от една година директор на „Хоризонт“ и то в объркан и емоционален период. Аз съм журналист през всичките тези години и това е основното, което върша. Аз обичам тази професия! Бих правила пак предавания, с удоволствие. Това те прави свободен. Цял живот се питаме какво е да си свободен? Нашата трудна работа, която те заробва с много неща, взема цялото ти време. Но ти дава много свобода.

Каква е журналистиката за Вас и каква трябва да бъде по принцип?

Журналистиката трябва да те освобождава от страха. Тя да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока. За съжаление, човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.

Интервюто взе: Веселин Диманов