Категория: Коментари

Над закона ли е Динко Вълев – ловецът на мигранти?

Динко Вълев от Ямбол известен като  ловецът на мигранти, е нанесъл побой над приятелката си. Тя е подала жалба в полицията, като е установено, че тя е удряна по главата и лицето. Нанесена й е лека телесна повреда, съобщиха от  МВР Бургас.

„Динко Вълев не ме бие за пръв път“, това каза самата тя в интервю за „Тази събота и неделя“ по bTV.

„Искам да си отключиш телефона да те проверя. Взе един нож и каза, че ще ме подстриже. Не му дадох да ме докосне, той ме удари в бъбреците и паднах на земята. Взе по-голям нож и се опита да ме подстриже. Вкара ме в банята и не ме пускаше да излезна. Молех му се, казах му, че имам нужда от лекар, защото съм обезобразена“, разказва за ужаса потърпевшата Деси.

„Дойдоха полицаите и излъгах, че съм паднала по стълбите, но те не ми повярваха. Казаха, че ако някой причини това на тяхна дъщеря, ще бъде убит. Аз се страхувам от Динко и ме е страх за живота ми. Мислех, че няма да изляза от тая къща жива. Не ме удря за пръв път, това е петия“, разкри Деси.

След като водещата й пусна ВИДЕОТО, с което Динко се оправдава, момичето каза, че за пръв път го гледа и всичко от казаното е лъжа.

Вече няколко дни тази тема обикаля социалните мрежи и медиите в България, но и до ден днешен МВР не е повдиганала обвинение срещу него, а само проверява проверява Динко Вълев за побой над жена.
„Каква Деси?! От вас чувам. В Чикаго съм! Вие луди ли сте”, заяви Динко и с това приключи темата.
Чувството за безнаказаност у нас се мултиплицира

Срещу Динко Вълев има и друго разследването – за подбуждане към дискириминация, насилие и омраза, основани на народност и етническа принадлежност.

Досъдебното производство беше образувано в средата на ноември и е за репортаж за Вълев от февруари 2015 година, в който той разказва, че е задържал 16 чужденци. Той звъни на 112 и казва н операторите, че ще „запука“ и „изпише“ някой от задържаните, а на записа се чува и как крещи на английски език „Всички долу“, как псува, как се заканва, че ще убие един „циганин“ и че „ще ги поударя малко, ще ги лопам“.

Случаят се намира в ОДМВР Бургас. След излъчването, сигнал до държавното обвинение подадоха от Българския хелзинкски комитет. Случаят беше препращан от прокуратурата в София и Средец няколко път. Последно Върховната касационна прокуратура реши, че компетентната прокуратура да се произнесе дали Вълев е извършил престъпление е тази в Средец.

Заключението на прокурор Валентина Маджарова е, че Вълев е подбуждал към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност и етническа принадлежност, осъществено в условията на продължавано престъпление, чрез слово и чрез средства за масова информация.

Динко Вълев обаче свободно си се движи из страната и чужбина, дори след като срещу него има подадена жалба за побои. И тук е момента да попитаме:

Защо Динко Вълев не е призован в МВР Бургас, за да се изясни ситуацията?

Ще му бъде ли наложена постоянна мярка за задържане под стража след като се прибере от Чикаго?

Според адв.  Николай Хаджигенов този случай е типичен за България.

„След като десетилетия са безнаказани взичко големи престъпници и политиците се сляха с мафията дребните разбойници също знаят че могат фа направят всичко. Динко вълев отдавна трябваше да е в панделата още за случаят с бежанците“.

 

Реклами

Бог е любов – в нея ние намираме истинската си свобода

Днес Православната църква чества Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жените около нея. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.

По този повод от „Гласът на младите хора“ потърсихме за коментар Игуменът на Кладнишкия манастир отец Рафаил:

Има ли място за вярата в забързаното ни ежедневие?

Мисля че вярата не е нещо което трябва да бъде разглеждано отделно,или противопоставяно на ежедневието. Вярата е по-скоро това чрез което о-смисляме ежедневието си. Това което ни дава посока и цел. Дава ни светоглед.  Ако разглеждаме вярата си като нещо откъснато от живота, или като елемент без връзка с останалите, бихме изпаднали в тежко вътрешно противоречие. Или залитнали в дуализъм.

Царството Божие е това което очакваме в бъдеще, но то е и това което се ражда чрез вярата във всеки от нас. А всеки от нас е микрокосмос, всеки е сам по себе си един свят, И от какви стихии ще бъде движен, какво развитие ще претърпи, и какво ще бъде неговото бъдеще, е синергично творение на човек и Бог. Бог е извървял Своя път към нас, вложил е Образът Си във всеки, влязъл Е чрез въплъщението Си в света, изкупил го е чрез Кръстната Си Жертва, дал ни е Своите Тяло и Кръв в Свтата Евхаристия,и чрез Възкресението Си е отворил за всеки пътя към безкрая и вечността. Към безкрайната и вечна радост в Себе Си. Остава и всеки да пожелае свободно да извърви и своята част от пътя към Него. Именно да пожелае, защото вярата също е дар който ни се изпраща свише, от Бога. Тя не е наше творение, но е наш избор.

Вярата не е просто това да знаеш, да си убеден че Бог съществува, а е начало на живота в Бога, свързване и влизане в Живота, който е чудо и дар от Бога, Който Е и неговия източник и цел. Все пак трябва да кажем, или по-скоро да припомним че този път е уникален за всеки човек. И че Бог отваря очите за вярата на всеки, тогава когато той е готов за това, и когато е в състояние да възприеме този дар. За това по никой начин не бива да дръзваме, да делим хората на “вярващи“ и “невярващи“, защото често самоопределящите са като “невярващи“, са много по-близко до Бога, от мнозина външно демонстриращи своята вяра, и са само на крачка от осъзнаването и. А пък и вярата като всеки дар, може да бъде изгубена и пропиляна. Или да остане неупотребена, и да не даде плод, което е същото. А може да бъде и злоупотребена.

За това не бива прибързано да съдим за никого и никого. Бог обаче и не насилва никого, и не го принуждава. Дарът е ценен тогава, когато е свободно приет. Ако нещо подарено мимо волята на човека, то често би било тежест и бреме. Дар се дава от любов, а там където няма свобода няма и истинска любов. А Бог е любов. И в тази любов ние намираме истинската си свобода. А любовта е винаги динамична, стремяща се към обичания. Тъй че и вярата е нещо динамично и активно, дори не проявяващо се, а втъкано в целия ни живот. Тя не може да бъде изолирана от отношението ни към другия, към личността му, към света.

За нас християните, вярата е неразделна от Евхаристията, която нпък не е изолирана само в Светата Литургия, когато се актуализира Христовата Жертва, и се явява Царството Му дошло в сила, а е цялостен поглед към света, и живот в света. Живот на получаване и принасяне на дара на живота. Живот на благодарение. Живот на Кръст и Възкресение. Живот в Бога. Живот в света, но не от света, а живот принасящ и водещ този свят към към Вечният живот и свят. Към Божията любов, като източник и смисъл на живота. В която всеки човек-свят може да стане част от Божият свят. Да стане Свят.

Какво бихте казали на вярващите?

Предстоящият празник, Възкресение Христово- Пасха не случайно е наричан “Празник на празниците“. В него не просто отбелязваме циклично някакво събитие, а той е съ-битие в собствен смисъл. Той е победа на Живота над смъртта, но той е ново битие, не просто циклично пробуждащ се живот, какъвто можем да видим в много езически и фолклорни празници, а начало на Новото битие, преодоляло и победило страданието и смъртта зявинаги, разкъсало оковите на този свят, даващо ни дара на истинския живот. За това бих казал на всички: радвайте се!

Радвайте се защото макар и цял свят да лежи в злото. то е не само победимо, но и вече е победено. Радвайте се, и не се страхувайте!

Радвайте се, и не се страхувайте, защото Христос Воскресе, и постави началото на края на злото, страданието и смъртта.

Радвайте се, защото имате дом в който сте обичани, така както никой и нищо в света не може да ви обича.

И вратите на този дом са отворени от Този, Който заради нас и от любов към нас стана като нас, претърпя мъчения и кръстна смърт, и възкръсна от мъртвите и победи смъртта, за да живеем там заедно. И нищо и никой да не може повече, да ни разлъчи от тази любов.

Църквата полага ли нужните грижи за да запази вярата на българите?

Празникът разбира се отбелязва от всички в православната църква, чрез Пасхалните богослужения и Св. Литургия в която се причастяваме с Тялото и Кръвта на възкръсналият Христос, и ставаме едно с Него, и с Любовта му. Преди да отговорим обаче на въпроса за грижата за вярата, трябва да изясним какво е църква. Ние сме свикнали да гледаме на църквата като на институция, “посредничеща“ ни с Бога, или като на място за “духовни услуги“. Това обаче е дълбоко погрешно.

Църквата е преди всичко евхаристийно семейство, и Тяло Христово, чрез което Той присъства в света. Църквата не е, и не може да бъде клира, а в нея сме всички които сме кръстени, вярваме и участваме в Светата евхаристия, и в нея никой не е повече или по-малко значим, а се различаваме само функционално в литургичните си задължения. И в това семейство няма вече „българи“, или казано по-точно там всички етнически и социални граници се заличават, защото глава на това семейство е Сам Христос. И какво свидетелство ще излъчи това семейство,и как ще роди нови членове зависи от всички нас. И от това как осъзнаваме и осмисляме членството си в него.

Интервю на Веселин Диманов

The Times: Русия е слаба!

bd3ed2dc249247f79d1bdc3ffdfb5f1d

Спасителите още изваждаха телата на загиналите деца от руините на училището в Идлиб, когато самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” и руският флот тръгваха да бомбардират още сирийски градове. Междувременно Москва помоли да зареди гориво в испанско пристанище, също като в доброто старо време. Е, вярно е, че после Кремъл отмени плановете си.  

Преди дни Русия публикува снимки на чисто новата си междуконтинентална балистична ракета, РС-28 Сармат, която според руското военно министерство може да заличи площ „с размерите на Тексас или Франция“. В случай че жителите на Ларедо или Лион станат параноични от това изказване, длъжни сме да посочим, че руснаците със същия успех можеха да кажат и „с размера на Испания“.

А посланието на Кремъл е: „Ние сме велика сила, ние сме страшни. Не ни игнорирайте”.

В миналото Съветският съюз беше суперсила, почти равна по статус на САЩ. Руснаците бяха топ производител на манган, а МиГ-овете им бяха известни по целия свят. Но да погледнем на ситуацията реално – те имаха МиГ-ове, но нямаха тоалетна хартия, фабриките им се разпадаха, а магазините им бяха празни. Но дойдеше ли 9-и май, всички предшественици на РС-28 бяха изкарвани пред Мавзолея на Ленин, за да могат неговите наследници да им отдадат почит и възхищение.

По времето на Екатерина Велика била разпространена легендата, че нейният любим министър Григорий Потьомкин издигнал идилично изглеждащи села от гипсокартон по маршрута й около руските провинции. Руснаците повярвали на този мит. Защото дори и ако нещо не съществува в действителност, има значение дали другите вярват, че то съществува.

Ето, флотът на Русия се отправя към Сирия, нейните самолети бомбардират сирийски градове, войниците й загиват в Украйна под маската на „сепаратисти“, политиците й плашат съседите си, а хакерите й проникват в американските електронни пощи. Не са ли това действия и възможности на една суперсила?

А и руснаците харчат доста за отбрана. През 2014 г., с падането на цените на петрола, почти всички пера в бюджета бяха значително съкратени – с изключение на военните. Путин обясни на народа си, че гледа на разходите за отбрана като на „локомотив, който ще издърпа напред различни индустрии: металургията, машиностроенето, химическата и радио-електрически индустрии, IT и телекомуникациите“.

Но истинската опасност за Западна Европа е в надценяването на противника, коментира The Times. Много хора там гледат на Русия и нейната политика като на история за успеха. Путин им изглежда като победител – мъж, който върна гордостта и честта на сънародниците си. Той е решителен. Умен. Хитър. Той върна Крим на руснаците, пое инициативата в Сирия и предизвиква възхищението на повечето руснаци. А европейците, вместо да го демонизират, трябва да правят бизнес с него повече или по-малко по условията му. Това се чува отвсякъде.

Руското правителство разработва грандиозни и скъпи програми, като създаването на новия супер танк Армата, чиято цена от 5 милиона долара доведе до рязък спад на поръчките от 2 300 на 250. Мощният самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, завършен през 1991 г., е истинско механично бедствие със слаби двигатели и остаряла система за изстрелване. Самият факт, че един руски кораб се налага да зареди в пристанище на НАТО на път за страна, която съвсем не е далеч, говори много.

От известно време насам руското правителство намира буфер в голям резервен фонд, който се образува от производството и продажбите на енергия, но сега и той пресъхва. В резултат на това разходите в други области биват жестоко орязвани. Например парите за здраве. Бременни жени в Москва чакат до шест седмици за ултразвук. Рентгенът и кръвните тестове се плащат от пациентите. Медици биват масово уволнявани.

Остават МиГ-овете и манганът. Познато, нали? А истинската опасност за европейците, както винаги, е в надценяването на противника.

Преди 30 години Михаил Горбачов осъзнава, че страната му не може да се конкурира със Запада в технологичните иновации и разходите за отбрана и ускори програмата за реформи. Това си беше чиста конкуренция. Случва се и в момента.

Не сме „за” кръстосване на шпаги и хвърляне на ръкавици. Но трябва да осъзнаем, че позицията на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда.

Междувременно … 

Путин обяви, че Русия не планира да напада която и да било страна и не се меси в президентските избори в САЩ, заяви днес президентът Владимир Путин, цитиран от ТАСС и Ройтерс.

В своя реч Путин увери, че Русия не възнамерява да атакува когото и да било.

„Това е смешно, глупаво и немислимо“, подчерта той.

Руският президент обвини Запада, че преувеличава военната заплаха, която представлява страната му, за да оправдае увеличаването на собствените си военни разходи.

Русия не се меси в президентските избори в САЩ, каза Путин. „Към митичните, въображаеми проблеми се отнася и развихрилата се истерия, не мога да я нарека другояче, че Русия влияела на хода на настоящите избори за президент на САЩ“, заяви той.

 

„Нима наистина някой сериозно мисли, че Русия може с нещо да повлияе върху избора на американския народ?

Америка да не е някаква бананова република? Америка е велика държава“, каза още Путин и отрече твърденията, че Доналд Тръмп е негов фаворит в президентските избори в САЩ.

„Това са пълни глупости, това е просто средство от вътрешнополитическата борба, средство за манипулиране на общественото мнение в навечерието на президентските избори в САЩ“, заяви Путин.

Според него екстравагантното поведение на Тръмп е обмислен политически ход. „Г-н Тръмп е избрал този начин да достигне до сърцата на избирателите си. Той, разбира се, се държи екстравагантно, това всички го виждаме, но смятам, че това е обмислено“, смята той.

Той е на мнение, че световните проблеми трябва да се решават въз основа на международното право и устава на ООН. Руския президент обаче подчерта, че през последните месеци нищо в международните отношения не се променя към по-добро и заяви, че противоречията, свързани с преразпределянето на икономическата мощ и политическото влияние, само са се засилили.

„НАТО не се адаптира към новите условия“, отбеляза Путин. Той посочи, че алиансът, създаден по времето на Студената война, не се е променил оттогава.

„Терористичната заплаха в света нараства. Екстремистите са по-умни, по-силни и по-хитри от онези, които се заиграват с тях“, предупреди той. „Тероризмът може да се победи само чрез обединяване на усилията на всички държави. Днес има нужда от нещо като „план Маршал“ за възраждане на Близкия изток, каза Путин.

 

Държавният глава на Русия изрази съжаление, че Съединените щати са се постарали да провалят мирното споразумение за Сирия, което е договорил с американския си колега Барак Обама. Путин заяви, че му е трудно да работи със сегашната администрация на САЩ, защото тя не спазва никакви споразумения, включително за Сирия. Той каза, че е готов да работи с нов президент, когото и да избере американският народ, и е готов двамата да обсъдят всякакви проблеми.

Руският президент заяви, че Русия няма друг избор освен да прочисти, по думите му, „гнездото от терористи“ в сирийския град Алепо, въпреки че там има и цивилни. „За цивилните жертви в конфликти трябва да се скърби навсякъде, не само в Алепо“, каза Путин и повтори руските твърдения за убити цивилни в района на иракския град Мосул. „Камбаните трябва да бият за всички невинни жертви. Не само в Алепо“, заяви той.

Русия проявява сдържаност в Сирия, но може да изгуби търпение и да реагира на някои действия, предупреди Путин. „Не реагираме на нашите партньори по толкова груб начин. Всичко обаче си има граници. Може и да реагираме“, заяви той без повече подробности.

Източници на информация  NOVA и Vesti.bg

 

Не ме карай да абортирам в лицето ти!

shutterstock_492609157

Добре е, че избрах точно този цвят червило. По-тъмното също беше хубаво. Май него трябваше да взема. Е, нищо. За ежедневието това е по-подходящо. Чувствам се почти перфектно в този понякога объркан свят. Остава да реша и в какъв цвят да боядисам косата си… Де да можеше да вземам свободни решения и за онези, по-важните неща в този живот. „Кой век сме? Можеш.“ Помисли отново.

Обидно.
Обидно.
Обидно.

ОБИДНО Е В КЪТЧЕ ОТ ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ, ДОРИ КАТО СЯНКА, ДА МИНАВА И БЕГЛАТА МИСЪЛ ЗА ТОВА, ДАЛИ И КАКВО МОГА ДА РЕША ЗА СЕБЕ СИ, ЖИВОТА, ЗДРАВЕТО И БЪДЕЩЕТО СИ.

Ще имам дете тогава, когато пожелая. Защото не съм родена с единствената мисия да даря живот. Имам правото да уча и работя това, което пожелая. Ако искам, ще пия и ще пуша. Ще нося вратовръзка, ще се влюбвам в момичета, ще изрусявам косата си, докато не се изтощи напълно, ще се гримирам тежко, ще се татуирам, ще пея, ще опитвам да танцувам, ще ям през нощта, ще подкрепям момчета, които харесват други момчета.

Всъщност… винаги съм таила у себе си някакъв копнеж по миналото. Безумният ни свят може и да ми помогне да отскоча до мрачното средновековие или да се разходя сред динозаврите. Ще си щипя бузите, вместо да използвам руж, и ще ме мъчат въшки под огромната перука. Понякога съм наивно момиче, понякога щастлива и изискана жена. Минавам през живота, правейки това, което ме кара да живея с радост. Без да засягам никого другиго. Защото така е редно да се живее. И това е толкова простичко.

АБОРТЪТ НЕ Е УБИЙСТВО. АБОРТЪТ НЕ ОЗНАЧАВА НЕПРЕМЕННО БЕЗРАЗБОРЕН СЕКС. АБОРТЪТ Е РЕШЕНИЕ, КОЕТО ВЗЕМА МАЙКАТА. ЖЕНАТА. ЧОВЕКЪТ.

Срамувам се, защото е глупаво да живеем във век на (свръх)развити технологии и изкуствени интелекти, а да обсъждаме нечий личен избор. Ако желая, ще родя 8 деца. Мога и да ги осиновя. А може и изобщо да нямам деца, а да гоня кариера и да правя пари. Или да съм беден творец, който не се отделя от чашката. Никой не може да каже на мен дали едното или другото е правилно. Защото имам право да живея в моята малка лична вселена с моите избори.

Има дни, в които животът ни ме озадачава. Гневи ме. Ядосва ме. Кара ме да пожелая да абортирам право в изкривеното лице на този свят.

ДА СПУКАМ ГАДНИЯ ПРЕЗЕРВАТИВ И ОТ НЕГО ДА ИЗТЕКАТ ВСИЧКИ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, БЕЗУМНИ РЕШЕНИЯ И ЗАБРАНИ, КОИТО РЕЖАТ КРИЛЕТЕ. И СЛЕД ТОВА ДА АБОРТИРАМ И ДА РАЗКАРАМ ТАЯ ГАДОСТ. НА ПУБЛИЧНО МЯСТО.

Фройд (и почти всички мъже на света) се чудеше какво искат жените. Искаме да имаме право на избор, Зигмунд. Право на избор. И свобода. И едно хубаво червило.

Сега отивам да си купя някой откачен панталон, защото може да ги забранят скоро. Дългите фусти ще са по-удобни за бързо и спонтанно раждане у дома, на улицата или на полето.

Автор: Александра А. 

Източник: goguide.bg

Държавата пада в капана си

img_3884

Може ли един частник да е по-силен от цяла държава?

Може, ако името на държавата е България, а на частника – Величка Минева.

В това са се убедили депутати, министри, полиция, правосъдие и куп административни началници. Тази дама е съпруга на Марио Минев, известен с прякора Човекa-митница. От 1989 г. той започва работа на ГКПП Кулата със заплата от 220 лева, но през 2000-а напуска като милионер.

Имотите му се простират от Петрич до Черноморието, а жена му се впуска в политиката. През 2008-а тя е водач на Съюза на комунистите в България и е избрана за общински съветник в града. Докато се грижи за благото на петричани обаче, госпожа Минева не спира да се занимава с бизнес. Нейната фирма „ЕТНО” през 2011-а сключва договор с Националната спортна академия. Много сладък договор. Благодарение на него наема за 10 години Националната спортна база „Цар Самуил” в Петрич.

Така националната база става частна.

А г-жа Минева става стопанин на: хотел, почивна станция, административна сграда, двуетажна спортна сграда, стадион с лекоатлетическа писта, тренировъчно игрище, тенис корт, спортен салон, баскетболен салон, хандбално игрище, басейн с бар до него, павилион за закуски. И перлата – Специализираната болница за рехабилитация. Срещу доходите, които ще получава от всичко това г-ж Минева обещава, че ще инвестира 2 милиона и 369 000 лева. За този договор петричани разбират едва, когато достъпът им до комплекса е отрязан. Децата и юношите няма къде да играят и тренират.

Съоръженията са занемарени, стадионът е станал негоден за игра, басейнът е разрушен, спортният салон е превърнат в склад. Заради това през 2014-а Министерството на спорта иска договорът да бъде прекратен. Прекратен е обаче толкова, колкото и войната в Сирия.

През 2015-а в Петрич започват протести. Гражданите и ф.к. „Беласица” изпращат писмо до спортния шеф Красен Кралев, че не са допускани до базата.

През февруари 2016-а Националната спортна академия уведомява с нотариална покана „ЕТНО” за прекратяване на договора – поради нарушения и неизпълнени инвестиции. Но: представителите на НСА не са допуснати да влязат – в своята собственост – от наемателя. Изгонени са и придружаващите ги полицаи от РДВР- Благоевград. (Егати полицаите, които изпълняват заповеди не на своите началници, а на съпругата на Човека-митница.)

На 1 март К. Кралев отговаря на петричани: „В „Цар Самуил” има нарушения, ще действаме безкопромисно.” След това обаче тихомълком признава, че не може да реши въпроса и го прехвърля на Петър Москов.

Защо на него?

През август депутати от Пиринско искат проверка на болницата за рехабилитация, която работи незаконно като хотел и източва Здравната каса. Болницата е сключила договор с нея и получава по 300 000 лева годишно.

Къде се разпределят те? Не и в наемодателя. Защото петричката болница има сключен договор не със собственика НСА, а с наемателя – „ЕТНО”. Така фирмата е станала едноличен собственик не само на болницата, но и на нейният капитал.

Петър Москов не е от хората, които си оставят магарето в калта и нарежда пет проверки. Още повече, че според закона, министърът на здравеопазването е принципал на всички здравни заведения. Но не и според д-р Румен Кондев, управител на Болницата за рехабилитация. Той категорично отказва да представи един важен документ, поискан от г-н Москов – договора за наем между болницата и нейния стопанин – Националната спортна база „Цар Самуил”. Защото такъв договор няма, твърдят депутатите от Югозапада, според които болницата е незаконна.

Следва лавина от уведомителни писма за: прекратени договори, преустановяване на болнични дейности, смяна на адреси, процедури за нови наемни отношения… А за какво се използват помещенията на болницата – за хотел, почивна станция или за нещо друго, така и не е ясно. Защото управителят д-р Румен Кондев отказва да даде на министър Москов дори копие от договора между болницата и „ЕТНО”.

В този случай изпъква един от проблемите на демокрацията – че законните процедури трудно могат да докажат незаконното.

Оказва се, че дори министър, търсещ истината и решаването на проблема, като Петър Москов, е безпомощен. Той признава, че държавата няма никакъв инструмент да се намеси в този казус: „Договорните отношения и разнопосочните нормативни актове са такива, че не ми позволяват да предприема други действия.”

Преведено на български това звучи така: човек е безсилен срещу административните капани, създадени от държавата, в които попада самата тя. И ни вкарва и нас.

Автор: Сергей Трайков

Източник: СтършелБрой 3665 от 21 Октомври 2016

Реформаторският блок – роден в грях, си отиде закономерно

14798959_1626606230698654_2077450333_n
Парламентът планира във вторник да поправя в скоростен режим сътворените в спокойно време, но несъобразени със здравия разум и Конституцията разпоредби на изборния закон, на първо място квадратчето „Не подкрепям никого“ и броя на изборните секции в чужбина, а също и да си отмени ваканцията.
Какъвто и вид да придобие Изборният кодекс, за каквито и финални решения да се спазарят партиите, събитията от петък насам дадоха да се разбере, че Реформаторският блок е мъртъв, а смъртният акт все още не е издаден единствено защото смятат, че като имат обявена обща кандидатпрезидентска двойка на блока, трябва криво-ляво „общо“ да я подкрепят и да се преструват на… блок.
Скандалът в петък заслужава внимание с обратна сила по няколко причини. Най-напред той е огледало как според партиите се прави политика на Територията  (по Комарницки) и какво представлява Реформаторският блок.

 

Целият анализ, четете ТУК.
Автор: Петя Владимирова

Идвам си в събота

photo_verybig_43954

Когато в първи курс с колегите ми от специалността започнахме да се опознаваме, най-вървежният отговор на въпроса „Откъде си?“ беше „Как така… от кой квартал ли?“. Това, изречено с почти незабележимо презрително присвиване на очите. С привидна изненада. Ама как така ще ме питаш? От София съм, разбира се. Не бих си позволил неблагоразумието и срама да съм обикновен провинциалист. От онези „софиянци“, които сменят гражданството си всеки петък, а в неделя се връщат с наведени глави и куп буркани в сака. Някои им викат „яйчари“ (заради корите с яйца на задното стъкло на колата), а доколкото знам, чужбинската версия е: „Станал си истински европеец, когато не ти се налага да се връщаш в България, за да си оправиш зъбите.“

Пълен фарс.

УЖ ВСИЧКО Е В КРЪГА НА ШЕГАТА, ПЪК В КРАЯ НА СЕДМИЦАТА, КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЕ ВЪРНЕШ ПРИ МАМА И Я ГУШНЕШ НА ВХОДНАТА ВРАТА, ВМЕСТО ВКЪЩИ ЗАПОЧВАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ СЯКАШ СИ НА ГОСТИ.

Не си усетил кога се е случил този преход и точно в кой момент тясната ти (но само твоя!) квартира в столицата е получила неофициален статут на „дом“. Щом вечерта се отпуснеш в леглото, приютило всичките ти юношески страсти – копнежа по първата целувка, сълзите на най-силното разочарование – любовното, размислите за тънката граница между познатите и приятелите ти – волю-неволю тръгваш на дълго пътуване.

Към себе си, но с няколко години разлика. Сещаш се за някое безсъние и за всички тревоги, които си обсъдил насаме с душата си, докато сънят ти е препускал някъде в посока девета глуха. Дори ти става мъничко смешно и неудобно от сегашното ти аз за цялото вглъбяване по подобни глупости. Заспиваш с чувство за превъзходство и нараснала мъдрост, но, мили събеседнико, завърнал се в бащината къща, твоето пътешествие назад към спомените едва сега започва. Натиснал си копчето, задействал си машината на времето и няма как да избягаш от нея.

На следващата сутрин светлината ти е непривична, звуците – също. Шумът на излюпващо се от леглото семейство е различен от всеки друг и ако не си свикнал с него, може изненадващо да ти се стори като по-сигурен будилник от колонките на съседа в Студентски, дънещи чалга рано-рано в събота.

А ти… не си свикнал.

По-скоро си отвикнал. От многото четки за зъби в банята, от модерната кафе машина (определено действа по-бързо от джезвето!), от това мама да ти направи закуска и щастливо да те гледа как я поглъщаш, докато започва седмичното почистване на апартамента – вече без твоя помощ… „Не, не, седи си, аз набързо ще измия, ти хапвай, чуй се с приятели…“

Чуваш се. Повечето – като теб – вече не живеят в родния си град и си е зор да се уцелите. Все пак намираш някой, когото нещо – любов, работа, семейство – все пак е задържало тук, и отивате да пиете кафе на вашето си място. Увличате се в разговор и за момент сякаш всичко е както преди – с тази разлика, че нямате нови общи спомени, които да разисквате. Набързо наваксвате с материала, който е изтекъл от последната ви среща, и неминуемо се връщате към онова, което ви е събирало.

ХОРАТА, МОМЕНТИТЕ, МЕСТАТА, РАЗДЕЛИТЕ. КОЕТО Е БИЛО НЕПРИЯТНО, ТЪЖНО, НЕУДОБНО, ВЕЧЕ Е ПОВОД ЗА СМЯХ.

За топлинка отвътре. Когато обаче се прегръщате за чао и всеки си тръгва по пътя, топлото усещане се превръща в хлад – както когато си се допирал до нещо с по-висока температура от твоята, но изведнъж човекът е отдръпнал крака си или котката е скочила да гони нещо по килима. Побиват те тръпки от мястото, останало незащитено от външната среда. А сега… целият си такъв.

Решаваш да се прибереш по по-дългия път, за да минеш покрай няколко познати места. Не подозираш какъв спусък в теб могат да натиснат и безгрижно се залутваш из улиците. Ето тук беше първата ти среща с онзи човек, пробудил в теб непознати до онзи момент трепети. Тази библиотека пък беше първият ти сблъсък с книгите, които не са за деца – уж влезе в нея, за да наваксаш със списъка за училище, пък библиотекарката те повлече и срещна с нови светове. Под онова дърво погреба първия си домашен любимец, въпреки че хората от блока те гледаха много, много лошо. А в ей тази сладкарница правят най-хубавата френска селска торта, която е толкова любима на майка ти! Помниш ли първия път, в който я пробвахте заедно?

ПОМНИШ. ВРЪЩАШ СЕ. НАЗАД НЕВИНАГИ Е ЛОША ПОСОКА. ПОНЯКОГА ИМАШ НУЖДА ДА СИ СПОМНИШ КАКЪВ СИ БИЛ, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ СИ СЕГА.

Най-дългото пътуване е това към теб в миналото – никога не можеш да стигнеш до самия му край, защото все нещо се губи. Знаеш ли какво е то? Хората – познати, приятели, съученици, учители, колеги, – защото всеки един от тях е представлявал частичка от теб. Губейки го, си загубил и мъничко от себе си. Никога вече няма да си същият човек, който беше, докато караше колело с онова момиче в любимия си парк, ако то – момичето – вече не е константа в живота ти. Колкото и пъти да се връщаш в парка. Колкото и колела да яхнеш.

Може да звучи тъжно, но не е.

Това, което изпитваш в момента, е носталгия. Важното е да не я забравяш, защото само тогава тя ще бъде безвъзвратно загубена – и ти с нея. В противен случай ще си е там – на един повик разстояние, вътре в теб, чакаща да я извикаш в съзнанието си. Заедно с всички останали моменти, които са те изградили като личност и са помогнали на крилете ти да поникнат.

СЪЩИТЕ ТЕЗИ КРИЛЕ, КОИТО ТЕ ИЗВЕДОХА ОТ БАЩИНАТА ТИ КЪЩА, НО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ТЕ ПОДСЕЩАТ ДА СЕ ВЪРНЕШ ТАМ. ПРИ МАМА, ПРИ УЛИЦИТЕ, ПРИ МОМЕНТИТЕ И В КРАЙНА СМЕТКА – ПРИ САМИЯ ТЕБ.

А всяко завръщане е още по-сладко, особено ако си на тати детето.

Автор: Рози Борачева

Източник: goguide.bg

Какво ще стане, ако Бог се кандидатира за президент?

5e094d3aa01030a3875132fcf841f39a3a366fd357a5a68969de5epimgpsh_fullsize_distr_cr

Тазгодишните кандидати за президент определено оставят много хора без алтернатива. 

Обществото е объркано. Чуди се дали да подкрепи по-малкото зло или да заяви, че не подкрепя никого. 

Ние имаме рекорд – кандидатите са 21, а много хора не виждат в тях бъдещия президент на нацията. 

Веселина Седларска ни предлага една алтернатива обаче, която е интересна, но за жалост не възможна. 

Въпреки че както е тръгнало нищо не може да ни учуди в тази предиозборна кампания …

*******

Ако и вие не харесвате кандидатите за президент, ставаме двама. Не, то е ясно, че никой като Иисус няма да се канди…Ами ако все пак се кандидатира? Какво ще стане, ако Бог реши да се кандидатира за президент на България?

Ще има затруднения с регистрацията на кандидатите за президентска двойка, защото той е тройка – Отец, Син и Свети дух.

Ще има колебания дали да се издигне от инициативен комитет или от коалицията „Християнски блок“, в която има непреодолими различия между ортодоксалната църква и евангелските ѝ секти. Протестантските разклонения на християнството ще припомнят, че това седене на православието на два стола – хем отделно от държавата, хем винаги в полза на държавата – отблъсква и смущава енориашите.

ГЕРБ ще каже, че то е лесно така да гледаш България от височината на облаците, ама я да го видим Господ, дали ще може да се справи долу. Щото самолетите могат да функционират само във въздуха, на земя не стават за нищо.

БСП ще контрира, че Господ нямаше нужда да се кандидатира лично, защото на него победата и без това му е в кърпа вързана, той и най-некадърното херувимче да сложи за кандидат, пак ще го изберат.

ДПС и ДОСТ ще се въздържат да атакуват Бог по верска линия, за да запазят религиозния мир в страната. Ще се сетят, че са либерали и са против Бог, защото той не е либерал, а консерватор. Доказателство за това е, че е написал десет Божи заповеди. Ако беше либерал, щеше да напише десет Божи препоръки.

Патриотите ще кажат, че нямат нищо против да сме в един съюз и военен блок с католици, но все пак да помним какви е чеда раждала, ражда и сега България.

Жорж Ганчев ще изпее с китара, че тази кандидатура е излишна, защото дублира неговата. Митьо Пищова ще припомни, че не е някой стиснат като дядо Боже и  раздава на бедните хора кифтенца, кипабченца и по време на пости. Волен Сидеров гневно ще напомни, че винаги е предупреждавал за дългата ръка на еврейството, която управлява света. Лютви Местан ще защити правото на Бог да води кампания на арамейски език. Цецка Цачева ще каже, че, както вече е заявила, съдебната реформа е завършила успешно и няма нужда да се разтуря с нов наказателен кодекс със само 10 члена от рода на не прави това, не прави онова. Бойко Борисовще извести, че по-голям е този, когото папите галят по главите, а не който гали папите.

Синдикатите ще скочат срещу постановката „ шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи.“

Всички заедно ще решат, че на агитационните материали трябва задължително да има надпис „Раздаването и приемането на риба и хляб е престъпление“, защото има кандидат, който с пет хляба и две риби може да изнесе цяла кампания, докато питате ли другите на какви скъпи менюта се пържат. Кандидатът ще бъде обвинен в данъчни измами, включително укриване на акциз от нелегално производство на алкохол по време на сватбени тържества.

Интелектуалците ще кажат, че народът е стадо, точно затова може да бъде заблуден от някой, който му обещава да го води „на злачни пасища и тихи води“.

По-сериозните издания ще гадаят кой стои зад този кандидат, защото не вярват, че преди него „земята беше безвидна и пуста, тъмнината се разстилаше над бездната и само Той се носеше над водата.“ Жълтите издания ще публикуват снимка на мъж, който влиза в тъмна доба при Дева Мария точно девет месеца преди Рождество Христово. Фейсбук ще бъде задръстен от селфита с Бог.

За първата дама Мария Магдалена ще се напишат спешно 17 893 публикации, 67 книги, 142 фолк песни и неизвестен брой мемоари на нейни бивши клиенти.

Пиарките на кандидата, наричани за краткост апостолки, ще се намесват само при заядливи коментари за облеклото на Бог. Другото им задължение е, когато ги питат дали това е майката, бащата или дядото на нацията, да поясняват: Той не е мъж, той не е жена, той не е черен, той не е бял, той е всичкото, той е това, което е. А-ха, ще каже някой, нещо като Майкъл Джексън, значи. Не бе, соросоид такъв, като Слави Трифонов е – господар и роб, ад и рай, ще отвърне друг, който ще бъде обвинен в путинофилия.

Срещу трийсет сребърника кандидатът ще получи номер 33 в избирателната бюлетина. В отредения за размисъл ден преди изборите ще бъде показан ексклузивен телевизионен репортаж, в който на тайна вечеря в Костинброд кандидатът раздава тялото си на една дузина мъже, един от които даже го целува. Това предопределя избора на следващия ден. Под насърчителните погледи на първосвещениците народът избира да спаси крадеца Варава.

Автор: Веселина Седларска

Източник: ClubZ

Миленко Неделковски, сеяч на руската пропаганда – също като рокерите на Путин

1

Преди около седмица избухна нов скандал между България и Македония. 

Македонският журналист Миленко Неделковски порога паметна плоча, която беше открита в памет на загиналите български офицери и войници на Каймак-Чалан.

Наглостта обаче не спря дотам. Не само че нямаше никакво извинение от страна на македонските власти, ами те даже обявиха плочата за незаконна.

Българските управляващи много бързо осъдиха този акт на вандалство, спрямо българската плоча. Премиерът Борисов дори заплаши, че ако вандалските прояви спрямо България от страна на Македония не спрат, нашата страна ще спре да подкрепяза каквото и да е съседката ни. 

В интервю за Нова телевизия Миленко Неделковски паметникът е поставен незаконно, защото българите са влезли през Гърция на територията на Македония и че това е истинският вандализъм в случая и добави:

Българите са като кучета, искат да маркират своя територия. Моята реакция е реакция на македонската страна.

Според Неделковски Каймакчалан е гръцки и македонски, затова  той недоумява защо българите са избрали македонската страна за поставянето на паметната плоча и добави, че за него това е „преднамерена провокация“.

Вижте още:Македонска наглост: Поруганият български паметник бил незаконен

Той няма да се извинява за своите действия и дори реторично попита:  „Какво би станало, ако аз вляза в България и поставя плоча на Яне Сандански?“.

При цялата тази дандания обаче не разбрахе всъщност кой точно е Миленко?

От „Контра пропаганда“ са направили разследване по темата, като задават много важни въпроси: Дали Миленко наистина е „журналист“? Какво точно пише? Какво му е миналото?

Кой е Миленко Неделковски?

Миленко Неделковски е роден 06.01.1957-а в Скопие. Баща му Борче Неделковски (1916-1985, също от Скопие) е най-успешният футболен съдия в югославската република. Интересна подробност от живота на Борче е тази, че в периода 1941-1943 той е изселен в Германия където работи принудителен труд.

Може би тук може да търсим някои корени на Неделковската българофобия, тъй като през Втората световна, България като съюзник на Германия, владее тази част от кралство Югославия. Не изглежда обаче българофобията на Миленко да е била много силна, ако съдим по факта, че е бил съдружник с българи в едно бинго в Скопие (кино Вардар) 1994-а, както личи от личния му сайт: http://www.milenko.com.mk/fotogalerija_familija_i_tradicija…

Първата работа на Миленко е като спортен журналист в Радио-телевизия Скопие 1983-а. Отразява състезания по Формула 1, гимнастика, колоездене, по-късно и футбол. Бил е командирован за световните първенства по футбол през 1990, 1994 и европейското през 1996-а, както и олимпиадата в Барселона 1992-а. От 1992-а преминава на работа в телевизия А1, която напуща през 1994-а и работи като независим журналист.

През втората половина на 90-те до началото на 2000-те Миленко е собственик и председател на ФК Скопие, след това директор на ФК Вардар, а после и председател на ФК Брегалница от Делчево.

През 2002-2003-а Миленко ръководи фирма Супер-Би, посредник при издаването на работни визи за САЩ. През 2006-а Неделковски е арестуван за 7 месеца в изправителния затвор Шутка по разследване за измама при издаването на 22 фалшиви работни визи за САЩ. През 2008-а година делото приключва с присъда от 2 години затвор, която е променена на условна.

От 2006-а Миленко има предаване „Миленко Неделковски Late Night Show“ в телевизия Канал 5. До момента има над 300 емисии. Има ферма за овчарските кучета шарпланинец и кози, ферма Мечкоец. Има дъщеря Бона и син Борис, които са семейни и живеят в САЩ.

ТВОРЧЕСТВОТО НА МИЛЕНКО НЕДЕЛКОВСКИ – СЕЯЧ НА РУСКА ПРОПАГАНДА

Разглеждайки профила на Миленко Неделковски във Фейсбук , записите на неговите предавания които се намират в YouTube и публикациите му в Интернет веднага изпъква най-основният пункт в неговата работа.

И това съвсем не е телевизионната журналистика, ами разпространението лъжите на Кремъл.

Той не е шоумен, той е платен лъжец, така наречен агент за влияние. Без никакво съмнение македонските медии са силно наводнени с пропагандисти на Кремъл, който има здрава хватка заедно със Сърбия върху икономическата, политическата и медийна върхушка в Скопие от десетилетия. Москва има не по-малко влияние и у нас.

Списък на руските пропаганди на Миленко, може да видите ТУК.

Анти българската пропаганда на Скопие е изкована в Русия.

За запознатите това не би трябвало да е изненада.

Всички знаем, че тази пропаганда обслужва както Москва, така и Белград.

Теорията за македонската нация е създадена, развита и финансирана от Русия броени години след т.нар. „освобождение“ от 1878. За това свидетелства ярко биографията на Кръсте Мисирков. По-късно Мисирков ще се отрича от тази идея … Грозното „бугарите са татари“ е широко разпространен пропаганден рефрен на македонистката пропаганда, който Миленко много често използва в своята яростна българофобия. Всъщност теорията че „бугарите са татари“ е отново изкована в Москва и е първоначално лепната на българите по Волга, след това на нас, дунавските българи и дори намери място в българските учебници по история в комунистическа България …

Насъскването едни срещу други, разделянето е основен фактор за влиянието на Москва в района. За целта Русия изпозлва освен пропаганда на омразата но и т.нар. „активни мероприятия“ или „провокации“.

Точно това направи Миленко на Каймак-Чалан.

Когато той се качи с чука на този връх, плочата вече отдавна беше разбита. Всъщност неговата задача е била да направи едно представление, което да създаде напрежение между България и Македония, да насъска омраза, да ни разделят още повече …

Нищо чудно чрез тази акция да се цели отклоняване на вниманието от скандала с Пьотр Толстой.

От наша страна се включват дежурните пропагандисти на Москва например агентите на ДС – Красимир Каракачанов или Божидар Димитров. Подобна игра за насъскване на българи срещу роми, турци играят и ДПС(ДС/КГБ) и т.нар. български патриоти (АТАКА, ВМРО, НФСБ и др, все здраво задръстени с агенти на ДС/КГБ).

За това, че Москва стои и днес зад режима в Скопие свидетелства много.

Сърбия и Русия бяха единствените държави подкрепили решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за регистриране на партията ОМО „Илинден – ПИРИН“. Руските медии бяха единствените, които писаха, че мощните антиправителствени протести в БЮРМ от пролетта и лятото на 2016-а са план на Запада по Украински сценарий. Протестите бяха всъщност заради чудовищната корупция на правителството на Груевски.

По всяка вероятност Канал 5 телевизията, в която работи Миленко, е руско-сръбска пропагандна платформа. За тази „медия“ няма такова нещо като вчерашния доклад на Международния разследващ екип за катастрофата на боинга MH17 над Украйна юли 2014, който показа че зад убийството на 298 души стои Русия. Такава новина няма в тази телевизия.

Това е достатъчно, за да стане ясно, че работата на Миленко не е журналистика, а пропаганда на руските лъжи и подклаждането на омраза. По-горе в биографията му сме споменали криминалното му минало. Това не е необичайно за русктата агентура. Мръсното минало, компроматите, са стандартен начин за влияние и изнудване на някой, сигурна гаранция, че ще е покорен и изпълнителен.

Анти българската същност на руската подла политика на Балканите чудесно се илюстрира през делата и думите на най-известният българофоб тези дни, жалкият пропагандатор на Кремъл Миленко Неделковски.

Преди няколко месеца отново бяхме свидетели на тази пропаганда от руска страна с влизането на рокерите на Путин. Тогава нашите управляващи показаха, че са подвластни на политиката на Русия и не спряха влизането на „Нощните вълци“, въпреки че имаше отпор на граждани. Това нормално доведе и до сблъсъци, които не бяха никак приятни.

Вижте още: Митов, ние казахме ли ти, че рокерите на Путин са опасни?

Като цяло  имаше нещо странно в роекирите – те уж обикалят, за да сплотят славянските народи, а наблюдавахме друго. Разединение на обществото и то такова, че българи застават срещу българи, заради друга държава.

Кажете ни – това не е ли пагубно? 

А ти готов ли си да убиеш Пеевски!?

2110396926

„Правителството ще внесе предложение в Народното събрание да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет за разплащането на НЕК за АЕЦ „Белене“. През юни 2016 г. международният Арбитражен съд осъди НЕК да заплати поръчаните реактори. Сумата, която трябва се плати, до момента с лихвите е 628 957 596 евро. Ако до края на годината НЕК не се издължи – сумата ще достигне 646 230 132 евро. Заради абсолютно корупционни сделки навремето, милиарди се заделят за подобни провалени проекти вместо за социални дейности. Предишни правителства са се надпреварвали да сключват договори без да имат пари. Нека онези, които не спират да говорят, че сме най-бедните, да се замислят, че сме събрали 2,5 млрд. лв. да разплатим за подобни проекти в посока Москва и Вашингтон и да имат предвид, че бюджетът на министерства като това на културата е около 100 млн. лв. на година, а на спортното – дори по-малко“.

Думите са на премиера Бойко Борисов, след като стана ясно, че Русия ни е осъдила да платим над един милиард за проваления проект „Белене“. Има-няма час и половина след това три комисии казаха „Да“ и след празниците ще се дадат стотици милиони на НЕК да почне да плаща.

А стадото мълчи, храни се във „Фермата“…

Това са милиони, които в следващите милион години ще ги удържат от мен, от децата ми, от внуците, от правнуците, от техните внуци и така, докато не гръмне земята. Ще ударжат милиарда от твоите деца, от всички нас, тъпанарите!

Пардон, ние не сме тъпанари, ние сме Тъпанари! С най-главното Т в света. Тъпанари, които плащат всеки масраф.

Край, писна ми да съм Тъпанар!

Няма все аз да плащам масрафа за такива като Р.Овч. дето прибраха комисиони за милиони, за да забъркат „Белене“!

Като Делян Пеевски, който продаде един Фолксваген и си купи „Булгартабак“, 10 вестника, 3 телевизи, 2 сирена, мобилен оператор и 10 процента от „Ислямска държава“!

Като Сашо Апашо дето все фалира предприятия за милиарди, и все е на свобода!
Като синия Сашо Апашо, жената на който скътала от работа като некадърна водеща 6 милиона в КТБ!

Като каптагоновият крал, дето с 4 продадени комбинезона на „Илиенци“ си купи фармацевтична компания №1 в Европа!

Като братята дето така продадоха външния дълг, че сега дължим пари и на тях!

Като червенобузият грозник, дето трови хората покрай „Каолин“!

Като рязаният, който разпределя порциите в християнската ни държавица!

Като волният идиот, на който ние плащме руската му лудост!

И още, и още, и още такива гадове!

Изроди, бял ден да не видите!

Анита Мейзер жена да ви бъде!

Цял живот само Джорджано да слушате!

Софкин на секс-партия бридж да ви привика!

Задника ви да стане като на Мария джуките!

Само „Пещерска ракия“ да пиете, от мека топлина да не можете да го вдигнете!

Майката на Делян Пеевски най-хубавата жена в живота ви да е!

В селото на Ценко Чоков да живеете, той на море да ви води!

Служебна кола от погребална агенция да карате!

Не, малко ви е това.

Разстрел за вас, разстрел! Първо съд, ако има такъв в България и после разстрел!

Тогава с кеф ще плащам дълговете ви!

А ти българино, готов ли си да разстреляш твоя Пеевски, твоя Р.Овч.!? Само тогава ще се оправим! Иначе ще продължат да ни оправят.

Автор: Владимир Зарков

Източник: 7dnivoleibol.bg