Категория: История

Битият бит е банална фраза в журналистиката

България е класирана най-ниско от всички страни на ЕС в годишния рейтинг „Репортери без граници“ за свободата на словото.

Страната ни е на 109-о място от общо 180 държави.

Естествено от „Репортери без граници“ са се погрижили да споменат единствено и само Делян Пеевски, и неговите медии като основни виновници за отреденото ни място.

Краткият анализ за България е озаглавен „Подкупване на медиите“. В него се посочва, че ниският рейтинг на страната „се дължи на медийната среда, в която преобладава корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси, включително Деян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция и собственик на Новата българска медийна група“. Уточнява се, че „групата му има 6 вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии“.

Уникално постижение, наистина, но никъде в този доклад не се спомена за побоя на журналисти в България.

Странно нали? Все едно не се случва, няма такива хора и никога не е имало.

За мен „Репортери без граници“ можем да наречем онези български журналисти, които ежедневно обикалят страната, за да ни покажат истината. Журналистите, които рискуват живота си, като правят разследвания, които разобличават престъпници.

Такива, които не се влиаят от цензура или редакторска намеса.

Вярно не са останали много, но все още се намират такива.

Всички знаете за случая със Стоян Тончев и жестоко посегателство срещу негоНа 14.01.2016 г. вечерта той е нападнат от маскирани в близост до дома си в Поморие и жестоко пребит по поръчка.

Причината е журналистическата му дейност, свързана с разкритията за престъпното управлението на Община Поморие.  Ударите са нанасяни само и единствено в главата.

Журналистът е обезобразен, с комоцио и по спешност приет в болницата. Изпотрошени са лицевите му кости, нос и челюст, следствие на което се налага  хирургическа интервенция за тяхното наместване и продължително лечение.

Припомняме, че Румяна Бъчварова се зарече тогава, че ще се реагира много бързо, защо според вас все още няма наказани.

Битият бит е банална фраза

На 22 септември 2008 година, малко след 22 часа журналиста Огнян Стефанов излиза от ресторант „Кипарисите” в центъра на София, където току-що е вечерял.

Когато стига до колата си, някой го повиква по име. Успява само да се обърне, колкото да види седем или осем мъже, облечени в черно и въоръжени с чукове и метални тръби.

Първият удар е по гърба. Следва втори – много силен, после трети, четвърти. Нападателите чупят ръцете и краката му.

Оставят го на тротоара, тъй като го вземат за мъртъв; после е откаран в болница, където три дни лежи в кома между живота и смъртта.

Хулигански подбуди

„Агресия на пътя“. Така започнаха новините на Нова ТВ преди две седмици.

Този път жертва на побои станаха журналисти на NOVA – репортерът Мария Милкова и операторът Огнян Пенев. Двамата бяха нападнати на магистрала „Тракия”. Нападението е станало пред очите на десетки свидетели. Нападателите са обявени за издирване“.

По случая е образувано досъдебно производство за хулиганска проява с използването на моторно превозно средство – престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 г., както и за нанасяне на лека телесна повреда на водача на автомобила по хулигански подбуди.

Когато нападнаха Асен Йорданов

Четирима непознати мъже през 2007 година нападнаха и нанесоха побой на журналиста Асен Йорданов в Бургас в района на кръстовището на улиците „Рилска“ и „Асен Златаров“.

Асен бе отведен в МБАЛ Бургас от екип на Центъра за спешна медицинска помощ, където е прегледан и освободен за домашно лечение с контузни рани по гърба и главата, без опасност за живота.

Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ излезе с декларация в подкрепа на бития колега.

Няма наказани за това злодеяние. По това време, той е съавтор на Мария Николаева в разследването й за незаконните строежи в Природен парк „Странджа”. Същото това разследване, заради което Мария беше заплашена. 

Истината за всички тези случаи се знае в журналистическите среди, но наказания няма, защото в България МВР и прокуратурата имат само една цел – да пазят престъпниците.

Докога обаче, журналистите ще стават жертви, защото държавата е слаба?

/Веселин Диманов/

Реклами

Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил”

Днес се навършват 31 години от аварията в атомната електроцентрала „Чернобил“ в Украйна – най-голямата ядрена авария в историята на човечеството, променила завинаги живота на стотици хиляди души.

На 26 април 1986 година в 01:23 часа местно време в реактор номер 4 на централата в Чернобил, в Северна Украйна, близо до руската и беларуската граница, избухва пожар.

Последва най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството, при която радиация се разпространи над голяма част от Европа, но най-силно над Украйна, Русия и Беларус, тогава републики на СССР.

Делото  за скриването на аварията в „Чернобил“ от българското общество започва през 1990 година. Образувано е от тогавашната Главна прокуратура.

Информация по темата е използвана и цитирана от сайта Pamet.BG

Обвиняеми по делото са Григор Стоичков зам.-министър председател в периода 1977 – 1989 г и кандидат  кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазвавето.

Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България.

Процесът срещу двамата започва през април 1991 г. Обвиняемите са признати за виновни и съответно Григор Стоичков получава присъда 3 години лишаване от свобода, а  Шиндаров e осъден на 2 години.

През октомври 1992 г. двамата обжалват осъдителните актове, като делото стига до втора съдебна инстанция. През септември 1993 г. Върховният съд променя първоначалната присъда на Григор Стоичков, като я намалява на 2 години. След ново обжалване през
през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда на Стоичков и променя тази на Любомир Шиндаров от 2 години ефективна в 2 години условна с 4 години изпитателен срок, пише сайта Pamet.BG.

Григор Стоичков лежи ефективната си присъда в Централния софийски затвор, а след това го преместват в затвора в Казичене край столицата. След прекаран инсулт през 1995 г. е освободен предсрочно, през април 1996 г., малко преди изтичането на двегодишната му присъда.

Сайта Pamet.BG припомня, че присъдата по делото „Чернобил” е една от малкото ефективни присъди в България, произнесени след 10 ноември 1989 г. за престъпления при комунизма.

protest
Граждани протестират след политическите промени в България през 1989 г. срещу престъпното премълчаване на комунистическата върхушка за аварията в съветската ядрена централа „Чернобил“ през 1986 г., в резултат на която смъртността сред населението се увеличава | Цитирано от Pamet.bg, Източник: в. „Демокрация“.

Последствията върху българското население от скриването на аварията през 1986 г.

Последствията върху обществото от скриването на аварията от комунистите са огромни. В България ежедневно е откриват по 100 случая на болни от рак. Основната причина е аварията в Чернобил. Ядреният разпад след нея всяка година става все по-голям и пораженията му върху здравето на хората са все по-сериозни.  Според  известния онколог проф. Иван Черноземски в периода 2014-2040 г. над 1 млн. българи ще се разболеят от рак, тъй като процесът на разпадане на някои радиоактивни елементи започва едва сега.

Черната статистика сочи, че около 35 000 българи годишно се разболяват от рак. Четвърт век след краха на комунизма с рака се борят около 250 000  души. Смъртните случаи се увеличават и са достигнали до 17 000  годишно.  За сравнение раково болните в страната са двойно повече от тези през 90-те години на ХХ век.

Расте броя на българите, при които са констатирани проблеми с репродукцията. Това са предимно хора от поколението на 25-30-годишните, родени непосредствено преди и след аварията в Чернобил. За разлика отпреди Чернобил днес е практика да се оперират ученици между 13 и 15 години от тумори на щитовидната жлеза или нарушения в дейността на хипофизната злеза.

Отделно от делото „Чернобил” през 1990 г. Главна прокуратура образува и дело 3/1990 г., придобило публичност като делото за екологичната катастрофа. То разследва общо 37 големи предприятия в различни отрасли на икономиката, довели до замърсяване на околната среда. По делото разследването натрупва над 120 тома но не стига до съдебна зала и по него няма повдигнати обвинения срещу конкретни длъжностни лица.

Източник: Pamet.BG
Заглавие: „Гласът на младите хора“

Времената, когато Москва ни забрани добива на нефт и газ

Днес ще ви запознаем с документи и факти, които политологът Антон Тодоров предостави на „168“ часа преди време. От тези документи се разбират много интересни неща свързани със Съветския съюз и по-специално това, че той строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища.

Публикуваме тези документи, защото  те по категоричен начин говорят, че България не само е изпитвала недостиг на важните суровини, а е била принудена да ги купува по дългосрочни договори.

А и не само, че сме можели да ги купуваме от едно място, а и са ни продавани на  цени по-високи от пазарните в света по онова време. Така в продължение на десетилетия сме страдали от остър дефицит на горива за промишлеността.

Тези документи, които ще прочетете правят на пух и прах всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Ние от „Гласът на младите хора“ публикуваме фактите, които споделя Антон Тодоров пред „168 часа“ без никаква редакторска намеса.

********* 

През целия ли съветски период е имало такива ограничения?

„Нека да обясня, че ще бъде необективно да говорим за ограничения през целия период на съветско господство у нас – споделя Антон Тодоров – Според мен има два периода, свързани с тази тема – до 1964 г. и след това. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ.

Вижте още: Николай Колев – Босия: България се управлява по руски модел

Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия

В резултат на това през 1961-1962 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г.

Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало определени, макар и ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ. През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започва близо двадесетгодишен застоен период, в който страната ни е ограбвана както никога преди. Застойното ръководство на Съветския съюз, в лицето на геронтократи в Политбюро, както се казва висшият партиен орган след 1966 г. (от 1952 г. дотогава се нарича Президиум на ЦК на КПСС), страда от силна конспиративна нагласа и смята, че допускането на възможност държави от Източния блок да започнат сериозни проучвания и развитие на собствени нефтени и газови добивни възможности, ще ги еманципира от контрола на Москва.“

В подкрепа на думите си политологът цитира мемоарите на Горан Готев:

“Хамър току-що се бе завърнал от посещения в Москва и Букурещ и несъмнено искаше да сподели впечатленията си от срещите си с Брежнев и Чаушеску, но започна с главното:

  • Знаете ли, че в Черно море притежавате огромни запаси от нефт? Също като румънците. Доказаха го спътникови снимки… Затова предложих на Чаушеску да създадем смесено американско-румънско дружество, като проектът изцяло ще се финансира от “Оксидентъл петролиъм”…Чаушеску ентусиазирано се съгласи и бяхме почти пред сключване на споразумение, но само след два дни неочаквано даде заден ход. На въпроса му защо се отказват от една толкова изгодна за тях инициатива той без заобикалки ми призна:
  • Заради руснаците. Брежнев категорично се противопостави с аргумента, че това нямало да бъдат морски петролни платформи, а американски военни бази за наблюдение на Съветския съюз и съседните социалистически страни…Хамър ни увери, че възнамерява в най-скоро време да посети и България, за да изложи същия проект и пред Тодор Живков:
  • Вие дори си нямате представа какви големи петролни ресурси имате, а постоянно зависите от вноса на нефт и нефтопродукти.“ (Готев, Г., Живях при диктаторите на ХХ век, С., 2008, изд. Труд, стр. 453-454).

Докладът, който прави на пух и прах теориите за печелените пари от Тодор Живков

В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че “в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.

image_5489455_305_0

Проучването сочи и още нещо важно като факти – в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м. 10 % са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите “Тотал”, “Репсол” и “ОМВ” е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа.

image_5489456_305_0

Оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи – 325 млн. т.

image_5489461_305_0

В доклада е направен недвусмисления извод, че “увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.” Докладът прави и още едно важно заключение: “В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите (сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ) представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища.“

Документите правят на пух и прах и всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Източник: 168 часа

Стефка Костадинова – 20 години история!

На днешния ден се навършват точно 20 години от едно паметно, историческо за България събитие. Поводът за българска гордост – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта. Датата е 3 август. Годината – 1996 г. Столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и победата на нашето момиче. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 г., тя е сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.

„Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме „съхраниха“ в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек,“ разказва днес Стефка.

Самият финал остава в историята със своя драматизъм. Въпреки жестоката конкуренция, Стефка печели титлата. Девет жени скачат над 1.96 м, а други пет – над 1.99 м. Но са нужни минимум 2.01 м за медал. Гъркинята Ники Бакояни скача 2.03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд заГърция и я поставя на трето място в ранглистата. Костадинова първо изравни с 2.03 м и след това подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, като триумфира със златото.

Вече постигнала олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд. Летвата е на 2,10 м. Огромният 90-хиляден Centennial Olympic Stadium чакаше ново чудо в тази знаменита вечер. Целият свят тогава гледаше как една българка – надвила вече своите съпернички, се опитва да прескочи границите на човешките възможности – 2,09 м.

Припомняме височините, през които преминава Стефка, за да стигне до своя най-мечтан триумф:

180 см – пропуска

185 см – от първи опит

190 см – от първи опит

193 см – от първи опит

196 см – от първи опит

199 см – от първи опит

201 см – от първи опит(само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит)

203 см – от първи опит(изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит)

205 см – от втори опит(олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка)

210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд

„Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги – като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта… Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика,“ спомня си днес

Стефка Костадинова и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки, че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.

„През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да „надскочи“ себе си точно на Олимпиадата – с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история,“ твърди Стефка.

„Дори когато подобрих олимпийския рекорд за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам – ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла,“ разказва днес Костадинова.

Спортната кариера на Стефка Костадинова продължава удивителните за дисциплината скок на височина 14 години, а всичките 6 поправки на световни рекорди е направила за 20 месеца. В 20 големи първенства има 16 златни и 2 сребърни отличия.Абсолютно всички поправки на световния рекорд са от втори опит. Тя е първата жена, която е избрана за председател на Българския олимпийски комитет.

Източник:24chasa.bg

Ах, Българийо, Българийо!

За славното ни минало си спомняме с гордост. Прекланяме се пред личностите, превърнали се в символи на свободата. Нашата свобода. На ден като този, отегчеността от баналното ни ежедневие, бива заменена от възхищение към НЕГО!

Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:
Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете!

На днешната дата честваме 179 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски! Българският национален герой е роден в град Карлово на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Поради отличния успех на момчето, вуйчо му Василий Караиванов обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия.

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото и на друг голям български революционер – Георги Раковски. По това време той разгръща мощна пропагандна дейност, която оказва силно влияние върху българската младеж. През 1861 година като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба.

Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата, по време на военни упражнения, той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Есента на същата 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков, той пише следното:

Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности.

Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства. Василъ Лѣвскій желае самостоятелна българска държава. Той иска българския народ да бъде равен на останалите балкански народи.

Levski-Komiteti

Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

С днешна дата, Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. Без революция сме загубени во веки веков. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. Всичко се състои в нашите задружни сили. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си!

Източници : bulgarianhistory.org
                         wikiquote.org
Автор: Елена Ангелинина

195 години от рождението на Г. С. Раковски

“Родил съм се в 1821 лето от българи родители в оная страшна и ужасна повременност, когато, подир обесването на фанариотския патрик Григория са изпроводени от Цариград в България три паличници паши да оберат оръжието от българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити людие по градищата и по знаменитите големи села… Баща ми се е звал Стойку, а майка ми Руса; домородственото име бащи ми било е Папазоглу (Попович) и Раковала (Раковски), а майчиното ми е било Мамарчовци. Домородството ми от към баща ми били са знаменити люде, приселци в Котел от стараго града Ракова…”

Из “Житие” (1866 г). – Г. С. Раковски

865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a87419a96aeeb176018654da3c2e6543e871d

Георги Стойков Раковски е учил цял живот. Първоначално в елино-българското училище на Райно Попович, сред чийто ученици са П. Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви.

Прочетете повече „195 години от рождението на Г. С. Раковски“

Гео Милев умира удушен с връв от палатка

 

Гео Милев е един от така наречените в нашата история безследно изчезнали. Само за няколко месеца през 1925 г. се изгубва дирята на стотици българи. Поети, журналисти, учители, юристи, лекари са ликвидирани и закопани в безкръстни гробове. Заличена е част от елита на нацията. Това се случва по време на белия терор, който е функция на червения. На 16 април в центъра на столицата е взривен катедралният храм “Св. Неделя”. Експлозията е дело на Военната организация на Българската комунистическа партия.

geo_milev
Жертвите са около 150, десетки са ранените. Премиерът Александър Цанков иска възмездие. Строява генералите Иван Вълков и Иван Русев. Първият е военен министър, вторият – вътрешен. Двамата назначават за комендант на София капитан Кочо Стоянов. Директивата е “Око за око, зъб за зъб!”. Кочо организира групи за специално действие. Освен началник и шофьор те включват “майстор примкаджия” и черноработници, наречени “облаци”. Командите тръгват по адреси още на 16 април вечерта.

Прочетете повече „Гео Милев умира удушен с връв от палатка“

Как Сталин умори от глад над 100 000 българи в СССР

image_5406139_405

Българските власти все още не са осъдили този геноцид.

Тараклия е малко, петнайсетина хилядно градче в Молдова. Но то е центърът на населената с бесарабски българи южна част на републиката, които са близо 100 000. Една от гордостите на градеца е тукашният държавен университет “Григорий Цамблак”, открит през 2004 г. и поддържан с усилията и на българската държава. Разминаваме се по коридорите с български студенти с одухотворени лица. Журналистическият шанс в лицето на моя приятел Димитър Боримечков ме среща с един едър мустакат мъж. Запознаваме се – Никола Караиванов, главен асистент по “История на България”, преподавател в българския лицей “Васил Левски” в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет. След няколко разменени реплики осъзнавам, че този човек е един от малкото “посветени” в една болезнена тема –

Гладомора от 1947 година над бесарабските българи

Когато говорим за Бесарабия, трябва да уточним, че една малка част от нея е в границите на Молдова, а останалата част е в Одеската област на Украйна.

Прочетете повече „Как Сталин умори от глад над 100 000 българи в СССР“

129 години от рождението на Димчо Дебелянов

16(37)

Преди 129 години е роден Димчо Дебелянов – най-нежния поет на България.

Роден на 28 март 1887 година в Копривщица, авторът на „Помниш ли, помниш ли тихия двор…“ и „Да се завърнеш в бащината къща“, оставя в българската поезия едни от най-хубавите български стихотворения.

През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.

Прочетете повече „129 години от рождението на Димчо Дебелянов“

Приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.

 

Датата на присъединяването на България към ЕС е една от най-важните дати в новата история на нашата родина. Една дата, която крие желанието на хората за промяна, мечтите на хиляди Българи и обединението на нацията.

Изминаха вече 8 години от членството на България в Eвропейския съюз. Безспорен е положителният ефект от присъединяването ни към Съюза. Събитията през годините, за да бъде факт нашето членство, са много. Ние ще ви припомним по важните от тях.

Първите стъпки, които България прави към ЕС са през далечната 1988 година. На 8 август се установяват дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност. През май месец, същата година, се подписва спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между Република България и Европейската икономическа общност. С други думи, за нашата страна се открива програмата ФАР.

Прочетете повече „Приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.“