Категория: Интервюта

Бойко Атанасов – кандидатурата на народа

Следователят, повел битка срещу статуквото. Така гражданите наричат гражданския кандидат за главен прокурор Бойко Атанасов. За него колегите казват, че е доказал своята професионална независимост и доблест като следовател с опит от над 17 години.

Роден е в Кюстендил и е на 43 години. Завършил е право в Благоевград. През 2002 г., влиза в системата след като е назначен за следовател в Четвърто териториално следствено отделение на Столичната следствена служба. Седем години по-късно, когато териториалните звена се закриват, той става следовател в Следствения отдел на Софийската градска прокуратура.

Прочетете повече „Бойко Атанасов – кандидатурата на народа“

Реклами

Млад учител с призвание – да накараш децата да обикнат историята чрез изкуството

Днес ви представяме 24-годишния Емануил Ангелов. Той е учител по Изобразително изкуство в ОУ „Любен Каравелов“ в град Пазарджик. Дарява вече трета монументална картина на велики народни будители в училището, където в момента преподава.

23634382_1561683033913967_870932259_o
Картините, нарисувани по повод 53 години от основаването на ОУ „Любен Каравелов“, където Емануил работи като учител

„След като се дипломирах станах учител по изобразително изкуство в родния си град и реших да даря на училището монументални картини на великите народни будители, за да могат те да напомнят на децата, които учат там за национални герои, дали живота си за благополучието на нашия народ“.

Емануил е завършил е в Националната художествена академия в гр. София със специалност „Живопис“.

„Записах в академията поради това, че е единственото елитно учебно заведение за изящни изкуства в България, и само там мога да развия уменията си в Изобразителното изкуство“.

За бъдещето зад граница и изборът да се завърнеш към корените си

Преди да започне да преподава в родния си град, Емануил прекарва известно време в Англия, но след известен престой там решава да се завърне към развитието си в България, където може да се занимава с това, за което дълги години е учил.

 

„И така след известен престой в Англия се върнах в родния си град в България и мисля ,че това беше най-правилното решения за мен.

Започнах работа като учител, получавам добри отзиви от колегите и учениците си. Осъзнавам, че тези хора ценят това, с което се занимавам, а в Англия  нямах тази възможност“.

Младите учители в България – необходимата промяна

За Емануил изкуството играе важна градивна частица за всеобщото развитие и благополучие в страната.

„Според мен трябва да дойде новото поколение учители, защото интересите и разбиранията му са сходни с тези на учениците. По-възрастните учители са живели в коренно различна от нашата епоха и система и според мен това поставя някаква граница в разбиранията между учителите и учениците.

Трябва да дойде нова вълна и прилив на знания от младите, и тези знания да бъдат предадени на поколенията след нас. Аз идеологично и метафорично си представям нео-ренесансов разгар на 21 век в България, но това няма да може да се прояви, ако всички избягат от страната си“.

23659888_1561683227247281_381984008_o

За да опознаете творчеството на Емануил и да разгледате повече негови картини, можете да разгледате Фейсбук страницата му, а ние му благодарим за това, че е избрал да бъде част от малките стъпки, водещи към една по-добра промяна в страната ни.

Промяна, от която всички ние имаме нужда. Не само от случването ѝ, но и от това да бъдем градивна част от нея, за да можем да осигурим едно по-благоприятно и успешно бъдеще за децата ни, от което няма да искат да избягат.

Защото единственият начин за промяна е не бягството, а знание и постоянство. Урокът, на който от малки се опитват да ни научат, а ние упорито отказваме да приложим извън класната стая.

Автор: Биана Гунчева

Снимки: Фейсбук Емануил Ангелов

Какво е да си главен редактор на една от най-влиятелните медии в България – интервю с Борислав Зюмбюлев

Основната роля на медиите и журналистите е да информират обществеността за реално случващото се в държавата на всички нива. Те трябва да са независими, а като основен закон се явява тяхната „служба“ – да бъде само и единствено в интерес на обществото.

Именно затова те са наричанани четвъртата власт.

Когато обаче медиите се използват не по предназначението си, а с цел осъществяване на задкулисни борби с комерсиална цел и нечисти намерения, тогава те започват да губят общественото доверие.

Именно поради тези причини качеството и независимостта на журналистиката са сред основните теми и проблеми в световен мащаб. Хората все по-често публично поставят под въпрос тяхната власт, съдържание, критичност и собственост. Особено в България.

Независимо от формата на медията, основна роля при взимането на важни решения изпълняват главните редактори. Ето защо направихме среща с главния редактор на вестник „24 часа“ Борислав Зюмбюлев – за да разберем повече за него, за работата му и най-вече за условията, в които той и екипът му правят журналистика.

Господин Зюмбюлев, в момента вие сте главният редактор на в. „24 часа” — можете ли да ни разкажете малко повече за вас, и как всъщност решихте да се занимавате с журналистика?

В  детската ми  възраст повече ме теглеше правото –  беше ми страст. И до днес много хора си мислят, че имам диплом по право. Нямам диплома, но имам знания и то доста задълбочени. Смятам, че всеки журналист трябва да е чел учебника по  конституционно право на Стефан Баламезов. Пък и всеки, който се занимава с обществена дейност, също трябва да е чел този учебник – велика книга е, чрез нея разбираш и уважаваш демократичните механизми. Нещо, което хронично липсва в България.

Но обстоятелствата така се стекоха, че бях приет журналистика в челните места на класирането и  обикнах  тази професия. Искам да подчертая, че образованието през 80-те години в Софийския университет беше на много високо ниво – като си затворим очите за идеологическите алабализми, образованието бе нещо, което много се доближаваше до идеята за liberal arts, за средновековния европейски университет. Получавахме задълбочени знания от хора като Исак Паси, например. И днес като се замисля, изобщо не съжалявам, че учих журналистика.

Занимавате се с тази професия от 29 години – можете ли да ни споделите какви за вас са разликите между поколенията журналисти преди 1989 г. и сега?

Преди 89-та година, бях на края на тинейджърството, четях “Стършел”, “Паралели”  и “Отечествен фронт” (петъчният му брой), честно казано, нищо друго не ставаше. И, разбира се, перестроечният съветски печат. В България импулсът към свобода дойде от Москва. Затова сега много се дивя на т.нар. русофоби и русофили. Едното стана символ на либерализъм, другото на диктатура. Но истината е, че това няма връзка с националността, а с доктрина, която сега владее Русия. Утре може да е друга.

След настъпването на демокрацията  у нас нашето поколение имаше шанса да стане създател на свободния печат, на първото порно, на хейтърските издания. Златното време на българския печат. Журналистите в началото на демокрацията в България участвахме в самото създаването на демократичната държава. Неописуемо беше чувството да си част от неща, които се правят за първи път.

Кое е нещото, което ви мотивира вече толкова много години да се занимавате с журналистика?

Опитвам се да информирам хората по честен начин и така да издържам и семейството си.

Как започва вашият ден?

Ставам сутрин, взимам си телефона или отварям компютъра (в повечето случаи телефона) и се информирам какво се е случило, докато съм спал. След това преглеждам онлайн версията на “24 часа”. Понякога дори гледам сутрешни блокове по телевизията, но предпочитам да ги следя онлайн, и ако видя нещо, което сме пропуснали, се обаждам в редакцията, за да го доразработят или обновят.  В редакция на “24 часа” съм от 11:00 до 20:00 часа поне.

Какво всъщност предслява длъжността на главния редактор, тъй като вестник “24 часа” е разделен на две – онлайн версия и, познатия на всички, хартиен носител?

Е, как каква – ръководна.

„24 часа“ не е разделян на две, на пет или на седем. Онлайн изданието не е нещо различно от вестника, то е вестникът в малко по-разширен вариант, защото за разлика от хартията, Интернет поема всякакви обеми, докато вестникарската страница е ограничена. Точно по тази причина в онлайн изданието читателят може да открие и информация, която липсва във вестника – това са т.нар. събития, които се следят в реално време. Там навлизаме и то доста успешно в територията на радиостанциите и телевизиите.

Редакцията обаче е една, няма как да бъде другояче. Хората, които списват вестника, правят и сайта. Затова и той е толкова добър, колкото вестника. Аз няма как да отговарям по-малко за едното издание за сметка на другото, защото това е „24 часа“ – и на сайта, и на хартията, просто носителите на съдържанието са различни. Отговорен съм изцяло и напълно и за двете. Те са едно и също нещо. 

Работата на един главен редактор е тежка, неблагодарна и много отговорна. Трябва да имаш железни нерви и гумени кръвоносни съдове, защото непрекъснато има някакъв натиск към теб. И мога да дам пример: преди няколко седмици написахме подробно за обвинителния акт за Цветан Василев. На следващия ден започнаха веднага атаки срещу вестника (несвързани с Цветан Василев, за нещо друго, каквото се сетиш), и това не спира няколко седмици. Може би е очаквано, но атаките са отвякъде и за всякакви неща. Никога не може да си на сто процента сигурен какви интереси засягаш, откъде и защо ще те атакуват и е много трудно да си независим, да преживяваш обидите и хейта. Но щом ни удрят от всички страни, утехата е, че си гледаме добре работата. Пожелавам  всичко добро на омразниците ни.

Главният редактор няма никакво свободно време, дори да съм в уикенд, в отпуск – всеки час следя онлайн изданието и преди да видя хартията, не печатаме. Слава Богу, технологиите напреднаха и мога да правя това дистанционно.

Разкажете повече за вестник “24 часа” – какво го прави уникален?

“24 часа” е изключително нещо – това е първият вестник в България, който раздели новини от коментари и реклама. Това е историческо постижение, направено преди аз да започна там. До появата на в. “24 часа” всички вестници  бяха органи – на партии, профсъюзи и т.н. Дори и при първите опозиционни, нещата бяха много оплетени съдържателно – дали ще е само новина, или едновременно с коментар, дали ще е някакъв патос, който призовава да громим някого.

Вестник “24 часа” беше първият в България, да не кажа и в цяла Източна Европа, защото през първите години печатът в Полша и Унгария беше по-скоро опозицоннен, а не такъв, опитващ се да продава новини.

Другото много важно нещо за нас е, че ние във вестника разделяме физически новините от коментарите – това е ключово за цялата среда и изобщо за либералното мислене. Фактите са си факти, мненията са си мнения, а рекламата – реклама. Сега в момента наблюдаваме един процес за обратно омесване на всичко това, за което говорих, особено онлайн, където се смесват новини с коментари, и новини с реклама, и за това са виновни ПР агенциите, но това е сложна тема. Но показва завръщане на доктриналното съобщаване на новини. Обратно завръщане на органите. На тоя фон, “24 часа” беше и си остана градина, в която цъфтят всякакви цветя.

Кои са най-важните неща за вас като главен редактор – нещата, на които държите най-много?

Да не пишем лъжи и глупости – това е най-важното нещо, на което аз лично много държа.

Много се гордея, че успяхме да се опазим от това да не пишем измислици. Въпреки че звучи старомодно, продължаваме да имаме елементарна етика и виждам, че това се оценява от хората. И днес всички го виждат – докато ние не съобщим нещо като факт, хората не го възприемат много на сериозно.

Гордея се също с една дописка от ранните ми години. Аз бях първият човек, който написа за град Севлиево – който изведнъж тръгна много позитивно. И защо се гордея – това бе пред очите на всички, никой освен мен не го осъзна по този начин. Беше през далечната 1995-96 , когато още работех в “168 часа”, и това ми е личната гордост, защото успях да превърна нещо очевидно, но незабелязано, в актуална новина – подеха го телевизии, други вестници.

В момента има бум на новорегистрирани новинарски сайтове, които пишат за всичко и всеки – къде е „фейк“, къде истина. Дори и аз самият съм пример, както и много други млади хора, които развиват собствени медии, че свобода има.

И ще ви дам пример – днес аз се срещам с вас, но утре мога да се видя с вашата конкуренция и да направя интервю, но въпреки това ние все още стоим на 109 място по свобода на словото в класациите, как ще коментирате това?

Тези класации са като да сравяняваш краставици, домати и чушки – кое е номер 1 по вкус? Класациите  се използват от една група хора да оправдаят съществуването си с писането на критични доклади. Институт „Отворено общество“ прави една кръстосана класация на Европа, т. нар. „кечъп индекс“ – по всякакви критерии. Имат уникален софтуер и може да сравняваш страните по всякакви критерии. Там са забелязали всякакви корелации – например, колкото по-силни вестници има дадена държава, толкова по-богати са и гражданите. Или обратното.  Или колкото е по-ниско неравенството, толкова по-свободни са медиите.

Свободата на словото много зависи от парите, това е истината. Колкото по-рентабилни са медиите, толкова по-свободни са – когато нямат нужда от донор.

В момента в България рентабилни са двете големи телевизии, но и те са на ръба; “24 часа” също, но и при нас е много трудно. Обществените БНТ и БНР са нещо съвсем различно, тъй като парите за тях се дават от държавата. И, общо взето, това е – всички останали медии в България имат нужда от финансов ресурс, който потича към тях от някакви “собственици”, големи рекламодатели, държавни донори, и това, разбира се, се отразява много неприятно на свободата на словото.

Медиите трябва да са рентабилни, защото в противен случай отново се превръщат в органи – някой ти плаща, но ти трябва да защитаваш някаква позиция, и това е легитимно и допустимо. Истинският идеал за свободна медия са информационни източници, които печелят пари, съобщавайки новини.

И “24 часа” е именно такава медия?

Да, именно такава медия сме и се стремим да останем.  Искам да подчертая, че собственикът на „24 часа“ – Венелина Гочева е единственият, който не се занима с друго. Нейният бизнес е вестникът, сайтовете, списанията. Мисля, че това е показателно и много важно.

Да поговорим за Делян Пеевски – той ли провали медиите, той ли е най-големият проблем?

Дали ще е Делян Пеевски, или някой друг – няма никакво значение. Пак казвам, нерентабилността на медията я прави зависима от някого, което не е добре за общата среда. Нямаше как да сме в сегашната реалност, ако медиите се издържаха сами, продавайки новини.

Причините са много, първата е демографска –  ако се върнем в миналото през 1990-1992 г., имаше около милион и половина читатели, които четяха “24 часа”, “Труд”, “Ранно утро”, и каквото им беше кеф. В момента четящите са под 700 хиляди. Именно емиграцията на млади и активни хора означава по-малко тиражи, по-малко реклама, а това създава несигурност в медиите. Другата причина е дигитализирането на медиите – това рязко промени границите на това, което наричаме свобода. На практика всеки, който има профил във „Фейсбук“, „Туитър“, или която и да е друга социална медия, е издател, защото той може да публикува своите мисли, може да избере статиите на определени медии,  които всекидневно да предоставя на своите приятели или последователи.

В додигиталната епоха най-видимият показател дали има свободни медии беше това има ли вестници еднодневки. Събират се двама приятели, правят някакво вестниче, пишат, каквото си искат, след време фалират и се появяват нови. Днес това е изключително лесно чрез интернет. Да, може един човек да е изключително влиятелен в телевизията или вестниците и онлайн, да има всичко. Но всеки ден се появява нов, който казва своята истина и утре той може да е най-влиятелният.

Бъдещето на “24 часа” е светло – ние успяхме да преодолеем кризата на прехода към онлайн, успяхме да намерим правилната формула да го направим едно от най-четените онлайн издания в България. Категорично мобилната ни версия е номер едно – хората масово влизат през телефоните си при нас, което започва да ни носи приходи, а това е шанс за стабилното ни бъдеще и подобряване на общата среда в България.

Как ще коментирате темата КТБ и разсекретяването на документите?

Разсекретяването на тази стенограма беше някаква форма на буфосинхронизъм – всички участници в тази стенограма знаеха, че няма нищо и не може да има, но въпреки това натискаха това да се случи. Не знам защо я разиграха тази сценка, например Плевнелиев много се развълнува. Факт е обаче, че по-богати не станахме, нито разбрахме истината.

Има ли политически натиск спрямо “24 часа”?

Разбира се, че има. Имало го е винаги, но добива по-перфидни форми, не е както при Жан Виденов – да се влиза в директен конфликт. Например, за цялата медийна среда в България е много характерно едно явление – отказът да коментираш. И тук според мен трябва да се въведе наказателна отговорност за държавни служители и политици, които отказват да коментират, да говорят. Това е една гадна нова формула за цензура, която представлява следното – когато не ми харесва какво пишеш, няма да ти отговарям на въпросите. Това е наистина проблем, на който трябва да се намери решение. А в телевизиите политическото влияние често пъти е фатално важно.

В момента наблюдаваме някакви много странни събития в „Нова ТВ“ –  например преди няколко месеца Васил Иванов напусна скандално телевизията, сега разбрахме, че Ани Цолова няма да води сутрешния блок с Виктор Николаев – как ще коментирате вие тези събития – предвидени смени или външна намеса?

И тук отговора вече го казах преди малко – когато медията няма достатъчно приходи, започва да се стреми да бъде прекалено любезна.

Аз не знам конкретни неща около Цолова. Надявам се причините за всичките промени да се изяснят – уволнена ли е, сама ли е избрала друго поприще, някой се дразни от нея и иска да не я вижда ли. Ще се промени ли посоката на сутрешния блок извън политиката.

Защото традиционните телевизии не могат да бъдат прекалено волунтаристични – нямат право да правят каквото си искат. Те ползват краен ресурс – телевизионния ефир, и от тях се очаква да спазват по-високи професионални и етични норми. Един водещ не е просто служител на „Нова ТВ“, той е журналист и е уникален. Неговата позиция е важна за свободата у нас изобщо. Затова подобни промени трябва да бъдат аргументирани и публични.

Искам да кажа още нещо друго. Мен много ме дразнят предавания като „Вип брадър“ и „Фермата“. Това са квази сериали, направени с ужасни фрикове. Общо взето все едно ни пускат, за да се забавляваме с брадати жени и зле поддържани травестити в менопауза. Става ми мъчно, че премахнаха танцуващите мечки и маймунки – имаше повече съспенс и артистизъм. Ще кажете – това има рейтинг и телевизиите за него се борят. Не е така – поне половината зрители в България имат достъп само до ефирна телевизия. Каквото им пуснат в 20:00 часа, такова ще гледат. Националните телевизии затова са национални, да подкрепят артистите у нас, а не жените с по 2 кила силикон.

Тези пари, които се прахосват, биха могли да отиват за производство на истински телевизионни сериали, задълбочена публицистика, детски филми. „Откраднат живот“ или „Под прикритие“ също имат висок рейтинг? Без грам силикон! Каквото и да  пуснеш в 20:00 часа от монополното положение, също ще има рейтинг и ще носи приходи. Сигурно по-малко и сигурно по-трудно. Но това е отговорността на крайния ресурс – все едно хлебарницата в едно малко село да почне да продава само кифли. Не става, хората искат да ядат и хляб. Може би и това е форма на политически натиск – махаш Цолова и пускаш някое плашило от здрач до зори да говори за обема на имплантите си.

Когато се появи „Биг Брадър“ – преди десетина години в Холандия, неговата цел бе да пусне обикновени хора, които са под денонощно наблюдение – реализирана антиутопия. То затова и името му е по Оруел. Разбира се, бързо доскуча, защото работата на медиите е да показват необикновеното, а не баналното. Сегашната посока е квази сериал с панаирджийски натуршчици на ръба на софт порното, което е вредно за артистична България. Вместо представление – човешки зоопарк.

Смятате ли, че медиите могат да бъдат четвъртата власт в България?

Те са четвъртата власт и в момента.

Хората обаче твърдят друго –  големите медии не критикуват достатъчно големите политически фигури.

Критика има достатъчно, повярвайте ми, няма нужда всичко да е изцяло базирано на критика и ние по нея да съдим. Важното е да съобщаваш истината, и когато го направиш, реакцията на гражданите идва. Тоест, няма нужда да подхождаш към новината индоктринирано и да напишеш “Това не е окей”, може да го постигнеш чрез съобщаването на чисти факти, и това е абсолютно достатъчно. 

Опасното е, когато се прикрива информация в нечия угода.

Много от младите българи продължават да записват журналистика, вярват в тази професия и имат желание да се развиват като журналисти, какви са вашите съвети към тях?

Наскоро ми се наложи да убеждавам едно младо момиче, което започна да се занимава с журналистика, а сега искала да смени професията с човешки ресурси, тъй като това била учила. Аз ѝ казах: ти представяш ли си в каква скучна среда ще работиш, ще гледаш едни досиета, ще съжаляваш цял живот, че си оставила онова, което сега като журналист си изпитала.

Журналистиката наистина е много хубава професия, която обаче изисква много време и много нерви, но доставя удовлствие, което не може да бъде сравнено с нищо на света.

Интервю на Веселин Диманов

Путин в България – възможно е, и в това няма драма – коментар на Андрей Ковачев

Днес ви представяме едно интервю с Андрей Ковачев – евродепутат ЕНП/ ГЕРБ. Също така член на Председателството на Европейския Парламент , член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати.

Учавства в Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония.

През 2010 г. организира конференция в Европейския парламент на тема „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989“. Повече информация за него, четете тук.

*************************

Как ще коментирате срещата между Тръмп и Путин – можем ли да говорим за подобряване отношенията между двете държави, тъй като се заговори за “затопляне” на отношенията между двете държави?

Такива коментари се правят в началото на всеки мандат при последните три президента на САЩ. Не само при Тръмп искат да рестартират отношенията между Русия и САЩ. За съжаление или не, тези опити не се увенчават с успех. За едни добри взаимоотношения, трябва и двете страни да имат еднакво разбиране на каква основа може да има подобряване на отношенията.

Русия през годините се е стремяла да има разделяне на нашата планета на сфери на влияние, а не всяка суверенна държава сама да решава към кой съюз да се включи. Конкретен пример е Украйна, тъй като отношенията между Русия и Запада се влошиха толкова много, заради нарушаването на международното право от страна на Руската федерация – незаконното анексиране на Кримския полуостров и интервенциите в източна Украйна.

Къде се намира България в тези взаимоотношения с Русия?

България е част от ЕС и пълноправен член на НАТО и ние нямаме никакво съмнение къде се намираме. България след падането на комунизма трудно, но се върна в европейската цивилизация, от която ни откъсна един престъпен тоталитарен комунистически режим след толкова десетилетия.

Относно отношенията ни с Русия – ние искаме да имаме едни нормални партньорски отношения с Руската Федерация по много теми – икономика, енергетика, борба с тероризма, туризъм, климатични промени – това са все теми, по които можем да работим с Русия за един по-сигурен и проспериращ свят, но за да се случи това, трябва да има желание и от двете страни. Докато Минските споразумения не се изпълнят, няма как да има подобряване на отношенията ни с Русия.

Трябва да отбележим, че за съжаление, много голяма част от пропагандата против ЕС и НАТО e с източник Кремъл, което не показва желание за добри отношения от страна на Русия.

Споменахте интересите на Русия – в този ред на мисли какъв е интересът на Русия на Балканите?

Абсолютно легитимен от руска гледна точка, според която е важно Балканите да не са единни по отношение на евроатлантическата интеграция, да има промяна в ориентацията на страни като Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. Руският интерес е още насочен и към обезверяването на гражданите по отношение на европейската интеграция – като например: Европа не ги иска, че те са втора класа европейци, и разбира се, след това се показва правилният път – православната общност, която ни чака с отворени обятия и т.нар. „необятни руски пазари“, които ще ни помогнат да преодолеем икономическите си проблеми.  Знаете, че т. нар. хибридна пропаганда разпространява и в България, и в Сърбия, чрез десетки интернет сайтове безбройни лъжи по отношение на Европейския съюз.

Има ли някаква вероятност Владимир Путин да посети България и как би повлияло едно такова посещения на страната ни?

Разбира се, че е възможно. И от това няма нужда да се прави някаква драма, нито да бъде нещо необяснимо, или неприятно. Важен е контекстът – да има яснота, че позицията на България не може да бъде променена въз основа на една визита.

Ако става въпрос за исторически събития, които трябва да бъдат почетени, трябва да се каже пълната истина за историята и да се поканят президентите и на Украйна, Беларус, Финландия – на всички  войници и офицери от тогавашната Руска империя, които са участвали в Освободителната война за България.

Защо тогава една не малка част от българите, смятат, че “стоплянето” на отношенията с Русия биха били добро решение за страната ни и те намират друг смисъл в тази визита?

Не знам какви са тези хора, които смятат, че ще помагат на България чрез “стоплянето” на отношенията с Русия. България е част от ЕС, от който и получава огромна солидарна помощ. Нека вземем за пример руския брутен вътрешен продукт (БВП). Той представлява  1,8% от този на планетата, дори Южна Корея с 1.86%  има по-голям БВП от този на Русия. Последният е съпоставим също с този на Нидерландия или Италия, така че няма как руската икономика значително  да помогне на България.

Моята представа е ние да имаме нормални отношения и с Руската Федерация, но за това трябва да се зачитат международно-правни обвързаности и от двете страни. Не може да анексираш част от територията на друга страна, не може да се намесваш във вътрешния живот, подпомагайки сепаратистки групи в Източна Украйна и да очакваш, че останалият сват ще стои мълчалив и няма да реагира. Това е, което от управляващите в Русия очакват от нас. Има голяма разлика между управляващите и руския народ, особено младите хора, които искат и на руска територия да има повече демокрация. Тези млади хора, които не ги е страх да излизат по улиците на протести в руските градове, и да искат повече справедливост, свобода и зачитане на правата.

И обратно в България: Наследството на комунизма – стартира демонтирането на паметника “1300 години България” – правилно ли е това решение?

Нека не наричаме паметници тези агитационни артефакти на един престъпен режим, обявен за такъв със закон от 2000 г., тъй като и в тази ситуация комунистите направиха манипулация. Ако трябва да сме максимално точни, оригиналното име на този паметник е “681-1944-1981”. Този паметник не символизира “1300 години България” – в основата му е героичното минало на нашия народ. Перпендикулярната греда е нашето социалистическо настояще и това, което отива навътре към НДК е комунистическото ни бъдеще.

Това е чист комунистически тоталитарен паметник и никакви “1300 години България”. Наглостта на комунистите е безгранична – да се гаврят с българския народ, да изтрият паметта на нашите деди, загинали за свободата на Родината ни във войните, да премахнат тяхната памет, за да сложат тези т.нар. артефакти.

Как тогава ще предадем на следващите поколения какви са грешките на комунизма в България, след като унищожаваме такива паметници?

Никой не унищожава паметници, а премества пропагандни артефакти. Унищожените истински паметници са от комунистите и тези паметници трябва да бъдат възстановени.

Изключително важно е да предадем на младите поколения историята за комунизма, но тя да е безпристрастна, не фризирана или манипулирана. Нито от дясно, нито от ляво. За това са призвани българските учители – в българските учебници да залегне периодът изключително подробно с цялата истина, а не с артефакти. Ако смятате, че ще предаваме паметта за комунизма с агитационните материали на комунизма – има нещо много сбъркано в цялата тази теория.

Многократно съм предлагал да се изгради един комунистически парк, нещо като “Джурасик парк” на комунизма, където да се съберат всички альоши, всички партизански и прочие паметници.

Масово младите не знаят абсолютно нищо от историята на своя народ от времето на тоталитарна България, и това ги прави лесна плячка за онези, които се опитват да наложат техния носталгичен прочит на комунистическата диктатура. Тя се състои в това, че нямало престъпления, всичко било безплатно, ходели по два пъти на море и цялата пропагандна машинария, която сe разпространява сред младите генерации в България.

Трябва да се каже истината за правителствата преди 9-ти септември, такава каквато е била.

Първо – че те са били слабохарактерни, без достатъчна смелост, тъй като не можаха да се противопоставят на окупацията от Съветския съюз. Трябваше още правителството на Багрянов да излезе от войната. И второ – да се знае цялата истина и за предателската роля на Никола Мушанов в Кайро. Знаете ли, че той има нотариално заверено пълномощно от двете правителства, и от това на Багрянов и на Муравиев, да подпише със съюзниците – САЩ и Великобритания, за излизането на България от войната?

Да се погледнат оригиналните архиви, за да се види, как Сталин успява да заграби България  през септември 1944 г. Важна роля изиграват тогава предателската роля на няколко души  и най-вече Никола Мушанов, които забавят обявяването на война с нацистка Германия. Така дават конкретния повод на 5 септември да бъде обявена война срещу Царство България.

Да се учи за първото организирано антикомунистическо въстание – Горянското движение, с хиляди участници в него, за което трябва да сме горди. В България е първото, много преди въстанието в Източен Берлин, много преди Пражката пролет, вълненията в Будапеща – българският народ и българските селяни, чиито земи са иззети, се вдигат на въоръжена борба срещу налаганата от Съветската окупация диктатура и хиляди излизат в гората, за да се съпротивляват – затова се и наричат горяни.

Те са били жестоко избити от същата тази диктатура, която нямаше да се задържи в България, ако не беше окупационната Сталинска армия на наша територията. И ако не бяха изпратили нашите войници, войниците на Царство България, да се бият срещу нацистите, което е било правилен ход, но те използваха това че българската армия не е на територията на Царството, за да избият елита на България и да наложат тяхната диктатура.

Има много неща в историята на страната, за които младите хора не знаят и повтарят интерпретацията на комунистите, налагана с десетилетия. След промените през 89-та година същата интерпретация, която комунистите наложиха, с много малко промени беше оставена в учебниците – да се говори за фашизъм.

И сега т.нар. “интелектуалци” имат наглостта да защитават агитационните материали на диктатурата.

Защо в момента отношението управляващите към лустрацията и изучаването на тоталитарния режим не е на дневен ред?

Относно лустрацията, знаете, че имаме решение на Конституционния съд, който забрани лустрация в България, за съжаление. Не може същите хора, които са работили за тоталитарния режим, изведнъж да работят и за демокрацията. Относно политиките на ГЕРБ – това е тема, която още не е свършила и аз много държа на нея. Предстоят ми срещи с министъра на образованието, със съюза на репресираните и журналисти, където отново ще поставим темата за образованието.  Работата и със самите учители продължава, но те също трябва да пожелаят да преподават този период, и то обективно.

Говорил съм и с г-н Борисов, той подкрепя темата за промяна в образованието по темата миналото на тоталитарна България, даже на срещата с репресираните от комунистическия режим, провела се през март тази година, той лично каза, че ще се ангажира с това и аз ще напомня тези му думи.

Агентите на „Държавна Сигурност“ (ДС) и заличаването на досиетата на много от доносниците. Можем ли да кажем, че има хора, за които никога няма да разберем, че са били към ДС?

Със сигурност много от агентите на БКП са прикрити, но руските архиви все още се пазят, те няма да бъдат отворени на този етап, и затова няма как да знаем кои са били на отчет в тази централа, защото ДС е отдел на КГБ. Това се потвърждава и от Тодор Живков, който с огромна радост рапортува пред другарите от Москва, че ДС е отдел на КГБ.

Въпреки всичко, все още има доста съхранени неща – дори и досиетата да са унищожени, остават картони, остават следи в архивните материали, но ние не трябва да се концентрираме отново и отново само върху агентите. Трябва  да наблегнем на системата, която създаде агентите, и да си припомним – кой създаде ДС?

БКП създаде тази структура, тогава се казват “Българска работническа партия (комунисти)”. Същата тази партия си сменя поне 10 пъти името, и днес наследниците на комунистите имат наглостта да говорят, че били от Бузлуджа, и да злоупотребяват с този връх, който е свързан с Хаджи Димитър, с геройството на неговата чета. Поставили някакъв бетонен артефакт там и казват, че те били наследници на българските социалдемократи, които в последствие ги избиха – това е изключителна наглост.

Има един мит в историята, относно Чърчил, че той е ненавиждал България – вярно ли е това твърдение според вас?

Чърчил наистина не е таял добри чувства към България. Когато представители на САЩ му докладват, че България е готова да излезе от войната, той се обръща и казва: „Виждате ли, значи лекарството действа – можем да продължим с дозата“. Под това има предвид, че бомбардировките над България са действали и той предлага те да се продължат, а това съвпада с интересите на Русия.

Другото, в което е обвиняван, е че той ни е продал в Ялта (бел.ред. – Ялтенската конференция е конференция, включваща трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война – САЩ, Великобритания и СССР) – това  не е вярно. По простата причина, че срещата в Ялта е след 9 септември 1944 г., а тогава на тази салфетка Чърчил се опитва да изкопчи от лапите на Сталин колкото се може повече за западните съюзници, затова той пише срещу България – 75% Русия, 25% другите съюзници, защото към онзи момент България е 100% под Съветска окупация.

Да се върнем към темата за ЕС и България – в момента ни предстои важно председателство на Съвета на ЕС. Според вас Мария Габриел правилният избор ли беше и защо?

Да, Мария Габриел според мен е един много добър избор за България, защото тя е позната в Европейските институции. Така да се каже, страната ни влиза с “летящ” старт в комисията, няма нужда от време да се опознават. Убеден съм, че българския еврокомисар ще се справи и със своето ново предизвикателство.

Говори се, че след Брекзит бъдещето на ЕС е под въпрос – можем ли да говорим за разпадане на този съюз?

В момента наблюдаваме точно обратния процес, а именно процес на европейска консолидация и отхвърляне на популистки и антиевропейски партии и кандидати в редица държави като Нидерландия, Австрия, Италия, Франция. Точно Брекзит показа на европейците, че ЕС и Европа не са даденост, а ценности за които трябва да се борим и отстояваме.

Според вас можем ли да се справим с пропагандата и фалшивите новини, които ни заливат по различни канали?

В апарата на КГБ и ДС това се нарича разлагане на врага или психологическа война. В свободния свят няма как напълно да победим тези явления. Това, което можем да направим, е да проверяваме информация, която четем от няколко различни източника. Потребителите трябва да станат по-бдителни и критични, за да не се хващат на скандални информации, които започват с „ШОК“, „Бомба“ и прочие.

За мен на фалшивата информация, в частност за ЕС, незабавно трябва да и бъде отговаряно, за да не се разпространява като тумор, тъй като дезинформацията вече не е толкова “плакатна”. Вече се пише малко достоверна информация, за да се заблудят читателите и останалата информация в дадена публикация може да е абсолютна лъжа. И пак се връщаме на потребителя – той трябва да е критичен и да проверява нещата, които чете. Не трябва да се прави контра пропаганда, а да се казва истината.

Какво ви предстои на вас в професионален план и какви са вашите цели?

Най-важното за мен е Договорът за добросъседство с Македония, който живот и здраве да бъде подписан и да бъде реализиран. Това е много важна тема и се надявам всичко да е наред и нещата да се случат. Във външната комисия на Европейския парламент, аз съм докладчик за ООН, през есента ми предстои да посетя САЩ. Продължавам работа в комисиите – околна среда, миграцията, борбата с тероризма, равен достъп до качествено здравеопазване на всички европейски граждани – това е една от темите, по които също работя.

Какво ви мотивира през всичките тези години да не спирате да се борите за правата на репресираните и най-вече за повече осведоменост сред младите българи?

Това, което ме мотивира, е много човешко и просто – желанието ми за справедливост. Не може нашата памет да бъде манипулирана, което всъщност се опитват да направят с нас с – да ни манипулират. Не знам дали сте виждали останалите живи жертви от репресираните – да видите в каква мизерия живеят тези, които бяха подлагани на репресии по времето на тоталитарния режим. Те не са нито собственици на банки, нито синове, внуци и дъщери на висшата комунистическа номенклатура, които в демократична България имат огромни политически и икономически облаги.

Да сте видели някой от наследниците на репресираните, или минали през ужасите на комунизма, да е просперирал кой знае колко много в демократична България?

Абсолютно задължително е младите да изучават комунистическия режим – интервю с Мина Милева

Разтърсващият филм на Мина Милева и Весела Казакова „Звярът е още жив“ предизвика огромна вълна от въпроси, емоции и пъстри реакции след излъчването му по Българска Национална Телевизия.

 

mina_mileva_vesela_kazakova
Мина Милева и Весела Казакова

 

„Филмът, излагащ абсолютната липса на адекватна информация в учебниците за периода на Комунизма, използва оригиналната гледна точка на световно известни марксисти, събиращи тълпи студенти и интелектуалци в Лондон. Експериментален и визуален, Звярът ще задоволи будните умове и ще отвори врата към световното мислещо съсловие“.

Лентата привлече международното внимание на ключови форуми и фестивали през 2015 г. Като част от мрежата на Европейските документалисти и Институт за документални филми в Прага, още като проект, филмът бе отличен с политическата награда “IDFA Forum Award”.

Мина Милева е завършила e НАТФИЗ през 1997г., специалност анимационна режисура. Взима допълнителна магистърска степен по кинорежисура в академията “La Cambre”, Брюксел.

Внучка на горянин, борец против комунизма. Тя е автор на оригинални и лични филми.  Нейните анимационни филми разкриват таланта й и творческите й умения, а документалният й филм “Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС”, който разказва за съдбата на аниматора Антони Траянов – нейното силно изявено чувство за справедливост.

Може ли да разкажеш малко повече за теб?

Никога не съм мислела да се занимавам с кино. Рисувала съм от малка, после се запалих по анимацията. У дома винаги ми напомняха, че поради непривилегирования ни произход – водехме се врагове на народа, ще е трудно да вляза в артистичен ВУЗ, особено Витиз. По страхотно стечение на обстоятелствата професор Тодор Динов ме прие в класа си по анимация във Витиз, след като видя една анимация направена в аматьорски курс по анимация в Кремиковци.

Благодарна съм на продуцента Слав Едрев, който водеше този курс и покани професор Динов да провери работата ни, а също после помогна да превърнем тази анимация във филм. Това беше първият частно продуциран анимационен филм в България.

Как се роди идеята да направите филмът „Звярът е още жив“?

Звярът се мъти от доста време. Понеже живея от 20-ина години в Англия и непрекъснато споря с тамошните социалисти и комунисти, решихме с Весела, че макар това мракобесно за България време да е отминало, желязната завеса е все още доста реална в Европа. Западна Европа, образно казано, не познава нас – Източна Европа. А вече и не иска да ни познава. Значи в развитието на филма се оформи една друга гледна точка, различна от повечето анти-комунистически филми от Източния блок. А именно какво е становището на западните марксисти и комунисти. И как те определят нашия режим от икономическа гледна точка. Защото това е драмата в момента – че ние сме бедния братовчед на Европа. Какво е станало, за да се получи това неравновесие?

Може ли да ми разкажеш повече за дядо ти, който е бил горянин?

Пленителна, но спорна личност. В семейството ми винаги е стоял въпроса дали той е бил интелектуален егоцентрик, който зарязва семейството си в името на една идея, малко или повече химера. Да се свали Комунизма през 1950 година е нечувана идея от сегашна позиция, знаейки кървавите обстоятелства на налагането му в България. Или той наистина е бил герой анти-комунист, който е вярвал, че с малка подкрепа от Запада, ситуацията в България бързо може да се нормализира. Все пак при навлизането на червения терор България е в едно доста добро икономическо състояние, макар да е прекарала ред балкански войни. И баща ми и чичо ми и леля ми са страдали много от избора на дядо ми да се присъедини към Горянското движение. Трудно е да се опише и да се сложат рамки на това страдание. Представете си, че утре открият, че баща ви е Горянин. На следващият ден за вас няма хляб в магазина. Всеки отказва да говори с вас, от страх да не бъде преследван и съседите като ви видят бързо преминават на другата страна на улицата. Пристига милиция и прибира чичо ми, който единствен тогава е бил над 16. След няколко месечен побой в милицията в Пловдив е изпратен в лагера Белене. Другите тутакси са изхвърлени от училище, а къщата им е отнета. Баща ми на 15 се налага да изхранва семейството с нелегални поправки на битова техника. Малко е обширен разказа, но мисля, че е важно. Трябва да се знае през какво са минали невинни хора, деца, само защото техен роднина е направил погрешен избор. Вие ми кажете дали си е струвала жертвата да участваш в Горянското движение.

Трябва ли младите поколения да изучават комунистическия режим и защо?

Абсолютно задължително. Вече доста често се случва да срещна интелигентен младеж, на примерно 28, който няма никаква представа за онова време. Лошо ми става. Освен, че е жалко за него е престъпление към вселенската съвест, рода, семейните констелации и историята. В момента има много незряло отношение към онова време, било поради страх от конфронтация, досада или болка. Някои казват, че изучаването на Комунизма трябва да бъде обективно. Аз се питам обективно ли е изучаван Фашизма? Нима той не е имал своите добри страни? В момента такъв въпрос не е разрешен, просто защото няма как тоталитарните режими да бъдат изучавани обективно. А защо не се изучава става пределно ясно в епизода с ректорите, които са агенти на държавна сигурност. За никого от тези лица няма полза да се изучава близката ни история.

В този ред на мисли, вярваш ли, че в България се състоя реално преход?

Преходът се състоеше в това едни агенти на държавна сигурност да овладеят останалите след толкова фалити на Комунизма финасови средства и да ги прехвърлят успешно по чуждестранни банки, както и да заличат всякаква следа от досиетата си. И междудругото да натопят едни други ченгета и съпартийци, за да има народа на какво да се радва. Затова е жалко, че процеса на лустрация не започна още през 90-те, за да можем сега вече да говорим за нюанси и да правим разлика между едни служители на тоталитарния апарат и други. Обобщението “Всички са маскари” обезсмисля изучаването на този период, което още дори не е започнало, а също заклеймява живота и усилията на много хора в това сложно време.

Интервю на Веселин Диманов

Хибридната акция на Леонид Решетников – коментар на Асен Генов

През изминалата седмица във в. „Труд“ беше публикувано интервю на главния редактор на изданието Петьо Блъсков с Леонид Решетников – „Русия трудно и мъчително се връща на своя исторически път“.

Там той е описан от интервюиращия го като генерал-лейтенант и кандидат на историческите науки.

„С лице на елитен френски актьор от 60-те години на миналия век, генералът от руското разузнаване Леонид Решетников не предизвиква никакво притеснение у събеседника си. Усмихва се широко, но и сдържано“, допълва главният редактор.

19074972_10212213479519710_1133971912_n

Как ще коментираш последното интервю на Петьо Блъсков с Решетников – връща ли се Русия на световната карта?

Русия, или това, което остава след руската и съветската империи, според мен, никога не е изчезвала от световната карта. Агресивните действия на Москва спрямо други страни са именно опит да се утвърди ролята на Русия на днешната геополитическа карта на света. Страните, спрямо които Русия проявява агресия, както и тези, от бившия Социалистически лагер, в частност на Балканите, играят ролята на предпазна буферна зона, начертана от новата идеологическа доктрина на Кремъл.

Това е така още от 90-те години, а дори и по-рано. По отношение на НАТО например Русия гледа на България като на гарант за собствената си сигурност. Също така, България е възприемана от руските геополитически и идеологически стратези като икономически партньор, но в смисъла на почти 100-процентовата ни зависимост от руските енергийни източници.

Русия винаги се е държала като метрополия спрямо България и освен това, страната ни е подлагана и на културна асимилация. Амбицията на Руската империя е да се представи за духовен наследник на Рим и Византия. Културната асимилация, за която говоря, включва дори систематичното изземане на българска славянска книжнина още от времената на Османската империя, а днес тя се изразява в пълната подмяна на историята, при която ролята на България в създаването и разпространението на славянската култура – като например факта, че школите за славянска писменост в Преслав и Охрид са основани по волята на българския цар Борис, се игнорира изцяло! Мисля, че няма нужда да припомням думите на Владимир Путин при срещата с македонския му колега в тази връзка.

Да се върнем на първата част на въпроса – интервюто на Решетников. То е изпълнено с лъжи за ролята на Русия в България. България нееднократно е била ограбвана от Русия – дори за Освобождението от османска власт Русия е поискала златни левове за издръжката на  руските имперски окупационни войски, по силата на Берлинския договор. Счита се, че сумата се равнява на стойността на 32 тона злато. Дори в историческите книги, печатани по комунистическо време се казва, че руско-турската война е завоевателна, но е била замаскирана като “освободителната мисия”.

По времето на комунизма руската-съветска намеса у нас ни е струвала повече от тридесет тона злато. Става дума за златния резерв на България, който беше изтъргуван от комунистите и лично от Тодор Живков, срещу задълженията ни към СССР.

Казах вече за книжнината. Всеизвестно е, че Червената (Съветска) армия изнася и архивите на България отпреди 1945 г. СССР ги определя като “трофейни”, но България и българските учени нямат достъп до тях. Ние дори не знаем какво точно е откраднато, защото липсват описи.

Списъкът може да бъде допълван още дълго…

Руска ръка не е проливала кръв в България?! Що за глупост! Именно на съветската ръка и на съветския ботуш дължим комунистическия терор след девети септември 1944 г. На дългата ръка на Кремъл дължим редица бандитски и терористични действия на българските комунисти, например всеизвестният атентат в църквата “Света Неделя”. Пак на дългата съветска ръка дължим удавянето в кръв на антикомунистическата съпротива – горяните…

Разпореждала ли се е руска ръка със земите на България?

Има ли смисъл да припомням Райхщадското споразумение, предхождащо разпарчетосването на България по силата на Берлинския договор…

Всяка една дума в тази част на интервюто на Решетников е лъжа!

Какво знаем за Леонид Решетников?

Публично известно за него е, че е офицер от КГБ, по-късно, генерал от Разузнавателната служба на Русия. Знаем, че е бил аспирант в Софийския университет, прекарал доста време в България. Медиите го описват като резидент на КГБ у нас.

За него се заговори активно покрай скандала с кандидатурата и избора на сегашния президент Радев. Оказва се, че БСП е съгласувало с него президентската си номинация. Когато се случва това Решетников е шеф на определяния като най-влиятелен стратегически център (тинк-танк) – Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).

Какво точно е РИСИ?

През 1992 г. президентът на Русия Елцин преобразува с указ тогавашния Научноизследователски институт към Първо главно управление на КГБ (разузнаването) в РИСИ. От 2009 г. РИСИ минава на подчинение на президента на Русия.

Е, как мислите, дали е редно български партии и политици да се “съветват” със съветски разузнавачи кого да издигнат за президент, при условие, че все по-ясно става, че официална Москва има само и единствено завоевателни и асимилационни интереси към България?

Намесва ли се ръката на Москва в политическите решения в България?

Ръката на Русия е видима на Балканите. Миналата година имаше дипломатически скандал около подготовката на атентат срещу премиера на Черна гора, при която няколко души – руски граждани бяха депортирани от Сърбия. Тези дни стана ясно, че руски и сръбски агенти дестабилизират Македония.

Апетитите на Руската империя, по-късно на СССР, а и днес – на официална Москва към Балканите са очевидни. Както вече стана дума – България е разглеждана от Русия като буфер, намиращ се в зоната за сигурност и като проводник на руските геополитически и икономически интереси.

Очевидно е, че партиите и политиците – проводници на руските геополитически интереси в България не са хомогенни в своите идеи и политически доктрини, освен в предпочитанията си към Русия като най-важен и доминиращ външнополитически фактор. За мен няма съмнение, че това интервю е поръчково. Обзалагам се дори, че е “спуснато” на вестника, който го отпечатва. Знакови за това интервю, встрани от лъжите, които Решетников изговаря, са две неща:

От една страна, очевиден е опитът за дистанциране от комунистическата история на СССР и Русия,  включващ заявка за възраждането на Русия, чрез възраждане на “руското православие” – израз, който сам по себе си е нелеп и несъстоятелен. Това изцяло кореспондира с обсъдената вече идеологическа пропагандна доктрина за духовно родство между Русия и Рим. Има отношение към геополитическата, идеологическата и религиозната доктрина за Москва като “третия Рим” и Русия като „Петата империя“, след Рим, Византия, Руската империя и СССР.

На България в тази доктрина е отредена печална роля – на Задунайска губерния.

В този контекст ще припомня Окупационния фонд за създаване на Руско-дунавска област. Данните, около този исторически факт сочат, че Руско-турската война има за цел разширяването на руската империя и за завладяването на Балканите и България от Русия, а не толкова нашето освобождение.

Друго нещо, което прави впечатление в думите на Решетников, е атаката срещу БСП, Нинова и Шаренкова. Последната е един от най-отявлените ретранслатори на Кремъл в София. Разместването на пластовете в средите на кремълския слугинаж в България е очевиден, но за резултатите все още е твърде рано да се говори.

Не по-малко скандален от съдържанието на интервюто е и фактът, че то се пробутва на читателите с методите на пропагандата. Готов съм да се обзаложа, че не е записвано по класическия начин с диктофон или камера. Най-вероятно не е взето на живо, а е изпратено по имейл, което обяснява калпавия български, с руски словоред и странните глаголни времена, използвани в текста. Дори снимката в него е снимка, която се върти из Интернет доста преди датата на интервюто и най-вероятно е “стандартна”, изпращана при подобни поръчкови публикации.

Това, а и всяко подобно интервю на лица, свързани с руските и съветски тайни служби, трябва да бъдат разглеждани изцяло в контекста на руските имперски интереси.

Всичко това категорично определя така нареченото интервю като класическа хибридна акция.

Васил Иванов: Моята война не е с персоната на Сарелска, а с цензурата

Васил Иванов е разследващият български журналист и репортер на „Нова Телевизия“, който миналия вторник (18 април) подаде оставката си за напускане на медията след 14-годишна кариера там с мотива – системна цензура от директора на дирекция „Новини и актуални предавания“ Дарина Сарелска. Това сподели той във „Фейсбук“ профила си, веднага след което „Нова телевизия“ застана зад Сарелска и я защити в обвиненията на разследващия репортер в налагане на цензура. Дарина Сарелска оспори всяко едно твърдение на Васил Иванов и заяви, че смята да заведе дело за клевета срещу него.

По-късно „Шоуто на Слави“ не бе излъчено в ефира на Би Ти Ви заради гостуването на репортера.

Екипът на „Шоуто на Слави“ и Васил Иванов дадоха пресконференция по повод спирането на епизода на предаването, в който журналистът говори за налаганата му цензура в Нова ТВ. На пресконференцията беше пресъздадено съдържанието на сваленото предаване, както и записи на разговори между Васил Иванов, Силва Зурлева и Марин Николов.

Васил Иванов бе автор и продуцент на предаването „Разследване“ по „Нова телевизия“. Визитката му в сайта вече не съществува като линк, но там той бе представен и като носител на редица награди, сред които „За свободата и бъдещето на пресата“.

Днес Васил Иванов е във война. Във война с цензурата, а не с личността.

Вижте какво каза той пред „Гласът на младите хора“:

Васил Иванов
Снимка: Личният профил за Васил Иванов във „Фейсбук“

Какво се случва с вас в момента и какво възнамерявате да правите оттук нататък след като напуснахте Нова ТВ заради цензура?

Първото, което трябва да направя, е да изчакам да ми изтече предизвестието за напускане по мое желание на Нова ТВ, междувременно съм в болничен, тъй като вдигнах високо кръвно. След като приключа взаимоотношенията си с Нова мисля да започна работа и най-вероятно ще приема предложението на Слави Трифонов, който ме покани на работа в неговата медия. Имам предложение и от Сашо Диков в неговата телевизия, но мисля да приема предложението на Слави Трифонов.

Защо обмисляте да приемете предложението на Слави Трифонов?

Защото той беше единственият човек, който застана зад мен, когато всички мълчаха.

Можете ли да коментирате темата със Сашо Дончев и скандалите около него?

Нямам никаква представа, защото покрай моите проблеми, не успях да се запозная конкретно със случая. Вероятно става дума за пари и влияние.

Появиха се твърдения, че Делян Пеевски стои зад това, което започнахте – как ще коментирате това?

Ще коментирам с телефона си и с имейла си, мога да покажа и снимки, ако искате, на моите СМС-и към г-жа Силва Зурлева от борда на директорите на Нова ТВ, на които СМС-и ясно пише от коя дата съм писал, че Дарина Сарелска ме цензурира, и че ще напусна работа. Едните са от ноември месец миналата година, а другите са от този януари.

На 23 януари аз пиша на Силва Зурлева: Дарина Сарелска ми създава страшни проблеми, непрекъснато ми отхвърля материали, по които работя и хабя време. После ми казва “Нямаш материали”.  Поне 10 случая имам за 4 месеца, а материалите са супер“.

А тя ми отговори: “Не бързай да напускаш, моля те. Да го обмислиш много внимателно”.

След което нищо не се случи, а това беше преди 3 месеца. Имам имейли още от есента на миналата година, че ще си подам оставката. Тези неща са от преди 3-4 месеца още.

За продажбата на Нова ТВ се чу сега точно преди Великден, така че тези твърдения са толкова смешни и несъстоятелни, че просто не е истина.

Всички колеги знаят за какво става въпрос и защо се махам, и тези, които се опитаха да излъжат, че няма цензура, аз ги бях записал предварително точно с цел, ако се изкажат, че не е така  – тогава да ги пусна. Аз се бях застраховал, защото знам за какви хора става въпрос.

Ако ги нямах тези записи, сега щях да бъда лъжецът Васил.

Нека само да припомня, че след като си пуснах във “Фейсбук” съобщение, че напускам Нова ТВ, защото има цензура, налагана от Дарина Сарелска и довечера ще участвам в „Шоуто на Слави“ , Генка Шикерова, Марин Николов и Антон Събев написаха, че няма цензура, не е оказана цензура, никой нищо не е ни е забранявал и т.н.

След това аз се обади на тези хора и ги попитах: Защо лъжете, след като и вие сте се оплаквали за ваши спрени материали, особено с Марин Николов – как може такова нещо? Отговорът беше: “Ами, не искам да напусна работа”, “Не искам да се махна от телевизията”, “Това си е твоя война”.

Има дори свидетели от нюзрума в Нова ТВ, които казват, че Сарелска ги е събрала и им е казала, че трябва да напишат опровержения във “Фейсбук” с цел предаването да не пострада имиджово – това не отричат, че им го е казала.

Моята война не е с тази персона. Моята война е с цензурата.

Вие казвате, че са цензурирали ваши разследвания. Можете ли да споделите няколко от темите, които ви спряха?

Вижте, аз случаите нарочно не ги казвам. Може би щях да звуча много по-силно, ако бях казал точно, за кои разследвания става въпрос, но аз точно случаите, които са супер интересни, няма да ги разкрия, защото в момента, в който отида в друго предаване – ще си ги пусна там. Ако сега кажа кои са случаите, нали се сещате, че разни кметове и конкретните хора, които съм работил, ще се усетят и ще се скрият.

Нали разбирате за какво става въпрос?

Например, имам случай за корупция при еди кой си кмет, аз ако го кажа, в следващия момент този кмет ще покрие всички документи и отпада моментът на изненадата. Всичките ми разследвания бяха на ниво до половина разследвани. Използвали сме скрити камери, много документи, и оставаше само реализация и финални интервюта. Така че няма как да ги кажа тези конкретни неща.

Само един пример ще дам: разследването беше за един действащ съдия, който застана с лицето си и заяви каква корупция има в неговия съд, какви схеми се правят, кой е виновен и кой не взима мерки. Говорим за много голям съд и действащ съдия.

Разказва за това как той пише съдебни решения, после шефката му отива, взима ги, макар че делото е разпределено при него от системата, решенията му се пренаписват в полза на частни фирми, и му се връщат. Това беше последният случай, когато тръгнахме да снимаме, но ми казаха “Не, няма да го снимаш” и аз в този момент казах, че повече не може така, и казах истината.

Между другото този конкретен случай ще го пуснем в „Шоуто на Слави“ тези дни.

Няколко думи за журналистиката в България?

Цензурата в страната е страшна, до преди 2-3 години нямаше никаква цензура.  След появата на това лице (бел. ред. Дарина Сарелска), не знам за това ли я докараха в телевизията, но там цензурата е на лице. Факт е, че не пуснаха и „Шоуто на Слави“, заради това, че аз ще кажа за цензурата в Нова ТВ.

Нормално е конкурентите да викат “Ура!”, когато конкурентът нещо го закъса, а те спират предаването с обяснението, че аз съм показал записи, а имейлът до Слави Трифонов е 10 минути преди записа на предаването, че го спират, а аргументът им, е че съм имал незаконни записи.

Първо, че в БТВ пускат незаконни записи като снимат разни неморални, неетични хора, детски градини и прочие – те пускат такива записи, скрити камери. Второ, те откъде ще знаят, че аз ги имам тези записи 10 минути преди началото на записа на предаването? Но понеже аз исках да говоря по темата срещу Нова ТВ за цензурата, просто спряха предаването му. Това е истината. Най-смешното е, че аз нито знам кой ще купува телевизията, нито ме интересува.

Нещата около моя случай са лесно проверими, аз съм предоставил информацията публично.

Нивото на медиите е под всякакво ниво, то дори няма ниво. На мен ми писна да съм такъв журналист като всички останали, защото не съм станал журналист, за да се подписвам под ведомостта журналист, а заради други ценности. Сега знам, че работа едва ли ще си намеря работа след това, защото мога да си издъня далаверите на работодателя. Но така си прецених да ми е чиста съвестта. Освен това толкова години съм работил без никой да ме цензурира – изведнъж ще дойде някой и ще ми забрани да работя по кметове и по обществени поръчки.

Смятате ли, че е неморално пускането на записи с колеги?

Вижте, тази същата Дарина Сарелска, две седмици преди аз да си подам молбата за напускане, одобри закупуването на скрити камери за телевизията на стойност 12 хиляди лева. Тези камери се дават на разни хора, които снимат други хора, за неморално поведение и прочие. И пак казвам, аз съм записал моите очевидно неморални колеги, които излъгаха. Те написаха, че няма цензура, а в същото време какво се чува в записите? Чува се точно обратното. Аз съм записал неморални хора, и то хора, които оформят общественото мнение. Горе-долу от 1 млн. човека се гледа Нова ТВ, следователно те заблуждават 1 млн. човека. И аз предпочитам аз да съм престъпник за това, че съм записал Нова ТВ и другите репортери – да, записал съм го, защото ми е важно държавата, в която ще ми растат децата, да се оправи поне малко. А не някакви боклуци да ми стоят някъде и да манипулират 1 млн. човека.

Показвам го статистически: аз имам 15 кмета, снимани преди местните избори 2015 година. След тези избори, които само ГЕРБ спечелиха, имам само един кмет сниман при това не за далавера, а за това, че е накарал петима човека да му ремонтират магазина. Имаме един кмет и една обществена поръчка след нейната заповед срещу 15 кмета. Може да се види и в архивите на телевизията, а това статистически  потвърждава и казаното от мен, че 2-3 месеца след местните избори през 2015 г. ми каза да спрем да снимаме кметове и обществени поръчки – пусна ни забрана. Това потвърждават и двамата колеги от екипа, които бяха на оперативката. Тук не говорим за един път, а за няколко, защото ние продължавахме да предлагаме, а тя ни каза поръчки и кметове няма – не ги бараме.

От 5 дни призовавам шефката на новините и актуални предавания в Нова ТВ да се явим на полиграф. Къде ли не я призовавах, но отказва. Да видим аз взел ли съм една стотинка, една поръчка изпълнил ли съм в някое поръчково предаване. Тя да обясни – предавала ли е информация за хода разследването на кмета на Неделино чрез посредник, своя девер-депутат. Затова ходихме 12 пъти и се чудихме кой ни издава –  мислихме, че едни хора ни издават, и ги изключихме от екипа, обвинихме невиновни хора. Чак после разбрах какво става. Да каже първо – тя предавала ли е информация на кмета, който ние разследваме за хода на нашето разследване, и второ да каже – кога аз съм носил папки на ДАНС, милиционерски папки със СРС-та и прочие.

Тази жена си позволи да твърди, че тя не е правила с девер си интервюта, цитирам ѝ думите, а аз с моя кум съм правил. Тя твърди, че моят кум е бившият главен секретар на МВР – Георги Костов. Моят кум се казва Станислав Богоев и работи на автомивка в квартал Борово, на булевард Бъкстон – там можете да отидете да го снимате, ако искате. Тази жена разпространява публично пълни лъжи, фалшиви новини. Същият този Георги Костов, за когото говорим, беше главен секретар приятел ми е от 20 години и нито едно интервю не си позволих да направя с него докато беше главен секретар, точно по морални и етични съображения. Те ме молеха непрекъснато – кажи му да се включи в сутрешния блок като има някаква тема, аз му звъня, моля го, той не искаше за Нова ТВ, защото “Господари на ефира” пускаха материали за подкупни ченгета и мислеше, че ще го атакува Нова ТВ. Нямам нито едно интервю с него в архива на Нова ТВ докато той е главен секретар.

Твърди се, че вие искате да влизате и в политиката – това така ли е?

Аз ще влизам в политиката? В политиката нямам никакво намерение да влизам. Ще започна работа в предаването “Шоуто на Слави” или при Сашо Диков, по-скоро при “Шоуто на Слави”.

Аз съм имал предложения два или три пъти да ме канят за кандидат-депутат от различни партии и не съм приемал – ако съм искал да вляза в политиката, досега да съм го направил.

Интервю на Веселин Диманов

Развръзката по „Яневагейт“ ще е същата като по „Цветановгейт“ – никаква

Миналата година адвокати поискаха дисциплинарно производство за Мондешки от „Двете каки“. Инициативен комитет за адвокатска реформа (ИКАР) внесе отворено писмо до Висшия адвокатски съвет във връзка със записите между бившия председател на Софийски градки съд Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.

Повод за това беше участието на Мондешки, който публично не е отричал или потвърждавал разговорите, до момента, когато реши да проговори пред в. „Труд“, който се свързва с Делян Пеевски. Висшият съдебен съвет (ВСС) тогава не успя да се свърже с него, а малко след това проверката за разговорите беше прекратена.

В интервюто си адвокатът заявява, че разговорите всъщност са били нарочно записвани. А внезапните му обяснения съвпадат и с новата версия на премиера Бойко Борисов за „Яневагейт“, който заяви, че записите са правени като сериал – „имат студио, в което се събират и снимат разговорите, и ги пускат“ и не трябва да бъдат проверявани, защото са „врачки и махленски клюки“.

По този повод отново потърсихме за коментар адв. Николай Хаджигенов, който заяви в интервю за „Гласът на младите хора“ тогава, че записите разкриват ужасяваща корупция на най-високо ниво – политическа корупция.

Темата днес е какво се случва с адв. Монедешки и жалбата до Висшия адвокатски съвет, в която Хаджигенов поиска Съветът да реши дали Мондешки има етичните и моралните качествата на адвокат:

 

img_4930-1024x768-2
Снимка: Светла Енчева

Нищо смислено не се случва. Както обикновено, институциите проверяват дълго и напоително дали слънцето наистина изгрява от изток и залязва на запад и казусът „Мондешки“ не прави изключение. В крайна сметка след извършената проверка, адвокатска колегия Стара Загора образува дисциплинарно производство срещу Мондешки. Междувременно покрай медийното оповестяване на казуса стана ясно, че последният е представил неистински документи за изискуемия стаж. Евгения Банева лично заяви пред медиите, че Мондешки никога не е бил юрисконсулт при тях. Нещо повече, те никога не са имали юрист в посоченото предприятие, т.е. той изначално не отговаря на изискванията да бъде адвокат и, съдейки от изявлението на Банева, е използвал документ с невярно съдържание.

А адвокатурата, като типична закостеняла държавна бюрокрация, проверява ли, проверява нещо си там…

Това, което става кристално ясно от този случай, е прякото потвърждение на нещо, което твърдя от много време: адвокатурата спешно има нужда от драстична реформа, доколкото времето в адвокатурата е спряло – някъде в началото на 80-те години на миналия век.

Висшият адвокатски съвет, колегиите по места, изобщо цялата структура на адвокатурата трябва да се променят – при това спешно!

Без истинска, свободна и независима адвокатура правосъдието е невъзможно!

„Калпавата адвокатура е по-лоша и от най-корумпирания съд!“ – Теодор Пиперков

КОЙ да му повдигне обвинения?

Основната задача на главния прокурор е да брани властта с всички сили и средства и това включва пееф. Срещу него нито едно дело не тръгва изобщо, а враговете му са атакувани на мига с цялата държавна мощ.

Пеевски се бърка в решенията на съдебната власт

Как точно нямам представа, но принципът е един и същ: властта има нужда независимата съдебна власт да взема „правилните“ и удобни за нея решения и за това всяка власт има поне по един пееф. И да това е емблематичен пример за властова корупция.

Развръзката по казуса „Яневагейт“ ще е същата като по „Цветановгейт“ – никаква. Ни повече, ни по-малко. Цялата държава е корумпирана от горе до долу, а мафията брани своите. Така че, в идеалния случай ще получи условна присъда след 100г.

Може би?

Интервю на Веселин Диманов

 

Нинова изгуби своя шанс да бъде премиер – коментар на Георги Харизанов

Потърсихме за коментар Георги Харизанов по повод одобреното от Европейския парламент всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), което се очаква да влезе условно най-рано на 1 април 2017 г. Споразумението беше одобрено с 408 гласа „за“ срещу 254 „против“, 33 „въздържал се“. Интерес предизвика вотът на Сергей Станишев, който подкрепи споразумението, въпреки изричното и единодушно решение на БСП „в защита на националния интерес“ евродепутатите ѝ да гласуват „против“ резолюциите по СЕТА“. Веднага след резултата от вота Корнелия Нинова предизвика бурни дебати и коментари от страна на европейски лидери, след като нарече гласувалите за СЕТА национални предатели.

Вижте какво каза по темата Георги Харизанов пред „Гласът на младите хора“:

harizanov
Георги Харизанов като водещ на предаването „Имате Думата“ по Канал 3

Нека започнем със споразумението СЕТА: Европарламентът одобри търговското споразумение с Канада – какви според вас ще са ползите за България?

Каквито са ползите и от базовите принципи на Европейския съюз – свободно движение на хора, стоки и капитали. България сама договори падане на визите за Канада срещу подкрепата си, така че тези принципи ще се спазят в пълнотата им. Противно на социалистическия апокалиптизъм и безкрайните лъжи отляво, българският износ нараства с двуцифрен темп през миналата година, ако трябва да сме точни – с над 14%. И сега просто има още един огромен и платежоспособен пазар пред себе си, за който вече няма ограничения. Всичко друго е шум и евтина пропаганда.

Как ще коментирате изказванията на Корнелия Нинова по темата – тя нарече гласувалите “за” национални предатели?

Много е хубаво, че Корнелия Нинова с всеки изминал ден показва абсурдността на идеята тя да стане премиер на България. Международният потрес от тази вероятност вече е налице, а вътрешнополитическият ще се разгърне в следващия месец.

Вярвате ли, че вотът на Сергей Станишев е техническа грешка от негова страна?

Разбира се, че не. Категорично.

За разлика от Нинова, която преди време уволни от правителството си заради корупционен скандал, Сергей Станишев е ръководител на водеща политическа организация и на голяма група в Европейския парламент (ЕП) – Партия на европейските социалисти (ПЕС), и вотът му е натоварен с много символика. Няма нищо по-нормално от това той да е „за“ споразумението СЕТА, след като Мартин Шулц (лидерът на немските социалисти – доскорошен председател на ЕП и кандидат за канцлер на Германия тази година) определи сключването му като своя лична мисия. А в деня след сключването му лидерът на канадските леви – премиерът Трюдо да държи привествена реч пред ЕП. Дребнавите оправдания и лъжи отново са за „родна“ консумация тук в България, и според мен са изключително обидни за нас като българи. Поднася ни се истина втора ръка.

На политическата сцена излязоха две нови формации: “Да, България” и “Нова република” – каква е вашата оценка за тях?

Много различна.

„Да, България“ е ляволиберална партия с конкретна мисия, която тепърва има да гради име и образ. Според мен с неособено голям успех към момента, но като при всеки нов проект, нуждата от още време е напълно обяснима.

„Нова Република“ е просто ДСБ-2 и не виждам смисъл изобщо да ги коментираме. Генът на тези хора е да бъдат опозиция и да рушат около себе си, и тъй като вече никой не иска да се докосва до тях, сега започват да рушат себе си. Разговорът за тази формация е досаден и безсмислен.

Светльо Витков и “Реформаторски блок” – имат ли бъдеще?

По-скоро не. Избирателите гласуват за Витков заради купона и протеста, и когато налице е коалиция с Меглена Кунева, и двата мотива се изпаряват. Избирателите на „Реформаторски блок“ от своя страна се опитваха да се убедят, че политиците там имат политическа стойност, но след привличането на антисистемни купонджии в преследване на заветните 4%, нещата започват да изглеждат изключително несериозно.

Как оценявате досегашните действия на Румен Радев като президент?

По-скроро положително, с едно огромно изключение – санкциите. Крайно време е президентът да започне да говори коректно и по тази тема. Санкциите не са срещу Русия, а срещу група приближени на Путин олигарси и държавни служители с основна роля в грубото нарушение на международното право и анексирането на Крим. Търговските санкции и ембарго са руски отговор и съответно – руски проблем. При внос нарастващ с 14% на годишна база, износът ни за Русия е бил 0,14% в периода преди налагане на санкции от тяхна страна. Сами разбирате, че митът за необятния руски пазар и за многомилионните загуби на България, е несъстоятелен, и ако настояването в тази посока продължи, ще се засилят съмненията, че мотивацията на борците срещу санкциите е съвсем друга и различна от патриотичната защита на българската икономика.

Интервю на Веселин Диманов

Държавата е пленник на една угоявала се с популизъм и корупция политическа класа – разговор с Гергин Борисов

Навярно голяма част от живущите в София, а и не само, са чували за неправителствената организация „Спаси София“. Известни са с това, че ежедневно се борят София да бъде един модерен, екологичен и уютен град.

Борят се срещу модела на управление в общината, като настояват той да бъде прозрачен и диалогичен и да възприема съвременните политики в градското развитие.

Облечени само с инструментите на неправителствения сектор и твърдоглавие, те не спират да ни изненадват с всяка своя инициатива. Организацията подава системни сигнали за нередности, касаещи градския транспорт на София и некачествените ремонтни дейности, извършвани в градската среда на столицата.

Днес ви представяме интервю с Гергин Борисов, който е част от екипа на „Спаси София“.

12472286_10205504305638162_6077940786404727201_n
Част от екипа на „Спаси София“, Снимка: Фейсбук

Би ли ни разказал малко повече за себе си?

Аз съм Гергин Борисов, на 28 години. Завършил съм Информационни технологии, имам магистърска степен по ИТ в медийния бизнес, занимавам се с графичен и уеб дизайн от 2006 г., а с проблемите на метрото и на градския транспорт – от 2001 г. Активно се занимавам с гражданска дейност и активизъм от 2008 г.

Как се роди идеята за създаването на “Спаси София” ?

Проектът “Спаси София” е следствие от инициативата “Спаси метрото”, която започна активна работа през 2009 г., когато стана ясно, че Столичната община прави опити да се замести Третия метродиаметър със скоростен трамвай, преминаващ транзит през центъра на града, вместо да го построи като класическо метро, правещо връзка с другите линии на метрото.

Тогава една група съфорумци от световния форум за архитектура и инфраструктура „SkyscraperCity“ стартирахме кампания, целяща да събере обществена енергия, изискваща преосмислянето на проекта и връщането му в нормалните му параметри. В крайна сметка успяхме да постигнем един много добър резултат: в момента М3 се строи подземно, относително близко до класическото си трасе, с параметри за класическо метро, въпреки че все още се води леко, но тази разлика е главно заради изборът на подвижен състав. За нас това е един от най-големите успехи на инициативата ни.

Колко човека всъщност са част от проекта, къде обикновено работите по идеите си?

В момента сме около 10. Всеки проект изисква понякога привличане на отделни, специфични хора – имаме такива асоциирани членове, които помагат за конкретни дейности с експертни оценки, но в ядрото сме десетина човека, движещи основните проекти.

Доскоро организацията ни се издържаше единственото от средствата, които отделяхме от собствените си заплати. Но след две години и многократни запитвания от наши последователи в социалните мрежи, решихме, че е дошъл моментът да предоставим възможност на желаещите да ни подкрепят финансово. Създадохме опция за дарения в сайта си и много хора решиха да я използват, за което можем само да сме безкрайно благодарни. Изключителната щедрост на хората, които ни харесват, ни позволи да наберем средства, които съвсем скоро ще вложим в проектите си.

Иначе все още нямаме собствен офис. Надяваме се никога да не ни се налага да “спасяваме” на пълен работен ден, защото идеята ни е в един момент да няма какво да се спасява в София.

А какво ви мотивира да го правите?

Мотивира ни огромното желание да живеем в едно подредено и нормално европейско пространство, а не просто в някакъв ориенталски, назадничав и изоставащ град. Всички хора, които членуват в “Спаси София”, са обединени около идеята, че градът е нашият дом и ние обичаме домовете ни да са подредени.

Желанието да живееш в подредена среда може да е чудесен мотиватор.

Кои са най-интересните инициативи, с които се гордеете?

Най-интересните инициативи, по които някога сме работили, са разбира се “Спаси метрото”, която е предшественикът на “Спаси София”. Другите са проектът ни за нощен градски транспорт и инициативата, която подехме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за нова Наредба за проектиране на транспортните системи в българските градове.

Какво бихте казали по повод липсата на по-сериозна младежка активност – вярвате ли, че младият човек е неангажиран и отдръпнат от подобни граждански или политически инициативи?

В никакъв случай не мога да кажа, че младият човек е неактивен, предвид активността в нашата страница – там предимно ни следят млади хора. Не мога да коментирам политическата активност, но що се отнася до местното ниво, всеки млад човек, който живее в София, или в своя роден град, вече има възможността да иде навън – да разгледа, да види, и когато се върне тук, всеки от тях вижда разликите и може да се запита защо там е така, а тук е иначе. И тази разлика, надявам се, ще мотивира много от тях да поискат промяната.

Според мен причината да не виждаме достатъчно млади хора, участващи във вземането на решения за града си, е че онези, от които зависи това младите хора да бъдат включени, не полагат достатъчно усилия. Имам предвид следното: има огромен интерес от страна на младите хора към дискусии, беседи и към пряк диалог относно проблемите на града. Интересът го има, но той не е използван от общината и често тя дори се опитва да го потуши, защото обществените обсъждания в София са анонимни: не се случват с достатъчна видимост, почти винаги са в рамките на работното време и младите хора не знаят за тях, а ако разберат – няма как да отидат, защото са на работа. Интелигентните, активните млади хора са работещи хора – те рядко могат да си позволят лукса в работното си време да ходят на обществено обсъждане, в 2 следобед в кварталното читалище.

Отсъствието на младите хора е показател за провала на общината да ги включи и да ги мотивира да участват в диалога. И този провал за съжаление може да се окаже умишлен – целенасочено да се избягва перспективата, която те могат да предоставят.

Вярвате ли, че по-сериозното участие на младите хора в проблемите, които ги вълнуват, би могло да отприщи една енергия, която липсва сред тях?

Разбира се. Младите хора имаме потенциал да генерираме свежи идеи и да внасяме новото и непознатото – ние сме двигателите на иновацията. Показателно е, че повечето проекти, по които работим, получават най-голяма подкрепа именно от младите, активни хора, които са забелязали проблема, срещнали са се с него отблизо, разбрали са го, и са видели неговото решение, приложено навън. Когато никога не си изживявал потребностите, които един град с младо население изживява, не можеш да ги разбереш истински. Не можем да очакваме от един 60-годишен пенсионер да разбира защо е необходимо да има автобуси в 3 часа през нощта, които да те откарат някъде, ако през целия му живот денят му е приключвал с централната емисия новини.

Град, който успешно идентифицира и посреща нуждите на младото си население, е град, в който то активно допринася за неговото социално, икономическо и най-вече културно развитие. Например в Амстердам имат нощен кмет – пост, който се занимава именно с този коренно различен аспект на градското случване; аспект, насочен предимно към младите хора и онези, които са дейни и живеят в града на различен ритъм. Така се поддържа един град жив. Този пост е изражение на политика, поставяща си амбициозни цели: да направи града харесван, търсен и въпреки всичко – подреден и работещ ефективно.

Само си представете ако София имаше стратегия за утвърждаването си като дестинация за конкретна аудитория. На Софийското летище кацат десетки полети дневно на ниско тарифни компании, туризмът в София се увеличава с всеки ден. Да сте чули зам.-кмета по културата да предприеме нещо за популяризирането на София сред младите европейци като привлекателна дестинация? Да сте чули атрофиралата комисия по транспорт и туризъм в Столичния общински съвет да се задейства и да измисли как да гарантира, че един турист в София ще може пълноценно да се движи в нея през целия си престой тук? Как ще го постигне, ако я управляват хора, лишени от нужната перспектива?

Тъй като вие доста следите действията на Столичната община и на други общини в България – какво е мнението ви за случващото се в политическия живот на най-високо ниво?

Следим го и сме крайно притеснени от случващото се, защото статуквото, което е сковало Столична община, не се е появило от само себе си, определено не е изключително и само някакво локално явление – вижда се и на национално ниво. Държавата е пленник на една самозабравила се, угоявала се с популизъм и корупция политическа класа. Нейното управление се характеризира с некомпетентност, безотговорност, късопаметност, арогантност и алчност. Нямаме против арогантни политици, стига да са компетентни и отговорни. Но безотговорните и алчни управници са истински проблем за държава, в която институциите са отвлечени и превърнати в инструменти за лично облагодетелстване. Цинизмът и този любим на политиците ни краткосрочен култ към разни прехвалени “лидери” не може да не буди притеснение.

През годините изнесохме в общественото пространство десетки доказателства за присвоени или прахосани милиони лева обществени средства. И това е само в София, където има множество неправителствени организации, следящи под лупа всяко действие на институциите. Представете си какъв метеж е в малките градове и села, където кметове и общинари се изживяват като феодали.

А вие получавали ли сте някакви заплахи от дейността, която извършвате?

Получавали сме, разбира се, но ако се уплашим и поддадем, предаваме каузата си. Насилието и заплахите за “стоварване на държавата/общината върху нас”, са последното спасение на некомпетентния и гузния. Ако заплашват, значи се чувстват притиснати в ъгъла. Това е добре – там им е мястото.

Какво ви предстои оттук нататък?

В рамките на 2017 г. ни предстоят още няколко големи кампании по нашите проекти – ще се опитаме и тази година да провокираме общината да приеме идеята за нощен транспорт, продължаваме работата по интегрирането на нови нормативни изисквания за по-добра градска среда, които, надяваме се, ще влязат съвсем скоро в Държавен вестник. Ще чакаме най-накрая политиците ни да съумеят да направят едно жизнеспособно Народно събрание и ще се опитаме да предложим законодателни промени, които да отпушат решенията, за които настояваме от Ден 1 – въвеждането на черен списък за фирми-изпълнители на обществени поръчки, изпълнили некачествено обектите си; по-сериозни мерки за справянето със замърсяването; приоритизирането на градския транспорт като мярка за намаляване на моторизацията. Ще се опитаме да работим колкото се може повече с отговорните институции по остарели или неадекватни за реалния живот регулации. Предстои ни страшно много работа през тази година.

Как се роди идеята да сложите противогаз на определени паметници в София?

Идеята се роди главно като следствие от въпроса: “Кой биха послушали софиянци, ако им каже, че дишат отрова?”. Така решихме, че паметниците, като олицетворение на великите умове и творци на страната ни, са най-уместният “говорител” на една такава кампания, целяща да жегне хората и да ги накара да се замислят върху състоянието на средата, в която живеят.

А смятате ли, че имаше достатъчно отзвук точно по тази тема?

За съжаление, дали сме получили отзвук, не е показател за успешност на кампанията. Всички медии отразиха надписите по паметниците, но политическата реакция на Столичната община беше меко казано куха. Така че за положителен отзвук ще можем да говорим, когато най-накрая видим реални мерки от страна на общината. До момента виждаме основно рециклиране на прессъобщения и един много прибързан опит да се препишат мерки, но без да бъдат разбрани изцяло. Последната история с еднопосочните “Дондуков” и “Цар Освободител” е показателна – в ръцете на неориентирани общински съветници и неамбициозна администрация, една хубава идея като преосмислянето на централни булеварди бързо и много опасно може да се превърне в катастрофа. Защото се бърза да се отговори на моментното обществено недоволство, вместо непрекъснато да се работи такова изобщо да не се натрупва.

Изказванията на г-жа Фандъкова по темата съдържат основния проблем – те пак не са разбрали какво се иска от тях. Колкото и каквито и въпроси да се задават на г-жа кмета, тя ще го извърти на “безопасните” теми: колко километра метро построихме, колко хубави електробуси купуваме. А, че въпреки милионите, излети в метрото, общият брой пътници в градския транспорт спада; че тая общонационална парлама с електробусите е евтин трик за съсипването на тролейбусния транспорт, където още не е бил съсипан – за това тя не обелва нито дума, журналистите не се сещат да попитат, а пък т.нар. “опозиция” в общинския съвет – хал хабер си няма.

Обмисляли ли сте да се включите активно в политиката, за да можете по-пряко да ръководите общинската дейност?

Засега нямаме такива планове, но не сме го изключили като възможност. В никакъв случай не гледаме на “Спаси София” като на някакъв трамплин към политиката. Нашата организация определено знае от опит, че неправителственият сектор може да бъде използван като достатъчно добър проводник на зрели политически решения, стига да бъдеш достатъчно настоятелен и докато имаме възможност и потенциал да използваме неправителствения сектор като проводник на политики, не виждам причина да променяме формата си.

По отношение на това, че се вкарват много лесно идеи, ако си вътре в общината – да, много е лесно, ако имаш зад гърба си мнозинство. Но дори и да приемем, че влезем в политиката, дълбоко се съмнявам, че 5 или 10 общински съветника от евентуална група “Спаси София” биха били по-ефективни в един многократно разобличаван като некомпетентен или корумпиран общински съвет, отколкото като гласове на неправителствения сектор.

Наблюдава ли се едно превземане на неправителствения сектор от организации, обслужващи политически интереси?

Има много качествени неправителствени организации в София, и в България. Ние имаме огромното щастие да работим с някои от тях: като “Велоеволюция”, “Група Град”, “Форум” и т.н. – тук говорим за организации, в които работят хора, посветили цялото си съществуване на каузата си. За мен тези качествени организации са противотежест на популистките организацийки, обслужващи нечии интереси.

Лошото е, че в един момент, когато имаш тази отговорност – да бориш незаинтересована администрация, да гасиш пожари и да се опитваш да неутрализираш и популисти, усещаш т.нар. “burnout” (бел. ред. – синдром на професионалното изчерпване) и достигаш до тази точка на насищане, в която вече просто не можеш да понасяш да се занимаваш, вдигаш ръце и казваш: “Не мога повече! Да правят каквото си искат – да съсипват града, да го запалят, ако искат – аз повече няма да си тровя нервите и живота с тях”.

Много мои познати от неправителствения сектор са достигали до този момент и са напускали ефективната работа, защото просто вече не виждат смисъл. Ще дам пример с нас – всички ние ходим на работа на пълен работен ден от 9:00 до 18:00ч., прибираме се вкъщи и изкарваме втори работен ден за “Спаси София”. И в един момент трябва да избираш между това да се занимаваш с глупостите на общината, или да имаш личен живот, да се наслаждаваш на времето, прекарано с приятелите и семейството, не дай си Боже – с децата. Труден избор е, и не е за всеки. В крайна сметка и ние сме хора. И ние искаме да живеем.

Ако целият неправителствен сектор в България реши за два месеца да спре работа – камък върху камък няма да остане в тая държава. Всичко ще бъде унищожено за отрицателно време, ако го няма това контраналягане, което ние (неправителствените организации) оказваме на едно самозабравило се, разрушително и неспособно статукво.

В заключение – какво бихте казали вие като представител на една от най-видните и инициативни организации в България, на един млад човек, което да го мотивира?

Домът ни е превзет от паразити. И няма кой да ги изчисти, ако не си запретнем ръкавите. Ние правим каквото можем там, където можем, но какво правиш ти? И ако сега вдигаш рамене и казваш: “Какво пък може да промени един човек?” – ще се изненадаш на какво си способен/на, ако се опиташ.

Интервю на Веселин Диманов