Категория: ЕС

Два месеца след BREXIT: ЕС се мъчи да съчетае визията с реалността

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин. Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

За срещата си с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, целяща да прокара пътя към срещата на ЕС идния месец, италианският премиер Матео Ренци избра историческото място Вентотене край бреговете на Неапол. Там тримата лидери от ЕС отдадоха почит на гроба на Алтиеро Спинели – италиански антифашистки активист, който, докато е задържан през 1941 г., започва да пише манифест за федерация от европейски държави. Написан върху парчета цигарена хартия и скрит в тънка кутия, манифестът е изнесен от затвора и разпространен сред италианската съпротива. Той е смятан за един от основополагащите документи на европейското загърбване на конфронтацията и за единство.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Тези символични жестове може би са били направени за разсейване на опасенията, че ЕС е с една опасна крачка по-близо до разпадането и резултатът от вота за „Брекзит“ трудно би изненадал. Сега обаче правителствата трябва да произведат не само картина на дипломатическа хореография, но и съдържание.

Веднага след британския вот на континента имаше призиви да се даде „нов тласък“ на ЕС и да се отправи „зов за събуждане“. Дори бе заявено, че с излизането на британците по-нататъшната интеграция ще бъде нещо по-лесно. Но няма да е толкова лесно. „Брекзит“ донесе повече, а не по-малко проблеми на ЕС – най-малкото защото целият процес на раздяла изцежда колективната енергия. Континентална Европа е разделена толкова, колкото бе и преди референдума. Франция и Италия могат да раждат идеи за финансови трансфери и амбициозни европейски инвестиционни планове за стимулиране на растежа, но вече го няма германското желание за това днес, каквото то бе преди британския вот.

Каквато и да е темата – антитероризъм, отбрана или миграция, 27-те страни от ЕС са напълно наясно, че трябва да покажат прагматизъм, а не възвишени идеали, ако искат да убедят ставащите все по-скептични гласоподаватели, че европейският проект може да роди нещо. С предстоящите ключови избори догодина във Франция и Германия и увеличаващия се натиск, упражняван от популистките движения, призивите за „повече“ Европа са осъдени да вървят срещу политическите препятствия, за чието облекчаване „Брекзит“ не допринесе с нищо.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

„По-добра“ Европа звучи като добър лозунг, но, както и други лозунги като „Да си върнем контрола“, никой не е в състояние да формулира точно какво означават те, нито как да ги преобразува във факти. Великобритания може би нямаше да гласува за „Брекзит“, ако имаше много ясна идея какво би искала той да означава. Но ЕС също се мъчи да съчетае визията с реалността.

Източник: CLubZ

Приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.

 

Датата на присъединяването на България към ЕС е една от най-важните дати в новата история на нашата родина. Една дата, която крие желанието на хората за промяна, мечтите на хиляди Българи и обединението на нацията.

Изминаха вече 8 години от членството на България в Eвропейския съюз. Безспорен е положителният ефект от присъединяването ни към Съюза. Събитията през годините, за да бъде факт нашето членство, са много. Ние ще ви припомним по важните от тях.

Първите стъпки, които България прави към ЕС са през далечната 1988 година. На 8 август се установяват дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност. През май месец, същата година, се подписва спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между Република България и Европейската икономическа общност. С други думи, за нашата страна се открива програмата ФАР.

Прочетете повече „Приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.“