Категория: Денят в снимки

Денят в снимки: Путинска Русия днес – кървища и арести

Масови протести, организирани от опозицията в лицето Алексей Навални разтърсиха руската столица Москва тази събота.

 

Причината е в знак на недоволство срещу отказа да бъдат регистрирани близо 30 кандидати за местните избори в руската столица, които ще се проведат през септември. Официалният мотив за отказа е, че те не били събрали необходимите около 5000 подписа за регистрация. Потърпевшите обаче отричат и твърдят, че документите за кандидатурата им са били изрядни, съобщава Дойче Веле, чиито репортери също са пострадали.

skynews-protest-russia-moscow_4729806
Пазещите реда полицаи. Снимка Ройтерс.

Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души, излезли вчера на демонстрация в Москва с искане за свободни избори. Това са данни на неправителствената организация „ОВД-Инфо“, според която това е най-големият брой арести от протестното движение през 2012 г. срещу завръщането в Кремъл на Владимир Путин, предаде „Франс прес“, цитирана от БТА.

Сред задържаните се отличават имената на Иван Жданов, Иля Яшин, който е близък до Алексей Навални, Дмитрий Гудков, както и един от кандидати за септемврийските избори, на който бе отказана регистрация – Любов Собол. От опозицията съобщиха още, че домовете на много от тях са били претърсвани от полицията.

skynews-protest-russia-moscow_4729805
Един от стотиците арестувани. Снимки: Ройтерс

По официални данни на полицията в Москва в демонстрацията са участвали около 3500 души, от които около 700 професионални журналисти и блогъри.

Според кореспонденти на различни чуждестранни медии, полицейските служители са използвали сила срещу демонстрантите. По данни на ovdinfo.org, десетки протестиращи са били със счупени носове, мнозина са имали рани по главите. И репортери съобщават за множество ранени демонстранти. Същевременно властите преброиха около 3500 участници в протеста.

skynews-putin-protests_4301516
Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души. Снимка Ройтерс

Опозицията протестира срещу недопускането на независими кандидати до местните избори на 8 септември, които се очертава да бъдат трудни за подкрепящите властта кандидати в контекста на социално недоволство.
Журналисти от АФП съобщават за извършени насилствено арести и за много демонстранти с травми по главата.

„Задържанията, непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти… са посегателство срещу основните свободи на изразяване, сдружаване и събиране“, заяви говорителка на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

skynews-protest-russia-moscow_4729804
Един от слоганите гласящ: Имаме право на свой кандидат. Снимка Ройтерс

 

Междувременно руският опозиционер Алексей Навални беше приет в болница с остра алергична реакция, каза неговата говорителка Кира Ярмиш, цитирана от „Асошиейтед прес“. Навални, който бе лишен от свобода за 30 дни заради призив за участие във вчерашния неразрешен от властите протест, е бил откаран от ареста в болница тази сутрин.

 

skynews-russia-moscow-protest_4730066
Очевидци, цитирани от Ройтерс, съобщават, че някои от задържаните дори не са били част от протеста, а просто са преминавали през района.

 

Навални, който никога не е имал алергии според говорителката, е със сериозни подутини на лицето и обрив по кожата.

Опозиционерът бе инициатор на вчерашния протест.

_108087402_mediaitem108087399

 

 

Снимки: Ройтерс

Галерия: Историята на една трагедия – потъването на „Титаник“

Историята на една трагедия – потъването на „Титаник“

На днешния ден преди 105 години се случва една от най-големите трагедии в човешката история.  На 15 април, 1912 година, най-луксозният за времето си пътнически кораб „Титаник“ удря айсберг, като при катастрофата загиват над 1500 души и едва 704 пасажери са спасени от притеклия се на помощ „Карпатия“.

02-propellers-of-the-olympic.ngsversion.1484324656411.adapt.590.1

Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопим“, продължава два часа и четиридесет минути.

Точният брой на българите не е установен – по данни на „Лойд“ загиналите са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка.

Титаник (RMS Titanic) е един от трите британски лайнера от типа „Олимпик“ (заедно с „Олимпик“ и „Британик“), известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г.

Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, с водоизместимост приблизително 66 хил. тона, „Титаник“ е най-големият пътнически параход в света по онова време.

Проектната му скорост достига 24 възела (приблизително 45 км/ч) и е близо до тази на рекордьорите Мавритания и Лузитания на конкурентната компания Кунард Лайн.

maxresdefault

 

Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship („Кралски пощенски кораб“) и се е поставяло пред имената на кораби, упълномощени да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail .

По време на първият си трансатлантически рейс от Саутхемптън (Англия), Шербур (Франция), Куинстаун (Ирландия) и Ню Йорк, той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

03-titanic-mangled-stern.ngsversion.1484324655390.adapt.590.1

Друго обстоятелство, заради което загиват толкова много хора, е, че минаващ наблизо кораб не се отзовава на сигналите за помощ на лайнера. Това е норвежкият кораб „Самсун“. Той не се притича на помощ, защото лови нелегално тюлени край Нюфаундленд и е помислил, че сигналните ракети на „Титаник“ са изтреляни от кораби на бреговата охрана на САЩ. Освен това „Самсун“ е нямал радиостанция и едва при акостирането си в Исландия капитанът му Хендрик Нес и екипажът са разбрали чии са били сигналните ракети, но са решили да замълчат.

Всичко се разкрива едва след смъртта на Нес, когато дневникът с изповедта му за големия грях е намерен от племенника му. Дотогава се е считало, че неизвестният кораб, който не е помогнал на „Титаник“, е „Калифорниян“. Капитанът му Стенли Лорд така и не успява да убеди обществото, че е невинен и умира, носейки бремето на непосилния товар всички да смятат, че е отговорен за смъртта на 1500 души.

04-engine-profile.ngsversion.1484324653996.adapt.590.1

 

05b-titanic-stern-views.ngsversion.1484324650780.adapt.590.1

 

05a-titanic-bow-views.ngsversion.1484324651506.adapt.676.1

Снимки: National Geographic

 

 

 

 

Половин година смърт без правосъдие – справедливост кога?

Преди точно половин година, на 18 август 2016 г., втора национална вълна мирни протести заля страната, когато мотористи от над 20 града в България се обединиха срещу пороците в съдебната система.

edf

Организираните от “братята на вятъра” протести стартираха след абсурдното решение на съдия Недялка Николова от Софийски Окръжен съд да пусне под домашен арест Фарук Бекташ, който при фатална катастрофа на 24 юли край Драгоман, прегази и уби семейство Таня и Бойко Бойкови. По-късно Бекташ се укри. По-късно беше открит в Германия, където живее, но Берлин отказа да го върне на България.

В този дъждовен ден, в който сякаш безброй сълзи се изсипваха от безкрайното небе, граждани и мотористи се събраха и “затвориха за ремонт” Съдебната палата в София.

cof

Те имаха следните искания:

1) Уволнение или оставка на съдия Николова;

2) Съдебна реформа – за независима, морална и прозрачна съдебна система;

3) Промени в Закона за Движение по Пътищата.

Мотористите се заканиха да продължат протестите, гневни от факта, че човешкият живот е принизен до графа “загинали” в статистиката. Че изконното право на човек – правото му на живот – може не просто да бъде отнето с лека ръка, а да остане неовъзмездено и поругано.

sdr

И докато за пореден цъкаме с език и клатим глава с неодобрителното “Справедливост кога?”, нека ви припомня какво се случи, и нека заедно достигнем до заключението дали справедливостта е понятие, действащо на територията на република България?

Какво се случи?

На  24 юли 2016 г. В 5,30 сутринта 60-годишен турски гражданин отнема живота на българско семейство опитни мотористи. Това са 54-годишният Бойко Бойков и съпругата му Таня Бойкова (на 51 години), които тръгнали на гости на сина си в Австралия със семейния Triumph Rocket 3.

На отбивката край Драгоман турският гражданин буквално се врязва в тях с Мерцедеса си, със скорост над 120 км./ч (при разрешени 60). Шофьорът се прибирал през Калотина за Турция и най-вероятно е заспал зад волана. При огледа е бил намерен термос с кафе, излетял от колата на водача-убиец, която се е движела и без винетка.

sdr

Кой е Фарук Бекташ?

Фарук Бекташ е 60-годишен гастербайтер, който работи в Германия. Малко след трагедията на 24 юли, турският гражданин бе задържан, но няколко дни по-късно бе пуснат под “домашен арест” от съда. Веднага след това той избяга от правосъдието, укривайки се в Германия.

“Опасността Фарук Бекташ да се укрие не е голяма”

След като изчезна от квартирата, която беше взел под наем, Бекташ се издирваше от „Интерпол” с червена бюлетина.

На 21 октомври последва “изгубване в превода” след като вицепремиерът Румяна Бъчварова първо обяви, че Бекташ е открит в Германия, но бундесрепубликата е отказала да ни го върне, а след това се оказа, че германските власти решили да не арестуват Бекташ, защото той бил регистриран на един и същи адрес от 1982 г., съден е за престъпление по непредпазливост и е в напреднала възраст. Според Бъчварова след отказа на Берлин вече нямало как Бекташ да бъде съден в България.

“Не можем да го търсим из Европа”, каза тогава вътрешният министър.

sdr

Издадена бе заповед Фарук Бекташ да се яви в съда, където да стане ясно дали е съгласен да се върне у нас, за да отговаря за смъртта на Бойко и Таня, които зверски прегази.

Това е всичко, което ще прочетете за Фарук Бекташ.

Новините за него в свършват на 21 октомври и след това не се обелва и дума. Медиите забравят за него, защото убийства и катастрофи в България не липсват на ежедневието.

Но забравихме ли го и ние?

Със сигурност близките и роднините на Таня и Бойко няма да забравят. И няма да простят.

В началото на август Владимир Бойков, синът на загиналите мотористи, сподели пред bTV, че очаква правосъдие:

„Ще вярвам, че ще има правосъдие един ден“.

Но правосъдие няма. И до днес.

Ще има ли правосъдие?

Няма да има. Не и в България, където хората забравят за трагедиите, забравят за убийствата, за зверствата, за несправедливостта; забравят за неработещата съдебна система – забравят, докато не им се наложи да се сблъскат с всичко наведнъж. А когато това се случи, винаги е прекалено късно. Късно е за човешкия живот, който е безвъзмездно изгубен.

Когато липсват законите, когато няма разделение на властите, когато няма власти, но няма и обществена реакция – българите ще умират.

Ще умират, докато не изчезнат.

sdr

Изчезнахме ли като нация?

Има време докато изчезнем напълно, но със сигурност стремглаво сме се насочили по този път.

Изчезнали са медиите, които да информират адекватно, които да не обслужват интереси, различни от обществените. bTV, NOVA – къде сте?

Изчезват протестиращите, изчезват разгневените, изчезват бунтуващите се – изчезват от България, за да станат деца на Света – изоставени, забравени и дори полу-убити от своята Майка.

Изчезваме и чисто статистически. Преживявайки в страната с най-висок отрицателен прираст в Европейския съюз. Няма област в България, в която естественият прираст на населението да не е отрицателен – няма такава. Да, дори и в София повече хора умират, отколкото да се раждат.

Защо припомняме всичко това?

Защото не трябва да забравяме. Защото не трябва да се примиряваме. Защото днес е човек, който не познаваме, заети сме, работим, едва изкарваме месеца – утре ще е съседът, вдругиден ще са децата ни.

Защото докато пием ракия пред телевизорите, бодваме салата и цъкаме неодобрително след всяка емисия “новини”, ще продължим

да убиваме децата си

да ги погребваме

да наблюдаваме безучастно.

Докато не изчезнем напълно.

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Биана Гунчева, Веселин Диманов

Денят в снимки: Село Бисер, 5 години след ужаса на 6 февруари

06 февруари 2012 г. – язовир „Иваново” къса стена. Бисер е на пътя му.

Властта знае, но не евакуира хората.

aaian

„Да не предупредят народа поне два часа по-рано… жив кошмар!“, коментират оцелели.

В 08.10 ч. сутринта времето в Бисер спира. Селото е удавено.  

2111289782

Само в Бисер потопът почерня шест семейства, 56 остават без къщи. Целото е засипано с помощи от цялата страна.

„Къде отидоха?“, питат местните

2111289781

„Пристигаха от цяла България, това го разбрахме, ама къде отидоха? Искаш нещо, отговарят ти: „За тебе, бабо, няма. И това е“, разказва Слава Генева.

В селото се строят нови къщи с пари от дарения, но събраното не стига за всички.

„Крадат чедо, крадат“

2111289784

„Чакайки смъртта, прощаваш на всички, на които не си простил“

2111289783

Втора прокуратура поема случая. Търси се собственикът на язовира убиец. Едни казват, че са военните, други – общината. Според местните просто си прехвърлят топката един на друг.

bulphoto

От прокуратурата не потвърждават дали наистина собственик на язовира убиец е Министерството на отбраната. Не казват и има ли вина тогавашната администрация на Харманли, че не евакуирала хората.

dnes-bg

Официално разследването е спряно, заради трима свидетели, издирвани за разпит, и изпратено на Върховната касационна прокуратура.

2111289780

„На един удавен човек дадоха 10 хил. лева. Един човешки живот… той няма цена“, казва Стойчо Димов, жител на Бисер

0000193484-middle

Източник на инфрмацията: bTV, репортаж на Мария Георгиева

Денят в снимки: Саддам Хюсеин и неговата стая за мъчения в Ню Йорк

Ще минат много години, преди да можем да знаем някои от тайните на най-големите диктатори в света. Възможно е и никога да не бъдат разкрити, но с падането им винаги се разкрива някоя друга пикантна подробност.

Днес от страниците на „168 часа“, Даниела Димитрова разказва, че иракският диктатор Саддам Хюсеин е имал тайна стая за мъчения, разположена в сутерена на иракската дипломатическа мисия към ООН в Ню Йорк.

Къде точно се е намирала тъмницата?

161012-hussein-torture-room-04

Подземният затвор на Хюсеин се е намирал в пететажна сграда в един от най-луксозните квартали – Манхатън, близо до Сентрал парк и точно срещу дома на милиардера и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.

Той е бил много сигурен в това, че никой няма да намери тъмницата, защото някои от най-доверените агенти на Саддам били изпращани в нюйоркската мисия, за да организират операции.

Новината излезе през октомври след разкритията на двама иракски служители, настояли за анонимност, пред вестник “Ню Йорк пост”.

Какво точно е представлявала самата тъмница?

Помещението в дипломатическата мисия в Ню Йорк е използвано години наред. То е било разделено на три части: офис, комуникационен център и затвор. В офиса са стояли агентите на службите за сигурност (т.нар. мухабарат), които носели 9 мм пистолети и били въоръжени с няколко калашника.

В комуникационния център е била разположена криптираща система за предаване на шифровани съобщения до Багдад. Затворът бил скрит с плътна метална врата с тежки стоманени решетки. Прозорецът на покрива на мисията бил така затъмнен, че американските ВВС сателити да не могат да проследяват какво се случва вътре. Иракските представители на службите също така наблюдавали американските шпиони, които се опитвали да прехващат разговорите им от кола, паркирана на улицата, според “Ню Йорк пост”.

161012-hussein-torture-room-09

В стаята за задържане в подземието на мисията на ООН агентите на разузнаването държали иракчани, живеещи в САЩ. Те били канени в сградата по официални бизнес дела, но след като влезели вътре, ги затваряли в стаята с физическа сила. Принуждавали ги да сътрудничат на иракския режим и да върнат семействата си в Ирак.

Двамата източници описват стаята в дипломатическата като тъмно помещение с дебели укрепени врати, но според тях не е имало нужда от звукоизолациите. Един от иракчаните казва: “Стаята бе така укрепена, че никой да не може да я отвори или разбие. Но нямаше нужда от това.” “Вие няма да чуете някой да крещи там”, допълва другият служител. Има няколко доклада, че хора са умирали в зловещата стая. Докато са били вътре, затворниците са били измъчвани с въже, кабели или дървени дъски, за да изтръгнат ноктите им или просто да ги пребият.

Каква е била целта на тези тайни помещения? 

В подобни тъмници са били третирани предателите и онези, които са отказвали сътрудничество.

“Ако моят собствен пръст ме предаде, то тогава аз ще го премахна или отрежа”, казвал Саддам Хюсеин според един от източниците, цитиран от американски и британски издания.

Има няколко доклада, че когато хората са умирали в стаята, предавали телата им обратно в Ирак под формата на дипломатически товар, за да не може да бъдат открити от американските митници, защото нямали право да го отворят.

Каква е съдбата на тъмницата на Саддам Хюсеин? 

Мисията, разположена срещу дома на Майкъл Блумбърг, е била претърсена през 2003 г. след падането от власт на Саддам в Ирак от федерални следователи. “Американски официални лица дойдоха.

161012-hussein-torture-room-13

Върнахме си мисията обратно след по-малко от година – казва едно от официалните лица пред “Ню Йорк пост” и допълва: – Иракската тайна служба бе изпратена в Ирак завинаги.” Според двамата иракчани, направили скандалните разкрития, информацията за мъченията в стаята е потънала някъде.

Денят в снимки: Най-скъпите фотографии в света

Снимките могат да предизвикат най-различни емоции у нас. Могат да ни разсмеят, но могат и да ни разплачат. Какви реакции биха предизвикали у вас най-скъпите снимки в света? Дали удивление или пък изненада?

За да видите някои от тях на живо, ще трябва да ги потърсите в художествените галерии. Какво кара хората да дават луди пари за една снимка? Вижте сами в днешната десетка на най-скъпите фотографии в света.

Billy the Kid

photos_20160831_10


неизвестен автор, цена: 2.3 млн. долара

Фотографията на прословутия престъпник Били Хлапето е направена в края на XIX век. Снимката е направена по стар фотографския метод, наречен „феротипия“. През 2011 година снимката е продадена на американски колекционер за 2.3 милиона долара. Причината за тази доста солена цена определено не е в художествената стойност на портрета, а в неговата уникалност – това е единствената снимка, за която официално е потвърдено, че е на Били Хлапето.

Untitled #153

photos_20160831_9

Cindy Sherman (1985), цена 2.7 млн. долара

Както признава самата авторка Синди Шърман, основният ѝ страх е да умре от ужасяваща смърт. Фотографиите като „153“ са нейният опит да се примири с мисълта за смъртта и да се подготви за нея. „Не трябва да се страхувате и да отмествате поглед, казва тя за фотографията си – тя не е реална, това е постановка, приказка.“ През 2010 г. почти двуметровата мрачна картина бе продадена на търг за 2.7 милиона долара.

The Pond/Moonlight

photos_20160831_8

Edward Steichen (1904), цена: 2.9 млн. долара

В началото на XX век цветните фотографии били изключителна рядкост. Авторът на „Езеро на лунна светлина“ използвал фотографски метод, измислен от братята Люмиер, който позволява цветовете да се нанесат на ръка върху лентата. Към днешна дата съществуват три варианта на снимката. Всички те са с различни оттенъци на цветовете, тъй като и трите са оцветявани ръчно.

Los Angeles

photos_20160831_7

Andreas Gursky (1998), цена: 2.9 млн. долара

Андреас Гурски е немски фотограф, роден в Лайпциг. Неговият специалитет са мащабните панорамни фотографии от такъв ъгъл, че изглеждат практически необятни. Подобна е и фотографията „Лос Анджелис“. От височината на птичи полет градът изглежда като поле от далечни изкуствени светлинки. Снимката символизира съвременния свят и мястото на човека в него. Според замисъла на художника, човекът е главният герой в този кадър.

99 Cent II, Diptychon

Andreas_Gursky-04 .jpg

Andreas Gursky (2001), цена: 3.3 млн. долара

Още една снимка на фотографа Андреас Гурски. Фотографията изобразява вътрешността на магазин, в който всичко се продава за 99 цента. Дългите редове, затрупани с цветните кутии на стоките, които се отразяват в стъкления таван, засилват усещането за безкрайно консуматорството в съвременното общество. Снимката беше купена през 2007 г. от украинския бизнесмен Виктор Пинчук. Високата ѝ цена е обусловена преди всичко от името на автора, който вече бил прочут по време на продажбата.

5. Untitled (Cowboy)

photos_20160831_5

Richard Prince (2001-02), цена: 3.4 млн. долара

Интересът на фотографа Ричърд Принс към изкуството се заражда, когато той започва работа за списание Time. Там той трябвало да изрязва статии от различни вестници и списания. Така в крайна сметка на страниците оставали само снимките и рекламите. Това го вдъхновило да започне да се занимава с фотография. Днес Ричард Принс се смята за един от най-известните американски художници на своето поколение. Световна известност получава с три снимки, една от които е „Каубой“. Направена е специално за рекламната кампания на цигарите Marlboro. Снимката е продадена за 3.4 милиона долара на търг през 2007 година.

Dead Troops Talk

photos_20160831_4

Jeff Wall (1992), цена: 3.7 млн. долара

Подзаглавието обяснява сцената, която е изобразена на снимката – „Гледка след засадата, в която попадат съветски войници в Афганистан, Зима, 1986“. Въпреки реалистичния вид на сцената, кадърът всъщност е плод на аранжирана постановка – всички хора на снимката са актьори. Снимката била заснета в студио, а по-късно обработена на компютър. През 2012 г. фотографията е продадена за 3.7 милиона долара.

Untitled #96

photos_20160831_3

Cindy Sherman (1981), цена: 3.9 млн. долара

Известна с провокативните си творби, автопортретите на Синди Шърман са изключително популярни сред колекционерите. Имена на своите произведения тя не дава – предлага всеки да помисли върху изображението и неговата история. #96 e една от 12-те фотографии, направени по поръчка на списание Artforum. Героинята от снимката е младо момиче, едновременно съблазнително и невинно, в ръката си държи изрезка от вестник с обяви за запознанства – своеобразен израз на неукрепналата женственост и готовността за раздяла с детството.

Rhein II

photos_20160831_2

Andreas Gursky (1999), цена: 4.3 млн. долара

Немският фотограф Андреас Гурски е известен със своите широкоформатни фотографии на архитектура и ландшафт. През 1999 г. той създава серия от шест снимки на река Рейн, най-голямата и най-известната от които е „Рейн II“. Снимката е с внушаващите 1,9 х 3,6 м, а заедно с рамката достига до 2,1 х 3,8 м. За тази фотография авторът казва: „За мен това е една алегория на смисъла на живота“. За да постигне усещането за пустинен пейзаж, Гурски прибягва до помощта на компютъра и отстранява някои елементи от снимката: фабрика, пешеходци, велосипедисти. Картината бе продадена през 2011 година на неизвестен купувач за 4.3 милиона долара.

Phantom

photos_20160831_1

Peter Lik (2014), цена: 6.5 млн. долара

Австралийският фотограф Питър Лик счупи всички рекорди за най-скъпа фотография със своя черно-бял „Phantom“, който беше купен на търг за 6.5 милиона долара през 2015 г. „Целта на моите снимки е да заснема силата на природата“, казва Лик за работата си. Фотографът е заснел „Phantom“ в Каньона на антилопата (Antelope Canyon) в Аризона, САЩ. Снимката е запечатила светлинен лъч, който се спуска в пещера през малък отвор, а изпаренията във въздуха създават илюзията за призрачно видение. С професионална фотография Питър Лик се занимава от 30 години и е носител на редица авторитетни награди. Снимал е в цял свят.

Източник: 10te.bg

Денят в снимки: През обектива на един сляп фотограф

Отдавна е доказано, че човек има ли воля нищо не може да го спре. 

Когато човек може да прави нещо и има желанието никакви обстоятелства не могат да повлияят на изкуството, което той носи в сърцето си.

14330014_1108175005956602_3985996298585138423_n

Такъв пример е Жерардо Нигенда (  Gerardo Nigenda ). Той е роден през 1967 година в Мексико Сити и умира през 2010.

14358866_1108174462623323_3886487393811808663_n

Той е фотограф. Снима от 1999 година, когато е бил на 32 години. За първи път започва да снима на дбожен фотоапарат даден му от документалния фотограф Мери Елън Марк.

Подробността при него е, че на 25 той ослепява. 

Това обаче не може да спре неговата страст към снимането. А напротив – той снима през годините и печели фенове, и негради.

14322205_1108174819289954_2018631598809206311_n

Участвал е в  самостоятелни изложби в Мексико, Испания, САЩ, Русия и Еквадор.

Имал е самостоятелни изложби в Калифорнийския музей на фотографията, Фотографския център „Мануел Алварес Браво“, Центъра на картината, Университета на обителта на Sor Хуана и Американският департамент на латински за социални науки-Кито.

14322755_1108174905956612_3740759834791582279_n

През 2008 г.  участва във Фондацията за съвременно изкуство на Испания.

Неговата работа е събрана е в архивите на Центъра за изображението.

 

Денят в снимки: Невероятни моменти от Параолимпийските игри

Идеята за Параолимпийските игри се зародила още през 1948г., когато било организирано първото състезание за хора в неравностойно положение. Първите Игри се проовеждат в Рим, Италия през 1960г.
14330131_1206654939413679_3729954500346423277_n

Олимпийският огън

Олимпийският огън е символ на мира, единството и приятелството. Пътешествието на огъня популяризира посланието на Игрите извън пределите на града-домакин. Факлата на Игрите в Рио де Жанейро събира в себе си земята, морето, планините, небето и слънцето, като отделните сегменти са в цветовете на бразилският национален флаг.

14333079_1206655059413667_5323319513297922911_n

Талисманът

Том е смесица от всички растения в бразилските гори – неговата специална сила е да използва главата си, буквално. За да се измъкне от неприятностите той вади всевъзможни обекти от листата на главата си. Том обича да чете, да играе навън и да слуша бразилска музика. Той живее върху водна лилия в средата на езеро.

Спортни съоражения

Различните дисциплини се проведоха на 20 съоражения, разположени в 4 зони на града:

Маракана – тук е най-важното съоражение – Олимпийският стадион. Малко объркващ факт е, че това е втори стадион в района, а не легендарния Маракана.

Копакабана – района около известния плаж разполага с 3 олимпийски съоражения.

Барра – в една от най-силно развитите зони в Бразилия бъше разположено олимпийското село. Тук се проведоха още турнирите по тенис, водни спортове, колоездене и др.

Деодоро – тук се проведоха олимпийскитe турнири по стрелба, конни спортове и др.

14291667_1206655456080294_4027018577395253103_n

Програма

Параолимпийските игри продължаха 11 дни – от 7-ми до днешния 18-ти септември.

В тях взеха участие 4,350 атлета от 178 страни. В 23-те спорта бяха раздадени общо 528 медала – 226 за жени, 264 за мъже и 38 смесени.

В Рио за първи път се провеоха параолимпийски турнири по триатлон и кану-каяк.

Българското участие и злато

00001723

Българинът Ружди Ружди спечели златен медал от параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Той триумфира в тласкането на гюле (клас F55) със световен рекорд.

Отличието е първо за България от игрите в бразилския град, които се провеждат от 7 до 18 септември.

Ружди постигна 12.33 м, с което подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската титла в Гросето.

Ружди направи рекордното тласкане още в първия си опит. Следващите два също бяха много силни – 12.22 и 12.19 м. В последните си три опита българинът записа 11.54, 11.84 и 12.12 м.

Денят в снимки: Червената Армия и партизаните окупират България

41609_bc3qtnajqycui36jk9pxdavgbqbjyr-560x315-trim001024736

На днешната дата обществото в България се разделя отново на две. Останалите подръжници на комунистическия строй безчинствал в България твърдят, че дешната дата е светла за България.

Тези хора или са с тотално промити мозъци или са част от хибдирна война, която Русия стремглаво води в България от началото на прехода.

Именно това е причината в деня от 72 – годишнината от 9 септември 1944 г да публикуваме уникални снимки, с които разполага сайтът „Изгубената България“.

41609_uabs0lestbum9pd5cwkd4fgb72x95b
На снимката се виждат партизани, които разбиват вратите на варненския окръжен затвор, за да освободят политзатворниците.  Снимката е направена на 7 септември 1944 г.

В комунистическата историография датата 9 септември 1944 г. първоначално се определя като „народно въстание“. После дефиницията се променя – в учебниците и медиите се говори за „социалистическа революция“. Всъщност на 9 септември 1944 г. е извършен военен преврат, свалено е правителството на Константин Муравиев, което управлява едва седмица.

41609_hjply5gqtxwvejcmqioia1sehs15xl
На снимката се виждат партизански отряди, които минават по бул. „Цар Освободител“ в София. Снимката е направена малок след нощта на преврата на 9 септември 1944 г.

От 2 септември 1944 г. в България е на власт правителството на земеделеца Константин Муравиев, обявило война на нациска Германия, освободило политическите затворници, приело оставката на регента Филов и търсещо в Кайро мир със съюзниците. Сталин, обаче има други планове за България и това правителство му пречи. Той бърза с окупацията на страната, на която обявява война на 5 септември.

41609_qecjv7zfvig0i5e9kullghhercn3s0

Комунистите от отряда на Славчо Трънски навлизат в Кюстендил на 9 септември 1944 г.

В същото време военния министър в кабинета на Муравиев, работещ за руснаците, опитва да отложи влизането в сила на акта за състояние на война между Царството и Германския Райх, за да даде формален повод на Сталин да обяви война и окупира България.

41609_idij3v4vs55kgu5fggzejfjewwv8jo

Събитията след това са трагични за нашата Родина – откъсната и изолирана от Европа за десетилетия ние все още не можем да преодолеем последиците от този 9 септември 1944 г и сме най-бедната и нещастна част от отново обединения ни европейски континент. От всеки един от нас зависи колко бързо ще наваксаме загубеното.

41609_1bke6jabqoue9dxhh78dq9hnwh3ja6
Въоръжени партизани в центъра на Пловдив. На заден план се вижда издигнатата тържествена арка за посрещането на Червената армия в града.

Един от най-иронизираните митове, създаден от комунистическата историография, е за огромния брой партизани, включени в съпротивата преди 9 септември. След преврата техният брой е силно преувеличен.

41609_fjw22gwzz2hefctsqrbmnqgq4waqje
Младо момче на пост в партизански кордон при посрещането на Червената армия в Пловдив.
41609_vldegkekuhixkhddzfoca8hlhpu7yz
Студенти в София посрещат Червената армия на 9 септември 1944 г.
41609_o8yqi3syjslsg2fqaeq8bsyjw9eqyt
Въоръжена млада жена, която охранява почетната арка, издигната специално за посрещането на съветските войски в София на 15 септември.
41609_no2e6nyjklfpqrvzxym62kmac8g8pf
Посрещане на Червевната армия на площад „Народно събрание“, София.

 

41609_u85pdzwwou0tkhcdr5pnsaxerb98mo
Манифестация по случай 10 години от 9 септември

Източници: OFFnews.bg / desebg.com
Снимки: „Изгубената България“

Денят в снимки: Бурнешите – жените избрали да бъдат мъже

8tmqxw92gco8w4pywfww

На територията на Албания съществува един древен и вече изчезващ културен феномен – „заклетите девици“, наречени на албански „бурнеша“ – жени, които са избрали да прекарат живота си като мъже.

Традицията датира от 15 век и се практикува в семейства, в които няма кой да приеме традиционната роля на мъжа да ръководи делата на семейството и да отговаря за поминъка.

И нещата не са само тези . Жената, която решава да стане бурнеша не само отрязва косата си, облича мъжки дрехи, но и се старае да променя гласа си, да се движи като момче и да върши мъжката работа.

devici210_6

Тези жени, веднъж избрали да живеят като мъже, някога са имали много привилегии.

Може ли са да гласуват, да карат кола, да развиват собствен бизнес, да пият и пушат или да притежават оръжие. Все права, права които нежният пол не е имал навремето.

Животът на Бурнешите обаче, има и своите отрицателни черти – доживотно безбрачие и въздържание. Те са били лишени от природното право да имат наследници.

Днес все още има последователки на тази традиция, но те са все по-голяма рядкост.

По-голямата част са възрастни Бурнеши, които доизживяват своите последни самотни мигове.

До всичко това е стига заради властващaтa тогава вендета – кръвно отмъщение между клановете.

За проекта си „Заклетите Девици на Албания“ фотографката Джил Питърс е посетила планински селца в северна Албания, за да заснеме портрети на бурнеши или жени, които живеят като мъже.

dianana16godini

И точно тези снимки днес ние показваме на вас, за да може да се потопите в една традиция, която за повечето може би е странна, но е нещо нормално за всички тези жени.

Другата част от снимките са на българката Пепа Христова, която е завършила визуални изкуства в Германия и понастоящем живее и работи в Хамбург, е разказала за съвременните бурнеши не само с изключителните портрети, които е направила, а и с архивни кадри от живота им, както и с кратки текстове за всяка една от тях.

borneshi210_6

Проектът „Клетвени девици“ е издаден в луксозен фотоалбум в Германия, а изложбата Sworn Virgins e експонирана в най-престижните изложбени зали в Германия.

Снимки: Пепа Христова; Джил Питърс