Категория: Гласът на младите

ЕБАЛ СЪМ Й МАЙКАТА НА ТАЯ ДЪРЖАВА

ебак

Преди известно време се случи така, че се наложи да напусна България.

Не по собствено желание, а поради липсата на надежда. Липсата на много хубави неща, както и изобилието от лоши, бяха основната причина за този избор. Както много други хора, бях принуден да събера живота си в един куфар и една чанта ръчен багаж. И да кажа чао на хората с които бях отраснал.

През годините много пъти бях от обратната страна. Изпращах приятелите си и въпреки, че си казвахме “чао”, а не “сбогом”, знаех, че това са последните моменти, в които ще видя някои от тях. Така от весела компания ученици и квартални деца, станахме парчета, разхвърляни из света. Футболните мачове, сутрешните кафета някъде из квартала и безкрайните летни вечерни разходки останаха в миналото. Защото вече или стоиш в България и чакаш чудо, или си далеч и се бориш с адаптацията към новото място.

Прочетете повече „ЕБАЛ СЪМ Й МАЙКАТА НА ТАЯ ДЪРЖАВА“

Българинът, който спаси самолет със 175 пътници

Borislav-Dzhadzhev-690x360

„Дали съм герой, другите хора ще кажат! Чувствам се, като човек, който си е свършил работата!“.Това каза капитан Борислав Джажев – пилотът, приземил самолет с два изключени мотора и спасил живота на 175 пътници при най-тежкия инцидент в българската авиация за последните 20 години.

Годината е 2008 г. Инцидент със самолет в Бургас. 170 пътници на борда. Птици, два изключени двигателя и уменията на един български пилот – капитан Джажев. В изключително тежка ситуация той успява да приземи самолета. Какво е преживял, само той си знае. Но самолетът каца на пистата. А жертви и пострадали няма. Една невероятна история за лошо стечение на обстоятелствата.

Прочетете повече „Българинът, който спаси самолет със 175 пътници“

Боряна Нейкова: Бъдеще за литературата има, докато го има човекът

Боряна Нейкова е на 22 години от София. Учила е в Националното музикално училище, специалности арфа и пиано, после завършва Испанската гимназия „Мигел де Сервантес“. В момента е студентка по журналистика в Софийския университет. 

боряна

Представи се накратко.

Като повечето студенти по журналистика, и аз продадох душата си на маркетинга и рекламата. През останалото време обичам да ходя на театър, да се разхождам в планината, да карам колело, често отскачам до вилата. Запалена съм по съвременната английска поезия. Този месец излезе дебютната ми стихосбирка „Където за кратко е имало куче”, преди нея съм писала само нещо като кратки разкази и  есета за блога ми „Дворец за чупене”.

Разкажи ни повече за инициативата. Как ще протече? Какво ще видят и научат хората?

Събитието не е част от някаква специална инициатива. Просто ще се съберем в едно приятно пловдивско заведение, ще си говорим за литература и за каквото си решим, ще послушаме хубава музика. Заповядайте на 23-ти ноември от 18 часа в „Artmewcafe” –ще говорим за книги и литература.

Прочетете повече „Боряна Нейкова: Бъдеще за литературата има, докато го има човекът“

СВЕТА ЗАГИВА, А БЪЛГАРИЯ ОЩЕ Е НА ТЕМА PHILIP PLEIN

french

13.11.2015 е дата която Франция ще помни дълго! На този ден загинаха над 60 човека в град във Франция избити от терористи. Млади, стари и тн. Преди 14 години терористи атакуваха Ню Йорк и Кулите Близнаци. Американците помнят датата 11.09.2001 поради разбиването на 2 самолета в World Trade Center, един от които полет United 93.

С оглед на събитията от преди 14 години и сега, няма нищо променено! Атентати има всеки ден, не толкова големи като Кулите и днес Фрнация, но всеки ден някъде има такива нападения. Датата която България ще помни дълго е 23.10.2015 а именно откриването на първия бутик на Philip Plein в България!

Прочетете повече „СВЕТА ЗАГИВА, А БЪЛГАРИЯ ОЩЕ Е НА ТЕМА PHILIP PLEIN“

Демокрация или Деградация?

newspaper_Demokrazia_10692

Каква демокрация?! Истинска деградация цари в България – страната на неограничените абсурди.

България била демократична държава, в която народен представител бие студенти от НАТФИЗ, а все още инунитетът му не е снет и се е разминал само с един удар, а не със здрав бой, какъвто заслужава. Хехе, ама къде в друга държава реалността звучи като виц?! Демокрацията у нас е прикритата форма на грозната деградация на едно чалга общество, с низки страсти и липса на здрав разум! Красива природа, усмихнати хора, невероятни деца, умни и интелигентни млади хора, а, всъщност, липса на здравеопазване, некачествено образование, корумпирана съдебна система, алчни политици, побойници в полицейски униформи.

Къде се пропуква тънкият лед, по който стъпване, за да живеем не както трябва, а да имаме потенциала да живеем по-добре.

Прочетете повече „Демокрация или Деградация?“

БЕЗГРЕШНИТЕ, С ПОДКРЕПАТА НА 17%

49 000 души решиха административната съдба на град Пловдив за следващите 4 години – т.е. кой ще бъде кметът, кое ще е представителното лице на града пред света. И вероятно на балотажа направиха по-добрия избор. Демократичната ни система (и съответното ѝ медийно отразяване) обаче има едно странно изкривяване да гледа на хората само като на проценти, а не реално вдигнали се от вкъщи хора да пуснат бюлетина за този или онзи, да тази или онази идея. Така и, служейки си само с проценти и закони, писани от бивши и настоящи комунисти, се получават различни парадокси – 1,8 млн души, гласували на референдума с „да“ не са достатъчен израз на народната воля – но широката коалиция, която в момента управлява страната ни е избрана с гласовете на няколко стотин хиляди по-малко.

По същия начин 90 000 души в Пловдив гласуваха с „Да“ за имагинерния и почти обречен референдум. Тези хора явно ги вълнува и искат да могат да не гласуват, чакайки по половин час на опашка. В цялостната активност на референдума пловдивчани отбелязват малко над средната активност и от шестте големи града – повече от тези в София и Русе, наравно с Варна, под Бургас и Стара Загора. Гражданите на Пловдив не са нито заспали, нито назадничави неграмотни селяни.

Прочетете повече „БЕЗГРЕШНИТЕ, С ПОДКРЕПАТА НА 17%“

Референдумът – нужното оръжие на българина

elektronno1

Референдумът е модерното оръжие на българина, което ние трябва да използваме като общество в борбата за една истинска демокрация.

Референдумът е основната форма на пряката демокрация. Чрез него народът може да осъществи държавна власт, а ние имаме крещяща нужда от това! Организирането на един референдум дава сила на гражданите да изразят мнението си под формата на гласуване – пряко или тайно, като с това да наложат своята воля по-важен проблем за страната. Странно е, но повечето хора в България, не разбират защо е от изключителна важност този референдум.

Може би отговорът се крие в това, че демокрацията в България я има само на хартия, при това не каква да е, ами – тоалетна, с която за 26 години много партии и много политици си избърсаха задниците.

Безкрайният преход някак си заличи представата на хората за демокрацията, за нейното значение и приложение. В България демокрацията се прилага и разбива по странен начин, клонящ към налагането на определен диктатор и неговото мнение. Един вид демокрацията се нуждае от ВОЖД, които да ни води и да ни показва правилната страна на нещата. Както сега така и ако се върнем назад в годините, ще видим, че това е самата истина.

Прочетете повече „Референдумът – нужното оръжие на българина“

#КОЙ продава цигари на непълнолетни?

Според националната статистика през 2012 г. официално пушачите в България са 40% от мъжете и 20% от жените. Разбира се, има и такива, които пушат тютюневи изделия от време на време и те са около 10% от населението.

Но това, скъпи приятели, е само ОФИЦИАЛНАТА статистика. Една проста лична анкета между вашите приятели може да ви наведе на мисълта, че поне 80-90% от българите пушат редовно. Една друга заблуждаваща и тъмна страна на тази статистика е, че анкетираните са навършилите пълнолетие. А другите непълнолетни и малолетни граждани на Републиката остават в, така да го наречем, тъмната страна на Луната, където окото на статистиката не може да надникне. Поне не легално. Защото, както всички знаем, продажбата на тютюневи изделия на непълнолетни се забранява от закона и следователно се предполага, че те не бива и няма смисъл да бъдат включени в данните.

Законът си е закон и на повечето обекти, чиито артикули включват цигари и тютюн, има обозначаващи етикети и стикери, че там, видиш ли, не се продавали цигари на лица под 18г. Практиката, de facto, е съвсем друга. Аз съм на 23 г. и никога през живота си не съм пушила редовно. Никога не съм изявявала агресия или неприязън към пушачите. Купувала съм цигари за приятели и за родителите ми от още много преди да  навърша 18 г.

Купувала съм и на бройка, чиято продажба е в несъответсвие с правилата на закона. Купувала съм от различни по-големи и по-малки населени места в България. И нито един път до сега не съм била спряна да го направя от представители на обекти. И нито един път не се бях замисляла как това вреди.

Нито веднъж докато не започнах работа в малък денонощен магазин за бързооборотни стоки. От периода на обучението ми в магазина се допитах до някои от колегите и само един от тях ми потвърди, че в магазина е напълно забранено да се продават цигари на непълнолетни. Практиката ми там показа, че масово останалите служители из веригата от магазини си позволяват да го правят. Те дори не се замислят дали е редно да попитат видимо младите и понякога със съвсем детски изражения клиенти имат ли навършени нужните 18 години.

За мен беше отблъскващо и в хода на работата ми съм отказвала десетки продажби. Понякога съм се сблъсквала с доста неприятни ситуации, предизвикани от агресивни деца или изнервени пълнолетни граждани, които на пръв поглед нямат 18 г. и вече са започнали остро да приемат въпроса: „А имате ли навършени 18 г.?“. С ясната представа, че всички, на които съм отказала да продам цигари, все ще намерят начин да си купят, съм продължавала да смятам, че върша правилно нещата, че не бива да се поддавам на коментари като: „Ееее, какво толкова сега…“. Незаконно е.

Това е. Както е незаконно да обереш нечий дом или да счупиш безпричинно нечий крак.  На пръв поглед неразбирателството между българина и държавата се състои в това, че държавата не се грижи за българина. Ако тръгнем по веригата – от ежедневието  на обикновения човек по стената от държавни институции до върховната власт, ще забележим, че проблемите се крият в отношението на човека Y към заобикалящия го свят и в това число законите на държавата. АКО човекът Y не продаде цигари на дете, АКО човекът X наложи глоба на обекта, вместо да приеме рушвет, АКО човекът Z възпита детето си, че наглостта трябва да отсъства от ежедневието му, системата бавно ще се изчисти от негативи и ще започне да работи за нас – хората.

Автор Мариела Семова
„Гласът на младите хора“
Снимка: http://poligraff.net/

За болестта, която мрази жените.

И тази година от Моста на влюбените – НДК, ще бъдат пуснати 1200 розови балона с хелий.

Събитието е в памет на починалите от рак на гърдата жени и в знак на съпричастност с техните близки. Инициативата е част от кампанията по отбелязването на Световния месец за борба с рака на гърдата – октомври.

И дотук със статистиката. С данните и сухите изречения.

Всяка година хиляди хора се обединяват около тази кауза. Един месец за превенция на една болест, друг месец за друга. Правят се кампании, акции. И така до следващата година. За някои това е просто работа или добро дело.

Но какви са тези кампании за хората, които преживяват ужаса на болестта?

За тези, към които са насочени кампаниите. Жените, за които всеки ден е ново начало. И ново изпитание…

Наричат рака на гърдата – болестта, която мрази жените.

В България над 3000 жени годишно се разболяват от рак на гърдата. Статистика – суха и жестока, която не дава яснота по никакъв въпрос. Три хиляди жени се събуждат една сутрин, отиват на лекар и той им казва диагнозата. Диагноза, която променя из основи света им. Разрушава тяхната сигурност и ги отвява като бурен вятър в далечни мътни води.

Прочетете повече „За болестта, която мрази жените.“

В България справедливост НЯМА!

Именно липсата на сурови закони и справедливи присъди ме кара да мисля, че в България справедливост няма.

Преди няколко дни стана ясно, че законите не функционират в полза на жертвите, а обратното в полза на престъпниците.

Обръщам се към господата властимащи.

Хипотетично.

 Уважаеми съдии, депутати, прокурори и прочие:

Представете си, вие сте обикновен граждани на Република България. Имате дете – едно. Тя е на 16 има желания и мечти. Детето ви е като всички останали, млада красива, тепърва животът и предстои. Казва се Катя. Един ден детето ви се прибира от училище пеша с приятелки! Вие като загрижен родител, се обаждате просто, за да я чуете след училище! Тя ви казва, че след малко се прибира.

След десетина минути получавате обаждане от неизвестен номер, странен на пръв поглед, побиват ви тръпки, но все пак вдигате и чувате следното:

-Добър ден, Вие ли сте бащата на Катя ? -Да – Аз съм!  – Господине запазете спокойствие – обаждаме ви се от Бърза помощ –  детето ви е било прегазено от бързо движещ се автомобил на спирка! Елате веднага в „Първа Градска”.
Затваряте телефона.

спч1

Прочетете повече „В България справедливост НЯМА!“