Категория: Гласът на младите хора

Чакай ме, чужбина!

bgkontakti_polet-777x437
Фотограф: Сузана Йорданова

Чао, чужбина! Няма да ме има малко. Прибирам се вкъщи! Подавам паспорта си на служителката на Check-in гишето, заедно с лекия си, почти 25-килограмов куфар. Тя ми проверява данните, подава ми самолетния билет и пред очите ми заискряват прекрасните букви „Варна“ и „България“. Внезапно усещам болка в бузите!

Болка, причинена от нестихващата ми усмивка, която като че ли се мъчи да стане още по-широка. Вземам си паспорта обратно и дори ми се привижда, че сякаш снимката ми оживява и се усмихва от хартията. Служителката ме гледа с лека доза удивление и аз се опитвам да овладея емоцията си. Безуспешно! Не мога, нали отивам вкъщи!

Прочетете повече „Чакай ме, чужбина!“

Живот в будка за билети.Вижте тъжната историята на Валя (ВИДЕО)

Възстановяването на стадион „Пловдив“ е тема, която периодично се появява и изчезва от общественото пространство в града, пише БГНЕС.

8233_big

Построен в началото на 70-те и зарязан десетилетия по-късно, стадионът има всички дадености да бъде голямо и модерно спортно съоръжение. Сега обаче катинари висят по входовете, а понеже в живота обикновено няма празно място, на фона му се развива и една човешка драма. От шест месеца в шестоъгълната будка, която преди години е подслонявала касите за билети за футболните мачове, живее Валя Мутафова със семейството си.

Двете дъщери, едната от които със силна умствена изостаналост, са прибрани преди големите студове от социалните и са настанени някъде другаде. Валя и мъжът й обаче не са и реагирали на призивите да отидат в общинския приют.

Прочетете повече „Живот в будка за билети.Вижте тъжната историята на Валя (ВИДЕО)“

„Бежанците са читави и дружелюбни хора“

2111021258

По последната информация по 1000 души на седмица се местят в така наречените hot spots на различни гръцки острови или близо до Атина. Хора от самия лагер вече са били в такива hot spots и разказват, че там положението е по-лошо, отколкото в лагера. Това разказва Теодора Мусева пред „Дойче Веле“ в интервю на Александър Андреев.

На въпроса колко време прекара в Идомени и какво точно вършеше там,  Теодора споделя, че е прекарала около две седмици там.

„Работех за една доброволческа организация, която се казва Aid Delivery Mission. Това е група активисти, част от тях дори анархисти, които са се събрали спонтанно с идеята да готвят храна за бежанците в Идомени – доброволци със собствена мобилна кухня. Първо тръгнаха с един автобус от Холандия и постепенно ставаха все повече и повече. Сега в момента вече сме 70 души в една къща на около 2 километра от Идомени, но се обмисля преместване на групата в по-голяма сграда, защото в тази къща е доста тясно. Спим на смени, на дюшечета на пода или в палатки. Работим много, защото в лагера дневно има нужда от близо 9000 порции топла храна. Организацията вече се занимава с доста повече неща: разпределяне на дрехи, на играчки за децата, имаме информационен тим, който по цял ден се занимава със събиране на информация за законите, за правата и задълженията на тези хора, за нужните документи“.

019149480_30300

На въпрос какво е в момента положението в Идомени? Гръцките власти се опитват да опразнят лагера? Мусева споделя, че по 1000 души на седмица се местят в така наречените hot spots на различни гръцки острови или близо до Атина. Хора от самия лагер вече са били в такива hot spots и разказват, че там положението е по-лошо, отколкото в лагера. А положението в лагера е много лошо. Особено след като валя 13 дена без да спре и хората изобщо нямаха къде да си сушат дрехите. Всъщност, те тези мокри дрехи направо ги горят, а ние на следващия ден им раздаваме нови. Представете си го само: 4-5 месеца на палатка в такива условия – в кал, без никаква възможност да се изкъпеш или подсушиш, без възможност да отидеш до града, за да осигуриш поне за детето лекарство. Аз отсъствах една седмица от лагера и когато се върнах, всички доброволци бяха болни, кашляха. Та какво остава за хората в лагера.

„Положението е изключително хаотично! Хората, които ги местят в hot spots, просто идват и ги избират. А иначе има някакви програми, по които те могат, да кажем, да заминат за Европа. Има един скайп-номер, на който те трябвало да се обадят, за да си уговорят интервю на собствения език и после да бъдат преместени в някоя европейска страна – не по техен избор. Те през цялото време се опитваха да наберат този скайп-номер – и никога не успяваха. Така че започнаха да се съмняват дали това е истина, дали съществува такава програма.

В същото време при нас в къщата един екип от трима-четирима германци по цял ден звъни телефони и разпитва: какви документи им трябват, как ще ги транспортират, ще им бъдат ли осигурени билети, настаняване и т.н. Водят преговори по цял ден с властите в различни европейски страни – и пак трудно се оправят. Представям си, ако бежанците сами трябва да се оправят – никога няма да се справят! Ние отворихме там цяла палатка с информационни материали, листовки с превод на всички неща, които те трябва да знаят, за да заминат за някоя европейска страна или да се върнат в собствената си страна, за да избягат от този капан. Защото те са в капан“.

А какви всъщност са тези хора в лагера?

„Ами всякакви хора… Най-обикновени, най-вече сирийци. Интелигентни, дружелюбни, винаги настояват да седнеш в палатката им. Вечер след работа ходим в лагера, а те ни посрещат много радушно и винаги се обръщат към нас с „Приятели!“ Не е, като да нямат пари. Непрекъснато ни дават пари, за да им купуваме обувки или други работи, а ние все се дърпаме, „Не, не, няма нужда!” – защото знаем, че бягат от една ужасна ситуация“.

Млади – стари? Образовани – необразовани? Говорят ли чужди езици?

„Повечето не говорят английски, факт. Но изглеждат образовани, читави хора. Млади са повечето, но има и възрастни. Жени и деца, 4000 деца. Първото нещо, което ти прави впечатление там, е колко много деца има! И в какви лоши условия живеят. Иначе като професии – всякакви има. Журналисти, инженери, учители, строители, студенти, бизнесмени, компютърни експерти, счетоводители, водопроводчици, какви ли не. Това, което виждам в Идомени, изобщо не отговаря на образа на бежанците в българските медии, където са представяни като някакви необразовани насилници“.

Цитирано от „Дойче Веле“
Интервю на „Дойче Веле
Автор: Александър Андреев

НЕ КЛАТЕТЕ ДЪРЖАВАТА!

01.indd

Интервю с Генералния премиер Бойко Борисов, публикувано на сайта на вестник „Стършел“ по-повод 1 април.

-Генерале, първо да Ви поздравим с новия проправителствен вестник!

  • Благодаря. Имам рядката привилегия да не го чета вашия. Аз и другите не чета – Цецо върши всичко в партията, може би тук е мястото да кажа, че между нас има пълно доверие и разбирателство.

– Поне картинките не разглеждате ли?

  • Аз картинки не гледам. Питах Дейвид – и той не гледа. Той си е назначил цял отдел, който да разглежда картинките и после да му ги разказват. И Франсоа е тъй. За Силвио не съм сигурен – те май че медиите са си негови. Там въпросът със собствеността е отдавна изяснен. Като свършим, ще се обадя да питам Ангела – как е там. Но това са големи държави, ние нямаме бюджет, за да отделим ресурс и за такива глупости като антиправителствената медийна политика.

Прочетете повече „НЕ КЛАТЕТЕ ДЪРЖАВАТА!“

Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма

12472325_1401847053174574_4393338829087662274_n
Снимка: Веселин Диманов

Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия.

Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно:

Прочетете повече „Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма“

Извини се, бе!!

инвалид

Вчера отново станахме свидетели на липсата на толерантност сред масата от шофьори в България. От приложението „Гражданите“ сигнализираха за автомобил, който е спрял най-нагло на инвалидно място в столичен МОЛ.

Това нахалство взриви социалната мрежа. На снимка се вижда жена, която паркира лъскавия си джип точно на място, обозначено, че е за хора с проблеми в мол-а. „Доказано инвалид!“, пише под снимката. Видимо шофьорката няма физически здравословни проблеми.

Май инвалидността й е на друго място, пишеха масово потребителите в социалната мрежа.

От мобилното приложение „Гражданите“ приканват водача на въпросния автомобил да се извини!

Прочетете повече „Извини се, бе!!“

ЗАГУБЕНИ В ПРЕХОДА

От Михаил Вешим публикувано първо във в. „Стършел“.

12910065_1162287713805787_2090121279_n

Защо България е най-бедната страна в Евросъюза? Как повече от четвърт век се губим в прехода без светлина в тунела? Какво означава Задкулисие и защо то има почва точно у нас?

На тия въпроси може да се отговори само с две букви – ДС.

Тук знам как скептичният читател ще се подсмихне криво: хайде стига, двайсет и шест години минаха от промените, още ли социалистическата ДС ще ни е виновна?

На скептичните читатели ще кажа: отгърнете книгата „Държавна сигурност – предимство по наследство” от Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, издание на „Сиела”, 2015 г. В дебелия том от близо 1000 страници се съдържа цялата истина за репресивната машина, действаща от края на 40-те години, та до днес. Освен документите и анализите в книгата са включени и портрети (по кадрови справки) на водещите генерали и офицери – „бойци на тихия фронт”. Разни хора, разни звания, но между тях има нещо общо – всичките са минали през школата на КГБ в Москва. Първите поколения в „органите” са били почти неграмотни, недоучили ремсисти или партизани, слезли от гората.

Прочетете повече „ЗАГУБЕНИ В ПРЕХОДА“

Изгубени в тормоза

снимка

„Който се отнася към хората според това, което са – ги прави по-лоши.
Който се отнася към тях според това, което могат да бъдат – ги прави по-добри“  Гьоте

Да те хвърлят в контейнера, защото си дребен.
Да те набутват в женската тоалетна, защото си гей.
Да ти измислят прякор, който да те преследва цял живот.
Да не ти дават да мръднеш някъде без да подвикват след теб.
Да ти се подиграват, защото си с увреждане.
Да те изолират, защото си различен.

Да, за някои деца училището не е най-приятното място на света, или най-безгрижната, и щастлива част от живота. За тях то е изпълнено с притеснения, страхове, ограничения, травми…. За тях то е мясото, където се чувстват смазани и непълноценни, жалки и неперспективни. За някои от тях – училището е период, който дори не успяват да прескочат. Защото не оцеляват.

Прочетете повече „Изгубени в тормоза“

Какъв герой е Динко, бе?

dinko-ot-qmbol-za-signala-na-bhk-hich-ne-mi-puka-364137_thumb-large

Вие не сте в час.

До този извод стигам, след като прочетох една камара статии от журналисти и хора с позиции в обществото относно Динко – съвременният „Крали Марко“.

Признавам, една част от тях са чист популизъм, а другата са мнения на загорели каки и съвременни „националисти”, за които това да възхваляваш един образ и да го превръщаш в герой, е нещо нормално.

Разберете ме правилно, границата на нормалното отразяване и представяне на фактите пред читателите и това да превръщаш в култ определена личност заради постъпките й, е много тънка и не бива да се преминава. Не, защото ще стане нещо страшно или ще има голям ефект върху обществото, ами заради това, че започва да става смешно, трагично и граничи с налудничавата възхвала.

Прочетете повече „Какъв герой е Динко, бе?“

Къде е кенефът на Европа?

8216_big

Позната ви е снимката, нали?

Навярно помните творението на Давид Черни –  “Ентропа”, коeто за пръв път бе показано в централата на ЕС в Брюксел през 2009 година.  

Тогава мотото на чешкото председателство беше –  „Европа без граници“.  В проекта участваха над 27 художници, в това число и България имаше представител.

Тази, меко казано, странна творба, предизвика множество негативни коментари и още толкова подкрепящи инициатора.

И какво се оказва към днешна дата?

Прочетете повече „Къде е кенефът на Европа?“