Категория: Гласът на българите в чужбина

Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Ние от „Гласът на младите хора“ се свързахме с Мария Спирова във връзка с отхвърленото от депутатите президентско вето относно промените в Изборния кодекс (ИК).  Тя е един от първите наши сънардоници в чужбина, които активно защитиха правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита.

zx620_2310110

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

Какво за мислите за отхвърлянето на ветето на президента?

Падането на ветото е емблематично за будната кома на българската държавност – тя лежи ни жива, ни умряла, превзета от паразитни партии, които са просто формирования по задкулисни интереси и могат да влизат във всякакви безпринципни сношения, за да останат на власт.

Как си обяснявате действията на политиците?

Повечето партии в България са ужасени от свободния и неконтролиран вот, който идва от чужбина – при един либерален избрен кодекс през 2014 изборната активност зад граница скочи  с над 60 % и те внезапно усетиха, че това е опасна тенденция. На диаспората не може да се влияе лесно,тя има опит с други, по-прозрачни политически модели и много от родните политически личности започват да ни изглеждат карикатурно нелепо. Тази тенденция към демократизиране на вота чрез гласове от чужбина ужасява статуквото – то се нуждае от предвидимост на изборите и ниска активност, за да се окопае. Самоорганизацията на българските общности по света и политическата им активност се виждат като заплаха, която да бъде смазана.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Защо според вас те по никакъв начин не се съобразяват с мнението на гражданите, независимо в страната или извън нея?

Защото в представите на депутатите, те не са в политиката, за да се съобразяват с избирателите си, а да консумират власт за лично ползване. Изказвания от рода на „Стига с тази демокрация“ са симптоматични за това самозабравяне и подмяна на дневния ред у невежия ни и нелустриран политически „елит“. Във всички олигархични среди е така. Държавата е пленена от хора с високи амбиции и низки цели.

Какво следва от тук нататък?

Следва българските граждани в страната и чужбина да се обединят и да напомнят на народните представители и правителството откъде произлиза властта им и защо им е дадена. Или да се възползват от правата си на свободни граждани и да сменят управляващите с такива, които се вслушват във волята им.

Интервю  на Любен Спасов

Реклами

Българските училища в чужбина обединени срещу ИК

Свикнали сме всеки проблем в България да е обсъждан по медиите и в обществото точно 3 дни. Точно толкова е актулано, точно толкова време някой се опитва да направи неща за разрешаване на даден проблем.

След това се забравя и всичко отминава.

За щастие българите в чужбина изобщо не смятат да се отказват да протестират срещу несправедливостите и своеволията на управляващите.

НАПРОТИВ! 

Темата все още е една от най-актуланите в обществото.

Българите в чужбина все по-активно се организират и изразяват сеоята позиция. Все повече известни личности застават зад техен гръб. Като например Поли Генова, която в нощта на финала на Евровизия отправи апел за правото на всеки да може да гласува.

В предаването „Хоризонт до обед“ Ирина Недева ни запознава с още един случай за обединени българи зад граница.

И българските училища в чужбина излязоха с апел против промените в Изборния кодекс, срещу които възрази и държавният глава със своето вето.

Камелия Конакчиева, представител на училище „Кирил и Методий“ във Франция, което е навършило десет години, сподели, че разрешаването на спорните промени в ИК би било чудесен подарък за 24 май.

„Има голям бум на българските училища в чужбина, доказахме, че българското самосъзнание може да се пази тъкмо през училищата“, сподели Конакчиева и огласи притесненията си, че не могат всички да гласуват в посолствата, а ако искаме повишаване на избирателната активност трябва достъпът да е безпрепятствен. Камелия Конакчиева попита защо България ще създава и поддържа български училища, ако не иска вота на тези хора, които са най-големите посланици на страната в чужбина.

Според Евелина Аврамова, директор на малко българско училище в Саарбрюкен, Германия, държавната политика е длъжник на българите зад граница и не е оправдано те да бъдат принудени заради разстоянията да инвестират половин ден, за да отидат да гласуват:

Ние обединяваме българщината и сме онези светилници, които поддържат тази култура, която зад граница или липсва, или залязва. Там, където няма българщина, няма и училища. Много от хората мечтаят да се върнат в България и работят за това. Нека държавата ни погледне по-сериозно, призова Аврамова.

Българските неделни училища са огнища на българщината, подчерта и Илияна Илиева – Дъбова от българското неделно училище „Свети Седмочисленици“ в Тарагона, Испания, което е едно от трите неделни училища в Каталуния.

За нас ще бъде много проблемно участието ни в избори, ако трябва да гласуваме само в двете дипломатически представителства в Мадрид и Валенсия, декларира тя:

Не разбираме защо трябва да бъдем разделяни, всеки работи според силите си за благото на българската кауза.

Елица Йорданова, която ръководи първото българско училище „АБВ“ в Амстердам, обясни, че то има около 100 ученика. Училището разполага и с филиал в Грьонинген. Имаме амбицията да сме не само училище, но и културно-образователен център за българите в Северна Холандия, изтъкна Йорданова и припомни, че на последните избори в училището е имало изборна секция, а тъй като много българи работят и в събота и в неделя, физически ще бъде максимално затруднено упражняването на глас.

Галина Иванова от Никозия, директор на българското училище „Кирил и Методий“ и на българския културен център, е на мнение, че ИК поставя важен проблем пред всички българи като национална общност:

Тази промяна води към зло, което ни дели на по-българи и по-малко българи по един формален признак. Ние принадлежим на България.

Иванова сподели, че от създаването на училището нейно верую е:

Така да живеем и учим, че пътеката към България да е проходима, а вратата – открехната, за да имат своя избор децата, когато пораснат.

Приятлеи, както знаете ние от „Гласът на младите хора“ много стриктно следим събитията, които се случват около промените в Изборния кодекс, които засягат гласуването на българските гласоподаватели в чужбина.

Може би си и спомняте как обяснениято на патрЕотите е , че тези промени са най-вече заради Турция и много гласове от там, купени или не, отиват за ДПС на всяко едно гласуване и нещата трябвало да се ограничат.

ПатрЕотите и в този случай се оправдаха, че го правят в името на България, но ограничиха толкова много българи с това свое решение, че сами не разбраха своята грешка.

За щастие този път никой не замълча. Явно българите в чужбина не са като нас. Те защитатват своите права.

Освен това, решенията на управлявщите породиха буря от негодувание и сред българските ­изселници в Турция. Те определят промените като скандални, антидемократични, неприемливи и крайно националистически. В изселническите дружества постъпват искания за отмяна на изискването за гласуване само в дипломатическите представителства, които са само четири, а в социалните медии се разпространяват призиви за бойкот.

Турция е страната с най-­голям брой български гласоподаватели зад граница.

Дали управляващите ще се съобразят с ветето на президента или всичко ще си остане така както те са казали, само време ще покаже.

Всички гледни точки по проблема, който се разисква в предаването на БНР чуйте ТУК.

И българите във Франция на протест – „Обичам България, а вие властта!”

Скоро българите в чужбина няма да се успокоят. Скоро техните усти няма да бъдат запушени, както се опитаха да направят управляващите.

За разлика от всички нас, които сме в България, сънародниците ни в чужбина искат техният глас да бъде чут и няма да спрат да изказват мнението си високо на глас.

Вижте още:  Подкрепете БЪЛГАРИТЕ в чужбина! #ИскамДаГласувам

След промените по Изборния кодекс много наши сънародници в чужбина излязоха на рптоести. Хора от Англия, Белгия иразиха свбодно неудобрението си от проемните, които предвиждат депутатите ни и ограниченията, които следват спрямо тях.

Сега дойде ред и на българите във Франция да се включат в протестите.

Група нашенци организира протест в Париж относно законопромените в Изборния кодекс пред българското посолство във френската столица.

Те изразиха несъгласието си като размахаха ръчнонаправени плакати с надписи: „Je suis българин”, „Върнете ми свободата да гласувам!”, „Обичам България, а вие властта!”.

Вижте още: Бедров: Управляващите обявиха война на българите в чужбина

Припомняме, че през изминалата седмица Народното събрание окончателно прие промените в Изборния кодекс. Парламентът реши изборни секции в чужбина да се откриват и в градове, където няма посолства и консулства.

В страните от Европейския съюз това ще става в градовете, където са подадени поне 100 заявления. В държавите извън Евросъюза такива секции ще могат да бъдат създавани в населени места, където има поне един милион жители.

Българите в чужбина дори инициираха петиция срещу поправките в ИК до президента, депутатите и до премиера.

Вижте още: Цветът на нацията ЕМИГРИРА …

В нея те заявиха, че искат да бъде създаден избирателен район „Чужбина“, да има възможност за образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулски представителства на Република България.

Според тях се предлагат като заместител на отказаните им физически секции на удобни за диаспората места – ускорен старт на „експериментално“ електронно гласуване за Президентски избори 2016.

Нашите сънародници в чужбина с техните действия спрямо Избирателния кодекс ни показват нагледно как трябва да стават нещата и у нас.  

Показаха ни, че не трябва само да се възмущаваме вкъщи докато вечеряме или да водим виртуални битки в социалната мрежа.

Показаха ни, че ако искаме промяна трябва да станем, да излезем на улицата и да се борим за правата си.

Вижте още: Българите не протестират, защото са бедни

Днес се включват българите във Франция. Утре може би ще се включат и други. Накрая всички заедно може и да постигнат промяна. Стига да има кой да ги чуе.

Въпросът е, че сънародниците ни в чужбина не могат да променят и нашето положение. Не може винаги да чакаме някой друг да ни свърши работата. 

Нека българите в чужбина са ни просто един пример. Пример за това как трябва да се борим за правата си като граждани на собствената си страна.

 

 

Кой се страхува от българите в чужбина?

През последните два дни българският парламент започна приемането на поредните промени в Изборния кодекс на Република България. Някои от тези промени сериозно ощетяват българските граждани, живеещи постоянно или пребиваващи временно в чужбина:

  • те отново няма да имат право на преференциален вот и съответно да пренареждат избирателните листи,
  • няма да могат да се самоорганизират и да настояват за разкриване на секции извън дипломатическите представителства на Република България в чужбина,
  • няма да имат собствен избирателен район „Чужбина“, от който да могат да изпратят свои представители в българския парламент.

Най-красноречивата аргументация за тези ограничения даде председателят на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов – те се правят „за да не може някой да се намесва във вътрешните работи на България“. Очевидно българите, живеещи зад граница, сме или „някой“, който без право „се намесва“ в делата български, или безволева маша в ръцете на чужди интереси.

Вижте още: Подкрепете БЪЛГАРИТЕ в чужбина! #ИскамДаГласувам

Политиката на систематично отчуждаване на българите, живеещи в чужбина

има своя история. Тя преминава през преследване на емигриралите ни съграждани по времето на социализма, през стигматизирането им като „невъзвращенци“ и „вражески емигранти“, през официално регламентираното следене на кореспонденцията им до българските им приятели, както и през маргинализиране на семействата им, останали в България.

През последните 26 „преходни“ години последваха епични бюрократични спънки при легализиране на образователни степени и дипломи, особено на тези, придобити в държави, нечленуващи в ЕС. Последва и дискриминативната практика на принудителното двойно медицинско застраховане, отменена след протести на българите в чужбина през 2004 година*. Българските дипломатически представителства зад граница бяха увековечени в романа и филма „Мисия Лондон“. Въпреки наличието и на добронамерени и съвестни дипломатически служители, немалко са българите, които могат да обогатят с автентични анекдотични случки този художествено не много преувеличен разказ.

Българската държава с удоволствие се кичи с успехите на световно известни българи, живеещи в чужбина – било то артисти, музиканти, спортисти, учени, изобретатели или мениджъри. Тя признава и значението на огромната финансова помощ на работещите в чужбина български граждани за техните близки, помощ, надхвърляща през последните години дори и размера на чуждестранните инвестиции в страната. Но това, което държавата прави за подкрепа на българските диаспори, на културните, социалните и образователните им проекти, варира между недостатъчно и нищо. И ако за това „недостатъчно“, респ. „нищо“ има разбиране – в бюджета няма ресурси, а и доминиращата нагласа сред българите в чужбина е самоинициативността – то оправдание за създаването на административни и бюрократични пречки от страна на българската държава няма и не може да има.

С приемането на поправките в Изборния закон българските депутати игнорират факта, че от 1990 година насам България е емигрантска държава.

Броят на българите, живеещи постоянно или пребиваващи временно в чужбина, нараства непрекъснато. Все повече български граждани не пребивават на територията на Република България по време на избори – било то защото работят, учат или живеят постоянно в чужбина, било то защото са в командировка, на гурбет, на гости или на туризъм. С промените в изборното законодателство те на практика ще бъдат изключени от правото (а от вчера – от вмененото им от депутатите задължение) да гласуват.

Вижте още: Не разбрахте ли, че целта им не е да гласуваме?

На практика българите в чужбина са поставени в неравностойно положение. Българският законотворец създава различни категории български граждани:

  • граждани, намиращи се в България, с непосредствена възможност да упражнят правото си на глас и граждани, пребиваващи извън страната, които са лишени от практическата възможност да гласуват. Когато българите, пребиваващи в чужбина, все пак решат да упражнят избирателното си право, те за пореден път ще трябва да пропътуват стотици километри, а някои – половин континент, до най-близкото дипломатическо представителство. Ще им се наложи и да висят на километрични опашки пред него, за да пуснат заветната бюлетина. Така, както е било досега, но и още по-лошо, след като правото за разкриване на допълнителни секции при събиране на определен брой желаещи да гласуват е премахнато с промените в закона. Не е ли абсурдно държавата да задължава гражданите си да гласуват и в същото време да намалява броя на местата за гласоподаване? И не е ли гротескно санкцията за негласуване да е насилствено отписване от избирателните списъци, така че ако човек все пак желае да подаде гласа си на следващите избори, да трябва да чака на опашка, за да бъде вписан. Преди да застане на опашката за гласуване. Ефектът е лесно предвидим – отказване и на най-мотивираните избиратели от българските диаспори в чужбина.
  • граждани, гласуващи в България, които ще имат право на представителство в своя избирателен район, ще могат да се срещнат с кандидатите за депутати в него, ще могат да упражнят правото на преференция и директен контрол над мандатоносителя. Идруга категория граждани, подаващи вота си в чужбина, които нямат представителство в своя избирателен район, не познават кандидатите, за които гласуват, няма да могат да изразят преференцията си към предпочитан кандидат и чийто глас ще бъде прехвърлен анонимно към някакъв район, без това да е резултат от тяхното конкретно волеизявление. И когато гласът им бъде преброен, ще се окаже, че са подкрепили, без знанието и желанието си, някой анонимен „бат´ Сали“, защото гласовете им са били „преразпределени“.

Тези проблеми биха могли да бъдат, поне отчасти, решени с въвеждането на дистанционно (електронно или пощенско) гласуване. Убеден привърженик съм на дистанционното гласуване. Но експресното му въвеждане – преди да са изяснени въпросите както за техническите възможности (сигурност, анонимност), така и за морално-философските граници (прозрачност, паноптичност) – може да постигне обратен ефект. То би могло да компрометира самата идея за електронен вот и да подсили недоверието към този толкова важен инструмент на представителната демокрация. Не бива да подценяваме опасността от умишлено проваляне на електронното гласуване чрез прибързаното му въвеждане, което да доведе до неговото трайно отменяне.

Най-същественият въпрос е защо?

Защо се поставят такива ограничения пред практическото упражняване на правото на глас на българите в чужбина? Приетите промени в изборното законодателство затвърждават впечатлението, че голяма част от българската политическа класа е сериозно обезпокоена от възможността за активно участие в изборите на живеещите извън страната български граждани и най-вече от непредвидимостта на техния вот. Страховете са разнопосочни. От една страна залогът е разпределението на „турските“ гласове; не е сигурно коя партия ще предпочетат българските граждани, живеещи в Турция – ДПС или новосформираната ДОСТ, но съдейки по гласуването на промените в Изборния кодекс от ДПС, очакванията очевидно са за преобладаваща подкрепа на ДОСТ.

От друга страна не е ясно колко активни ще бъдат българските избиратели зад граница, ако се въведе електронно и преференциално гласуване, както и избирателен район „Чужбина“. Избирателната активност на българите в Турция едва ли ще се промени много – там броят на разкритите секции винаги е бил голям, но тази на сънародниците ни в Западна Европа, Северна и Южна Америка, и Източна Азия би могла рязко да се увеличи. Ако вземем предвид участието в предишни избори и разпределението на гласовете на тях, то очакванията за радикална промяна са неоснователни – вотът на българите в чужбина до момента не е оказвал решаващо влияние върху резултатите от изборите в България. Но при изменени условия (електронно гласуване, район „Чужбина“ и преференциален вот) нито активността, нито резултатът могат да се прогнозират на база на отминалите избирателни практики. Вотът на българите в чужбина не само е неизследван от социолози и политолози. Той е в много по-голяма степен неконтролируем и неманипулируем, особено сред споделящите по-индивидуалистичен стил на живот наши сънародници в Западна Европа и Северна Америка. Това прави от българските избиратели в чужбина един костелив орех, един непредвидим риск, с който българската политическа класа не би искала да си има работа.

Абсурдът е, че тези ограничения пред пълноправната възможност за избор на политическо представителство се случват по инициатива на една партия, която се самоетикетира като „патриотична“ (ПП „Патриотичен фронт“). По презумция тя би трябвало да се ангажира с приобщаването на българите в чужбина. Но не го прави заради тънките електорални сметки – едва ли при повишаване на избирателната активност тя ще спечели много повече гласове от секциите зад граница. Не го прави и защото патриотизмът й, съзнателно или не, е определян чрез различни форми на изключване – етническо (най-добре да не гласуват „турците“ и „циганите“) и социално (по-добре да не гласуват много от „живеещите в чужбина българи“, които, щом живеят в чужбина, не са баш българи). В крайна сметка поставянето на препятствия пред участието в избори е резултат и от едно архаично определяне на любовта и принадлежността към родината, базиращи се на етничността, а не на политическото участие. Резултат от една представа, че причастяването към българското минава само през гордото рецитиране на „Аз съм българче“, през травматичния спомен за „вековните робски вериги“, през миналото, през териториалната уседналост. А не през политически и граждански включващото участие, през правото на всички български граждани, независимо от етническата принадлежност, социалния статус и мястото на постоянно или временно пребиваване, да съ-определяме заедно бъдещите посоки на развитие на националната ни общност. Залогът на ограниченията съвсем не е само в очакваните изборни резултати, а в продължаващата политика на систематично отчуждаване на българите, живеещи в чужбина.

Но ако политическият елит се подхлъзне по пързалката на тънките електорални сметки и ограничи достъпа на поне един милион български граждани до упражняване на избирателните права, то не сме ли длъжни да си зададем въпроса, доколко този елит е легитимен в правото си да управлява страната ни? И доколко при тези условия България би била „работеща демокрация“?

Автор: Марина Лякова

Източник: aktualnitextove.wordpress.com

Българите в Лондон: Гласуването стана хем задължително, хем невъзможнo

Българите в Брюксел: Народните избранници фронтално срещу демокрацията

brussels_flower_carpet.jpg

Народните избранници фронтално срещу демокрацията

Ако някога сме имали илюзията, че народните избранници в 43тото Народно събрание не работят само и единствено за собствения си политически интерес, а поне малко и за гражданите, последните промени в Изборния кодекс ни опровергаха.

Промените в ИК от 22-и април 2016 г. обслужват само оста ГЕРБ–БСП–ДПС-ПФ. В товаНародно събрание има минимална опозиция, когато стане дума за заграбване на власт.

Малкото гласове на разума са заглушени от многобройния хор на глупостта.

· Те решиха да ни заличават от избирателните списъци при негласуване. За възстановяване на гражданските ни права, ще трябва да подаваме молби, болнични или извинителни бележки, независимо дали живеем в България или чужбина

· Те направиха възможно гласуването „за никого“, но този глас се разпределя към големите партии и за него се получава субсидия

· Те направиха гласуването задължително, за да компенсират липсата на доверие в избирателите, които отказват да гласуват доброволно за едни и същи компрометирани лица

· Те отказаха да създадат МИР „Чужбина“, който беше залегнал като обещание в предизборната платформа на ГЕРБ и РБ.

Напротив:

· Те направиха практически невъзможно гласуването от чужбина, като отмениха възможността да се откриват избирателни секции извън консулства и посолства. За да не може 2 000 000 български граждани извън граница да им се бъркат с гласовете си в тънките, изборни сметки.

Ние, българите живеещи и работещи в Белгия остро се противопоставяме на тези поредни предизборни трикове!

Тази вечер от 18:00 пред постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел на адрес 49, Square Marie-Louise, 1000 Bruxelles организираме флашмоб срещу приетите вчера промени в изборния кодекс.

Няма да позволим 43тото Народно събрание да заграби малкото и крехка свобода, която успяхме да извоюваме през последните години.

#ИскамДа Гласувам

Чакай ме, чужбина!

bgkontakti_polet-777x437
Фотограф: Сузана Йорданова

Чао, чужбина! Няма да ме има малко. Прибирам се вкъщи! Подавам паспорта си на служителката на Check-in гишето, заедно с лекия си, почти 25-килограмов куфар. Тя ми проверява данните, подава ми самолетния билет и пред очите ми заискряват прекрасните букви „Варна“ и „България“. Внезапно усещам болка в бузите!

Болка, причинена от нестихващата ми усмивка, която като че ли се мъчи да стане още по-широка. Вземам си паспорта обратно и дори ми се привижда, че сякаш снимката ми оживява и се усмихва от хартията. Служителката ме гледа с лека доза удивление и аз се опитвам да овладея емоцията си. Безуспешно! Не мога, нали отивам вкъщи!

Прочетете повече „Чакай ме, чужбина!“

ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!

Едва от три месеца живея в Дания…

До скоро мисълта за Родината пълнеше очите ми със сълзи. Копнеех за красивата ни природа, за по-топлия климат, за малките улички и хората, с които имах приказка на всеки ъгъл. Липсваха ми приятелите, които ме познаваха толкова добре, че можеше да напишат книга за живота ми.

Липсваха ми определени места и емоциите, които свързвах с тях. Липсваше ми всичко, което под една или друга форма изпълваше ежедневието и душата ми с усещане за принадлежност, любов и смисъл. Но в един момент желанието за по-достоен и спокоен живот надделя над всичко, което имах. И трябваше да започна отначало, напускайки зоната си на комфорт и всичко, което познавах. Всичко, към което принадлежах и… принадлежеше на мен.

Напуснах България, но България не напускаше мен.

Нужни ми бяха около три месеца, за да се прокрадне в съзнанието ми идеята да остана тук постоянно. България ме предаде. Разочарова близките ми, приятелите ми и семейството ми. Ще отнеме бъдещето и на моите деца, така както отне моето.

Прочетете повече „ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!“

Няма по-прост народ от българския!

1_1408467078

Под заглавието „Няма по-прост народ от българския“, огромна популярност сред англичаните придоби очеркът на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България.

Той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата страна:

„Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна, наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга, ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси накланяха везните в полза на решението за една такава – на пръв поглед изгодна – сделка.

Прочетете повече „Няма по-прост народ от българския!“

Среща на заминаващите студенти в UK

11698502_10204513318209049_4874878803346496318_n

Тази събота на 29 август в София студенти, които учат в чужбина ще направят среща, на която, вече учащи в Англия, Шотландия ветерани, ще ошлайфват зайците и ще им бъдат спасителен пояс в предстоящото изпитание. Младежите са избрали да се съберат на място с приятна, неангажираща атмосфера на Витошка, за да се опознаят и поговорят като приятели, но и като бъдещи колеги в университите навън.

Срещата има за цел вече учащите в чужбина студенти да разкажат на тепърва започващите каква е обстановката там и какви изненади ги очакват. Организаторът на срещата е Кристиян Димов, който е и  президент на българското общество в University of Strathclyde в Шотландия. Преминалите като него пътят на това да отидеш в непозната държава и да бъдеш студент, ще споделят опит с бъдещите първокурсници. Срещата има страхотен замисъл, тъй като едновременно съчета опознаването между младите хора и разговорите по изключително важната тема – предстоящето им обучение. С тази среща първокурсниците ще се почувстват много по-спокойни и уверени, защото ще чуят истории за университетите, в които ще влязат на есен, навярно ще чуят и интересен разказ за някой професор с интересн нрав, ще слушат забавни истории от българските купонджийски вечери. Срещата цели да помогне на зайчетата да се почувстват по-спокойни и уверени в начинаието си, да им вдъхне кураж и да им покаже, че винаги ще имат близки хора, дори и в чужбина, в лицето на останалите български студенти.

За съжаление много млади българи избират да получат образованието си в чужбина. Това е тъжен факт, но не можем да ги виним, защото те правят избора си: да придобият по-качествени знания, да работят по-заплатена работа, да бъдат по-уважавани и ценени специалисти в сферата, в която са избрали да се развиват. Тъжен е фактът, че в България се създават нови университети на поразия, но количеството в пъти повече задминава качеството и потенциала от преподаватели и студенти в Алма Матер.

Ние от „Гласът на младите хора“ пожелаваме успех на първокурсниците в чужбина и знаем, че те ще се справят. Само фактът, че поемат риска да са далеч от семейстовот и приятелите си, ги прави силни и отговорни към бъдещето си младежи. Вярваме, че ще се справят отлично и ще представят достойно България. Защото българите имаме чудното свойство да прославяме държавата си през чужденците, макар в нея да се чувстваме точно като такива. И няма да скрием, че тайничко се надяваме един ден тези младежи да се върнат в България, за да работят тук, за да възраждат българската икономика, за да допринасят за бъдещето на българското.

Попътен вятър и си учете прилежно уроците! Е, разбира се, не забравяйте да се наслаждавате и на емблематичните студентски купони!

Ако има желаещи зайчета, които ще бъдат студенти в чужбина, да отидат на срещата в София тази събота, нека се свържат с Кристиян Димов. Знаете къде да го откриете: Facebook (прикачен линк).

„Гласът на младите хора“