Автор: Biana Guncheva

A lover of words. Feeding my soul with art.

Излезе първият трейлър към новия сезон на “Peaky Blinders” (Видео)

Ако все още не сте гледали Peaky Blinders, не е късно да поправите тази грешка – пети сезон се очаква да стартира тази есен, но със сигурност имате достатъчно време, за да наваксате с вече излъчените 24 епизода.

В центъра на събитията на британския сериал е гангстерско семейство от 1919 г. в Бирмингам, Великобритания.

Прочетете повече „Излезе първият трейлър към новия сезон на “Peaky Blinders” (Видео)“

Реклами

Убиват ни децата

Тази публикация ще бъде доста дълга. Може би донякъде и разбъркана, просто едно емоционално натрупване, което напира доста дълго време и просто изби под формата на думи, облечени в болка, гняв и огорчение. Има си и предистория, разбира се.

В момента не живея в България. Та много често срещам неразбиране (меко казано) от хора, които ме обвиняват за това каква съм, и какво и къде правя. Обвиненията, разбира се, са отправени не само лично към мен, а под общ знаменател към всички хора, които по една или друга причина в момента не се намират в родината си.

Както се досещате, всички негативни словоизлияния съм срещала само в социалните мрежи. Цялото това напъване и яростно щракане по клавиатурите — да оплюеш някого, да го обиждаш с най-различни имена и да му казваш: “аз съм прав, а ти не си, защото така!”, си е доста познат феномен в нашето “интернет общество”. Най-много се начетох на подобни изказвания след публикуване на едно видео с мое участие, което ще споделя в края на публикацията.

Та, нека това бъде обръщение към всички хора, които побързаха да нарекат мен и Теди (другият участник във видеото) “изроди”, “пошли”, “избягали”, “прости и страхливи овце”, пожелаха ни да се гръмнем, да не се връщаме никога в България, да умрем и т.н. Сигурна съм, че точно хората, към които коментарът ми е адресиран, няма да си направят труда да прочетат това докрай, но за всички останали, които ще си го, за всички хора, които бързат да правят дисекция на непознати, да им се нахвърлят като бесни и душевно осакатени зверове, и всички хора, които ни залепиха какви ли не определения на база клип, който просто заснехме за 20 минути, докато сме навън с приятели, та искам да ви попитам следното:

Като толкова много ви е писнало от “изменниците”, “предатели” и “небългари”, които са решили да “избягат” от България, не ви ли писна да убиват жените, мъжете и децата в скъпата ни родина? Не ви ли писна престъпници и рецидивисти да се разхождат спокойно по улиците? Не ви ли писна толкова любимите ви “истински българи” и “патриоти”, облечени в носии, да убиват наред, включително и своите собствени деца? Не ви ли писна малолетни и пияни “шофьори” без книжки да размазват децата ви по пешеходни пътеки? Не ви ли писна да ви управляват престъпници и тикви, чиито места са по затворите? Не ви ли писна да ви лъжат, че живеем в демокрация? Не ви ли писна да убиват и изнасилват баби и дядовци по селата, чиито имена никога няма да чуете по новините? Не ви ли писна за всяко неудобно престъпление в България да се намира удобен клошар за извършител? Не ви ли писна да оставяте за децата си едно подобие на държава, в която държавата отдавна липсва? Не ви ли писна само да плюете хората около вас, да мразите и да заклеймявате? Не ви ли писна да си мислите, че е голямо геройство да си гледате собствената которка и да не ви пука въобще за случващото се в държавата, за случващото се на пет метра от вас? Не ви ли писна да си повтаряте “това на мен няма да се случи”? Добре ли спите нощем, нямайки дете с увреждане, нямайки дете, което чака за трансплантация, нямайки дете, което системата е отписала, нямайки дете с рядко заболяване, което да спасявате чрез дарения, нямайки дете, за което да се молите да си отиде преди вас от страх, че няма да има кой да се грижи за него след смъртта ви? Защото това е държавата, на която не ѝ пука за децата ѝ. В много държави се краде, но в тази държава се краде нагло, убива се, набива се в лицата ни най-безцеремонно, и пак някои хора не вярват, че се крадяло. Погледнете палатите, в които живеят депутатите, чиито заплати плащате — наистина ли още има хора, които вярват, че те работят за вас? Че лъскавите им животи са осигурени от депутатската им заплата? Това е страната, в която мафията си има държава, а не обратното.

Колко струва един човешки живот в България? Не струва и стотинка. Обезценен и принизен. Не ви ли писна да се съгласявате и да мълчите, водени от порива да “избутате” от днеска за утре? Не ви ли писна да наричате всеки човек, който не е съгласен с видимия упадък на държавата “мрънкащ” и “неблагодарен”. Вие за какво ще благодарите конкретно на държавата (не че ви е длъжна с нещо, нали??)? Може да сте успешни и добре обезпечени — не говоря за порива към личен успех и реализация, напротив! Не отричам, а силно уважавам всички интелигентни, трудещи се, можещи и искащи български хора. Разбира се, че всеки може да успее и в България, стига да се труди достатъчно. Говоря за обществото ни — за по-голямата картинка, зад стените на нашите “палати”, в които ни е най-комфортно да заспиваме нощем (защото поне имаме къде да спим).

Толкова много омраза, злост и низост, толкова разединение, в една толкова малка страна. Поне мислете за децата си, какво ще им оставите? Искате ли те да живеят в такава презряна среда, където няма грам гражданско общество? Добре ли ще спите нощем, знаейки че само от началото на 2018 г. в България вече над 20 жени са убити от техния интимен партньор или близък роднина? Да ви изброя ли имената им, които не сте чули по телевизията, защото никой не ги е споменал? Това, че не чувате (или не искате да чуете) как съседът ви бие жена си, не означава, че домашното насилие в България е мираж. Това, че детето ви не се прибира всеки ден разплакано от училище, не означава, че тормозът в училищата не съществува. Отново връщам към пенсионерите в по-малките и почти обезлюдени населени места в България, които не си живеят старините спокойно (доколкото спокойно може да живее един изоставен пенсионер в България), а биват пребивани, поругавани и убивани. Всички тези хора си приличат по едно — те са просто част от статистиката, а на държавата не ѝ пука за статистиката. А на вас пука ли ви?

Хората интересуват ли се от това, което се случва извън стените на собственото им съществуване? За какво сте оптимистични? С какво по-точно държавата прави крачки към по-доброто бъдеще? Колко още майки, деца, бащи, братя и сестри трябва да умрат нелепо, да неполучат справедливост, да бъдат забравени след максимум седмица писане на дописки и статуси във Фейсбук (ако въобще се чуе за тях), за да проумеем всички веднъж завинаги, че тази държава с всеки изминал ден се превръща в едно все по-разсипано, и мрачно място, което няма нищо общо с демократична държава? Ние не живеем в демокрация — нито сме “равни”, нито сме “свободни” и мисля, че няма нужда от примери за казаното. И това го казвам с болка, не с други чувства. А може би трябва да има малко повече гняв.

Хора, това не е държава. Убиват ни децата. И стига с това “на мен няма да ми се случи”.

Дано! Но се случва… на десетки семейства.

Всеки. Божи. Ден.

А вас очевидно тези неща не ви дразнят достатъчно, за вас това далеч не са сериозните проблеми, които си заслужават енергията и злобата ви. Най-големият ви проблем в случая съм аз, и всички хора, които сме решили да излезем извън България. Всеки има причина за своя избор и никой няма право да му пожелава да умре или да се застреля заради него.


П.П. И ако се чудите защо много млади хора никога няма да се върнат в родната майка България, прочетете коментарите под това видео, и ще разберете.

 

Автор: Биана Гунчева

Млад учител с призвание – да накараш децата да обикнат историята чрез изкуството

Прочетете повече „Млад учител с призвание – да накараш децата да обикнат историята чрез изкуството“

Ексклузивно: Изповедта на зверски пребитата на автобусна спирка в Бургас жена

„Отивах до личната лекарка за лекарствата на мъжа ми – той е болен на легло. Бях на спирката, имаше 6 минути до автобуса ми“, така започва разказа си пред „Флагман“ крехката 72-годишна пенсионерка.

Жената стояла на седалките, а нападателят Живко на пейките, перпендикулярни на нея. Изведнъж 26-годишният младеж се изплюл зад жената.

„Обърнах се, за да видя защо ме плюе. Той като се развика „Махай се, махай се!“, аз се уплаших и веднага станах. Отидох по-напред до една женичка, с гръб към това момче, за да не ме гледа в лицето.

Живко Кючоков вече е на свобода

Изведнъж ме изрита отзад, аз политнах и паднах. Веднага много ме заболя и започнах да пищя. През това време той отиде отзад и взе един камък. Видях, че ще ме удари с него и започнах да викам на жените около себе си за помощ и да им се моля да не ме оставят. Той щеше да ме убие“.

В момента 72-годишната Виолета е в болница, със счупен крак, предстои ѝ тежка и скъпоструваща ортопедична операция.

На въпроса какво би казала на агресивния младеж, ако го види сега, възрастната жена със страх отговаря:

„Не, не, нищо не искам да му казвам, защото може да ме проследи. Страх ме е. Той вече ме запомни, страх ме е.

Това е опит за убийство. Той се върна и втори път с камък. Аз стоях точно една минута на спирката, нито съм говорила с него, нито съм го провокирала“.

Така завършва разказът на зверски нападнатата и пребита Виолета. С треперещ глас, пропит със страх, потрошени кости, болнично легло и недоумение.

Оттук нататък за Виолета трудностите тепърва предстоят, защото Здравна каса не покрива поставянето на скъпоструващите импланти. Сега и Виолета, и лежащо болният ѝ съпруг, за когото тя се е грижела досега, ще се нуждаят от постоянните грижи на дъщерите си.

Вижте и емоционалната история на пенсионерката от първо лице:

Източник: Флагман.бг

Г-жо Директор, нашата работа не е да мълчим!

Уважаема г-жо Николова, нека настоящата публикация да се счита за отворено писмо до Вас и Вашите колеги от редакцията на “Гласът на младите хора” в лицето на Веселин Диманов и Биана Гунчева. Обръщаме се към Вас по повод твърденията, че сте пряко замесени в прикриване на престъпно деяние.

Огорчение и възмущение, това изпитваме след прочита на Вашето “Право на отговор”, разпратено до медиите, в което засягате и колегите, и обществената реакция на всички хора, обвинявайки ги в разпалване на ненужно обществено напрежение и непрофесионализъм.

Може би от поста си на Директор не знаете, че свободата на словото  я дава и отнема на първо място самият журналист – не Вие. Наша работа е да задаваме неудобните въпроси, да критикуваме, да търсим истината, и единствените интереси, които обслужваме, да бъдат обществените – не тези на директорите. Медиите са истерични, защото до този момент семейството и близките на Георги не са подозирали кой е извършителят и са живели с мисълта за безнаказаност, за разлика от половин София, която както излиза по последни данни, е била наясно. Не на последно място, детската престъпност е крайно наболяла тема в страната през последните години.

Искаме да Ви припомним, че именно медиите се обединиха в търсенето на извършителя на убийството в Борисовата градина през 2015 г. Това обединение се изразяваше в публикуването на материали и снимки, разпространени от полицията, с молба за съдействие от страна на гражданите.

Докато журналистите биват заплашвани по подобен начин, по който Вие си позволявате, никога няма да успеем да се изкачим по-нагоре от 113-тото място по свобода на словото, на което се намира България (от общо 180), гонейки държави като Замбия, Нигерия и Парагвай.

Говорейки за свобода на словото, бихме искали да изразим погнусата си от това, че през последните 20 месеца мълчанието и заканите като че ли прекалено трайно и унищожително се обвиха около свободата на словото, което бе потъпкано.

Девизът на Частно училище “Езиков свят”, чийто директор сте Вие, гласи „Личността възпитава личности“. Бихме искали да Ви зададем въпроса по какъв начин възпитавате личностите си там, на какво се опитвате да ги научите и как си позволявате да ги третирате? Като личности, или като безучастни наблюдатели?

Задаваме Ви въпроси, не правим констатации. Но не ни “съдете”, когато сами си отговорим на тях чрез Вашето мълчание.

Във връзка със заканите Ви, отправени към журналистите, които според Вас петнят името Ви, се обръщаме към Вас със следния въпрос:

Г-жо Директор, не мълчахте ли достатъчно дълго, за да искате това и от нас?

Напомняме Ви, че съгласно Конституцията на република България гражданите са задължени да оказват съдействие на държавата и обществото. Също Ви напомняме, че всички граждани са равни пред закона.

Не на последно място бихме искали да Ви припомним, без да си позволяваме да отправяме каквито и да е заплахи към Вас, че цялата строгост на закона ще бъде приложена за всеки, който е знаел, че “самотният бегач” от Борисовата градина е бил Йоан Матев, наръгал смъртоносно 15-годишния Георги Игнатов.

Не обвинявайте нас за това, че сме ядосани. Не ни обвинявайте за това, че имаме безброй въпроси, на които Вие не желаете да дадете отговор. Не ни винете, че търсим истината – че искаме справедливост. Това не е медийна атака, насочена срещу Вас – това е атака, насочена срещу мълчанието и безпрецедентното погубване и поругаване на човешки живот.

А вие, уважаеми колеги журналисти, не спирайте да търсите истината, за да може семейството на Георги най-накрая да получи заслужената справедливост и възмездие.

За контакти с редакцията, можете да използвате посочения имейл: glasutnamladitehora@gmail.com

 

 

Слуховете за смъртта на „Протестна мрежа“ са силно преувеличени

Лъчезар Косев е от създателите на „Протестна мрежа“ (ПМ), който участва в антиправителствените демонстрации от първия ден.

Днес ви представяме неговия отговор във връзка с публикувания вчера от „Гласът на младите хора“ коментар на Манол Глишев. В коментара си, Манол Глишев изказа своето мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейни основатели към политическото движение „Да, България“.

Публикуваме изпратеното до редакцията ни право на отговор на г-н Косев с незначителни редакции, незасягащи съдържанието и обема на отговора.

%d0%b1%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d1%81
Снимка: БГНЕС

 

Като един от основателите на „Протестна мрежа“ искам добронамерено и коректно да отговоря на публикацията „Да, Протестна мрежа“ на „Гласът на младите хора“ от 26.02.2017 г. Благодаря на „Гласът на младите хора“ за тяхното желание да отразят мнението не само на автора Веселин Диманов, на цитирания Манол Глишев, но и на нас от „Протестна мрежа“.

Първо, благодаря на Веселин, че цитира основополагащите документи на „Протестна мрежа“, и че гледа критично към „Протестна мрежа“ през тяхната призма.

Да, можем напълно да потвърдим, че ПМ „не може да подкрепя политически формации и партии“, и че „няма партийни функции или амбиции“. Също така, действително сме се разграничавали не от една или две личности или групи, които са се опитвали да вкарат ПМ в някакви партийни гешефти и хитри планове, прикривайки се под всякакви форми. Всичко това не се е променило за нас още от ден 1-ви на съществуването на Мрежата. Ще се върна към това след малко, с факти.

Уважаемият господин Манол Глишев пита – „Някой протестира ли за нещо у нас?“. Честният отговор е, НЕ. Дори да се организират протести, на тях идват няколко десетки участници и те имат повече символичен характер. Би било много лесно да посочим ПМ и да кажем – „Ето, заради тях, те не правят нищо“. След огромната вълна на гражданската енергия от лятото на 2013 г., сега е време на затишие, нещо като „зимата на нашето недоволство“ – досущ като в романа на Стайнбек – сега е време, в което малцинството идеалисти страда, заобиколено от мнозинство недоволни от бедността си хора, които обаче не правят пряката връзка между справедливостта и просперитета. Но още по-тъжната прилика с романа е желанието за самоизяждане, озлоблението на идеалиста от неуспеха да повлияе не само на мнозинството, ами дори и на най-близките си. Това, което днес виждаме като „приятелски огън“. Вместо да се сочим обвинително с пръст, не е ли по-разумно да почакаме предстоящите избори? По всичко личи, че след тях ще има всички предпоставки за събуждане на гражданската енергия. Зимата ще отмине.

Относно твърдението че „Протестна мрежа“ се е превърнала в „Да, България“ – това не отговаря на истината.

Първо, ПМ е хоризонтална структура. Наистина, а не само на думи. За да вземе каквото и да е решение ПМ, има един-единствен механизъм – чрез гласуване и подкрепа от поне 66% от хората в Мрежата. Няма абсолютно никакво значение дали са те давали десетки пъти по телевизора, или си най-гръмогласният на площада, дали си станал част от Мрежата преди 2 седмици, или си от началото. Когато има гласуване, ти участваш само с един-единствен глас. Както всички други в ПМ. Това не значи, че в Мрежата няма неформални лидери. Всеки може да се превърне в такъв – ако донесе смислена идея и вдъхновение да убеди мнозинството да я реализират. Но и всеки неформален лидер може, и често бива изместен от следващ с по-навременна и смислена идея, с повече енергия.

Второ, през няколкото години от своето съществуване вътре в ПМ десетки пъти е поставян въпросът за конвертиране на Мрежата в партия. Изключително последователно спрямо първоначалните ни принципи, този въпрос ВИНАГИ е бил отхвърлян. Защото мнозинството от хора в Мрежата не сме искали да подменим онова, с което сме стартирали.

Няма да намерите НИТО ЕДНО решение или позиция в които ПМ да подкрепя (камо ли пък да основава) даден партиен субект. В крайна сметка на всички хора, търсещи такова развитие, им се наложи да реализират партийните си виждания (ДЕОС, „14 юни“, „Да, България“) ИЗВЪН ПМ, в тяхно лично качество.

Заради всичко това, да се твърди, че ПМ се е „превърнала“ в „Да, България“, е изключително грубо изкривяване на фактите. Да се слагат двете под общ знаменател – също. ПМ нито участва, нито може да носи отговорност за това, което прави „Да, България“. Ние сме независими едни от други, за добро или за лошо.

Това разграничение не трябва да се разбира и като неприятелска позиция спрямо ДЕОС, или „14 юни“, или „Да, България“. Мнозинството хора в ПМ, продължават да виждат смисъла и мисията на Мрежата в гражданския сектор. Но едва ли има здравомислещ човек, който да не иска и да види автентични партии със същите ценности и кауза като тези, заради които бяхме заедно на улицата стотици дни. И да не желае техния успех.

Една не малка част от основателите на „Да, България“ излязоха и от „Протестна мрежа“. Би било учудващо, ако не им желаем доброто в новото им партийно поприще. Същевременно – ако забравят откъде са излезли и изменят на принципите и мисията, с която стартираха, ПМ няма да се поколебае да им го каже в лицето. Вярвам, че ако ПМ се отклони, те биха направили за нас същото.

Нека обаче правим разлика между грешки на растежа и съзнателната подмяна на ценностите и идеите. „Да, България“ направи и някои грешни стъпки. Никой не е съвършен. Но не е ли редно да можем да правим разликата между стъпки накриво и генерално сбъркана посока? Между грешки на растежа и подмяна? Какво е това настървение на довчерашните приятели, които днес са по-жестоки и от троловете на статуквото?

Относно „снобското самодоволство на фона на пълния обществен неуспех“ – не, г-н Глишев. Не една или две грешки направи и ПМ. Всъщност точно наобратно е – нас силно ни боли от обществения неуспех на хората да осъзнаят пряката връзка между своя нисък стандарт на живот и избирането, и търпенето на престъпници като управляващи. Боли ни от това, че сякаш мнозинството хора смятат протестите от лято 2013 за безсмислени и непостигнали нищо, и заради това днес си стоят вкъщи „защото няма смисъл“, което изобщо не е така. Самодоволството пък остава за онези, които утре пак ще се отзоват във властта необезпокоявани. А ние – сигурно с Вас пак ще сме на улицата, независимо дали ще сме 50 или 50 000. Точно заради това, помислете малко повече преди да хвърлите камък. Вие за толкова безгрешен ли се имате?

И накрая, г-н Глишев, когато говорите за „меките Марии от ПМ“, ще си позволя да Ви напомня, че не един или двама от нас са арестувани по няколко пъти заради блокиране на кръстовища и скъсване на заграждения, и други видове гражданско неподчинение. Не мисля, че на дело сте направил нещо повече от нас, за да си позволявате подобно презрително отношение. Аз няма да отговоря на подобни ниски топки. Не ни отива да си говорим по такъв начин. Не ни е на нивото. Нито на Вашето, нито на нашето.

Впрочем, ако имате план за нещо по-добро и истинско от „Протестна мрежа“, ние можем само искрено да Ви пожелаем успех в реализирането му. Колкото повече, толкова повече.

П.С. Слуховете за смъртта на ПМ са силно преувеличени.

„Да, Протестна мрежа“

Движението „Протестна мрежа“ беше създадено на 7 август 2013 г. след  недоволството на голяма част от обществото срещу властта на олигархията, и конкретно срещу правителството Орешарски.

От сайта на движението разбираме, че:

Протестната мрежа следва да се превърне в постоянно действащ инструмент за съгласувано гражданско участие и контрол, готов да да се противопостави на всяко управление, което подкрепя олигархични структури, корпоративни интереси и действа против ценностите на свободата, демокрацията и гражданското общество.

Протестната мрежа се съгласява и приема доброволно следните ограничения на своята дейност: за да остане надпартийна, не може да подкрепя политически платформи и партии.

За да бъде част от Протестната мрежа, всяка група трябва да отговаря на следните критерии: да представлява непартийно сдружение на граждани, което няма партийни функции или амбиции.

Група може да бъде отстранена от Протестната мрежа при наличие на провеждане на партийна политика или дейност„.

Това е само част от прокламацията в сайта на движението.

Публикуваме коментара на Манол Глишев, който потърсихме за мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейните основатели към политическото движение „Да, България“.

12363198_10207812864816947_6054020930371257275_o

„Протестна мрежа“ ли?

Някой протестира ли за нещо у нас? Не, даже напротив – цари тишина и спокойствие. Сякаш всички са доволни. Следователно не съществува нищо протестно, било то мрежа или настроение. Отделен въпрос е дали това е добре, или зле. Просто отбелязвам факта.

Всъщност бившата „Протестна мрежа“ се превърна в партията „Да, България“, което не е чак толкова зле. Или поне щеше да е добре, ако тази партия, и коалицията около нея, имаше някакви реални шансове и желания за влизане в следващото Народно събрание, пък и за действителна борба с българските мафии. Такива шансове и желания обаче на практика не са налице.

„Протестна мрежа“ и „Да, България“, за мое огромно съжаление, са безсрамен провал. Тъкмо безсрамен, защото продължават да трупат снобско самодоволство на фона на пълния си обществен неуспех. Аз съм първият, който ще признае, че прави лоши прогнози, но все пак ще рискувам с още една: „Да, България“, тоест партията и коалицията на „Протестна мрежа“, няма да влезе в следващия български парламент. Дано и тази прогноза да е лоша, както досегашните ми. Ще се радвам.

„Протестна мрежа“ и „Да, България“ се изхабиха и показаха пълна неспособност за прилично, тоест твърдо и принципно поведение. Твърде много левичарска пропаганда направиха, за да представляват малкото останали честни български граждани. Това не е повод за злорадство у никоя друга политическа сила, защото „Нова република“, тоест безсмислената пост-Костова партия ДСБ е същият самодоволен, ненужен, провалил се проект.

Не приемайте тези груби изказвания като пропаганда в полза на големите мафиотски партии. БСП е престъпна организация, която трябва най-сетне да бъде забранена след всичките си исторически свинщини от 1923 година насам. ГЕРБ е младежко крило на БСП, така че за тази морална клоака важи същото. ДПС действително е проклятие за България, пък и дори в частност за горките български турци, така че няма защо да бъде щадено. Мястото на Доган е в една и съща килия с Нинова и Борисов. Оттам нататък по-дребните ченгета и мутри, като Марешки, патридиотите и каквито там още негодници се сетите, са също по-скоро от компетенциите на прокуратурата, а не подходящи кандидати за управлението на страната. Разбира се, прокуратура нямаме, тъй като и Цацаров е чудовище, за което законът не означава нищо.

Това не е новина. Лошото е, че бившата „Протестна мрежа“, а днес – „Да, България“ и бившите ДСБ, сиреч – „Нова република“, не са никаква алтернатива на мафиите и старите ченгета в България. Каквото там е останало от някогашния „Реформаторски блок“ е също толкова безполезно за гражданската кауза. Мимоходом казано, постоянните промени на имената на партии, клубове и движения също е дразнещо и издава липса на основания за съществуване.

България има все по-остра, вече отчаяна нужда от антимафиотски действия. Страната се задъхва под всекидневното беззаконие, развала и задълбочаваща се бедност, която пък се дължи на безогледния грабеж на обществени средства. Единствените партии, които имат някакъв реален шанс да управляват в момента, са БСП, ГЕРБ и ДПС, със съучастието на Марешки и патридиотите, но точно такова управление не бива да има, защото това значи само още и още кражби. Бъдещето никак не е розово. Но онези партии, които се опитват да ни продадат илюзията, че стоят срещу криминалното статукво, са жалки. Партийният опит на „Протестна мрежа“ в лицето на „Да, България“ и упорито досаждащите лилави комсомолци от ДСБ, тоест „Нова република“, представляват подигравка с жизнените интереси на една почти убита нация.

Смятам, че трябва да забравим за тези политически мъртъвци. Техните тела ще продължават още известно време да изпускат мехури, приличащи на публична реторика, но повечето български граждани не виждат в тях никаква сила, а само повод за горчив хумор.

Нека погледнем в бъдещето. Задаващото се Народно събрание ще бъде гнусно и може би нетрайно. То или няма да излъчи правителство, или ще роди такъв отвратителен кабинет, на фона на който Орешарски и Борисов ще ни се видят почти поносими. Такъв кабинет, разбира се, няма да изкара мандата си и при всички положения в България отново ще има предсрочни избори. Поне един страх на мафията ще се изпълни – този от липсата на достатъчна стабилност, в която да се краде на по-едро и по-дълго. Тепърва правителствените кражби ще бъдат по-бързи и по-малки, един вид хапка в движение.

България се нуждае от нова идея и мощен национален мотор на несъгласието. Време е за раздвижване и събуждане на тази наша глупашки заспала нация. Дали и кога ще се състои събуждането – не смея да прогнозирам.

Позволете ми един старомоден израз: всичко е в Божиите ръце. Иска ми се да видя гнева на съгражданите си, но вече ги познавам и презирам. Те не са способни да се изтеглят сами за плитката от блатото. Ритникът, който би ги стреснал, трябва да е наистина жесток. Нека забравим за меките Марии от „Протестна мрежа“, ДСБ, разните инициативи и клубове на сега мижитурстващи комсомолци. Единствено задълбочаването на несправедливостта, кражбите и евентуален глад биха могли да стреснат нашата – ще го кажа откровено – изключително жалка нация.

Коментар на Манол Глишев
Заглавието е на редакцията
Автор: Веселин Диманов

 

Самоковци се обединиха в битката за живота на Александрина Кръстева

Самоковци отвориха „Магазин за надежда“ и се обединиха в помощ на Александрина Кръстева, набирайки средства на стойност 16 279, 80 лв.

alexcover

Наскоро ви разказахме за 19-годишната Александрина Кръстева, която преди година е диагностицирана с остра лимфобластна левкемия. В началото на месеца бе открит рецидив на болестта и сега Алекс има спешна нужда от спешна костно-мозъчна трансплантация, а необходимата сума от 250 000 евро, е непосилна за семейството ѝ.

Ако можех да имам едно
магазинче с две полички,
бих продавал… познайте какво?

Надежда. Надежда за всички.

 

С тези думи започна вчера откриването на благотворителния концерт „Приказка за надеждата“ – кампания, организирана от младите самоковци: Любен Спасов, Христиана Видинова, Венелина и Никол Валентинови, Марина и Иван Спасови, Валентин Пенов и Иван Иванов. Организаторите на събитието са приятели на Алекс от детството, с които тя е прекарвала летата си в Маджаре, прераснали в дългогодишни приятелства и безброй емоции.

20170222_174747

Обединени от каузата да подкрепят Алекс в нейната най-тежка битка, близо 400 души се присъединиха към инициативата и изпълниха залата на читалище-паметник „Отец Паисий” в гр. Самоков, където с общи усилия успяха да съберат 2 154, 24 лв. за каузата „Александрина Кръстева“. Участие взеха детско-юношески танцов състав „Рилска магия“, момичетата от “ Katty Dance Studio“, Елена Нестерова, Габриела Даганова, Диана Чаушева, Дует „Пирин“, дечицата от ОУ „Христо Максимов“, Танцова група към читалище-паметник „Отец Паисий-1859“,ТФ „Росица“, ТФ „Палакарийчета“ и читалището.

Любен Спасов, организатор и водещ на концерта сподели още:

„Щастливи сме да обявим, че от кутиите за дарения за Александрина, сложени из целия град Самоков и околността, се събра сумата от 14 125, 61 лв. Също така от вчерашния концерт събрахме 2 154, 24 лв. Общата сума е: 16 279, 80 лв.

Искаме да благодарим на ВСИЧКИ ВАС, защото това нямаше да се случи без вашата безкористна помощ. Благодарим на фирмите, които преведоха пари по сметката на Алекс и на тези, които тепърва ще помогнат. Наистина сме горди, че всички ние в община Самоков, за пореден път, показахме, че добрите хора ги има.

АЛЕКС ЗАСЛУЖАВА ЦЯЛАТА ТАЗИ ОБИЧ! Важно е да отбележим, че по дарителските сметки все още може да се превеждат пари и всеки, който иска да помогне, може да го направи. Това наистина е една приказка, в която надежда сме всички ние. БЛАГОДАРИМ ВИ!“

От екипа „Гласът на младите хора“ изразяваме своята подкрепа към Алекс и искрено адмирираме съпричастността, огромните сърца и отдадеността от страна на тези млади хора, които са доказателство, че докато доброто продължава да съществува, надеждата никога не е изгубена!

alexphoto

Битката на Александрина продължава. И вие също можете да се включите в нея като дарите средства на банкова сметка:

БАНКА ДСК

СМЕТКА В ЛЕВА: 020000000024183329
IBAN : BG93STSA93000024183329
BIC : STSABGSF

СМЕТКА В ЕВРО:020000000024183399
IBAN: BG46STSA93000024183399
BIC: STSABGSF

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Самоков365, Анна Манова

 

Г-н Борисов, помните ли защо умря Пламен Горанов?

Помните ли Пламен Горанов, г-н Борисов? Преди 4 години тялото му гореше пред Община Варна, а Вие подадохте оставка. Не искахте да гледате парламент, ограден с ограда и кръв по улиците. Още тогава трябваше да забравите за мястото си в обществения и политически живот в България!

В края на следващата година обаче отново се възкачихте на власт и оттогава от сутрин до вечер слушаме колко много ГЕРБ прави за България, как без ГЕРБ сме изгубени. Оттогава с Вашата арогантност и самозабравеност, облечена във власт, Вие монополизирате цялата държава. „Бойко Борисов пред нас и ние след него“!

Забравихте ли колко хора се запалиха и умряха и след Пламен Горанов, г-н Борисов? Забравихте ли колко хора умряха или останаха инвалиди за цял живот заради неизправностите по магистралите, с които не спирате да претендирате?
Забравихте ли, че България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите? Защо у нас взаимовръзката между трите власти е толкова очевидна, защо хвърляте прах в очите на хората? Те няма да търпят вечно.

Днес отново обещавате. Обещанията Ви са подигравка с българското общество – обещания за борба с корупцията, обещания за реформи, обещания за справедливост, обещания за стабилност.

Обещания за оставка.

Докога, агент Буда?

***

20 февруари 2013 г. plamen_film_gallery_02

Вече месец продължават масовите протести в цялата страна, породени от високата цена на електроенергията и първоначално насочени срещу електроразпределителните дружества. Във Варна протестиращите заплашват с гражданско неподчинение, настояват за оставка на кмета и искат освобождаване на Варна от групировката ТИМ,  на която се подчинява управлението на целия град.

В утрото на този ден пламъци ще погълнат един млад, неизживян живот. Горанов – български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права, ще изгори на 36-годишна възраст.

07:24ч., сградата на Община Варна 

plamen_film_gallery_12

Млад мъж, облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка, приближава сградата на Общината, преметнал червена туба през рамо.

Държи в ръцете си плакат, който гласи: „Оставка на Киро и целия общински съвет до 17:00 ч. на 20.02.2013 г.“.

Този млад мъж е Пламен Горанов.

Всичко продължава не повече от 5 минути. Пламен залива тялото си с течността от тубата, влиза в диалог с двама общински полицаи, които разбирайки какво планира да направи, се опитват да го разубедят.

Тогава Пламен пламва и за броени минути, докато полицаи и минувачи се опитват да изгасят тялото му, то изгаря до неузнаваемост.

На път към болницата е контактен и на няколко пъти казва, че не е искал да се самоубива, а само да протестира, за да получи оставката на кмета на Варна.

„Киро, Киро…, аз исках само мирно да протестирам, сега трябваше да съм на почивка в Анталия и не съм искал да се самоубивам“.

Според близки приятели на Пламен, той е починал поради грешка в плана си – ако е искал да се самозапали с цел самоубийство, щеше да го направи публично, пред камери и журналисти, за да предизвика силната обществена реакция и внимание.

plamen_film_gallery_05

„Искам да се махне Киро, не искам да умирам, искам само Киро и ТИМ да се махнат“.

Въпреки че обстоятелствата сочат, че Пламен не е искал да се самоубива, неговата трагедия беше приета от обществото като израз на саможертва.

След огъня остава само споменът

Събитието се превърна в мъченически символ, за който и до днес хората с болка си спомнят.

Веднага след смъртта на Пламен, негови приятели поставят началото на Грамадата от камъни пред Общината, която с времето се превърна в символ на „февруарските протести“ за гражданите на Варна – всеки ден те поднасяха цветя, палиха свещи, редиха снимки, страдаха – изпълнени от гняв и мъка. Докато най-накрая, след множеството опити на общинари да премахнат грамадата, която всеки ден се налагаше да гледат, те успяха да я потулят за точно една нощ, под претекст, че пречи на ремонтна дейност.

Приятели на Пламен Горанов са създали петиция и все още настояват там да бъде изграден паметник в негова чест, но за такъв и до днес не смее да се чуе.

plamen_film_gallery_14

Освен правителството, мисля, че във Варна основният виновник за този протест е ТИМ. Долу ТИМ!

38 минути след самозапалването на Пламен, премиерът първи мандат Бойко Борисов подава своята оставка и оставката на правителството на ГЕРБ.

3 март 2013 г., около 20:30ч.

С изгаряния от около 80% по цялото тяло Пламен Горанов почива във Варненска Военноморска болница.

След смъртта си се превръща в символ на зимните протести от 2013 г.

6 март 2013 г. 

Обявен е ден на национален траур, а Кирил Йорданов хвърля оставката си след 13 години на власт.

7 ноември 2014 г., Бойко Борисов отново е премиер

43-тото Народно събрание със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ.

plamen_film_gallery_08

Вълна от самозапалвания в България

След смъртта на Пламен в началото на 2013 г., сериозна вълна от самозапалвания заливат България. Смъртните случаи след Пламен Горанов са 20. Последният е през април 2016 г.

plamen_film_gallery_04

Почивай в мир, Пламене!

С духа си Пламен събуди съзнателността на десетки хиляди граждани в цяла България. Ние няма да забравим за него и няма да простим на мафията.

Предлагаме ви да събудим отново спомена за Пламен с документалния филм Flame (Пламен), продукция на Dress Code, който изключително емоционално проследява фрагменти от живота на Пламен, както и причините той да протестира, чрез интервюта с най-близките му приятели.

Автор: Биана Гунчева
Снимки и видео: Dress Code

Половин година смърт без правосъдие – справедливост кога?

Преди точно половин година, на 18 август 2016 г., втора национална вълна мирни протести заля страната, когато мотористи от над 20 града в България се обединиха срещу пороците в съдебната система.

edf

Организираните от “братята на вятъра” протести стартираха след абсурдното решение на съдия Недялка Николова от Софийски Окръжен съд да пусне под домашен арест Фарук Бекташ, който при фатална катастрофа на 24 юли край Драгоман, прегази и уби семейство Таня и Бойко Бойкови. По-късно Бекташ се укри. По-късно беше открит в Германия, където живее, но Берлин отказа да го върне на България.

В този дъждовен ден, в който сякаш безброй сълзи се изсипваха от безкрайното небе, граждани и мотористи се събраха и “затвориха за ремонт” Съдебната палата в София.

cof

Те имаха следните искания:

1) Уволнение или оставка на съдия Николова;

2) Съдебна реформа – за независима, морална и прозрачна съдебна система;

3) Промени в Закона за Движение по Пътищата.

Мотористите се заканиха да продължат протестите, гневни от факта, че човешкият живот е принизен до графа “загинали” в статистиката. Че изконното право на човек – правото му на живот – може не просто да бъде отнето с лека ръка, а да остане неовъзмездено и поругано.

sdr

И докато за пореден цъкаме с език и клатим глава с неодобрителното “Справедливост кога?”, нека ви припомня какво се случи, и нека заедно достигнем до заключението дали справедливостта е понятие, действащо на територията на република България?

Какво се случи?

На  24 юли 2016 г. В 5,30 сутринта 60-годишен турски гражданин отнема живота на българско семейство опитни мотористи. Това са 54-годишният Бойко Бойков и съпругата му Таня Бойкова (на 51 години), които тръгнали на гости на сина си в Австралия със семейния Triumph Rocket 3.

На отбивката край Драгоман турският гражданин буквално се врязва в тях с Мерцедеса си, със скорост над 120 км./ч (при разрешени 60). Шофьорът се прибирал през Калотина за Турция и най-вероятно е заспал зад волана. При огледа е бил намерен термос с кафе, излетял от колата на водача-убиец, която се е движела и без винетка.

sdr

Кой е Фарук Бекташ?

Фарук Бекташ е 60-годишен гастербайтер, който работи в Германия. Малко след трагедията на 24 юли, турският гражданин бе задържан, но няколко дни по-късно бе пуснат под “домашен арест” от съда. Веднага след това той избяга от правосъдието, укривайки се в Германия.

“Опасността Фарук Бекташ да се укрие не е голяма”

След като изчезна от квартирата, която беше взел под наем, Бекташ се издирваше от „Интерпол” с червена бюлетина.

На 21 октомври последва “изгубване в превода” след като вицепремиерът Румяна Бъчварова първо обяви, че Бекташ е открит в Германия, но бундесрепубликата е отказала да ни го върне, а след това се оказа, че германските власти решили да не арестуват Бекташ, защото той бил регистриран на един и същи адрес от 1982 г., съден е за престъпление по непредпазливост и е в напреднала възраст. Според Бъчварова след отказа на Берлин вече нямало как Бекташ да бъде съден в България.

“Не можем да го търсим из Европа”, каза тогава вътрешният министър.

sdr

Издадена бе заповед Фарук Бекташ да се яви в съда, където да стане ясно дали е съгласен да се върне у нас, за да отговаря за смъртта на Бойко и Таня, които зверски прегази.

Това е всичко, което ще прочетете за Фарук Бекташ.

Новините за него в свършват на 21 октомври и след това не се обелва и дума. Медиите забравят за него, защото убийства и катастрофи в България не липсват на ежедневието.

Но забравихме ли го и ние?

Със сигурност близките и роднините на Таня и Бойко няма да забравят. И няма да простят.

В началото на август Владимир Бойков, синът на загиналите мотористи, сподели пред bTV, че очаква правосъдие:

„Ще вярвам, че ще има правосъдие един ден“.

Но правосъдие няма. И до днес.

Ще има ли правосъдие?

Няма да има. Не и в България, където хората забравят за трагедиите, забравят за убийствата, за зверствата, за несправедливостта; забравят за неработещата съдебна система – забравят, докато не им се наложи да се сблъскат с всичко наведнъж. А когато това се случи, винаги е прекалено късно. Късно е за човешкия живот, който е безвъзмездно изгубен.

Когато липсват законите, когато няма разделение на властите, когато няма власти, но няма и обществена реакция – българите ще умират.

Ще умират, докато не изчезнат.

sdr

Изчезнахме ли като нация?

Има време докато изчезнем напълно, но със сигурност стремглаво сме се насочили по този път.

Изчезнали са медиите, които да информират адекватно, които да не обслужват интереси, различни от обществените. bTV, NOVA – къде сте?

Изчезват протестиращите, изчезват разгневените, изчезват бунтуващите се – изчезват от България, за да станат деца на Света – изоставени, забравени и дори полу-убити от своята Майка.

Изчезваме и чисто статистически. Преживявайки в страната с най-висок отрицателен прираст в Европейския съюз. Няма област в България, в която естественият прираст на населението да не е отрицателен – няма такава. Да, дори и в София повече хора умират, отколкото да се раждат.

Защо припомняме всичко това?

Защото не трябва да забравяме. Защото не трябва да се примиряваме. Защото днес е човек, който не познаваме, заети сме, работим, едва изкарваме месеца – утре ще е съседът, вдругиден ще са децата ни.

Защото докато пием ракия пред телевизорите, бодваме салата и цъкаме неодобрително след всяка емисия “новини”, ще продължим

да убиваме децата си

да ги погребваме

да наблюдаваме безучастно.

Докато не изчезнем напълно.

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Биана Гунчева, Веселин Диманов