Ситуацията на пазара на труда в момента е такава, че според мен има възможност да се увеличи минималната работна заплата. Такива бяха и предизборните анонси от страна на партия ГЕРБ.

Това каза финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос чии тези имат по-голямо основание – на работодателите или на синдикатите по отношение на минималната заплата, предаде БГНЕС.

Горанов посочи и че аргументите на работодателите, че по този начин ще се създаде напрежение върху пазара на труда и част от бизнеса ще бъде натоварен, също имат основание. „Въпросът е на баланс и на какъв тип заетост искаме да поддържаме в страната. Тъй като според нас част от демографските проблеми, част от проблемите с миграцията, са свързани със заплащането в страната и бизнесът трябва да се настрои да бъде толкова ефективен, че да успеем да задържим работещи хора в България. И ако само с мерки за подобряване на конкурентноспособността, сме постигали резултатите през годините, то поддържането на квалифицирана работна ръка и на успели и богати българи става и през възнаграждение”, заяви той.

Финансовият министър говори след заседанието на МС, на което е била приета тригодишната бюджетна прогноза, която очертава основната рамка за следващите три години на развитието на публичните финанси и разпределението на разходите по сектори.

Междувременно от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) искат да се премахне минималната работна заплата в страната и да се развие колективното трудово договаряне по икономически дейности. Това каза председателят на АИКБ Васил Велев на открито за медиите заседание на Управителния съвет на Асоциацията, цитиран от БТА.

Според него минималната работна заплата в България съществува само за да могат политиците и синдикатите да се отчитат на избиратели и членове, че са я увеличили. Той определи дискусията около минималното възнаграждение като измислен за държавата проблем.

България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС, заяви Велев. Той изтъкна, че заплащането у нас изпреварва производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005 – 2016 г., изтъкна Велев.

Той допълни, че в момента под минималната заплата в страната работят стотици хиляди души, които са назначени на половин работен ден или на три четвърти работен ден, а реално работят осем часа.

Данните на НСИ показват, че работната сила в България е намаляла със 73 хил. през 2016 година, заетите са намалели с 15 хил., каза Велев и допълни, че в страната ни все по-малко има кой да работи. По думите му това е големият проблем, който трябва да се дискутира от цялото общество.

Общият брой на хората извън работната сила достига 2,9 млн. души, от тях едва 239 хил. имат желание да работят.

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска.

Направените изчисления показват, че средната работна заплата за страните, които нямат регламентирана минимална работна заплата, е значително по-висока от тази в страните, които имат регламентирана задължителна минимална работна заплата, допълни той.

По данни на МВФ България е сред най-потърпевшите от емиграцията от Изток на Запад. Близо 20 милиона души са напуснали Източна Европа за последните 25 години. Най-голям е отливът от Югоизточна Европа – България, Румъния, Хърватия и Албания – към 2012 г. около 16 на сто от населението на тези страни е емигрирало на Запад. България е сред най-засегнатите от емиграцията на Запад страни. Това е намалило растежа на БВП със средно 7 процентни пункта, намалява и производителността на труда, увеличава фискалната тежест и забавя допълнително напредъка в иновациите.

Васил Велев заяви, че в политиката по доходите извънредни мерки в България не са нужни, те растат по-бързо от икономиката. Необходимите мерки са хората, които имат висше образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимент да работят в България или в български предприятия за определен период от време.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s