България е класирана най-ниско от всички страни на ЕС в годишния рейтинг „Репортери без граници“ за свободата на словото.

Страната ни е на 109-о място от общо 180 държави.

Естествено от „Репортери без граници“ са се погрижили да споменат единствено и само Делян Пеевски, и неговите медии като основни виновници за отреденото ни място.

Краткият анализ за България е озаглавен „Подкупване на медиите“. В него се посочва, че ниският рейтинг на страната „се дължи на медийната среда, в която преобладава корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси, включително Деян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция и собственик на Новата българска медийна група“. Уточнява се, че „групата му има 6 вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии“.

Уникално постижение, наистина, но никъде в този доклад не се спомена за побоя на журналисти в България.

Странно нали? Все едно не се случва, няма такива хора и никога не е имало.

За мен „Репортери без граници“ можем да наречем онези български журналисти, които ежедневно обикалят страната, за да ни покажат истината. Журналистите, които рискуват живота си, като правят разследвания, които разобличават престъпници.

Такива, които не се влиаят от цензура или редакторска намеса.

Вярно не са останали много, но все още се намират такива.

Всички знаете за случая със Стоян Тончев и жестоко посегателство срещу негоНа 14.01.2016 г. вечерта той е нападнат от маскирани в близост до дома си в Поморие и жестоко пребит по поръчка.

Причината е журналистическата му дейност, свързана с разкритията за престъпното управлението на Община Поморие.  Ударите са нанасяни само и единствено в главата.

Журналистът е обезобразен, с комоцио и по спешност приет в болницата. Изпотрошени са лицевите му кости, нос и челюст, следствие на което се налага  хирургическа интервенция за тяхното наместване и продължително лечение.

Припомняме, че Румяна Бъчварова се зарече тогава, че ще се реагира много бързо, защо според вас все още няма наказани.

Битият бит е банална фраза

На 22 септември 2008 година, малко след 22 часа журналиста Огнян Стефанов излиза от ресторант „Кипарисите” в центъра на София, където току-що е вечерял.

Когато стига до колата си, някой го повиква по име. Успява само да се обърне, колкото да види седем или осем мъже, облечени в черно и въоръжени с чукове и метални тръби.

Първият удар е по гърба. Следва втори – много силен, после трети, четвърти. Нападателите чупят ръцете и краката му.

Оставят го на тротоара, тъй като го вземат за мъртъв; после е откаран в болница, където три дни лежи в кома между живота и смъртта.

Хулигански подбуди

„Агресия на пътя“. Така започнаха новините на Нова ТВ преди две седмици.

Този път жертва на побои станаха журналисти на NOVA – репортерът Мария Милкова и операторът Огнян Пенев. Двамата бяха нападнати на магистрала „Тракия”. Нападението е станало пред очите на десетки свидетели. Нападателите са обявени за издирване“.

По случая е образувано досъдебно производство за хулиганска проява с използването на моторно превозно средство – престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 г., както и за нанасяне на лека телесна повреда на водача на автомобила по хулигански подбуди.

Когато нападнаха Асен Йорданов

Четирима непознати мъже през 2007 година нападнаха и нанесоха побой на журналиста Асен Йорданов в Бургас в района на кръстовището на улиците „Рилска“ и „Асен Златаров“.

Асен бе отведен в МБАЛ Бургас от екип на Центъра за спешна медицинска помощ, където е прегледан и освободен за домашно лечение с контузни рани по гърба и главата, без опасност за живота.

Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ излезе с декларация в подкрепа на бития колега.

Няма наказани за това злодеяние. По това време, той е съавтор на Мария Николаева в разследването й за незаконните строежи в Природен парк „Странджа”. Същото това разследване, заради което Мария беше заплашена. 

Истината за всички тези случаи се знае в журналистическите среди, но наказания няма, защото в България МВР и прокуратурата имат само една цел – да пазят престъпниците.

Докога обаче, журналистите ще стават жертви, защото държавата е слаба?

/Веселин Диманов/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s