Референдумът в Турция е далеч от успешен за Реджеп Таип Ердоган. Макар и по-голямата част от населението да е отговорила с „да“, разликата е минимална – малко над 1%.

Най-грубо казано, западна и югоизточна Турция не подкрепят идеята за президентска република, за сметка на централната част. Прави впечатление, че в източни области, където партията на Ердоган е силна, идеята за президентска република не е подкрепена – Анталия, Истанбул, Анкара Балъкесир, Денизли, Ушак, Маниса, Хатай и Адана.

На практика Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, Адана и Мерсин са едни от най-бързо развиващите се в социално-икономически план градове в Турция. Именно в тези области, по-голямата част от населението отказва идеята за президентска република. Това е индикация, че Реджеп Ердоган и неговатa партия на справедливостта и развитието, може да загубят подкрепа в бъдеще, за сметката на Републиканската партия, която се възприема като светска.

За периода 2007г. – 2016г., партията основана от Кемал Ататюрк е спечелила най-много доверие в още 5 града, с което е удвоила подкрепата си. Градовете са именно от групата на западните, където икономическото развитие върви с темпове над средното за страната. Съществено влияние е оказал и натискът, който турските властите оказаха върху опозицията в седмиците преди референдума.

Очакван е резултатът от референдума, що са касае до областите с предимно кюрдско население, където е силна Народната демократична партия. В 13 от 15 „техни“ града надделява отговорът „не“.

Вотът от чужбина показва друга тенденция. По-голяма част от турците в Германия, Австрия, Франция, Норвегия, Ирландия и други европейски държави, са изразили подкрепа към промените в конституцията. Това е интересно, предвид факта, че Реджеп Ердоган си позволи публично да обвинява западноевропейските държави във „фашизъм“, само дни преди референдума. Тук има индикации за сходство, между руския и турския национализъм на емигрантите.

Въпреки факта, че са избрали да живеят и работят в по-добре развити държави, те непреклонно подкрепят лидерите на собствените си страни, като тази подкрепа е по-скоро емоционална, отколкото рационална.

Автор: Сергей Петров – „Политолог, Магистър по международна политика и сигурност“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s