Българската народна банка (БНБ) проведе през 2016 г. стрес-тест и преглед на качеството на активите на банковата система в страната. Резултатите потвърдиха, че като цяло системата е ликвидна и с високо ниво на капиталова адекватност. Някои банки обаче получиха специфични препоръки. Така на Първа инвестиционна банка беше препоръчано изграждането на допълнителен капиталов буфер в размер на 206 млн. лв. Тъй като крайният срок за изпълнението наближава, това е повод да се разгледа текущото състояние на банката. Това казва финансиста Димитър Чобанов в публикация във в.“Стандарт“. 

01ebde2186fe5840dcf3ab20c6a21f06_600x460
Снимка: Фейсбук, Димитър Чобанов

Значение на ПИБ за българската банкова система

Към края на 2016 г. Първа инвестиционна банка е третата по големина банка в България според данните на БНБ.

Активите на ПИБ достигат 8.85 млрд. лв. и представляват 9.6% от активите на банковата система. През същата година данъкът върху печалбата, платен от банката, достига 10.2 млн. лв., като отделно от това приходи в държавния бюджет се генерират във вид на осигуровки и данъци върху доходите и потреблението на служителите на банката, както и от данъка върху лихвите по депозитите в банката.

Добавената стойност, генерирана директно от дейността на банката, е приблизително 180 млн. лв. (0.22% от общата брутна добавена стойност в страната през 2016 г.). Освен това наскоро банката зае първото място по пазарна капитализация сред компаниите, търгувани на фондовата борса.

ПИБ обслужва приблизително 1.1 млн. индивидуални клиенти и 150 хил. фирми. За целта тя използва както мрежа от 162 клона в цялата страна, така и достиженията на съвременните информационни и телекомуникационни технологии по отношение на възможностите за електронното банкиране.

Прегледът на качеството на активите

През август 2016 г. Българската народна банка публикува резултатите за отделните банки от проведените преглед на качеството на активите на и стрес тестове при различни сценарии. Прегледът е проведен в периода февруари – юни 2016 г. и обхваща активи на стойност 84.2 млрд. лв., които представляват около 96% от активите на банковата система. В резултат от това са изготвени оценки за корекции на стойност 665 млн. лв. – 1.3% от рисково претеглените активи на банките. Съответно – съотношението на базовия капитал от първи ред към рисково претеглените активи е понижено от 20% до 18.9%. Въпреки това капиталовата адекватност на всички банки остава над минималните регулаторни изисквания.

Първа инвестиционна банка е една от най-силно засегнатите институции. При нея се наблюдава значителна разлика в показателя базов капитал от първи ред. Съответно преди прегледа на качеството на активите отчетната стойност е 11.5%, докато след това се понижава до 5.2% при регулаторен минимум от 4.5%. Общата капиталова адекватност след прегледа е съответно 8.7% при минимално изискване от 8%. Тези понижения са в резултат от необходимите корекции от 283.5 млн. лв. По тази причина БНБ препоръчва на ПИБ формирането на допълнителен капиталов буфер в размер на 205.7 млн. лв.

Изпълнение на препоръките

Първа инвестиционна банка изцяло се придържа към изпълнението на препоръките на Българската народна банка.

Съгласувани са конкретни мерки, които са свързани с:
Използване на печалбата, генерирана от банката, за формиране на капиталов буфер;
Диверсификация на активите и продажба на кредитни портфейли;
Продажба на неосновни, дълготрайни активи;
Привличане на нов капитал при наличие на благоприятни условия на финансовите пазари.

5435132

През 2016 г. е отчетена консолидирана печалба преди данъчно облагане и провизии в размер на 266 млн. лв. Тя се формира в резултат от нарастване на приходите от банкови операции с 10.2%, като най-съществен принос за това има нетният лихвен приход от 450 млн. лв., който се увеличава с 22% спрямо 2015 г. Също така нетният доход от такси и комисиони достига 88.5 млн. лв., като регистрира темп на растеж от 9% на годишна база.

Нарасналото доверие в банката намира израз в увеличаването на привлечените депозити средно с 9.8%, докато при бизнес клиентите растежът е 25.3%. Така депозитите на физически лица достигат 6.4 млрд. лв. Освен това ПИБ приключва 2016 г. със стабилна ликвидна позиция от 28.1% при 25.36% година по-рано.

Според одитираните финансови отчети през 2016 г. банката е заделила провизии в размер на 156.1 млн. лв., а реализираната печалба след данъчно облагане от 98.8 млн. лв. ще бъде изцяло капитализирана. В резултат от това, според данните на банката, общата капиталова адекватност към края на 2016 г. е 15.13%, като надвишава регулаторното изискване от 13.5% (минималното изискване е 8%, но така се отчитат и капиталовият буфер за системен риск от 3% и предпазният капиталов буфер от 2.5%).

Към края на първото тримесечие на 2017 г. дори без привличането на допълнителни акционери ПИБ успява да формира необходимия капиталов буфер от 206 млн. лв. и по този начин изпълнява препоръката на БНБ. Пазарната реакция не закъсня и ПИБ стана най-голямата компания според показателя пазарна капитализация сред компаниите, търгувани на фондовата борса. Така банката става все по-атрактивна и за чуждестранни стратегически инвеститори.

Първа инвестиционна банка продължава дългосрочната програма за реорганизация, която има за цел подобряване на корпоративното управление и риск мениджмънта в сътрудничество с Международната финансова корпорация. Освен това съвместно с консултантската компания Bain&Co се работи по диверсификацията на кредитния портфейл и намаляването на кредитния риск.

В резултат от тези действия се понижава рискът на експозициите, повишава се устойчивостта на банката към неблагоприятни шокове и се засилва потенциалът за стабилен растеж. Въпреки това банката трябва да продължи процеса на подобряване на качеството на кредитния портфейл.

Като цяло, благодарение на бързата реакция на мениджмънта, съгласуваните действия с БНБ и относително благоприятната конюнктура, Първа инвестиционна банка успява да изпълни регулаторните препоръки в резултат от прегледа на качеството на активите.

До тук всичко е добре, но последният доклад на ЕК хвърля съмнения върху проверките на банките у нас. 

zx860y484_2923853
Снимка: Дневник

От последния доклад на Европейската комисия (ЕК) за структурните дисбаланси става ясно, че Брюксел няма доверие в независимостта на проверките върху банките у нас. Това заяви лидерът на „Да, България“ Христо Иванов през февруари, цитиран от пресцентъра на партията.

„ЕК казва с максималната възможна прямота за брюкселския дипломатичен език, че няма доверие в методологията и независимостта на проверките върху банките и говори за съмнения за една структуроопределяща банка, очевидно става въпрос за Първа инвестиционна банка (ПИБ)“, допълни той.

Иванов припомни също, че досегашното управление се е хвалило много с банковите стрес тестове и съдебната реформа, но европейските доклади констатират точно обратното. „Българският политически елит обаче, независимо дали се води номинално дясно или номинално ляво, не си прави труда да коментира тези факти“, допълни той.

Няма как България да има стабилно управление, след като БНБ продължава да не заслужава доверието на европейските партньори, а страната има банки, в чиято стабилност ЕК се съмнява.

По думите на Иванов, именно корупционният модел на мафиотски захват на институциите – парламент, съдебна власт, регулатори като БНБ, е дълбоката причина за нестабилности. „Тази констатация на ЕК всъщност показва един възможен сценарий за огромна нестабилност в следващите месеци“, прогнозира Христо Иванов.

БНБ призна за убийствените доклади за ПИБ. Били тайни

От публикация на „Биволъ“ през 2016 година разбираме, че съществуват два надзорни доклада за Първа инвестиционна банка от 2012 и 2015 г. Това признава БНБ в отговор след изпратени от изданието въпроси. Става дума за доклад от Надзорна инспекция за ПИБ АД изготвен на основание Заповед №РД 22-0301/16.02.2012 г. и Доклад за ПИБ АД с номер БНБ 77189/19.08.2015.

Централната банка отказа да предостави тогава официално тяхното съдържание с аргумента, че докладите представляват професионална и банкова тайна по Закона за кредитните институции, чл. 62-64.

Според разследванията на „Биволъ“ парите отиват в лоши кредити на олигарси и свързани лица:

12 август 2016, Биволъ публикува първата част от доклада от 2012 г. В него има шокиращи констатации за състоянието на ПИБ. Заради голяма маса необслужвани кредити към олигарси и свързани лица банката е станала изключително рискова.

Вместо да я поеме на ръчно управление обаче и да защити депозитите на хората, БНБ е оставила нещата на самотек, скрила е доклада и е позволила експанзията на банката към дребните вложители, твърдят разследващите журналисти от „Биволъ“

Именно с парите на дребните вложители, примамени от високите лихви, се пълни дупката на огромните кредити раздадени на Христо Ковачки, Гриша Ганчев, Васил Божков и самите собственици на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев чрез подставени лица, става ясно от подробно описаните фирмени кредити. Кредити, които не се изплащат, но банката ги води като редовни.

“Нито една банка в България няма капиталов недостиг. Държавни средства няма да се ползват за увеличаване на капиталовите буфери на нито една банка. Банковата система на страната е стабилна“.

Това заяви в  официалното изявление на управителя на БНБ Димитър Радев, направено по повод на приключилите стрес-тестове за одит на българските банки.

Тоталното “чадъросване” на ПИБ и отказът на всички институции да работят по изложените от „Биволъ“ неопровержими доказателства, вероятно се дължи на това, че банката „приюти“ кредитите на фирмите свързани с Делян Пеевски, след като беше ликвидирана КТБ.

Да разкрием повече за разледванията за ПИБ – интервю на Димитър Стоянов за „Гласът на младите хора“

ПИБ оставят трайното усещане, че не е в най-светлата част на бизнеса у нас. Собствеността, която се ползва в обществеността, като фактическа на ПИБ, всъщност е собственост, която се води на офшорни собственици. Това според мен е един много сериозен проблем.

Горовим за „Юлен“, „Витоша ски“, „Надин“, „Кремиковци“ … тези юридически лица са собственост на офшотни компании. В обществото за тях има усещането и яснотата, че стои Първа инвестиционна банка и техните капитали. Но всъщност те са собственост документално на Евдокиа Макламузи и на придобилия популярност у нас Георгиос Георгиу.

Тази ситуация бих я определил, като липса на прозрачност, която създава повече от неприятно усещане за това как се борави с капиталите в ПИБ. Аз няколко пъти съм искал информация за сметките на Валери Милорадов Петров. По закона на банките ПИБ трябваше да ми отговори, защото аз съм негов пълномощник. Имам отговор ор БНБ, че наистина от ПИБ трябва да ми отговорят, но те не вземат под внимание по никакъв начин отговора на БНБ и аз нямам яснота какво има или няма по сметките на Валери Милорадов Петров.

Петров е собственик на „VM CORPORATION“. Ще си позволя да го цитирам – преди време той ми каза, имам го на запис, че „ПИБ е най-измамната банка“. Неговата фирма получи обществената поръчка от „APIA“ за доставка на храни за румънските бедни, но тя не ги достави. В момента румънската прокуратура разследва „VM CORPORATION“, Валери Петров, високопоставени служители в ПИБ, Иван Тенев – Универсалния, групата на Мила Георгиева, известна като кървавата Мила и румънска организирана престъпна група за източването на тези 26 млн. евро.

Валери Милорадов Петров, човек без собственост. ПИБ обаче му дава банкова гаранция от 30 млн. евро. Как се дава банкова гаранция на човек, който не притежава нищо?

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s