Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ.

Днес, 20 години по-късно, бившият министър-председател Иван Костов повдигна темата за излизането на България от валутния борд.

%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2
Снимка: БГНЕС

“България трябва да излезе от валутния борд, независимо дали ще влезе в еврозоната или не”. Можете ли да кажете защо сега – 20 години след като България е част от валутния борд, вие правите подобно изказване?

Валутният борд е една система на регулиране на паричната емисия и на забрана да се извършват определени операции по банково кредитиране, почти всички от страна на Централната банка – това е валутният борд, казано с едно изречение.

Той не ни прави част от еврозоната.

Аз считам, че от валутния борд трябва да се влезе в еврозоната, но ако няма еврозона – ако еврозоната се затвори за България, и ако еврозоната започне да се разпада или се разпадне – България трябва да излезе от валутния борд, това е цялата ми теза.

Защото той лишава Българската централна банка от възможността да води политика, насочена към фигуриране на икономическия растеж и запазване, разбира се, на всички баланси и равновесия в икономиката на страната. Защото ние нямаме свободата да извършваме емисии над собствената си валута и Българска народна банка (БНБ) не може да влияе активно върху лихвения процент в страната. Тоест, тя не може да участва в процеса на макроикономическата динамика.

От тази гледна точка валутният борд не може да бъде за България нещо като “спасителен пояс” за безпомощността ѝ да изработва и взима решения. Защото преди 20 години валутният борд беше на хора с визия, които искаха България да напредне и да премине през едни много бурни времена, но днес той се превърна, образно казано, в оправдание на административни служители за собственото им безсилие, и на политиците за тяхната неспособност да работят за нарастване на благосъстоянието на хората.

Валутният борд възпира нарастването на благосъстоянието в България и давам пример с Румъния – през 2000 – 2001 г. имаме почти еднакъв брутен вътрешен продукт на човек от населението с Румъния. През 2015 г. в Румъния имаше с 43% по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението. А страните са с много близка история и възможности за развитие, което показва, че валутният борд е възпирал икономическото развитие на България.

Доста хора изразиха мнение след това ваше изказване, че подобен ход би могъл да има обратен ефект и БНБ да попадне в корупционни ръце.

И да няма, защо да допускаме, че непременно ще попадне БНБ в корупционни ръце – тя в момента е в чисти ръце, тя се управлява от хора, към които никой не може да отправи упрек за корупция.

Не може една страна да се управлява по презумпция, че ще я управляват престъпници – така не може да се мисли за положителни решения. Ако управляват престъпници, и валутен борд да има, тя пак ще се съсипва, и без валутен борд – също. Тоест, управлява ли се престъпно и зле, няма никакво значение валутен борд има ли, или няма. Пак казвам, той не е спасителен пояс. Защото България в момента е наблюдавана за макроикономически дисбаланси. Макроикономическите дисбаланси задължително се появяват при дълго функциониращ валутен борд. Това показва историята.

Една от тезите е, че ако има подобно развитие с нашия валутен борд, някои от банките в България биха могли да последват примера на Корпоративна търговска банка (КТБ), например Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Не, напротив (смее се). Тези макроикономически дисбаланси, които Европейският съюз (ЕС) проверява в България, те до голяма степен какво са? Те са съмнения в качеството на активите на банките, и в способността им да издържат стрес тестовете. Оказа се, че това съмнение е неоснователно, поне при стрес тестовете, проведени миналата година. Имаше огромна атака срещу финансовите институции, пенсионни фондове, застрахователни дружества и прочие, както и срещу комисията за финансов надзор, че не си върши работата. Извършена беше проверка на активите – не се показа, че има токсични активи в тези дружества, а напротив – те са в добра кондиция. Но наблюдението продължава, казва последният доклад на Европейската комисия по този повод. Една от основните причини е огромната междуфирмена задлъжнялост, която вече едва ли може да бъде отречена при каквото и да е наблюдение. В този смисъл икономически дисбаланси от такова естество няма, да речем, в съседната Румъния, защото се води по-гъвкава парична политика от Централната банка и самата банкова система функционира по други правила.

Така че, в никакъв случай няма да е по-тежко за поддържането на макроикономическите баланси, по-скоро ще бъде много по-лесно да се поддържа.

Имаше доклади от БНБ за състоянието на ПИБ – можем ли да твърдим, че тя ще последва съдбата на КТБ?

Вижте, не влизайте в тези долнопробни атаки. Това е много долнопробна атака и не ви съветвам да се занимавате с това. Участвате в нещо, което не знаете кой го води, не знаете къде е насочено. Смисъл, знаете само къде е насочено, но не ви съветвам да се занимавате и да мултиплицирате такава теза.

Тя е абсолютно неоснователна. И неоснователността ѝ е доказана от прегледа на активите на ПИБ. Тази банка в продължение на повече от година се управлява от високоавторитетна западна корпорация, която е наложила толкова строги правила вътре и толкова строга дисциплина, която малко банки в Европа имат. И го направиха това, защото банката ползва помощ от страна на правителството с разрешение на Европейската комисия. ПИБ дълго време беше под много строг контрол и тя сама си е извършила операциите по преструктуриране, по оздравяване и т.н.

Много неграмотни и некомпетентни хора се опитват нещо да пишат, и да разкриват, и да коментират, и аз нямам никакво намерение да отговарям повече на такива въпроси, защото това означава да ги считам за легитимни. А точно този подход към нещата е абсолютно нелегитимен.

Как ще коментирате настоящите политически процеси в страната?

Аз не коментирам тия политически процеси. Никъде не съм коментирал, нямам намерение да коментирам тепърва. Това не е моя тема. Аз се занимавам с рисковете за сигурността на България, а риск за сигурността на България са макроикономическите дисбаланси, за които е наблюдавана страната. Риск е, че в последните години страната три пъти излиза в свръхдефицит. Риск е това, което се случи с КТБ. Търся причините как тези рискове да се намалят. Аз не се занимавам с политическите процеси.

Интервю на Веселин Диманов

Advertisements

One thought on “Управляват ли престъпници, няма никакво значение дали ще има валутен борд, или не

  1. този канибал пак иска да схруска бъдещето ни. в дивашкото беззаконие без валутен борд и без ЕС сме пържоли за изчадия като този

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s