Лъчезар Косев е от създателите на „Протестна мрежа“ (ПМ), който участва в антиправителствените демонстрации от първия ден.

Днес ви представяме неговия отговор във връзка с публикувания вчера от „Гласът на младите хора“ коментар на Манол Глишев. В коментара си, Манол Глишев изказа своето мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейни основатели към политическото движение „Да, България“.

Публикуваме изпратеното до редакцията ни право на отговор на г-н Косев с незначителни редакции, незасягащи съдържанието и обема на отговора.

%d0%b1%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d1%81
Снимка: БГНЕС

 

Като един от основателите на „Протестна мрежа“ искам добронамерено и коректно да отговоря на публикацията „Да, Протестна мрежа“ на „Гласът на младите хора“ от 26.02.2017 г. Благодаря на „Гласът на младите хора“ за тяхното желание да отразят мнението не само на автора Веселин Диманов, на цитирания Манол Глишев, но и на нас от „Протестна мрежа“.

Първо, благодаря на Веселин, че цитира основополагащите документи на „Протестна мрежа“, и че гледа критично към „Протестна мрежа“ през тяхната призма.

Да, можем напълно да потвърдим, че ПМ „не може да подкрепя политически формации и партии“, и че „няма партийни функции или амбиции“. Също така, действително сме се разграничавали не от една или две личности или групи, които са се опитвали да вкарат ПМ в някакви партийни гешефти и хитри планове, прикривайки се под всякакви форми. Всичко това не се е променило за нас още от ден 1-ви на съществуването на Мрежата. Ще се върна към това след малко, с факти.

Уважаемият господин Манол Глишев пита – „Някой протестира ли за нещо у нас?“. Честният отговор е, НЕ. Дори да се организират протести, на тях идват няколко десетки участници и те имат повече символичен характер. Би било много лесно да посочим ПМ и да кажем – „Ето, заради тях, те не правят нищо“. След огромната вълна на гражданската енергия от лятото на 2013 г., сега е време на затишие, нещо като „зимата на нашето недоволство“ – досущ като в романа на Стайнбек – сега е време, в което малцинството идеалисти страда, заобиколено от мнозинство недоволни от бедността си хора, които обаче не правят пряката връзка между справедливостта и просперитета. Но още по-тъжната прилика с романа е желанието за самоизяждане, озлоблението на идеалиста от неуспеха да повлияе не само на мнозинството, ами дори и на най-близките си. Това, което днес виждаме като „приятелски огън“. Вместо да се сочим обвинително с пръст, не е ли по-разумно да почакаме предстоящите избори? По всичко личи, че след тях ще има всички предпоставки за събуждане на гражданската енергия. Зимата ще отмине.

Относно твърдението че „Протестна мрежа“ се е превърнала в „Да, България“ – това не отговаря на истината.

Първо, ПМ е хоризонтална структура. Наистина, а не само на думи. За да вземе каквото и да е решение ПМ, има един-единствен механизъм – чрез гласуване и подкрепа от поне 66% от хората в Мрежата. Няма абсолютно никакво значение дали са те давали десетки пъти по телевизора, или си най-гръмогласният на площада, дали си станал част от Мрежата преди 2 седмици, или си от началото. Когато има гласуване, ти участваш само с един-единствен глас. Както всички други в ПМ. Това не значи, че в Мрежата няма неформални лидери. Всеки може да се превърне в такъв – ако донесе смислена идея и вдъхновение да убеди мнозинството да я реализират. Но и всеки неформален лидер може, и често бива изместен от следващ с по-навременна и смислена идея, с повече енергия.

Второ, през няколкото години от своето съществуване вътре в ПМ десетки пъти е поставян въпросът за конвертиране на Мрежата в партия. Изключително последователно спрямо първоначалните ни принципи, този въпрос ВИНАГИ е бил отхвърлян. Защото мнозинството от хора в Мрежата не сме искали да подменим онова, с което сме стартирали.

Няма да намерите НИТО ЕДНО решение или позиция в които ПМ да подкрепя (камо ли пък да основава) даден партиен субект. В крайна сметка на всички хора, търсещи такова развитие, им се наложи да реализират партийните си виждания (ДЕОС, „14 юни“, „Да, България“) ИЗВЪН ПМ, в тяхно лично качество.

Заради всичко това, да се твърди, че ПМ се е „превърнала“ в „Да, България“, е изключително грубо изкривяване на фактите. Да се слагат двете под общ знаменател – също. ПМ нито участва, нито може да носи отговорност за това, което прави „Да, България“. Ние сме независими едни от други, за добро или за лошо.

Това разграничение не трябва да се разбира и като неприятелска позиция спрямо ДЕОС, или „14 юни“, или „Да, България“. Мнозинството хора в ПМ, продължават да виждат смисъла и мисията на Мрежата в гражданския сектор. Но едва ли има здравомислещ човек, който да не иска и да види автентични партии със същите ценности и кауза като тези, заради които бяхме заедно на улицата стотици дни. И да не желае техния успех.

Една не малка част от основателите на „Да, България“ излязоха и от „Протестна мрежа“. Би било учудващо, ако не им желаем доброто в новото им партийно поприще. Същевременно – ако забравят откъде са излезли и изменят на принципите и мисията, с която стартираха, ПМ няма да се поколебае да им го каже в лицето. Вярвам, че ако ПМ се отклони, те биха направили за нас същото.

Нека обаче правим разлика между грешки на растежа и съзнателната подмяна на ценностите и идеите. „Да, България“ направи и някои грешни стъпки. Никой не е съвършен. Но не е ли редно да можем да правим разликата между стъпки накриво и генерално сбъркана посока? Между грешки на растежа и подмяна? Какво е това настървение на довчерашните приятели, които днес са по-жестоки и от троловете на статуквото?

Относно „снобското самодоволство на фона на пълния обществен неуспех“ – не, г-н Глишев. Не една или две грешки направи и ПМ. Всъщност точно наобратно е – нас силно ни боли от обществения неуспех на хората да осъзнаят пряката връзка между своя нисък стандарт на живот и избирането, и търпенето на престъпници като управляващи. Боли ни от това, че сякаш мнозинството хора смятат протестите от лято 2013 за безсмислени и непостигнали нищо, и заради това днес си стоят вкъщи „защото няма смисъл“, което изобщо не е така. Самодоволството пък остава за онези, които утре пак ще се отзоват във властта необезпокоявани. А ние – сигурно с Вас пак ще сме на улицата, независимо дали ще сме 50 или 50 000. Точно заради това, помислете малко повече преди да хвърлите камък. Вие за толкова безгрешен ли се имате?

И накрая, г-н Глишев, когато говорите за „меките Марии от ПМ“, ще си позволя да Ви напомня, че не един или двама от нас са арестувани по няколко пъти заради блокиране на кръстовища и скъсване на заграждения, и други видове гражданско неподчинение. Не мисля, че на дело сте направил нещо повече от нас, за да си позволявате подобно презрително отношение. Аз няма да отговоря на подобни ниски топки. Не ни отива да си говорим по такъв начин. Не ни е на нивото. Нито на Вашето, нито на нашето.

Впрочем, ако имате план за нещо по-добро и истинско от „Протестна мрежа“, ние можем само искрено да Ви пожелаем успех в реализирането му. Колкото повече, толкова повече.

П.С. Слуховете за смъртта на ПМ са силно преувеличени.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s