Преди точно половин година, на 18 август 2016 г., втора национална вълна мирни протести заля страната, когато мотористи от над 20 града в България се обединиха срещу пороците в съдебната система.

edf

Организираните от “братята на вятъра” протести стартираха след абсурдното решение на съдия Недялка Николова от Софийски Окръжен съд да пусне под домашен арест Фарук Бекташ, който при фатална катастрофа на 24 юли край Драгоман, прегази и уби семейство Таня и Бойко Бойкови. По-късно Бекташ се укри. По-късно беше открит в Германия, където живее, но Берлин отказа да го върне на България.

В този дъждовен ден, в който сякаш безброй сълзи се изсипваха от безкрайното небе, граждани и мотористи се събраха и “затвориха за ремонт” Съдебната палата в София.

cof

Те имаха следните искания:

1) Уволнение или оставка на съдия Николова;

2) Съдебна реформа – за независима, морална и прозрачна съдебна система;

3) Промени в Закона за Движение по Пътищата.

Мотористите се заканиха да продължат протестите, гневни от факта, че човешкият живот е принизен до графа “загинали” в статистиката. Че изконното право на човек – правото му на живот – може не просто да бъде отнето с лека ръка, а да остане неовъзмездено и поругано.

sdr

И докато за пореден цъкаме с език и клатим глава с неодобрителното “Справедливост кога?”, нека ви припомня какво се случи, и нека заедно достигнем до заключението дали справедливостта е понятие, действащо на територията на република България?

Какво се случи?

На  24 юли 2016 г. В 5,30 сутринта 60-годишен турски гражданин отнема живота на българско семейство опитни мотористи. Това са 54-годишният Бойко Бойков и съпругата му Таня Бойкова (на 51 години), които тръгнали на гости на сина си в Австралия със семейния Triumph Rocket 3.

На отбивката край Драгоман турският гражданин буквално се врязва в тях с Мерцедеса си, със скорост над 120 км./ч (при разрешени 60). Шофьорът се прибирал през Калотина за Турция и най-вероятно е заспал зад волана. При огледа е бил намерен термос с кафе, излетял от колата на водача-убиец, която се е движела и без винетка.

sdr

Кой е Фарук Бекташ?

Фарук Бекташ е 60-годишен гастербайтер, който работи в Германия. Малко след трагедията на 24 юли, турският гражданин бе задържан, но няколко дни по-късно бе пуснат под “домашен арест” от съда. Веднага след това той избяга от правосъдието, укривайки се в Германия.

“Опасността Фарук Бекташ да се укрие не е голяма”

След като изчезна от квартирата, която беше взел под наем, Бекташ се издирваше от „Интерпол” с червена бюлетина.

На 21 октомври последва “изгубване в превода” след като вицепремиерът Румяна Бъчварова първо обяви, че Бекташ е открит в Германия, но бундесрепубликата е отказала да ни го върне, а след това се оказа, че германските власти решили да не арестуват Бекташ, защото той бил регистриран на един и същи адрес от 1982 г., съден е за престъпление по непредпазливост и е в напреднала възраст. Според Бъчварова след отказа на Берлин вече нямало как Бекташ да бъде съден в България.

“Не можем да го търсим из Европа”, каза тогава вътрешният министър.

sdr

Издадена бе заповед Фарук Бекташ да се яви в съда, където да стане ясно дали е съгласен да се върне у нас, за да отговаря за смъртта на Бойко и Таня, които зверски прегази.

Това е всичко, което ще прочетете за Фарук Бекташ.

Новините за него в свършват на 21 октомври и след това не се обелва и дума. Медиите забравят за него, защото убийства и катастрофи в България не липсват на ежедневието.

Но забравихме ли го и ние?

Със сигурност близките и роднините на Таня и Бойко няма да забравят. И няма да простят.

В началото на август Владимир Бойков, синът на загиналите мотористи, сподели пред bTV, че очаква правосъдие:

„Ще вярвам, че ще има правосъдие един ден“.

Но правосъдие няма. И до днес.

Ще има ли правосъдие?

Няма да има. Не и в България, където хората забравят за трагедиите, забравят за убийствата, за зверствата, за несправедливостта; забравят за неработещата съдебна система – забравят, докато не им се наложи да се сблъскат с всичко наведнъж. А когато това се случи, винаги е прекалено късно. Късно е за човешкия живот, който е безвъзмездно изгубен.

Когато липсват законите, когато няма разделение на властите, когато няма власти, но няма и обществена реакция – българите ще умират.

Ще умират, докато не изчезнат.

sdr

Изчезнахме ли като нация?

Има време докато изчезнем напълно, но със сигурност стремглаво сме се насочили по този път.

Изчезнали са медиите, които да информират адекватно, които да не обслужват интереси, различни от обществените. bTV, NOVA – къде сте?

Изчезват протестиращите, изчезват разгневените, изчезват бунтуващите се – изчезват от България, за да станат деца на Света – изоставени, забравени и дори полу-убити от своята Майка.

Изчезваме и чисто статистически. Преживявайки в страната с най-висок отрицателен прираст в Европейския съюз. Няма област в България, в която естественият прираст на населението да не е отрицателен – няма такава. Да, дори и в София повече хора умират, отколкото да се раждат.

Защо припомняме всичко това?

Защото не трябва да забравяме. Защото не трябва да се примиряваме. Защото днес е човек, който не познаваме, заети сме, работим, едва изкарваме месеца – утре ще е съседът, вдругиден ще са децата ни.

Защото докато пием ракия пред телевизорите, бодваме салата и цъкаме неодобрително след всяка емисия “новини”, ще продължим

да убиваме децата си

да ги погребваме

да наблюдаваме безучастно.

Докато не изчезнем напълно.

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Биана Гунчева, Веселин Диманов

Advertisements

One thought on “Половин година смърт без правосъдие – справедливост кога?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s