Навярно голяма част от живущите в София, а и не само, са чували за неправителствената организация „Спаси София“. Известни са с това, че ежедневно се борят София да бъде един модерен, екологичен и уютен град.

Борят се срещу модела на управление в общината, като настояват той да бъде прозрачен и диалогичен и да възприема съвременните политики в градското развитие.

Облечени само с инструментите на неправителствения сектор и твърдоглавие, те не спират да ни изненадват с всяка своя инициатива. Организацията подава системни сигнали за нередности, касаещи градския транспорт на София и некачествените ремонтни дейности, извършвани в градската среда на столицата.

Днес ви представяме интервю с Гергин Борисов, който е част от екипа на „Спаси София“.

12472286_10205504305638162_6077940786404727201_n
Част от екипа на „Спаси София“, Снимка: Фейсбук

Би ли ни разказал малко повече за себе си?

Аз съм Гергин Борисов, на 28 години. Завършил съм Информационни технологии, имам магистърска степен по ИТ в медийния бизнес, занимавам се с графичен и уеб дизайн от 2006 г., а с проблемите на метрото и на градския транспорт – от 2001 г. Активно се занимавам с гражданска дейност и активизъм от 2008 г.

Как се роди идеята за създаването на “Спаси София” ?

Проектът “Спаси София” е следствие от инициативата “Спаси метрото”, която започна активна работа през 2009 г., когато стана ясно, че Столичната община прави опити да се замести Третия метродиаметър със скоростен трамвай, преминаващ транзит през центъра на града, вместо да го построи като класическо метро, правещо връзка с другите линии на метрото.

Тогава една група съфорумци от световния форум за архитектура и инфраструктура „SkyscraperCity“ стартирахме кампания, целяща да събере обществена енергия, изискваща преосмислянето на проекта и връщането му в нормалните му параметри. В крайна сметка успяхме да постигнем един много добър резултат: в момента М3 се строи подземно, относително близко до класическото си трасе, с параметри за класическо метро, въпреки че все още се води леко, но тази разлика е главно заради изборът на подвижен състав. За нас това е един от най-големите успехи на инициативата ни.

Колко човека всъщност са част от проекта, къде обикновено работите по идеите си?

В момента сме около 10. Всеки проект изисква понякога привличане на отделни, специфични хора – имаме такива асоциирани членове, които помагат за конкретни дейности с експертни оценки, но в ядрото сме десетина човека, движещи основните проекти.

Доскоро организацията ни се издържаше единственото от средствата, които отделяхме от собствените си заплати. Но след две години и многократни запитвания от наши последователи в социалните мрежи, решихме, че е дошъл моментът да предоставим възможност на желаещите да ни подкрепят финансово. Създадохме опция за дарения в сайта си и много хора решиха да я използват, за което можем само да сме безкрайно благодарни. Изключителната щедрост на хората, които ни харесват, ни позволи да наберем средства, които съвсем скоро ще вложим в проектите си.

Иначе все още нямаме собствен офис. Надяваме се никога да не ни се налага да “спасяваме” на пълен работен ден, защото идеята ни е в един момент да няма какво да се спасява в София.

А какво ви мотивира да го правите?

Мотивира ни огромното желание да живеем в едно подредено и нормално европейско пространство, а не просто в някакъв ориенталски, назадничав и изоставащ град. Всички хора, които членуват в “Спаси София”, са обединени около идеята, че градът е нашият дом и ние обичаме домовете ни да са подредени.

Желанието да живееш в подредена среда може да е чудесен мотиватор.

Кои са най-интересните инициативи, с които се гордеете?

Най-интересните инициативи, по които някога сме работили, са разбира се “Спаси метрото”, която е предшественикът на “Спаси София”. Другите са проектът ни за нощен градски транспорт и инициативата, която подехме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за нова Наредба за проектиране на транспортните системи в българските градове.

Какво бихте казали по повод липсата на по-сериозна младежка активност – вярвате ли, че младият човек е неангажиран и отдръпнат от подобни граждански или политически инициативи?

В никакъв случай не мога да кажа, че младият човек е неактивен, предвид активността в нашата страница – там предимно ни следят млади хора. Не мога да коментирам политическата активност, но що се отнася до местното ниво, всеки млад човек, който живее в София, или в своя роден град, вече има възможността да иде навън – да разгледа, да види, и когато се върне тук, всеки от тях вижда разликите и може да се запита защо там е така, а тук е иначе. И тази разлика, надявам се, ще мотивира много от тях да поискат промяната.

Според мен причината да не виждаме достатъчно млади хора, участващи във вземането на решения за града си, е че онези, от които зависи това младите хора да бъдат включени, не полагат достатъчно усилия. Имам предвид следното: има огромен интерес от страна на младите хора към дискусии, беседи и към пряк диалог относно проблемите на града. Интересът го има, но той не е използван от общината и често тя дори се опитва да го потуши, защото обществените обсъждания в София са анонимни: не се случват с достатъчна видимост, почти винаги са в рамките на работното време и младите хора не знаят за тях, а ако разберат – няма как да отидат, защото са на работа. Интелигентните, активните млади хора са работещи хора – те рядко могат да си позволят лукса в работното си време да ходят на обществено обсъждане, в 2 следобед в кварталното читалище.

Отсъствието на младите хора е показател за провала на общината да ги включи и да ги мотивира да участват в диалога. И този провал за съжаление може да се окаже умишлен – целенасочено да се избягва перспективата, която те могат да предоставят.

Вярвате ли, че по-сериозното участие на младите хора в проблемите, които ги вълнуват, би могло да отприщи една енергия, която липсва сред тях?

Разбира се. Младите хора имаме потенциал да генерираме свежи идеи и да внасяме новото и непознатото – ние сме двигателите на иновацията. Показателно е, че повечето проекти, по които работим, получават най-голяма подкрепа именно от младите, активни хора, които са забелязали проблема, срещнали са се с него отблизо, разбрали са го, и са видели неговото решение, приложено навън. Когато никога не си изживявал потребностите, които един град с младо население изживява, не можеш да ги разбереш истински. Не можем да очакваме от един 60-годишен пенсионер да разбира защо е необходимо да има автобуси в 3 часа през нощта, които да те откарат някъде, ако през целия му живот денят му е приключвал с централната емисия новини.

Град, който успешно идентифицира и посреща нуждите на младото си население, е град, в който то активно допринася за неговото социално, икономическо и най-вече културно развитие. Например в Амстердам имат нощен кмет – пост, който се занимава именно с този коренно различен аспект на градското случване; аспект, насочен предимно към младите хора и онези, които са дейни и живеят в града на различен ритъм. Така се поддържа един град жив. Този пост е изражение на политика, поставяща си амбициозни цели: да направи града харесван, търсен и въпреки всичко – подреден и работещ ефективно.

Само си представете ако София имаше стратегия за утвърждаването си като дестинация за конкретна аудитория. На Софийското летище кацат десетки полети дневно на ниско тарифни компании, туризмът в София се увеличава с всеки ден. Да сте чули зам.-кмета по културата да предприеме нещо за популяризирането на София сред младите европейци като привлекателна дестинация? Да сте чули атрофиралата комисия по транспорт и туризъм в Столичния общински съвет да се задейства и да измисли как да гарантира, че един турист в София ще може пълноценно да се движи в нея през целия си престой тук? Как ще го постигне, ако я управляват хора, лишени от нужната перспектива?

Тъй като вие доста следите действията на Столичната община и на други общини в България – какво е мнението ви за случващото се в политическия живот на най-високо ниво?

Следим го и сме крайно притеснени от случващото се, защото статуквото, което е сковало Столична община, не се е появило от само себе си, определено не е изключително и само някакво локално явление – вижда се и на национално ниво. Държавата е пленник на една самозабравила се, угоявала се с популизъм и корупция политическа класа. Нейното управление се характеризира с некомпетентност, безотговорност, късопаметност, арогантност и алчност. Нямаме против арогантни политици, стига да са компетентни и отговорни. Но безотговорните и алчни управници са истински проблем за държава, в която институциите са отвлечени и превърнати в инструменти за лично облагодетелстване. Цинизмът и този любим на политиците ни краткосрочен култ към разни прехвалени “лидери” не може да не буди притеснение.

През годините изнесохме в общественото пространство десетки доказателства за присвоени или прахосани милиони лева обществени средства. И това е само в София, където има множество неправителствени организации, следящи под лупа всяко действие на институциите. Представете си какъв метеж е в малките градове и села, където кметове и общинари се изживяват като феодали.

А вие получавали ли сте някакви заплахи от дейността, която извършвате?

Получавали сме, разбира се, но ако се уплашим и поддадем, предаваме каузата си. Насилието и заплахите за “стоварване на държавата/общината върху нас”, са последното спасение на некомпетентния и гузния. Ако заплашват, значи се чувстват притиснати в ъгъла. Това е добре – там им е мястото.

Какво ви предстои оттук нататък?

В рамките на 2017 г. ни предстоят още няколко големи кампании по нашите проекти – ще се опитаме и тази година да провокираме общината да приеме идеята за нощен транспорт, продължаваме работата по интегрирането на нови нормативни изисквания за по-добра градска среда, които, надяваме се, ще влязат съвсем скоро в Държавен вестник. Ще чакаме най-накрая политиците ни да съумеят да направят едно жизнеспособно Народно събрание и ще се опитаме да предложим законодателни промени, които да отпушат решенията, за които настояваме от Ден 1 – въвеждането на черен списък за фирми-изпълнители на обществени поръчки, изпълнили некачествено обектите си; по-сериозни мерки за справянето със замърсяването; приоритизирането на градския транспорт като мярка за намаляване на моторизацията. Ще се опитаме да работим колкото се може повече с отговорните институции по остарели или неадекватни за реалния живот регулации. Предстои ни страшно много работа през тази година.

Как се роди идеята да сложите противогаз на определени паметници в София?

Идеята се роди главно като следствие от въпроса: “Кой биха послушали софиянци, ако им каже, че дишат отрова?”. Така решихме, че паметниците, като олицетворение на великите умове и творци на страната ни, са най-уместният “говорител” на една такава кампания, целяща да жегне хората и да ги накара да се замислят върху състоянието на средата, в която живеят.

А смятате ли, че имаше достатъчно отзвук точно по тази тема?

За съжаление, дали сме получили отзвук, не е показател за успешност на кампанията. Всички медии отразиха надписите по паметниците, но политическата реакция на Столичната община беше меко казано куха. Така че за положителен отзвук ще можем да говорим, когато най-накрая видим реални мерки от страна на общината. До момента виждаме основно рециклиране на прессъобщения и един много прибързан опит да се препишат мерки, но без да бъдат разбрани изцяло. Последната история с еднопосочните “Дондуков” и “Цар Освободител” е показателна – в ръцете на неориентирани общински съветници и неамбициозна администрация, една хубава идея като преосмислянето на централни булеварди бързо и много опасно може да се превърне в катастрофа. Защото се бърза да се отговори на моментното обществено недоволство, вместо непрекъснато да се работи такова изобщо да не се натрупва.

Изказванията на г-жа Фандъкова по темата съдържат основния проблем – те пак не са разбрали какво се иска от тях. Колкото и каквито и въпроси да се задават на г-жа кмета, тя ще го извърти на “безопасните” теми: колко километра метро построихме, колко хубави електробуси купуваме. А, че въпреки милионите, излети в метрото, общият брой пътници в градския транспорт спада; че тая общонационална парлама с електробусите е евтин трик за съсипването на тролейбусния транспорт, където още не е бил съсипан – за това тя не обелва нито дума, журналистите не се сещат да попитат, а пък т.нар. “опозиция” в общинския съвет – хал хабер си няма.

Обмисляли ли сте да се включите активно в политиката, за да можете по-пряко да ръководите общинската дейност?

Засега нямаме такива планове, но не сме го изключили като възможност. В никакъв случай не гледаме на “Спаси София” като на някакъв трамплин към политиката. Нашата организация определено знае от опит, че неправителственият сектор може да бъде използван като достатъчно добър проводник на зрели политически решения, стига да бъдеш достатъчно настоятелен и докато имаме възможност и потенциал да използваме неправителствения сектор като проводник на политики, не виждам причина да променяме формата си.

По отношение на това, че се вкарват много лесно идеи, ако си вътре в общината – да, много е лесно, ако имаш зад гърба си мнозинство. Но дори и да приемем, че влезем в политиката, дълбоко се съмнявам, че 5 или 10 общински съветника от евентуална група “Спаси София” биха били по-ефективни в един многократно разобличаван като некомпетентен или корумпиран общински съвет, отколкото като гласове на неправителствения сектор.

Наблюдава ли се едно превземане на неправителствения сектор от организации, обслужващи политически интереси?

Има много качествени неправителствени организации в София, и в България. Ние имаме огромното щастие да работим с някои от тях: като “Велоеволюция”, “Група Град”, “Форум” и т.н. – тук говорим за организации, в които работят хора, посветили цялото си съществуване на каузата си. За мен тези качествени организации са противотежест на популистките организацийки, обслужващи нечии интереси.

Лошото е, че в един момент, когато имаш тази отговорност – да бориш незаинтересована администрация, да гасиш пожари и да се опитваш да неутрализираш и популисти, усещаш т.нар. “burnout” (бел. ред. – синдром на професионалното изчерпване) и достигаш до тази точка на насищане, в която вече просто не можеш да понасяш да се занимаваш, вдигаш ръце и казваш: “Не мога повече! Да правят каквото си искат – да съсипват града, да го запалят, ако искат – аз повече няма да си тровя нервите и живота с тях”.

Много мои познати от неправителствения сектор са достигали до този момент и са напускали ефективната работа, защото просто вече не виждат смисъл. Ще дам пример с нас – всички ние ходим на работа на пълен работен ден от 9:00 до 18:00ч., прибираме се вкъщи и изкарваме втори работен ден за “Спаси София”. И в един момент трябва да избираш между това да се занимаваш с глупостите на общината, или да имаш личен живот, да се наслаждаваш на времето, прекарано с приятелите и семейството, не дай си Боже – с децата. Труден избор е, и не е за всеки. В крайна сметка и ние сме хора. И ние искаме да живеем.

Ако целият неправителствен сектор в България реши за два месеца да спре работа – камък върху камък няма да остане в тая държава. Всичко ще бъде унищожено за отрицателно време, ако го няма това контраналягане, което ние (неправителствените организации) оказваме на едно самозабравило се, разрушително и неспособно статукво.

В заключение – какво бихте казали вие като представител на една от най-видните и инициативни организации в България, на един млад човек, което да го мотивира?

Домът ни е превзет от паразити. И няма кой да ги изчисти, ако не си запретнем ръкавите. Ние правим каквото можем там, където можем, но какво правиш ти? И ако сега вдигаш рамене и казваш: “Какво пък може да промени един човек?” – ще се изненадаш на какво си способен/на, ако се опиташ.

Интервю на Веселин Диманов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s