Боян Юруков е блогър и програмист, създател на интерактивната карта, която следи подаването на заявления за отваряне на секции зад граница преди предстоящите президентски избори. Работи в компания за финансови услуги, през голяма част от времето си се занимава с различни проекти и инициативи през Интернет, свързани с България.

Потърсихме го за коментар относно регистрацията на „Да, България“ и предстоящите парламентарни избори и гласуването в чужбина.

Ето какво сподели той пред нас:

by
Снимка: БНР

Как ще коментирате събирането на толкова много подписи в рамките на един ден?

Събирането на толкова много подписи само за ден показва определено, че хората виждат това, което партията прави, виждат позициите ни.

В никакъв случай не може да кажем обаче, че всички, подписали подписката, непременно ще гласуват за нас на предстоящите избори, както и някои от тях самите го казаха изрично.

Хората обаче виждат атаката срещу опитите на движение “Да, България” да се яви на изборите, виждат, че има страх от това, което правим, и пожелаха да ни подкрепят в борбата ни по един или друг начин.

Гласуването на българите в чужбина – една тема, която предизвиква сериозни дебати винаги,

За тази година няма драстични промени в Изборния кодекс, малко или много нещата са по-изчистени от предходните избори. Например в Германия автоматично се отварят секции включително в почетните консулства, нещо което не беше ясно на миналите избори и решението бе взето в движение.

Разбира се това са първите па парламентарни избори с този кодекс, както знаем, при всеки нов има големи проблеми за изчистване.

Конкретно за гласуването в чужбина – в момента тече кампания за подаване на заявления, за откриване на секции. Все още има много неясноти къде ще бъдат точно секциите, колко ще бъде натоварено в градове като Лондон, Франкфурт, Берлин и в САЩ. Надяваме се да съберем повече заявления. Припомням, че срокът е до 28 февруари.

Остава големият въпрос за секционните комисии – колко хора ще има, колко бързо ще се гласува, колко добре ще са изчистени самите процедури, които не виждаме толкова често; решенията, които взима ЦИК, които до голяма степен влияят на процеса на гласуване, неговата бързота и разбираемост.

Малко или много на всеки вот това е различно, което допринася до объркването.

Един голям въпросителен е машинното гласуване. Все още не е ясно как стои въпросът, все още има поръчки, не се знае дали в чужбина ще има машинално гласуване и как ще бъде организирано то, а в това има потенциална опасност изборите да бъдат саботирани.

Както винаги, в организирането на изборите има много неизвестни.

Можете ли да ни разкажете с какво точно се занимавате и защо решихте да се включите в този политически проект?              

Аз съм програмист, работя в компания за финансови услуги, занимавам се през голяма част от времето си с различни проекти и инициативи през Интернет, свързани с България. Най-голямата е анализ на данни – визуализирам, представям, отварям и предоставям свободно голяма част от данните на публичната администрация. Голяма от тях са недостъпни, така че аз гледам да ги представя по един различен начин, за да покажа, че има определени заблуди в обществото по много теми.

Участвам в различни проекти, свързани със замърсяването, изборни измами. Общото във всички тези проекти беше, че виждам дефекти на администрацията, проблеми в системата, които биха могли да бъдат разрешени, но всяко голямо решение и всеки голям проблем, които виждаме в нашето обществото, опират до това да има работеща администрация и работеща съдебна система. Независимо дали някой е ляв или десен, или смята, че трябва да има, или да няма опредени регулации – в крайна сметка всичко опира до това дали конкретната регулация се прилага, дали има законност.

Отдавна търся някого, когото да подкрепя – който ще свърши нещо по тази тема.

В “Да, България” видях енергия и хора, които са способни да променят нещо, видях експертен потенциал. Хората, които се събраха на едно място, имат енергията, имат подкрепата, имат желанието и вярвам, че ще можем да свършим много работа, както за електронното управление и администрацията, така и за съдебната реформа, които според мен са ключови.

Младите хора и демографската криза в България – според теб има ли решение на този проблем след присъединяването ни в ЕС и отварянето на границите?

Наскоро писах по темата – няма едно единствено решение на този проблем. Демографският проблем е проблем не само на нас, той е световен. Има държави, които имат експлозия в населението, и които имат страшно много младо население, но иронията е в това, че колкото повече се развиваме, колкото повече се подобрява здравеопазването ни, и колкото повече се увеличава средната продължителност на живота, толкова повече застарява населението и пада раждаемостта. Това не е нещо, специфично при нас, то се вижда в цяла Европа, в целия свят. Дори държави като Китай отпуснаха ограниченията за раждаемостта наскоро, тъй като се оказа, че имат твърде малко млади хора.

Този процес не може да бъде обърнат толкова лесно – чрез мерки като субсидии, реклами или патриотични песни – просто не става. Това, което може да бъде направено, е да се работи за това България да е добра алтернатива, а не просто патриотичната алтернатива.

Голяма част от хората напускат не само заради парите, но и заради непредвидимостта и липсата на стабилна, работеща правова държава. Ако вземем за пример Германия, между 1/3 и 1/4 от българите, живеещи там, живеят под прага на бедността, на социални помощи. Получава се така, че дори живеейки в Германия, отново стандартът им на живот е под прага на бедност, но някак си вярват, че там е по-голям шансът да излязат от тази ситуация.

Именно това трябва да обърнем в България – да се работи и реално да се вижда, че има развитие, за да могат хората да видят смисъл да инвестират в бъдещето си в България.

Негативизмът убива всяко желание за промяна.

В политизирането на българите ли се крие решението – за тези 27 години демокрация ние наблюдаваме отдръпване на обществото от политиката, а “Да, България” заложи на това в самото си начало?

Това, което говорих досега, по-скоро е от гледна точка на възприятието. Има много хора, които са образовани и начетени, които имат достъп до информация както у нас, така и в чужбина, такива които не черпят информацията си от жълти медии – дори при тези хора се наблюдава черногледството и собствените им предразсъдъци им пречат, за да видят конкретни подобрения.

Личното възприятие и личните предразсъдъци много пречат да се види развитието. Това е задача както на самите хора да търсят информация, така и  на медиите и обществените личностите да я представят по този начин, а не да се разчита на сензацията, която продава и печели политическо влияние в краткосрочен план, но всъщност създава много повече проблеми на момента и в по-късен етап.

От гледна точка на политизирането, призивът на “Да, България” беше по-скоро за циничността, която има всеки от нас, особено в младото поколение, които се отдръпнахме от политиката и не искаме да имаме нищо общо. Включително когато аз се включих, много хора казаха, че съм луд и това не може да промени нищо, а всъщност – това е единственото, което може да промени ситуацията в България.

Въпросът, е че ние вярваме на нищо, не вярваме на никого, включително и на собствените си възможности да променим нещата. И настина, звучи изключително наивно и до голяма степен е, но единственият начин да извършим промяна, е да се включим в процеса, да седнем на масата. Иначе сме просто зрители отстрани, които много се възмущават как нищо не се случва.

Аз също съм човек, който живее в чужбина и виждам, че има възможност да седна на масата и да допринеса за подобряването на ситуацията. Това е част от моето, както и на много други хора желание – бъдещето ми да е в България и България да бъде добрият избор, а не този – пълен с компромиси.

Вярваш ли, че именно това се е променило в Румъния и чрез масовите протести в северната ни съседка, хората “седнаха на масата”?

Има много противоречиви мнения относно тези протести в Румъния. Не трябва да забравяме, че имахме подобни протести и в България през последните няколко години, които не бяха по-малки като измерения, като отзвук и посещаемост. Румъния е много по-голяма държава, много по-концентрирано е населението в конкретни региони. Определено протестите вдъхновиха много хора в България, но не мога да кажа, че Румъния в социална гледна точка и участие в политиката е много по-напред, или по-различна. Ситуацията им е много различна, системата е различна.

Несъмнено обаче имаме какво да научим от Румъния от гледна точна на борба с корупцията – можем да се поучим по тази тема от доста от грешките им.

Какво следва оттук нататък за “Да, България”?

Ще бъде внесена подписката за регистрация в изборите – както казахме, в рамките на 16 часа събрахме 20 000 подписа. Надяваме се, че всичко това ще мине без проблем. Тепърва ще излезем със становище и ще работим със Зелените и ДЕОС по общи позиции и какъв ще е точният формат на тази формация.

Надеждата ни е да получим достатъчна подкрепа, за да можем да имаме мандат в парламента, с който да работим и прокарваме въпросните реформи, за които сме заявили че работим. Имаме работни групи, които създават конкретни политики по различни теми – аз също участвам в някои.

Опитваме се да се подготвим възможно най-бързо за изборите. Целта ни е да покажем на хората защо трябва да дадат своята подкрепа – защо този проект е различен от другите политически партии, които заявяват подобна на нашата програма от гледна точка на съдебна реформа. Както знаете, веднага след като “Да, България” обяви създаването си, изведнъж всички започнаха да говорят изключително много за съдебна реформа. Всички осъзнават, че народът иска това, всички осъзнават, че за да получат подкрепа, трябва да го обещаят.

Нашата цел е да покажем, че не само обещаваме – не обещаваме решения, обещаваме борба, както каза Христо Иванов. Това не е нещо, което казваме, само защото хората го очакват, а нещо, което наистина вярваме, нещо което искаме да направим и имаме потенциала да направим, ако ни бъде дадена възможност в парламента.

Какво е мнението ви за лустрацията и за нуждата от подобен закон?

Моето лично мнение е, че лустрацията трябваше да се въведе много отдавна, още в самото начало. Дали трябва да се въведе сега и в какви измерения, е много по-сложен въпрос от гледна точка на времето, което е изминало. Както знаем, голяма част от тези хора не са сред живите, други са в бизнеса, трети са вече в политиката – в почти всички партии има хора от ДС (Държавна сигурност). Това, което ние заявихме безапелационно от самото начало е, че в “Да, България” няма да има такива хора и дори в декларациите на членовете има изрична точка за това.

Дали може да се въведе лустрация на сегашно ниво, зависи до голяма степен от това дали другите партии го искат – ние все още сме малка партия, с малка подкрепа. Както знаем, в доста от другите партии вече има такива хора и е малко спорен въпросът дали такава мярка би била подкрепена.

Какво според вас трябва да се случи и законодателно, и в обществения дебат, за да ограничим корупцията на такива високи нива, каквито наблюдаваме в момента в България?

Няма административна мярка, която да спре корупцията – това трябва да е ясно. Няма ограничения или регулация, която може да спре корупцията, защото сме много изобретателен народ – не само ние, хората по целия свят са такива, че могат да заобиколят всяко едно правило.

Една техническа мярка, която би помогнала, е електронното управление – интернет услугата не може да вземе рушвет от 5 лева, или 20 лева, за да мине технически преглед една кола например. Така че, електронното управление ще автоматизира голяма част от процесите, ще ги направи много по-проследими и до голяма степен ще намали корупцията на ниско ниво – пряката корупция, която е най-дразнеща и най-много пречи на ежедневието на хората.

Единственият начин да бъде решена корупцията на висше ниво и въобще корупцията, е чрез работеща съдебна система – никакви други мерки, никакви други проверки не могат да го направят. Затова е толкова силна нуждата от работеща, независима съдебна власт, работеща прокуратура, която да няма абсолютна власт в системата, да има прозрачност и отговорност на самите лица, взимащи кадрови решения.

Когато тази система не работи, всичко останало отива по дяволите.

Какво бихте казали на младите хора, които все още търсят начини за реализация в България?

Когато се търси развитие на възможностите, в които човек вярва, и то не само в професионален план – светът е отворен. Човек може да бъде където си иска. И не трябва да се изключва възможността, че това място може да бъде България. Може да изглежда страшно странно, че ви го казва човек, който в момента се намира в Германия, но аз гледам и работя в тази посока.

Имам например куп приятели инвеститори и такива, завършили финанси, които не могат да имат професионално развитие в България, защото тези сфери ги няма достатъчно развити в България. Но има много други неща, които човек може да направи и гоненето непременно на някаква цел в чужбина не винаги се получава. Пример за това нещо е Германия – да отвориш малък бизнес е изключително трудно, тъй като пазарът е изяден. Малко хора знаят, че има много монополисти в Германия, към които малките фирми са вързани до една или друга степен.

Не трябва да се изключва възможността за развитие и постигане на личен успех в България. Най-важното е човек да разбере какво иска, дали конкретното място, на което се намира, го урежда, и не само да вярва на клишета. Например, в България много се говори за това колко зле е здравната ни система, но факт е, че повечето от приятелите ми от Англия и от Германия се връщат в България да се лекуват, и то не само за зъби, ами дори и за операции.

Тоест, вие сте обнадежден за един бъдещ просперитет на България през годините?

Определено има огромен потенциал. Изглежда малко клиширано, но сме на водораздел в момента от гледна точка на това дали емоцията и желанието на хората да направят нещо по въпроса ще се материализира по някакъв начин и дали ще се комбинира това желание на хора, които доскоро са били циници, срещу системата и срещу корупцията.

Въпросът е кой в крайна сметка ще победи от това. Дали тази енергия и потенциал, които сме събрали, ще се материализира в реална политическа подкрепа, защото каквото и да си говорим, само с протести на улиците не стават нещата, трябва да се работи и в парламента, и в самата система, за да може да се случи нещо. С протести можем да “размътим водата”, както се казва, но след като се размъти водата, някой трябва да влезе и да я изчисти, някой трябва да приложи мерките, да направи компромисите, защото в крайна сметка не всички са на улицата, не всички са недоволни от сегашната ситуация – някой трябва да направи правилните компромиси между пенсионери, учащи, трудещи се, бизнес, за да се постигне някакъв баланс, който работи за хората, а не за ограничен кръг от хора.

Интервюто взе Веселин Диманов

Advertisements

One thought on “В “Да, България” видях експертен потенциал и енергия у хора, способни на промяна – разговор с Боян Юруков

  1. Не видях сериозен коментар относно идеологията на новата партия. Само едно смехотворно твърдение, че и левите и десните искали регулации. Не, самата дефиниция за ляво и дясно изключва искането на регулации от десните. 🙂 Това е основния проблем с родните ни „десни“ (кавичките не са случайни) партии. Те на думи са десни, но дефакто са си социалисти работещи за силен държавен контрол над населението. Но едновременно с това претендират да са десни, само защото плюят срещу едни други социалисти, от които ги отличава единствено оценката към един отминал исторически период…

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s