Масовите протести в Румъния, натискът на протестиращите срещу новото правителство и лидера на социалдемократите Ливиу Драгня, бяха повод отново да потърсим за коментар Манол Глишев – граждански активист и автор.
maxresdefault

Нека започнем с новината от вчера – правителството в Румъния „клекна“ пред протестиращите и исканията им, очаквано ли беше това?

Още не можем да сме напълно сигурни дали румънското правителство окончателно е „клекнало“, както казваш. Социалистите имат склонността да лъжат и да провеждат нещо като татарската маневра на фалшиво отстъпление. Засега има само едно правителствено обещание, че онзи закон за безусловен корупционен доход ще бъде отменен. Дано наистина го отменят. Привидни или реални, отстъпките на румънските власти бяха предвидими още от първите два дни на протестите, които наистина са впечатляващи. Сега въпросът е какво ще се случи тепърва, защото е важно какво ще направят протестиращите граждани, ако кабинетът устои на обещанието си. Да се разотидат ли протестиращите, след като искането им е изпълнено? Това може и да е целта на правителството, за да остане то на власт.

Историята на синдикалните борби в Полша показва, че моментът, в който властите изпълнят протестните искания, са момент за поставяне на нови и нови такива, така че ръководството да няма друг избор освен да продължи да отстъпва, а протестната енергия да се превърне в организация. Това създава нова властова ситуация, докато разотиването възстановява статуквото отпреди протестите. Така че в момента пред Румъния има две възможности. Мисленето за тези принципи на протестната логика могат да бъдат полезни и у нас.

В последните няколко дни много се говори, че едва ли не България и Румъния са два напълно различни свята, разделни от една граница. Изпревари ли ни северната ни съседка?

Румъния ни беше изпреварила още преди да изгрее звездата на Моника Маковей. В момента само си проличава силата на тамошното гражданско общество. Но нашите две страни гледат една към друга, ние и румънците имаме нужда едни от други. Да се говори, че едва ли не на север са някакви извънземни, е класическа опорна точка – да не би някой в България да се зарази от румънския протестен пример. Е, аз пък много бих искал да осъзнаем, че с румънците имаме общ проблем и че можем да вземем поука от съседите си.

Хубавото е, че в София е организирано събиране пред румънското посолство в подкрепа на антикорупционната кауза. Солидарността с Румъния е толкова важна, колкото солидарността с демократично, европейски настроените граждани в Молдова и с украинската нация. Цяла Източна Европа отново е изправена пред серия еднотипни проблеми и трябва да си помагаме, защото сме заедно в това блато. Румънците и украинците в момента могат да станат наши близки приятели, а България е самотна страна и се нуждае от специални отношения с равнопоставени партньори.

Каква е прогнозата ти за бъдещето на Румъния оттук нататък?

Моите прогнози често са лоши, затова ще споделя не прогноза, а надежда. Румъния има шанса да стигне до предсрочни избори и този път Букурещ да наложи над страната едно решаващо поражение за социалистите. Ако следващото правителство е на страната на реформите и антикорупционните процеси, това би направило Румъния особено ценна за Европейския съюз – и в частност за България. За нас е важно да имаме такъв съсед.

Смяташ ли, че протестите в Румъния се преекспонират в България?

Напротив, смятам, че са недоекспонирани. Ако нашите криминални власти не контролираха по-голямата част от новинарския поток у нас, щяхме да имаме възможността да информираме много хора и на стотици хиляди, ако не и на милиони българи, да им се отворят очите. За жалост, твърде много наши сънародници живеят в пълна дезинформация, а тя е по-лоша от неинформираността.

В България обаче много хора смятат, че има икономическа и политическа стабилност и няма причина за протести. Какво е мнението ти по този въпрос?

„Стабилността“ у нас е криминална. Стабилност на краденето. Освен това я няма, защото най-вероятно следващото Народно събрание няма да успее да състави правителство и ще трябва нов служебен кабинет пак да организира извънредни избори. Така че за „стабилност“ у нас могат да говорят или лъжци, или наивници, но не и нормални хора. Опит за „стабилност“ би имало, ако Борисов и Нинова се прегърнат, но това ще предизвика огромно отвращение у всички българи.

Можеш ли да изброиш пет от нещата, за които българите трябва да протестират?

Лесна работа: новото 18%-но увеличение на цената на водата в София, неадекватното отношение на Столична община по темата със задушаващия смог, продължаващото унищожение на пиринските гори, тайната над вложенията на частните пенсионни фондове и отказът на властите да осъдят унизителния коментар на Путин за „липсата на мъжество“ у България. Но темите са много повече.

А пет причини да не го правят?

Страхливост, къса памет, преклонена главица, ниска политическа, икономическа и историческа култура, сеирджийство. Всичко това, обединено в едно: хората масово са прости и това си ги задоволява, ако изобщо го осъзнават. От простия човек не може да се очаква нищо добро. Само глад, предизвикан от корупция, може да събуди повечето ни съграждани. Българинът е първосигнално животно.

През последните няколко месеца стартираха два нови политически проекта, в които участие взимат голяма част от недоволните, които протестираха през 2013 г. Ти обмислял ли си да се включиш?

Говориш за съвсем прясната партия „Да, България“ на Христо Иванов и за т. нар. платформа „Нова република“, тоест на практика за партията ДСБ на Радан Кънев. Нямам интерес към тях. Искаше ми се те да намерят общ език и да се явят заедно на избори. Не пожелаха. Искаше ми се ДСБ наистина да е принципна десница, но и това не е така. Искаше ми се и все още ми се иска „Да, България“ да е силно ново движение, струя свеж въздух в нашия обществен живот. Само че и там, както навсякъде другаде, вече успяха да се появят комсомолски тип политикани, които разводняват всяка важна тема с безобразния си снобизъм. Предполагам, че и ДСБ, и „Да, България“ ще се провалят. Съжалявам за това, но нищо не може да се направи.

Истинската сила, която да се противопостави на българските мафии, още не се е формирала. В момента гражданското ни общество е шумно, но само в малкия си ареал от Борисовата градина до бул. „Витоша“. В действителност мафията е всесилна, а няколкото хиляди съзнателни граждани се карат по незначителни теми. Ще трябва да почакаме още, за да им дойде умът.

Каква е оценката ти за досегашните действия на Румен Радев като президент?

Неприязнена. Това е нереформиран комунист, човек на Кремъл. Опасно е, че лицето, което говори за веенето на руския флаг над окупиран Крим, и което назначи служебен кабинет, изгоден за Путин, е наш държавен глава. Радев е все едно Първанов. Кой знае, може някое от неговите действия да напълни площадите с хора.

Интервюто взе Веселин Диманов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s