mn

Михаил Найденов, експерт в сферите на отбранителната политика, международната сигурност и международните отношения.

Работи в Министерството на отбраната от 2001 г. Към настоящия момент е  държавен експерт в дирекция “Отбранителна политика“.

Завършил е през 2000 г. специалност „Международни отношения“ в СУ Св. „Климент Охридски“. Специализирал е в Училището на НАТО в Оберамергау, Германия, Националната школа по администрация (ENA), Франция, Шведския колеж по национална отбрана и Европейския колеж по сигурност и отбрана. Автор е на научни публикации по въпросите на отбраната, националната и международната сигурност. Владее английски и френски език.

******************

Кои са най-важните предизвикателства пред България с оглед на бързо променящата се обстановка в света?

И в новата фундаментално променена стратегическа среда България трябва да бъде способна да реализира националните си интереси в рамките на ЕС и НАТО, като се възползва в най-пълна степен от възможностите, които й предоставя членството. Това може да се осъществи при условие, че страната, като част от ЕС и НАТО, е в състояние да формира и реализира суверенни решения, водещи до повече сигурност и просперитет за обществото. За да бъде възможно вземането и отстояването на такива отговорни решения, обаче, първо е необходимо в България да се развива и укрепва върховенството на закона.

Рядко чуваме политиците да назовават в пряк текст българският национален интерес. Какъв всъщност е той според Вас и какви инструменти ни предоставят ЕС и НАТО за реализирането му?

Това е така, защото по всяка вероятност много от тях мислят преди всичко за собствения си. Още по-лошо – някои даже осмислят собствения си интерес през призмата на интересите и целите на външни както за държавата, така и за НАТО и ЕС фактори. Ако трябва да бъдем прецизни, България към момента има само един единствен действащ стратегически документ, който формулира и пряко назовава националните интереси и това е Стратегията за национална сигурност, приета с решение на Народното събрание през 2011 г. Допускам, че политиците, които знаят този факт не са особено много. Ако трябва да се опитам да назова накратко националния интерес, като обобщаваща дефиниция на всички, включително и на формулираните в същата тази Стратегия, мога да кажа следното: свободна, демократична, правова, независима и сигурна европейска държава, неделима част от ЕС и НАТО, ръководена от споделените европейски ценности, която е способна да осигури достатъчно възможности за развитие и просперитет на българското общество. Двата съюза, в които членуваме, създават необходимата среда това да се осъществи. От нас зависи да използваме техните механизми. ЕС осигурява възможности за икономическо развитие, а НАТО гарантира най-надеждната защита срещу всяка външна заплаха, като и двете организации се основават на върховенството на закона.

Ако приемем, че целостта и силата на ЕС и НАТО са в интерес на България – то как бихте коментирал рисковете пред тях идващи от Москва и Вашингтон? Президентът Плевнелиев каза, че сближаване между Путин и Тръмп би донесло страдание на страната ни – съгласен ли сте с това твърдение?

Сближаване? Въпросът е на каква основа и оттам – за чия сметка. Ако се реализира такова сближаване, което не се основава на ясни принципи и не отговаря на общия съюзен интерес, а само на тесни, частни интереси, това значи, че то ще бъде за сметка на някого. В случая за сметка и в пряк ущърб на страните от Източния фланг на НАТО, включително и България, които са изложени на системно и деструктивно, хибридно по своя характер, въздействие от страна на Русия, която се опитва да възстанови сферата на влияние на бившия СССР.

Нека обърнем внимание на споменатото руско влияние у нас. Наскоро министърът на отбраната Ненчев изрази съмнение, че самият главен прокурор е част от руската хибридна война. Има ли начин държавата да се противопостави на толкова дълбоко влияние отвън щом шеф на агенцията за национална сигурност може да стане човек като Делян Пеевски?

Не се наемам на този етап да свързвам конкретни хора с реализацията на руската хибридна стратегия спрямо България. Факт е, обаче, че Москва разполага с широки възможности да въздейства върху българската вътрешна и външна политика, както и върху политиката за национална сигурност, в т.ч. и отбраната. При това тук говорим за едно положение, при което от много години Русия има на разположение обезпокоително голям потенциал за оказване на влияние върху България, независимо че сме държава-член на НАТО и ЕС. Степента на проникване на руския фактор във вземането на решения у нас е такава, че застрашава способността на държавата да взема суверенни решения. За това си има редица причини, като основната сред тях е именно недостатъчното ниво на върховенство на закона. По-точно деактивирането му или най-малкото инсталирането на негова псевдоверсия. Именно дефицитът на правова държава позволява съмнителни личности с тъмни зависимости да оглавяват ключови национални институции и да провеждат политики. Дори и да допуснем, че това се дължи изцяло на вътрешни за страната фактори, а не директно на руска намеса (нека не обвиняваме Кремъл за всичките си несгоди), самото положение на сериозен дефицит на върховенство на закона ни превръща в лесна мишена на хибридно въздействие от всякакви източници.

Според наскоро проведено проучване, над половината от българите искат по-силен контрол от Брюксел върху съдебната ни система. От една страна, реално ли е това да се случи без да има натиск за промяна отвътре? От друга, самите лидери на ЕС не подценяват ли привидната „стабилност“ в България, когато пробив в съдебната ни система вреди на целия ЕС?

Подценяване. Ето това е ключовата дума, която характеризира мисленето и политиката на нашите западни съюзници и партньори, включително и САЩ. Те продължават да не разбират добре предизвикателствата на прехода към демокрация на България като бивш съветски сателит. Формално за 27 години тук може и да сме изградили прилични демократични институции по западен модел, но въпросът е как те функционират. И отново се връщаме на върховенството на закона. Вярно е, че обществото вярва на Брюксел и разчита на натиска от европейските институции, за да се справим с корупцията. Това обаче е недостатъчно. За да има промяна, на първо място ни трябва активно гражданско общество и агресивно разследващи независими медии.

С оглед на описаните от Вас тенденции, бихте ли развил накратко два сценария за близкото бъдеще на България – оптимистичен и песимистичен?

2017 година вероятно ще бъде от основополагащо значение за бъдещето на международния ред, пред който ще стоят много неизвестни. Сега не е време за носене на „розови очила“ и затова ще пропусна оптимистичния сценарий. Песимистичният сценарий означава фрагментиране на НАТО и ЕС в следствие на евентуален курс към нов изолационизъм на САЩ, ръководени от Доналд Тръмп. Надеждите ни са това да не стане факт, но, по логиката на това развитие, в Централна и Източна Европа вероятно ще се обособи блок от държави, които ще поемат все повече отговорност за сигурността си, като по-малко разчитат на САЩ и респективно на НАТО. Логично е този нов своеобразен мини източен блок да има като ядро Полша, с активното участие и инициатива на балтийските държави. Това ново формирование на демократични държави, които са решени да не попаднат отново в руската сфера на влияние, ще привлича и други такива – от Прибалтика до Черно море. Според този крайно песимистичен вариант има опасност България да не намери мястото си в това ново формирование, като неговата южна граница стане река Дунав. Тогава България ще остане на юг от една зона на нарастващ просперитет и върховенство на правото, подобно на положението, когато преди 1989 г. бяхме поставени на изток от желязната завеса и оттам гледахме свободата и просперитета на Запада. В този крайно негативен случай, страната ни ще бъде под деструктивното въздействие на две големи сили с традиционни интереси в Югоизточна Европа – Русия и все по-непредвидимата Турция. Да се надяваме, че този песимистичен сценарий няма да види никога бял свят.

Ако сега се опитаме да начертаем един по-реалистичен сценарий, можем да допуснем, че НАТО и ЕС не само ще се запазят, но и ще укрепнат в следствие на научените уроци от преживените сътресения. И в този случай, обаче, ще има известна тенденция към засилена интеграция на страните по източния фланг на Алианса и България ще участва, като разделителната линия няма да преминава по река Дунав, а на юг от нас. В този случай, обаче, трябва да сме реалисти, предвид качеството на политическата ни класа като цяло и остатъчните външни неблагоприятни въздействия. Нашето развитие няма да бъде ускорено в степента, която желаем, поради факта, че правовата държава ще укрепва по-бавно от очакваното. Все пак обаче посоката ще бъде напред. Най-доброто, което можем да си пожелаем в този случай е нашите политици да започнат да гледат и да действат в една посока, що се отнася до стратегическите приоритети на държавата, независимо, че се очаква още дълго време те да продължат да говорят на различни езици, особено що се отнася до Русия. Тази посока е утвърждаването на България като свободна, правова, европейска държава, способна да взема суверенни решения и да реализира националните си интереси в и чрез ЕС и НАТО. Оставам умерен оптимист, но все пак – оптимист.

Интервю на Александър Малинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s