Измина една година от жестокото посегателство над журналиста Стоян Тончев, който бе нападнат и брутално пребит на 14.01.2016 г. вечерта в близост до дома си в Поморие.

Причината е журналистическата му дейност, свързана с разкритията за престъпното управлението на Община Поморие. Ударите са нанасяни само и единствено в главата.

Журналистът беше обезобразен, с изпотрошени лицеви кости, нос и челюст, следствие на което се наложи хирургическа интервенция за тяхното наместване, както и продължително лечение.

Днес вече Стоян е добре и не спира да търси истината, но очакваното от него възмездие остана само мираж.

 

%d1%82%d0%be%d0%bd%d1%87%d0%b5%d0%b2
Сн.: „Фейсбук

 

Г-н Тончев, измина една година от бруталното нападение над вас, намерихте ли справедливост?

Не. За да се говори за справедливост, трябва да има възмездие. Не се чувствам овъзмезден. Всеки трябва да отговаря за действията си, да стои зад тях, а когато поведението и деянията му са инкриминирани и изпълват състави от Наказателния кодекс (НК) – да е готов да понесе цялата тежест на закона. Уви, в България трудно може да се случи. И това е причината все повече млади хора, а вече от средна възраст и нагоре, да напускат тази страна и търсят не само реализация в чужбина, защото тук заплатите са нереално ниски, животът скъп, трудът на хората – неоценен, а и за да намерят спокойствие и хармония. У нас законите се неглижират от различни политически и овластени лица. Правилата не се спазват. Институциите не искат да работят. Държавността при ГЕРБ беше „убита“. Изключенията при правоохранителните органи са две – те са много активни при политическа поръчка и/или много силен обществен натиск.

Румяна Бъчварова се зарече тогава, че ще се реагира много бързо, защо според вас все още няма наказани?

Румяна Бъчварова може да каже много неща. Тя по принцип говори, това ѝ е работата. Известно е, че неофициално министър на МВР е премиерът на България – Бойко Борисов. Но знаем и друго, че МВР и службите са на Делян. Разбрахме го от разговорите между съдийките Ченалова и Янева, и скандалния с връзките си адвокат – Мондешки, публикувани в Биволъ.

Няма наказани, защото зад покушението над мен стоят овластени лица с политически и прокурорски чадър. Другата причина е, че по този случай не искат да си свършат работата. А получават заплати от данъкоплатците.

След стрелбата в ресторант “4 You” в Слънчев бряг, в региона се извършваха много оперативни действия, разпитваха се всякакви лица. Интересно е, че някои от тези лица ми се обаждаха, за да ми кажат, че от ГДБОП питат за мен, за моето нападение и са искали да ме срещнат.

Когато на разпитваните е задаван въпрос: „Кой според теб стои зад нападението на журналиста от Поморие?“, отговорът е бил еднозначен: „Е, какво се правите, че не знаете? Момчето 3 години не спря да вади в сайта си далаверите в Общината? Питайте кмета на Поморие и Широката, в града се знае, че си пият заедно кафето“.

За тези, които не са запознати, Широката е Христо Широков, общински съветник от ДПС на Поморие и много близък до Димитър Желязков – Очите, поне допреди престрелката на 8 юни беше така.  Дотогава демонстрираха и близки отношения с кмета на община Поморие от ГЕРБ Иван Алексиев, който от своя страна е в тесни отношения с ДПС.
Между другото, Божидар Кузманов – Божо Кравата в интервю за „bTV“ заяви, че преди злощастния инцидент в заведението в морския курорт, е комуникирал с Христо Широков и е останал с впечатлението, че ще се среща с него.

Но да се върна към ГДБОП. В началото отказвах такава среща, но от МВР бяха много настоятелни. Уверяваха ме, че искат да ми помогнат. Един ден ми се обадиха, че ще дойдат, където се намирам аз. Пихме кафе в Поморие. Казах им, че ми трябва малко време да помисля. След няколко часа върнах телефонно обаждане, с което декларирах желание за среща, каквото ми бе поискана, въпреки че бях доста скептично настроен. Така и стана. Последваха няколко срещи. От ГДБОП бяха добре осведомени за ситуацията в община Поморие и в частност – сградата на Общината. Знаеха защо съм поръчан, от кого и какъв е мотивът – публикациите ми в сайта „Зад кулисите“ и по-скоро желанието на определени лица от липсата на такива в бъдеще. На мой въпрос: „А когато се касае за овластени лица с чадър?“, отговорът беше да не се безпокоя, работят по нареждане от най-високо ниво. За мен „най-високо ниво“ означава премиерът Бойко Борисов. Желанието ми при евентуално съдействие, беше делото ми да бъде прехвърлено към специализираната прокуратура по компетентност, за което получих положителен отговор. Дадох да се разбере, че престрелката в Слънчев бряг не е обект на мои разследвания, не ме интересува кой продава наркотици и т.н., а корупцията в Община Поморие. За мен е важно поръчителите и физическите извършители на бруталния акт над мен, който е тежък удар и върху свободата на словото, да получат заслуженото според закона. И така приключи всичко. Не бях потърсен повече. Който може да мисли, вижда и чува – ще се досети защо.

Как се промени животът ви след нападението?

Помъдрях. Станах по-внимателен и още по-смел. Създадох нови познанства и приятелства. Започнах да пиша за сайта за разследваща журналистика „Биволъ“, който е единственият международно признат сайт за разследваща журналистика в България. Това е най-хубавото!

От друга страна съдбата ме раздели с лицемери и неблагодарни интересчии, с които изгубих ценно време, докато ги преценя правилно.

Продължавам да живея по същия начин, както и преди покушението. И ще продължавам да пиша за самозабравили се овластени лица, които работят срещу интересите на гражданите. Няма да ги оставя на мира!

Можете ли да ни разкажете повече за разследванията, които смятате, че бяха в основата на нападението срещу вас?

Свързани са с управлението на публичните средства и европейско финансиране на Община Поморие и тяхното разходване. В публикациите ми акцентът не е само върху законосъобразността при действията на управляващите институцията, а и целесъобразността – доколко те са полезни за обществото и хората. Кметът на Поморие Иван Алексиев, засегнат от моите разкрития, ми заведе дело за обида и клевета и искаше да му платя 5 хиляди лева за това, че пиша истината. Спечелих делото категорично и на двете съдебни инстанция в Бургас. Достатъчен е фактът, че има образувано досъдебно производство за безстопанственост в Община Поморие при управлението на ГЕРБ-кмета Иван Алексиев, след мое журналистическо разследване.

Но вече четвърта година няма раздвижване – няма внесен обвинителен акт в съда и перманентно се удължава срокът за разследване, при доказани нарушения и ощетяване в големи размери на общинската хазна, след проверка на Агенция държавна финансова инспекция.

Казвам го съвсем отговорно – Община Поморие плаче за ГДБОП и ДАНС, но трябва да има политическа и прокурорска воля, за да си свършат качествено работата.

Продължавате ли работата си по тези теми?

Да, продължавам да разследвам разходването на публични средства и стопанисването на общинското имущество. В една от последните публикации на „Биволъ“ разкриваме как общински коли и шофьори-гувернантки обслужват кметското семейство в Поморие.  По нея има входиран сигнал до Главния прокурор на Република България – Сотир Цацаров. Предстои публикуването на видео към нея и разкриването на оперативно интересни лица, които се возят в общинската собственост.

Журналистическите разследвания изискват повече време. Понякога са нужни 6 месеца, дори година. При тях не можеш да разкриеш на 100% всичко, което си събрал като информация в хода на разследването, защото тя трябва да е подкрепена с доказателства и свидетели. В по-голямата си част българите се страхуват и не вярват на институциите, но не липсват и смелчаци.

Какво ви подтикна тогава да се кандидатирате за общински съветник? 

Желанието за промяна. Ако във всеки град  в България се намери поне по един човек с рефлекс за истина и справедливост, и бъде подкрепен от съгражданите си, ще има обществен натиск и институциите също ще започнат да работят в обществен интерес. Защото закони имаме, но трябва да се спазват и да се следи за тяхното изпълнение. Корупцията и зависимостите в България са в особено големи размери. Преплетени са като свински черва.

А отказахте ли се от участие в политиката?

Винаги съм отворен към добрите идеи и намерения. Към настоящия времеви отрязък виждам участието си в политиката и обществения живот… чрез публикации.

За 2016 г. Поморие остана запомнен със т. нар. „тайна вечеря“ на висши магистрати и със стрелбата по Митьо Очите – има ли нещо общо между тези две “събития” и как ще коментирате признанието за подобна среща от страна на МВР и ВСС?

Не смятам, че между двете събития има пряка връзка, но това не изключва косвена такава. Но служителите в системата на МВР и магистратите много добре знаят кой кой е, с какво е известен, и не трябва да уронват престижа на професията си. Заведенията са обществени, всеки може да празнува, където пожелае, но трябва да е наясно какъв ще бъде общественият отзвук след това, особено когато представлява властта в държавата. Няма нищо случайно.

Подобни срещи оставят привкус на зависимости.

Можем ли да кажем, че по родното Черноморие мафията действа под шапката на държавата?

Не само по Черноморието. Държавата се управлява от мафията.

10 години България в ЕС – какво е мнението ви за членството ни в съюза?

Българя е в Европа и няма нищо по-нормално от това  да бъде член на Европейския съюз. Но голямо крадене падна от европейските пари, които са и наши. Облажиха се фирми, приближени на властта и конкретни овластени политически лица. В същото време България е най-бедната държава в ЕС и втора по смъртност на населението в света.

Членството ни в ЕС доказа на всички, които са били с големи очаквания, че промяната трябва да започне от нас – в България. Но някои от тях са облечени във власт, а повечето – в страх. Да негодуваш в социалните мрежи и пред телевизора е едно, но да се заемеш с конкретни действия – изисква много енергия, отговорност и непоколебимост за действителна промяна.

Има ли място за свобода на словото у нас?

Известно е мястото, което заема България в класацията на „Репортери без граници“.  Голяма част от медиите у нас са на държавна и общинска хранилка. Журналистиката се превърна в пошъл пиар на провалени управници. Свободните журналисти в България се броят на пръстите на едната ми ръка и това са хора, които работят за обществото безвъзмездно, без заплати. Тъжно е, че точно те са преследвани от властта, от мутрите и биват поръчвани.

Да търсиш истината в държава като България, в която власт и мафия са в симбиоза, е скъпо и много опасно за живота и здравето занимание!

Интервюто взе Веселин Диманов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s