По повод 10 години от членството на България в ЕС се свързахме с Д-р Соломон Паси – български политик, бивш министър на външните работи и председател на ОССЕ, основател и президент на Атлантическия клуб в България, министър на външните работи (2001-2005 г.), договорил и подписал членствата на България в НАТО и ЕС. През 2009 г. се кандидатира за генерален секретар на НАТО.

В интервюто за включени и въпросите на наши читатели, които пожелаха да се включат в този разговор.

s-passy

Г-н Паси, изминаха 10 години от членството на България в ЕС, можете ли да ни разкажете повече за установяването на дипломатическите отношения между България и Европейската икономическа общност?

Процесът на евроатлантическа интеграция беше иницииран от шепа депутати във Великото Народно Събрание и току-що избрания президент д-р Желев между август и декември 1990 г. Тогава – с ключовото участие на д-р Любомир Иванов от СДС/Зелена партия и колеги от СДС, БСП, БЗНС и ДПС – внесохме петициите за членство на България в НАТО, за участие в коалицията на президента Буш, освободила Кувейт от окупацията на Саддам Хюсеин, както и решението за членство в ЕС, гласувано на 22 декември 1990 г. Пак в този период посетихме и щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, декларирахме, че евроатлантическите ни намерения са сериозни и получихме благословията от Манфред Вьорнер и администрацията на Буш за създаване на Атлантическия Клуб в България. Повече подробности от този период съм споделил в мое есе за д-р Желев и други мемоари, публикувани на сайта на Атлантическия Клуб.

Много българи вярваха, че след присъединяването ни в голямото семейство на ЕС нещата в страната ще се наредят – през тези 10 години в ЕС какво спечели и какво изгуби България?

Заблуда е, че нещо някъде се оправя веднъж завинаги с един магичен ход (освен ако не очакваме петролен кладенец в двора си!)

Между 1990 г. и 2007 г. ние приемахме НАТО и ЕС като бързо превозно средство, с което да потеглим по пътя на постоянните реформи към усъвършенстване. За съжаление, лидерите ни след това приеха НАТО и ЕС като крайна спирка на комфорта и абдикираха от реформите и нови интеграционни проекти.

Ние спечелихме необратими завоевания. Сравнете с миналото: нашите деца имат уникалната възможност да се изучават в най-качествените европейски и световни училища, а всеки от нас да предложи труда си или продукцията си на половин милиарден европейски пазар, а половин милиард европейци са свободни да залеят българските курорти и хотели. Стига да ги привлечем.

Но Господ дава, но в кошара не вкарва! Ние създадохме възможности, но нито НАТО, нито ЕС са ни виновни, че тези възможности бяха сведени от късогледи лидери до осчетоводяване на еврофондове.

В резюме: България спечели много, но много по-малко, отколкото можеше. А не загуби нищо.

Десислава Христова: Ако сега бяхме на прага на присъединяването, какво бихте направили различно?

Чудесен въпрос! Бих договорил членството в Шенген, Еврозоната, Европейската космическа агенция и Организацията за икономическо сътрудничество и развити (ОИСР) да станат едновременно с членството в ЕС. Но през 2001-2005 г. аз въобще не допусках, че оставам за дълго напред в последното реформаторско правителство на България.

На 1 декември 2000 г. съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, взема решение за изваждане на България от негативния визов списък Шенген. Въпреки това все още не сме влезли в Шенген – на какво се дължи това?

Членствата в Шенген и Еврозоната са договорени от нашето правителство и регламентирани в Европейския ни договор от 25 април 2005 г. Тоест, това са две лесни цели. Но дори и те не намериха своите реализатори след 2005 г.

В условията за членството ни в ЕС е заложено продължаване на реформа в съдебната система, Вие вярвате ли в българското правосъдие след 10 години членство в ЕС?

Реформата се свежда до едно: да се спазва закона. В това отношение има какво да се желае.

Стоян Ангелов: На 29 ноември 1999 г. е подписан меморандум с ЕК по отношение на срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ „Козлодуй“ – защо беше нужно да се загуби автономията на страната в енергетиката в името на ЕС?

Не познавам мотивацията на екипи, в които не съм участвал. Но съм чувал, че проблемът е по-стар от 1999 г. и че е иницииран също от българи, а през 1999 г. вече е бил необратим. Можете да си направите журналистическо разследване.

Министър-председател на България в годините на интеграция към европейското законодателство е г-н Симеон Сакскобургготски, как ще коментирате неговото управление?

След Априлското въстание от 1876 г. България реализира с национално усилие пет епохални приоритета: Освобождение, Съединение, Независимост (в трийсетте години 1878-1908 г.) и 96 години по-късно следващите два: НАТО и ЕС (2004-2005 г.). Това оправдава оценката за управлението през 2001-2005 г.: Златният Симеонов век на българската дипломация, събран в 990 работни дни.

Как ще коментирате настоящия курс на външната политика на България?

Не мога да коментирам нещо, което не познавам.

Александър Малинов: Вие сте основател на Атлантическия клуб в България, осъждате ли руската анексия на Крим?

Нашето политическо поколение помни Съветските инвазии в Чехословакия и Афганистан, пуча срещу Елцин в Москва, в който д-р Желев оказа решаваща помощ на Елцин. Помним анексията на Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. (за които интересно защо Западът и отделни радетели на свободата отдавна замлъкнаха), както и анексията на Крим през 2014 г., погазваща съвсем пресен международен договор, подписан от Русия само 20 години по-рано.

Западът обаче няма нито единството, нито ефективните механизми, с които в момента да промени тази фактическа обстановка. Само ще маркирам и една по-дълбока тема, в която няма да навлизам: единството на самата Украйна и нейната устойчивост като единна държава.

Атанас Чобанов (главен редактор на „Биволъ„): Как така кандидатката на Путин, който иска да разруши ЕС, се оказа според него най-подготвена за шеф на ООН?

Човек трябва да много близък с президента Путин, за да знае в кой момент кой от кандидатите е най-близък до сърцето му. За разликa, очевидно, от питащите, аз не попадам в подобен привилегирован кръг. Ако се опра на анализ, а не на гадаене, кандидатът на Русия беше сръбският външен министър и имаше много обективни предпоставки за това.

Ирина беше безспорно най-подготвена от всички български кандидати, но беше провалена от български заговор между болни амбиции и върховна некомпетентност. Нейният провал, както и провалът на кандидатурите ни за Съвета за сигурност на ООН и председателството на ОССЕ (подадени през 2003-2004 г.), пращат България на резервната международна скамейка за години напред.

Има ли за Вас някакъв символ, който ще остане паметен при присъединяването на България в ЕС?

Пътят към НАТО (1990-2004 г.) и пътят към ЕС (1990-2005 г.) са осеяни с десетки символи. Един от първите беше Манфред Вьорнер (1934-1994 г.), а един от най-видимите свети Йоан Павел II (1820-2005 г.), който от първата ни среща през 1994 г. до последния си ден подкрепяше България в усилията да се интегрира със Запада. Не случайно поканата за членство в НАТО и датата за членство в ЕС ги извоювахме през 2002 г., след визитата и благословията на папата.

Удовлетворен съм, че и двамата имат свои гранитни паметници в София, издигнати от Атлантическия Клуб.

Интервюто взе Веселин Диманов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s