Представяме ви едно интервю с Румяна Ченалова – бивш магистрат от Софийски градски съд. Името ѝ неведнъж е намесвано в скандали, касаещи противоречиви дела, а през 2014 г. бе предизвикан поредният такъв след публично изказаните съмнения на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, че съдия Ченалова неправомерно е отнела собствеността на френско предприятие в полза на други лица.

Припомняме, че през 2010 г. тогавашният заместник-главен прокурор Валери Първанов отчита разследвания за корупция срещу висши магистрати (60 на брой), срещу които са използвани СРС-та. Тогава той признава, че разследванията са трудни, защото магистратите използват различни метафори и евфемизми, вместо да говорят директно за пари. Малко по-късно сайтът „Съдебни репортажи“ съобщава, позовавайки се на високопоставен източник от прокуратурата, че именно съдия Ченалова е била засечена със СРС-та да си поръчва „кошници с плодове“

На 5 ноември 2015 г. сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“, публикува първата част от разговорите между Владимира Янева и Румяна Ченалова, с което поставя началото на аферата „Яневагейт“. На 19 ноември същата година Висшият съдебен съвет (ВСС) взима решение да наложи дисциплинарно наказание „увoлнение“ на съдия Румяна Ченалова.

Припомняме също, че към днешна дата г-жа Ченалова се изправя пред съда по две обвинения – за престъпление по служба и за документно престъпление.

Свързахме се с нея за коментар по казуса „Яневагейт“,  в който замесена е и самата тя.

 

chenalova
Сн.: видеоинтервю на „Биволъ“

 

Измина година от изтичането на записите “Яневагейт”, през която вие се превърнахте в най-обсъждания магистрат в България – как се стича животът ви след публикуването на тази информация?

Естествено е да има медиен интерес след публикуването на информацията. Лично аз винаги съм отговаряла на всички въпроси откровено и искрено, не съм отказвала коментар – държа на думата си. Доколко личният ми живот е променен, не мога да кажа, тъй като наред със записите знаете, че при мен има и други обстоятелства – прокуратурата образува производство и т.н.

Въпреки интереса и многократно потвърдената от мен истинност на разговорите и информацията, която съм предоставила – виждам, че няма никакъв интерес от страна на органите, които би следвало да разследват тези факти.

В някаква степен съм огорчена и твърде песимистична по отношение финализирането на всички обстоятелства около записите по начин, по който изисква законът. А законът изисква тези обстоятелства да бъдат проверени – дали по линия на Висшия съдебен съвет (ВСС), или разследвани по линия на прокуратурата. За съжаление няма интерес, напротив – твърди се, че е важно да се установи автор на записите, а не искреността на съдържанието.

Адвокат Мондешки твърди, че записите са направени умишлено от вас, за да можете да ги предоставите на бившия правосъден министър Христо Иванов. Как бихте коментирали тези твърдения?

Аз мисля, че тази реакция на адвокат Мондешки, дошла почти година след публикуването на записите, поставя въпроса защо точно сега се прави. Съответно отговорът може да бъде лесно намерен във факта, че за него излезе интересна информация, която го свързва с Делян Пеевски – с хората, които в момента извършват последното ограбване на КТБ. Аз мисля, че както естеството на разговорите и информацията, която той дава – осветляването му като човек, свързан с Пеевски, по някакъв начин го принудиха да направи такива изявления, които за мен са освен неверни и много смешни.

Аргумент за това е както фактът, че тези разговори се провеждат в деня, в който Владимира Янева очаква отстраняването ѝ от ВСС, така и характерът на самите факти, които се възпроизвеждат основно от Янева и от Мондешки. Не и от мен, защото аз не съм участвала в такива събития, не познавам хората, които те познават. Освен това да се измислят подобни случки с цел да се изнудва или шантажира някой – това е много елементарно, твърде низко, твърде примитивно, за да бъде заблуден който и да било, че нещата са такива, каквито твърди Мондешки.

Това е една голяма лъжа. Не знам по какви причини той замесва и Христо Иванов, аз с него никога не съм разговаряла, виждала съм го веднъж лично, просто съм се разминала с него, нямам нищо общо. Извън твърденията на Мондешки няма нито един аргумент, който да потвърждава подобна теза, че аз имам нещо общо, че изпълнявам негова поръчка, че целя да дискредитирам главния прокурор и премиера – няма такова нещо. Всеки сам отговаря за действията си и последствията от тях. А това, което всеки от тях прави, категорично доказва, че това, което се говори в “Яневагейт”, не е измислица.

А как според вас са били направени записите?

Не мога да ви отговоря на това. Много хора се интересуваха, задаваха въпроси. Доколкото знам има две експертизи – едната извън досъдебното производство, възложена от собственика на сайта “Биволъ”, която установява, доколкото беше излъчено в материала, че има маркери, които се поставят, за да не се манипулира записа, или поне да се установи, ако бъде манипулиран. Това се извършва обикновено, когато се работи със специални разузнавателни средства (СРС).

Другата експертиза, която много семпло и много частично беше огласена, е изготвена по досъдебното производство в България и, доколкото знам, от нея става ясно, че записите са правени с някакви специални четирипистови устройства, и категорично няма как да бъдат направени в домашни условия от лица, които нямат съответните технически умения.

Интересното е, че информация от тази експертиза беше огласена в медиите от Антон Станков – адвокатът на Владимира Янева, и журналистката Маргарита Михнева, която много активно се старае да ме злепоставя, която има отношение по едно от образуваните срещу мен досъдебни производства. Следователно аз си поставих въпроса защо тези хора имат информация от досъдебно производство, което не ги касае. Кой е позволил те да я получат, защо никой не реагира след като я огласяват чрез една от телевизиите, тъй като информация по досъдебни производства се изнася само с разрешение на прокурор. А ВСС така и не получи в пълнота тази експертиза, само частично беше възпроизведена от главния прокурор. Тоест има едни такива тайни, които покриват обстоятелствата – едни факти, които не се изнасят.

Точно по отношение на мен бяха изречени предположения от главния прокурор, че аз съм правила тези записи – ами ето, има някакви доказателства, които твърдят обратното. Е, тези доказателства не се коментират.

А смятате ли за възможен сценарият, в който да се повдигне обвинение на вас, с цел да се спаси главният прокурор и политическите фигури, замесени в разговорите?

Разбира се, че може да ми бъде повдигнато обвинение, че съм направила записите. Може да бъда и осъдена по едно такова обвинение, но това няма да изясни въпроса за съдържанието на разговорите, участието на главния прокурор, участието на премиера, участието на членове на ВСС в нерегламентирани контакти, в опит да се контролира съдебната власт. Този въпрос няма как да бъде решен. Дали аз ще бъда осъдена, или не – въпросът остава, тъй като той е много значим. Той е обществено значим. Виждате в какви детайли се говори за срещи, за взаимовръзки между хора, конкретика на разговори, начин, по който са провеждани тези срещи. Владимира Янева изключително подробно и детайлно разказа събитията преди тя да бъде отстранена – с кого се е срещнала, кой какво ѝ е казал, какви срещи главният прокурор е провел с членове на ВСС.

Беше изключително елементарно да се изискат справки от мобилните оператори относно водените между тези лица разговори – тогава щеше да се види евентуално в кои дни те са водили разговори. Също така да се изискат справки в кой район са се намирали по време на разговорите, това също е възможно чрез мобилните оператори, тъй като се излъчва сигнал от определена мобилна станция и те се засичат. Да се поиска информация от “Вайбър” операторите относно данни за изпращани съобщения – говоря конкретно за съобщението, изпратено от Бойко Борисов на Владимира Янева, за което тя разказа.

Съобщения може да има и между главния прокурор и членовете на ВСС предвид провежданите срещи. Виждате едни изключително лесни стъпки, за които дори не се изисква специална правна процедура, която да ги възпрепятства. Но всичко това не беше извършено, за да изтече времето, в което е възможно. На лице е един упорит, категоричен, безочлив и абсолютно противоправен отказ да се изясняват обстоятелства, които са значими. Защото ако един гражданин напише жалба и каже: “Моят съсед ми открадна телевизора”, ще се образува предварителна проверка, но когато многократно чрез медиите, или моите лични заявления, че тези обстоятелства са верни – това, оказва се, не е основание да се възложи дори и една предварителна проверка. За какво говорим тогава?

Разкажете ни повече за зависимостите във ВСС. Кой взима решенията – главният прокурор или Борисов?

Според мен не е трудно да се проследят онлайн излъчваните заседания на ВСС, да се прочетат протоколите и решенията на комисиите, за да се види, че така нареченото мнозинство във ВСС се контролира от главния прокурор. Най-ясно личи при вземане на решения във връзка с атестирането, назначаването, във връзка с конкурси, образуването на дисциплинарни проверки.

Всички видяхме с каква упоритост следователят Петьо Петров не беше наказан дисциплинарно, беше му разрешено да напусне съдебната система и да получи 20 заплати, при положение че месеци преди това Върховният съд в свое решение изрично посочи, че той е извършил тежка провокация към подкуп. Нещо повече – изчака се да изтече давностният срок, за да не му бъде повдигнато обвинение. Всичко това ставаше при прекия контрол на главния прокурор, който открито заявяваше позицията си. Позиция, която е записана в протоколите от съответните заседания на ВСС.

Не по-различно беше положението с Владимира Янева, не по-различно беше с Богдана Желязкова, за която имаше страшно много информация във връзка с неслучайното разпределение на дела, както и поведението ѝ като ръководител и съдия по конкретни дела – на нея дори не ѝ беше наложено наказание. Това, което искам да кажа е, че мнозинството е изключително спокойно и сигурно в способността си да взема всички решения. В момента има една малка група, която се опитва на принципна основа и по правилата на закона да се бунтува срещу неправилните решения, но това не води до нищо.

Дали Бойко Борисов решава нещата? Имайки предвид това, което знам от Владимира Янева, това, което се чува на записите, и което аз лично съм чувала, много от нещата все още не съм казала – според мен в определени случаи по конкретни дела, във връзка с определени кандидатури на съдии, премиерът взима отношение. И това го знам лично от нея. Така че тази взаимовръзка между изпълнителната и съдебната власт, е очевидна.

В конкретният случай в България тя се осъществява чрез главния прокурор. Няма нищо лошо прокуратурата, която в крайна сметка е страна в процеса, точно както страна е обвиняемият и неговият защитник, да излезе извън съдебната система, което е практика в много европейски държави. Там прокуратурата е част от изпълнителната власт, подчинена на министъра на правосъдието, и в това няма нищо лошо, но прокуратурата разполага с всички механизми на държавната власт. Тя е един орган на власт, който е и репресивен в много случаи това е органът, който може да лиши гражданин правомерно или неправомерно от най-висшето му благо – свободата, независимо за колко време.

Аз смятам, че тогава, когато съдът е арбитър и преценява правилността и назначенията на прокуратурата, тя няма място в съдебната система. Но естествено този въпрос трудно може да бъде разрешен при сегашното “срастване” на изпълнителната и съдебната власт, защото това е изключително важно. В момента и депутати, и ръководители от всякакви ведомства, премиерът, министерският съвет – всеки един от тях има интерес именно от тази здрава връзка с прокуратурата. Защото независимо от това дали днес те имат имунитет, или утре нямат имунитет – тяхната съдба зависи точно от прокуратурата. Затова те никога няма да позволят да се случи нещо, което главният прокурор не иска.

Те го избират, те разчитат на него, те изпълняват неговата воля и в същото време разчитат той да бъде лоялен към тях и нищо да не им се случи. При това положение и корупцията ще продължава, защото няма да има кой в крайна сметка да се намеси и да вземе съответните мерки по закон, което между другото е част от коментара на европейските прокурори, във връзка с анализа на българската прокуратура. В резюмето от доклада пише, че 2/3 от сигналите във финансово министерство за незаконни трансфери на парични средства, касаели висши държавни служители и политици. Тази информация потъва в ДАНС или в прокуратурата и до ден днешен подсъдими, но оправдани, остават известните ни Емилия Масларова, Христо Бисеров, Цветан Цветанов. Аз лично не съм чула да бъде образувано производство срещу политик за това, че той е превеждал крупни суми и пари, за което е уведомено Финансово разузнаване.

Ето виждате как въртим в омагьосан кръг. В този смисъл ролята и съдбата на съдебната система е много важна, но това предпоставя коренна промяна на структурата на съдебната власт, ново място на прокуратурата, нов начин на структуриране на съдилищата, нов начин на преценка, ако щете, и на професионалните, и на моралните качества на всеки конкретен магистрат.

Каква точно е ролята на Делян Пеевски в зависимостите в съдебната система? В един от записите Янева казва, че службите са на ДПС, споделяте ли нейното мнение?

Аз не съм запозната. Започнах работа в съда през 2009 година, идвайки в София от Стара Загора. Нямам лични контакти с тези хора. Това, което знам, го знам от Владимира Янева и смятам, че Пеевски в много голяма степен има интерес, тъй като голяма част от делата, които засягаха негови фирми, явни или неявни, минаваха през Градски съд. Делян Пеевски имаше интерес да контролира чрез лични контакти съдиите в съдебната система.

Поела съм ангажимент да не огласявам конкретни факти, но съм заявявала също, че определени магистрати на сериозни изборни длъжности са водени при него, за да бъдат одобрявани – да изразят своята лоялност за в бъдеще.

Делян Пеевски също има отношение към това срастване на определени групи от съдебната, изпълнителната и законодателната власт, което в никакъв случай не е морално, не е законно, и което всъщност доведе държавата до положението, в което се намираме днес.

Вие изтълкувахте цялостното отношение на Борисов около обстоятелствата с изнесените записи като страх от негова страна. От какво се страхува?

За мен беше изключително срамно дори, премиерът на една държава, който и да е той и която и да е тази държава, да излезе и да каже: “Това са разговори между две каки”. Първо, ние не сме каки – ние сме били магистрати, ние сме жени, ние сме хора, които имаме своето човешко достойнство. Не може по този начин да се принизяват хората и естеството на техните разговори.

Неговият коментар е съвсем първична реакция по отношение на казаното. Аз смятам, че той изпитва и гняв, и страх по отношение на възможността да бъдат разследвани тези обстоятелства, защото нещата са точно такива, за каквито се говори. Тук не става дума за негово възмущение от неистинността на казаното. Напротив, ние сами видяхме как той нахлу във ВСС, видяхме как изпрати СМС на председателя на Върховния съд, и дори за миг не показа, че е съжалил за това си поведение. Точно обратното, той го смята за нещо напълно нормално.

Естествено е той да се страхува от развитието на обстоятелствата в посока, която да доведе до установяване на тази истинност. Аз това казвам – една справка във “Вайбър” ще установи дали той наистина е писал онзи забележителен СМС на Янева за разходките в Сандански. Но това няма как да се случи, защото трябва да го поиска прокуратурата, а тя няма да го поиска, защото главният прокурор е Сотир Цацаров.

Ще има ли развръзка казусът “Яневагейт”?

Надявам се да има, защото това е може би най-ярката демонстрация на това, което се случва в държавата. И записите, в които се заявява, че той (Бойко Борисов – бел. ред.) си е избрал Цацаров за главен прокурор, и неговата намеса за проверката на данъчните органи по случая, известен като “Ало, Ваньо” (записи между Ваньо Танов и Бойко Борисов през 2011 г., бел. ред.). Те бяха някак си по-кратки, по-конкретни, в конкретна обстановка, докато тук подробно се говори и времево, и с конкретни имена, за конкретни техни действия, и конкретни техни зависимости.

Аз все си мисля, че ще има развръзка, защото на този свят никой не е вечен. Колкото и главният прокурор да се опитва да принизява значимостта на аферата “Яневагейт”, колкото и да се опитва да потиска мен чрез образуване на дела, дискредитиране и всякакви други възможни начини, които му позволява властта, която управлява – ще дойде един момент, в който той вече няма да е главен прокурор. Това е един много по-късен момент.

Аз се надявам, че все пак волята на народа, продуктивната мисъл, отношението към съдбата на тази държава, ще надделеят и всички тези неща ще бъдат изяснени. Защото такъв е животът. В крайна сметка всичко е справедливост. И тези хора, които ни доведоха дотук, трябва да изтърпят последиците на онова, което са причинили. Не може години наред едни и същи хора да ползват облагите на властта по неправомерен начин, лицемерно да ни заблуждават, че всичко е в името на добруването на народа и да се надяват, че хората им вярват. Това не може да продължава безкрайно.

Колкото и да е дълго, то винаги има край.

Какви реформи според вас са нужни, за да се изкоренят зависимостите, които наблюдаваме, и да се подобри работата на прокуратурата?

Трябва да се направи една нова структура на съдебната власт. Прокуратурата би трябвало да бъде към изпълнителната власт; трябва да се намали мандатът на главния прокурор; трябва да се създаде едно независимо звено, което да не е подчинено на главния прокурор, защото това пряко пречи на възможността за обективно разследване. Има много други проблеми в съдебната система, които трябва да бъдат решени. Повярвайте ми, съдиите наистина са затрупани от дела, които могат да бъдат редуцирани, могат да бъдат решавани по друг начин. Трябва да се помисли за потенциала на съдебната система и за кадрите, защото има много хора, които години наред работят точно като занаятчии; има други, които са отчаяни, които вече са стигнали “дъното” на своето разочарование от това, което се прави. Така че трябва да се помисли и за хората, и за условията в които работят, но на първо място наистина за тяхната независимост.

Сега всичко е подчинено на решенията на един кадрови орган като ВСС, който се оказа едно туморно образувание. Там са хора, които прокарват целите и идеите на определени личности, които са стигнали дотам, че не се срамуват от това, което правят. Трябва много сериозно да се помисли дали този орган трябва да е постоянен, или в него да участват работещи магистрати, които да не се откъсват от естеството на работата си.

Нужна е една доста по-сериозна реформа, трябва да се променят сериозно процесуалните закони. За да гарантираме правата на отделните личности, ние трябва да знаем, че всяко действие на прокуратурата и полицията, може да бъде обжалвано пред съда, и съдът да прецени тази законосъобразност. Знаете ли колко от сериозните актове на прокуратурата в досъдебното производство не подлежат на съдебен контрол? Един обвиняем чака с години прокуратурата да се размърда. След това може да получи десетки хиляди обезщетения, но това не компенсира времето, напрежението и страданието, което е преживял. А съответният прокурор или главен прокурор, който е давал указания, не получава никакво наказание – нито финансово, тоест да плати вече даденото от държавата обезщетение, нито поражение на своето кариерно израстване.

Въпросите са много. Разбира се, те не са нерешими, но според мен е необходимо на първо място да се промени взаимовръзката между съдебна, законодателна и изпълнителна власт. Във ВСС нямат място представители на законодателната власт. Има съдии и юристи, работещи в Народното събрание (НС), които участват като членове на политически партии. Но нима един действащ магистрат по някакъв начин контролира работата на НС? Контролират го съдилищата по силата на конкретни законови норми. Самата структура на ВСС е такава, че предпоставя зависимост от НС. Инспекторатът – ами той е съставен изцяло от хора, които са избрани от НС, от депутати. За какво говорим тогава?

Всичко това трябва да бъде променено, за да се получи една наистина независима съдебна система, която да работи самостоятелно и по никакъв начин в нейните структури да няма представители на отделните други власти. Това ще гарантира, че когато лице от тези власти извърши нарушение, престъпление, или пък води гражданско дело – спрямо него няма да бъде проявявана търпимост и по-различно отношение, каквото в много случаи се проявява днес по силата именно на тези нерегламентирани контакти, влияния, въздействия, взаимовръзки.

Говорейки за реформи в съдебната система и прокуратурата, какво мислите за новия политически проект на Христо Иванов “Да, България”?

Запозната съм доста бегло, дотолкова доколкото в медиите изтече някаква информация. Пак казвам – не познавам Христо Иванов, но уважавам неговата упоритост и борбеност да направи нещо срещу корупцията, защото тя наистина е изключително тежко явление в нашата действителност.

Видях кои са членовете на учредителите на “Да, България”, не мога да имам мнение, защото не ги познавам, но се надявам да направят нещо добро. В крайна сметка тези хора досега не са били част нито от НС, нито от другите власти – това са млади хора. Повечето от учредителите, доколкото виждам, са хабилитирани лица – работят в Софийски университет, има представители на бизнеса, творци.

Нямам конкретно мнение, имам само надежда, защото такива са времената – можем само да се надяваме и да искаме нещо да се промени. Както каза председателят на Върховния съд: “Стига вече!”. Наистина българинът не издържа. Не можем да сме най-бедни, най-тъжни, най-уморени, да умираме най-много и в същото време да четем статистики колко сме добре, колко е прекрасно в България и как ние не разбираме какво ГЕРБ е направил за нас. Няма такова нещо. Колкото и на един човек на село, който брои стотинките си, да му казват, че е добре – той знае, че като отвори хладилника си – вътре няма нищо; като отвори портфейла си – вътре има стотинки. Хората вярват на очите си, а не вярват на това, което им се говори.

Надеждата е за промяна и в този смисъл аз се надявам.

Интервюто взе Биана Гунчева

Редакцията ни дава право на отговор на всички засегнати страни на посочените данни за контакт.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s