%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0%d0%b8%d0%bb

Йеромонах Рафаил, вие сте игумен на Кладнишкия манастир от осем години, преди няколко месеца се опитаха да ви отстранят от манастира, можете ли да ни разкажете какво се случва в момента?

В момента ситуацията в манастира е привидно спокойна, но ни най-малко не си правим илюзии, че заинтересованите сили ще се откажат от замислената подмяна. Умишлено казвам „подмяна“, а не замяна (замяната ми), защото става дума именно за това. За цялостна подмяна на установения в Манастира и енорията порядък, базиран върху определени ценности. За неговата комерсиализация и профанизация, както и поставянето му в услуга на „силните на деня“, или нека го кажем направо -на мафията. Това обаче никак не ни плаши. Говоря в множествено число, защото не говоря единствено от свое име, а от името на всички, които се почувстваха свързани с Кладнишкия манастир такъв, какъвто е – отвоюван като духовно място, и то с цената на неимоверни, „кървави“ усилия. И именно благодарение на тези хора той ще продължи, убеден съм в това, да съществува и да се развива в тази посока.

За мен в личен план, случилата се поредица от атаки и „активни мероприятия“, в които бяха замесени и представители на Софийска митрополия, е сигурен знак за правилността на посоката, която манастирът и аз като негов предстоятел, следваме. Един от първите въпроси, зададени ми от журналист след първото нападение върху Светата обител и мен беше: „Смятате ли да промените нещо след случилото се?“. Отвърнах му: „Категорично не!“. А той ми каза: „Бях убеден, че ще отговорите така“.

Така че, продължаваме напред с още по-голям ентусиазъм и мотивация. Господ Иисус Христос в Евангелието си ни е обещал много неща, обещал ни е дори Царство, но никога не е обещавал на тези, които според силите си ще Го следват и ще Му служат комфорт в този свят. Напротив- предупредил ни е за гонението, на което ще бъдат подложени всички, които се стремят да вървят по дире Му. Обещал им е обаче радост, още тук, в този живот и свят. И тази радост никога и никой не е в състояние да ни отнеме.

В тази връзка се чувствам и радостен, и благодарен след случилото се. Дори и само за това, че без него едва ли бих открил колко много хора са готови да застанат зад мен и да бранят Манастира и Истината, и действителния мащаб на подкрепата, на която можем да разчитаме. Благодаря от сърце на всички!

Критикуват ви заради позициите, които изразявате относно бежанците и различни казуси от политическия живот, в този ред на мисли – свободен ли е един монах да изразява мнението си?

Може би първо трябва да уточним понятието свобода, защото различни хора влагат в него различно значение и смисъл. За мен монашеството е преди всичко висша форма на свобода. А свободата е в това да си свободен от страха. Да не се поддаваш на натиск, на принуда, на конформизъм спрямо хорското мнение или силните на деня, били те в светската, във висшата църковна, или икономическата власт. Свобода е да имаш за свой ориентир Господ Иисус Христос, Евангелието Му, съвестта си, като глас Божий, вложен във всеки от нас, и Истината, такава каквато те ти я показват, и такава каквато я виждаш в техния контекст и тяхната светлина. И да не се боиш да я изговаряш и свидетелстваш.

И именно те да бъдат главният ориентир при формиране на мнението ти. И тази свобода, свободата в Бога и свободата, която единствено Бог може да дари на човека, носи на всеки пожелал да се докосне до нея неподозирана и несравнима с нищо друго радост. Радост, родена от силата да бъдеш свободен. И всеки, който веднъж я е познал, мисля че никога не би я пожертвал за нищо на света, и не би се върнал в затвора, в който е бил, докато Истината не го е направила свободен.

Смятате ли, че с тези изказвания ставате неудобен и това е причина за проблемите, които имахте наскоро с представители на ГЕРБ, които вече споменахме?

Смятам, че всеки човек, дръзнал било чрез слово, било на дело, да се противопостави на статуквото – статукво, в което мафията като тумор е обзела и озлокачествила всяка форма на власт в България, неминуемо те прави „неудобен“. Убеден съм, че в днешно време у нас е важно човек да бъде неудобен. И трябва да е неудобен, за да продължи да бъде Човек.

И в тази връзка смятам и държа да си остана „неудобен“, и да създавам според силите си неудобства на статуквото, на слялата се на всички нива и във всички сфери с властта мафия, на пошлия абсурд, в който сме потопени и на всичката му злоба. И отново – радвам се, и благодаря на Бог, ако наистина съм станал неудобен. Другото би било страшно.

В днешния модерен свят остава ли място за църквата и вярата, или ние не намираме място на духовното в забързаното ни ежедневие?

В днешния свят, независимо дали ще го наречем „модерен“, „постмодерен“, или по някакъв друг начин, човек има повече от всякога истинска, насъщна нужда от духовното. Дори и поради преизобилието от „квазидуховности“, които „пазарът“ щедро ни предлага. Или да го кажем по друг начин, човек има повече от всякога нужда от Дух и Истина. Защото стремежът на човек към тях е вроден, тъй като човекът е Образ Божий, който никакъв грях, зло и падение не са в състояние напълно да заличат. И този Образ е глас, който вика в нас, но и с който често водим борба, въобразявайки си, че без него ще бъдем по-щастливи, но всъщност ставаме дълбоко, екзистенциално нещастни и невротизирани.

Дума на изминалата година стана неологизмът „постистина“. Но там е работата, че онтологично Истината е обречена да побеждава. И тази ѝ победа неминуемо влиза в тежък конфликт с всяка форма на неистина – в глобален, обществен, или вътреличностен мащаб. Ние сами имаме обаче свободата да изберем дали да бъдем от страната на победителя, или несвободата да сме победени. Или през целия си живот да бъдем в агонията на полуизборите, полуистините, полуживота, и да понесем последиците от избора си, и тук, и във Вечността.

Как решихте да се посветите на монашеството?

На този въпрос винаги ми е било трудно да отговоря, а опитвайки се, отговорът ми е звучал „кухо“. Може би защото такова решение е резултат на синергия между личната ни и свободна воля, и Бог. И ако Бог като Всезнаещ е предугадил истинската воля на човека, то понякога можем временно и привидно да имаме усещането на смут, на страх, на лутане. Но когато Божията воля се изпълни в човека, без по никакъв начин да влиза в колизия с дълбинно истинското му, често и не докрай осъзнатото му желание, когато човек бъде „призван“, и се отзове на призива, животът му изведнъж по неподозиран начин става осмислен.

Пътят, който аз извървях, откак за пръв път усетих в себе си желанието за монашество, до монашеските обети отне повече от 15 години. Беше съпроводен с много падания, ставания, връщания назад, но никога не помня да съм изпитвал радост, и усещане, че съм си вкъщи, усещане за свобода и за живот, както в деня на монашеския си подстриг. Мога смело да кажа, че едва тогава разбрах с цялата си личност истинското им значение, за което съм безкрайно благодарен на Бог! След това дойде и ръкоположението ми в свещенство, и служението на Светите тайни, което за мен не просто беше още едно откритие за безкрайна и безбрежна радост, но и по неподозиран начин, заедно с монашеството осмисли и подреди всичко останало, с което се занимавам и правя. За което отново благодаря на Бог!

Извинявам се, но няма как да не попитам – каква е ролята на Държавна сигурност в църквата и нейните дела?

Църквата не е само земна институция. Тя е главно, и преди всичко Тяло Христово, Царство Божие в този свят, Евхаристия. Църковните членове, независимо дали са клирици, монаси или миряни, мъже жени или деца, неизменно са призвани с Висше, както и всеки човек, дошъл на този свят, но те биват рекрутирани именно от този свят, общество, народ, държава.

Църквата е лечебница и се състои от грешни хора, които чрез Тайнствата биват освещавани и възстановявани. Тя е общество, едновременно от грешници (по човечество), и от светии (по Благодат). В тази връзка е наивно да смятаме, че в земната си част, Църквата няма да бъде подложена на същите изкушения, принципи и зло, на което е подложена и останалата част на обществото – народът. Защото обществото излъчва от средите си Лаос (Църква). Лаосът излъчва от средите си монашество и клир, а те, при спазване на определени канонични условия, излъчват от средите си висш клир. Така че, за да се върна към въпроса, ролята на ДС в Църквата и нейните дела, е същата както във всички сфери на нашето общество, а именно -пагубна и разрушителна.

И Българска Православна Църква – Българска Патриаршия (БПЦ-БП) е в не по-малък плен от дейността и създадените от Държавна сигурност (ДС) зависимости, отколкото всяка друга институция. Дори поради редица предпоставки, злото нанесено и нанасяно от ДС на Православната църква в България е по-голяма и страшна. И може би тези последици в цялата им ужасяваща грозота и мащаб виждаме в момента, след разпалената от Путинова Русия хибридна война, и надигналите се, не без връзка с нея, националистически, фашизоидни и ксенофобски настроения.

И към ролята на ДС спрямо Църквата не бива да се отнасяме като към нещо минало. Тя продължава да бъде кошмарно настояще, с риск да предопредели още по-кошмарно бъдеще. Нека обаче никога не забравяме, че последната дума за всичко, а особено за Църквата Си има Бог! И че Църквата е нещо неизмеримо по-дълбоко от своята земна организация и своя висш клир, особено спрямо един свой регионален диоцез, какъвто се явява БПЦ-БП. И че Бог поругаван не бива.

Можем ли да кажем, че най-големият враг на комунизма е православието? Как пострада църквата след този режим в България?

Може би в началото трябва да се спрем върху думата православиe, защото едва ли в цялата Църковна история, тя някога е била подлагана на по-големи извращения, и в нея са били вкарвани по-противоположни на изконното ѝ значение смисли. Нещо повече, наред със зилотизма, който макар и много опасна, е позната ни от древност болест, напоследък виждаме стремеж и опит православието да бъде превърнато в идеология, обслужваща определени кръгове, и най-вече имперските амбиции на Русия (като този стремеж от нейна страна не ни е непознат, и има дълга предистория и история), като напълно бъде откъснато от Християнския си и Евангелски, а оттам и Църковен контекст.

Виждаме и вкарването на православието в диаметрално противоположни на първоначалния му смисъл патриотични, етатични и националистически парадигми и идеологии, и дори инструментализирането му спрямо тях. Виждаме опита за превръщането на православието в идол, а както съм казвал и друг път – идолът иска кръв и обикновено я получава. А това е много по-страшно от пряката война срещу него, защото е подмяна. Това е тумор, който постепенно променя на клетъчно ниво тъканта ѝ, докато не я убие. Нещо повече, на места с ужас виждаме конкубинат и симбиоза между православната, комунистически и посткомунистически идеологии.

Ако трябва да обобщим казаното дотук по въпроса: войната на мимикрищия комунизъм, и мимикриращия като Русия СССР продължава, но с много по-ефективни и подли средства. Но и тук трябва да си припомним, че Бог поругаван не бива, че Той има последната дума, и невидимата грижа за Църквата Си. В този смисъл, пострадалата от комунизма както от никого и нищо в историята си Църква, продължава да страда. Но както споменахме по-горе, никой никога не ни е обещавал комфорт. Нещо повече, той би бил пагубен. Вменено ни е в дълг обаче свидетелството, и отстояването на Истината. Защото комунизмът винаги е имал, и ще има за свой най-смъртен враг Христос и Църквата му. И в безсилието си да Го победи, ще се опитва да Го подмени. Също напразно!

Бъркат ли се партиите в църковните дела и можем ли да говорим за пряко кадруване по високите етажи на Светия синод?

Не мисля, че партиите в момента кадруват пряко по високите етажи на Църковната йерархия, по начина, по който това е вършено по време на комунистическия тоталитарен режим. Мисля обаче, че БПЦ-БП в голяма степен е зависима от определени икономически и олигархични интереси, често прокарвани чрез партийни структури. Често в тяхна власт са поставяни чрез Митрополитите си и цели епархии, като Митрополитите им разбира се ни най-малко не страдат от това, тъкмо напротив.

На енорийско и манастирско ниво обаче, намесата на местната власт, в лицето на партийни централи, кметове, и общински структури, е брутална. А също така и на „бизнесмени“. Подобен е случаят и с манастира ни, но това може да бъде видяно практически във всяка енория и храм. За съжаление църковната власт обикновено страхливо и малодушно предпочита да колаборира с тях, във вреда на Църквата. Или популистки да се стреми да угоди на местните жители , наричайки ги „хората“ или дори „народа“, забравяйки че Църквата и Църковният народ по никой начин не се препокриват с населеното място. В това също се убедихме от личен и горчив опит. И като че ли се е опитвала да проявява характер и да „защитава независимостта си“ единствено в редките случаи, когато у нас на власт са били продемократични и прозападни правителства. А това е много, много печално.

Оптимист ли сте за едно по-светло бъдеще в България?

Християнският оптимизъм е коренно различен от повседневния, защото ние, помнейки че „целият свят лежи в злото“, не бива да забравяме и за миг, че финалната победа ще бъде на Доброто и Истината. Апокалипсисът „Откровението на Св.Йоан Богослов“ всъщност е най-светлата книга на Библията, защото ни показва финалния край на злото, и Пакибитието, което всички би трябвало с радост да очакваме. И негативните конотации върху думата, всъщност са много ярко свидетелство за отслабването на християнското разбиране за света и битието, и в крайна сметка за отслабването на вярата ни. Ето защо християнинът, по силата на своята вяра, никога не може да изпадне в отчаяние.

Може би относно България от мен се очаква да кажа, че съм оптимист. Аз обаче няма да направя това, нито пък ще затъна в негативизъм и песимизъм. Ще кажа само, че България ще бъде такава, каквато ние сами с Божията помощ я направим, и завещаем на децата си. Настоящето и бъдещето са в нашите, а не в ръцете на ретроградния Меркурий.

В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово, какво бихте казали на българите, които някак си са загубили вярата?

Това, което наистина бих искал да кажа на българите, и най-вече на тези, които имат усещането, че са изгубили вярата си, да се оставят на Бог и да Му позволят да се роди в сърцата им, защото Той стои и почуква там. А за това е необходимо първо да се обърнат към човека в себе си. Не чрез сложна самоанализа или мистично вглъбяване, а просто да му позволят дори само тази вечер да бъде. Защото откривайки човека в себе си, те неминуемо ще се докоснат и до Божия Образ и Дух. Оттам нататък просто не бива да Им пречат и да ги потискат.

А Богочовекът, родил се в плът в Рождественската нощ, преди две хиляди години, дойде на света, за да се роди във всеки човек, да го възроди и спаси. И ако дори за миг Го допуснем в себе си, ако станем дори за една нощ като деца и позволим на Детето Христос да се роди и бъде с нас, то ще бъдат преобразени и нашите сетива, и ще започнем да Го виждаме във всяко дете, във всеки бежанец и мигрант, във всеки страдащ, във всеки, с когото заедно делим земята.

Защото предреченото име на Богомладенеца е Емануил – с нас е Бог. И тогава Той наистина ще бъде с нас, или по-точно: ние ще бъдем с Него, защото Той винаги е с нас. И пътят към Него започва от човека и човешкото в него, което всъщност е и Божественото. Може би тогава, надхвърляйки дори ума си, ще проумеем как е възможно Всемогъщият Бог да лежи в ясли като безпомощно бебе, и именно в това да е явена цялата сила на Божеството Му.

И думите: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ ще добият нов и неподозиран досега смисъл. А конкретно бих им казал едно: Не се страхувайте! За Бога, не се страхувайте! И разбира се, Светли и хубави рождественски празници!

Интервюто взе Веселин Диманов

Снимка: Фани Михайлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s