Ако го нямаше успеха в Рио, вината щеше да е на… резервата – винаги така става.

Тя се отказа. И не, не беше изненадващо. Кариерата на Любомира Казанова като титуляр в националния ансамбъл по художествена гимнастика продължи точно три месеца. Три месеца, но изпълнени с емоции и битки като за десетилетия.

2111155123

Казанова беше дълго време част от ансамбъла, но не като основна фигура в него. Преди да влезе извънредно в състава, нейната роля в тренировките беше… тъжна. Представете си – пет момичета, които изпълняват своето съчетание на килима, и тя, която подскача встрани от тях.

Но Любомира знаеше, че нейният шанс рано или късно ще дойде – най вероятно след игрите в Рио. Обстоятелствата обаче решиха друго. Влезе в отбора във възможно най-тежкия момент. А оттам нататък историята е ясна за всеки, който поне малко се вълнува от спорт в България.

Гледката приличаше на случка от детска площадка, при която децата си играят в пясъчника, но едно седи отстрани, без да го пускат в играта.

Просто такава е ролята на резервата.

2111228865

Решението за отказването й е правилно и не е изненадващо. Да, звучи нелепо да си пенсионер на 20, но такава е спецификата на този спорт. Причините за оттеглянето могат само да хвърлят малка светлина върху това колко й е било напрегнато през тези три месеца – да се включиш в изцяло нов, обигран колектив, да бъдеш със счупен глезен и да играеш на върха на възможностите си, докато всички погледи са в теб и разбира се, да нямаш право да грешка.

И точно заради всичко това, Любомира е героят на този отбор. Защото, ако го нямаше успеха в Рио, вината щеше да е на… резервата – винаги така става.

Прекратяването на кариерата й в този момент е оправдано. Тя не е за новия отбор. Момичетата в него са неин антипод. Значително по-малки на възраст, с коренно различни антропометрични данни. До момента са били години наред заедно и най-важното, представете си как ще се чувстват няколко 15-16 годишни девойки, когато сред тях има една, която изпъква и като успехи, и като опит, и като популярност.

С отказването на Казанова момичета от ансамбъла окончателно слизат от сцената. Остава им само да си вземат наградата за Отбор на годината. Споменът за тях винаги ще поражда усмивки и приятни емоции.

И не само, защото успяха да напълнят най-голямата зала в България, да съберат на едно място толкова публика, колкото някои други национални отбори в колективни спортове не могат за цяла година.

И всички тези аплодисменти, и комплименти, които получиха, са на гърба на новите момичета… Те са едва в началото на спортния си път, но очакванията към тях отсега са за задължителни медали.

Напрежението върху тях ще бъде огромно. Просто стандартът на предшественичките им е много висок и предизвикателствата, с които ще трябва да се справят, ще бъдат двойни.

Oсвен със себе си, със съдийството и със съперничките си, новите ни грации ще трябва да надскочат летвата, вдигната изумително много от бившия национален ансамбъл.

Всичко започва отначало. По-трудно, отколкото някога е било, а най-важното оттук нататък ще бъде търпението.

Коментарът е препечатан от сайта на БТВ с изричното съгласие на неговия автор – Димитър Тасев.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s