d182d18ad0b6d0bdd0be-d0b4d0b5d182d0b5d186d0b51

„Продай ми 10 деца. Давам по 80 хиляди лева за хлапе.“

Такива думи е чул отец Иван от Нови хан.

Тези страшни думи на пръв поглед може да ви се струват единствено скандални, но зад тях тои един огромен проблем, а именно – трафикът на хора.

Тази оферта я е отправил един англичанин.

Наглото предложение за милион вървяло с обещание децата да бъдат дадени за осиновяване от бездетни семейства в чужбина.

Класичекса схема. Класическо поведение.

„Чужденецът дойде с преводач, поиска да поговорим“, разказва за скандалната случка свещеникът благодетел, цитиран от „Телеграф“.

„Децата не са прасенца, за да ги продавам“, разгневил се отецът и отпратил наглия чужденец въпреки постоянната нужда от пари за приюта.

Големият проблем, който стои зад това предложение

Трафикът на хора и сексуалната екслпатация на деца стават все по-големи проблеми за съвременното бъгларско общесто.

За жалост, като много други големи проблеми, и на този не се обръща достатъчно внимание.

Оказва се, че България много активно участва в тези схеми и типично по български те са гнусни, изпълнени с много насилие и секс с малолетни.

Да, България е първенец в детската проституция.

Деца са карани дори от собствените си родители да проституират, а какво остава за англичанин дошъл буквално на пазар за деца в България.

Трафикът на хора – проблем, над който трябва да се замислим

500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение. 

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

Всички статии на „Гласът на младите хора“ по темата може да четете тук:

„Легалната“ детска проституция

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

България – център на трафика на хора 

Трафик на хора: В капана на неясните обяви

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s