Ах, този паметник. 

Сякаш имаме много малко проблеми в страната, та се захванахме с него.

20160410_132516196_ios

Е, всички негови врагове може да се радват.

Демонтирането на паметника „1300 г. България“ при НДК ще стане през 2017 г. Тогава ще започне ремонта на сградата на НДК и ще се довърши обновяването на парка около нея. Това стана ясно по време на участието на столичния кмет Йорданка Фандъкова на планьорка на „24 часа“.

„Знаете колко дискусии се водиха за този паметник. Минаха всички процедури и има взето решение. Готови са проектите за демонтиране. Главният архитект трябва да обяви процедура за избор на изпълнител. Пластиките ще бъдат запазени и експонирани, а на мястото му ще се направи настилка, която се вписва в парковото пространство. Там има идея за възстановяване на Мемориала на първи и шести софийски пехотни полкове. Но инициаторите на тази идея все още не са регистрирали сдружението си. Затова, докато това стане, разработваме и проект за настилката“, каза Фандъкова.

Правилно или не, решението вече е взето. 

История на паметника

Преди да бъде построен комплексът на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбардирани, а Паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове е частично разрушен. Паметникът е бил изграден от метални плочи и каменна украса, които са били апликирани върху 3 от фасадите на казармените сгради.

Комплексът „1300 години България“ е построен за рекордно краткия срок от 8 месеца във връзка с откриването на НДК през 1981 г.

20160410_132629850_ios

Държавният глава Тодор Живков не харесал монумента и се разграничава от него. Монументът масово не е харесван и от гражданите на София Овации са изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян.

Обществена дискусия около него

В средата на първото десетилетие на 21 век литературният критик Йордан Ефтимов и писателят емигрант Веселин Веселинов провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници (като се има предвид, че паметникът е посветен на българската история и няма политически послания). И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Дома паметник на БКП на Бузлуджа и Альоша в Пловдив паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

20160410_133553078_ios

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и министъра на културата Стефан Данаилов.

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси…, докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник.

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев и Петър Ръсовски. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation.

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова и журналистът Мартин Карбовски.

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев. Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.

В отговор Валентин Старчев подготвя проект за реконструкцията на паметника, който е публикуван на интернет страницата на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община.

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов. Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.

20160410_133128524_ios

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излизат Изпълнителните бюра на: Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Група Град и др.

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на Мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за проект, който да се намеси в авторското решение на паметника „1300 години България“. Конкурса е в пълен разрез с „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“ и поради тази причина е предварително обречен на провал!

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотни полкове“ стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16.09.2014 г. е подписана от над 4450 души.

Снимки: Веселин Диманов и Любен Спасов

 

Advertisements

One thought on “Денят в снимки: Краят на „1300 години България“

  1. Това е безумие! Дори Премиера говори за България като за държава с 1300-годишна история! И ето че сега искат да затрият един от символите на 1300-годишната история на България! Това само при нас може да се случи, харесван или не, той е посветен на България и трябваше да бъде запазен и реставриран!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s