img_3884

Може ли един частник да е по-силен от цяла държава?

Може, ако името на държавата е България, а на частника – Величка Минева.

В това са се убедили депутати, министри, полиция, правосъдие и куп административни началници. Тази дама е съпруга на Марио Минев, известен с прякора Човекa-митница. От 1989 г. той започва работа на ГКПП Кулата със заплата от 220 лева, но през 2000-а напуска като милионер.

Имотите му се простират от Петрич до Черноморието, а жена му се впуска в политиката. През 2008-а тя е водач на Съюза на комунистите в България и е избрана за общински съветник в града. Докато се грижи за благото на петричани обаче, госпожа Минева не спира да се занимава с бизнес. Нейната фирма „ЕТНО” през 2011-а сключва договор с Националната спортна академия. Много сладък договор. Благодарение на него наема за 10 години Националната спортна база „Цар Самуил” в Петрич.

Така националната база става частна.

А г-жа Минева става стопанин на: хотел, почивна станция, административна сграда, двуетажна спортна сграда, стадион с лекоатлетическа писта, тренировъчно игрище, тенис корт, спортен салон, баскетболен салон, хандбално игрище, басейн с бар до него, павилион за закуски. И перлата – Специализираната болница за рехабилитация. Срещу доходите, които ще получава от всичко това г-ж Минева обещава, че ще инвестира 2 милиона и 369 000 лева. За този договор петричани разбират едва, когато достъпът им до комплекса е отрязан. Децата и юношите няма къде да играят и тренират.

Съоръженията са занемарени, стадионът е станал негоден за игра, басейнът е разрушен, спортният салон е превърнат в склад. Заради това през 2014-а Министерството на спорта иска договорът да бъде прекратен. Прекратен е обаче толкова, колкото и войната в Сирия.

През 2015-а в Петрич започват протести. Гражданите и ф.к. „Беласица” изпращат писмо до спортния шеф Красен Кралев, че не са допускани до базата.

През февруари 2016-а Националната спортна академия уведомява с нотариална покана „ЕТНО” за прекратяване на договора – поради нарушения и неизпълнени инвестиции. Но: представителите на НСА не са допуснати да влязат – в своята собственост – от наемателя. Изгонени са и придружаващите ги полицаи от РДВР- Благоевград. (Егати полицаите, които изпълняват заповеди не на своите началници, а на съпругата на Човека-митница.)

На 1 март К. Кралев отговаря на петричани: „В „Цар Самуил” има нарушения, ще действаме безкопромисно.” След това обаче тихомълком признава, че не може да реши въпроса и го прехвърля на Петър Москов.

Защо на него?

През август депутати от Пиринско искат проверка на болницата за рехабилитация, която работи незаконно като хотел и източва Здравната каса. Болницата е сключила договор с нея и получава по 300 000 лева годишно.

Къде се разпределят те? Не и в наемодателя. Защото петричката болница има сключен договор не със собственика НСА, а с наемателя – „ЕТНО”. Така фирмата е станала едноличен собственик не само на болницата, но и на нейният капитал.

Петър Москов не е от хората, които си оставят магарето в калта и нарежда пет проверки. Още повече, че според закона, министърът на здравеопазването е принципал на всички здравни заведения. Но не и според д-р Румен Кондев, управител на Болницата за рехабилитация. Той категорично отказва да представи един важен документ, поискан от г-н Москов – договора за наем между болницата и нейния стопанин – Националната спортна база „Цар Самуил”. Защото такъв договор няма, твърдят депутатите от Югозапада, според които болницата е незаконна.

Следва лавина от уведомителни писма за: прекратени договори, преустановяване на болнични дейности, смяна на адреси, процедури за нови наемни отношения… А за какво се използват помещенията на болницата – за хотел, почивна станция или за нещо друго, така и не е ясно. Защото управителят д-р Румен Кондев отказва да даде на министър Москов дори копие от договора между болницата и „ЕТНО”.

В този случай изпъква един от проблемите на демокрацията – че законните процедури трудно могат да докажат незаконното.

Оказва се, че дори министър, търсещ истината и решаването на проблема, като Петър Москов, е безпомощен. Той признава, че държавата няма никакъв инструмент да се намеси в този казус: „Договорните отношения и разнопосочните нормативни актове са такива, че не ми позволяват да предприема други действия.”

Преведено на български това звучи така: човек е безсилен срещу административните капани, създадени от държавата, в които попада самата тя. И ни вкарва и нас.

Автор: Сергей Трайков

Източник: СтършелБрой 3665 от 21 Октомври 2016

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s