Марин Николов дългогодишен разследващ журналист от Нова ТВ. Поговорихме за професията – какво дава и колко отнема? Какво го е мотивирало да се занимава с журналистика? За трудностите и успехите. Поговорихме за фондация „Радостина Константинова“ и отказа да връчи награда на „Биволъ“ по темите Булгартабак и сараите на Доган

14463295_1607848659241078_6964471675003126931_n

Марин Николов, разследващ журналист от екипа на Нова Телевизия, можеш ли да ни разкажеш как започна твоята кариера и как се запали по журналистиката?

Как се запалих по това, което правя – някъде към 2003 година станах част от екипа на Нова ТВ, тогава постъпих като стажант в съдебните и криминални новини. Отразявах събитията около прокуратурата и съда, МВР, както и, разбира се, убийства. Тогава беше време на доста по-брутални престъпления от сега, убийствата бяха нещо по-обикновено, отколкото в момента и разследванията в днешния им вид не бяха познати.

Разследванията относно злоупотреби с обществени поръчки и финансови измами на високи или ниски нива. Разследванията на фалшифициране на документи с документни измами, в резултат на които са откраднати и присвоени пари, такива неща се правеха доста по-малко.

Смея да кажа, като това е лично мое мнение, но разследващите журналисти по времето, когато аз започвах, се съсредоточаваха по-скоро, за да си сътрудничат с разследващите органи – полицията и прокуратурата. Тогава източникът за един криминален репортер беше важен инструмент за намиране и правене на новини. Източникът на устна информация отнякъде, и пак казвам – престъпленията и нарушенията по онова време бяха така в тази чисто откровена черна престъпност като убийствата.

По това време като стажант се образовах в методиката на работа на съдебната ни система, кое как следва след извършването на едно престъпление и установяването му от МВР, какво представлява досъдебно производство, съдебен състав, основни неща на наказателното право – без да съм юрист опознах основата. За мен един разследващ журналист задължително трябва да има познания в тази насока. Малко след това станах един от репортерите в съдебно-криминален ресор. След което в продължение на 4 години имах своя рубрика в сутрешния блок на „Здравей България“, имах своя рубрика, наречена „Криминале“. Това беше репортажна рубрика, а материалите, които пускахме, бяха наченки на разследване на нередности от всякакъв тип, както и обществено значими такива – тогава беше пик на имотните измами. Ако помните имотната мафия в София, тя работеше по онова време и имах много материали, които са свързани с престъпления относно присвояване на апартаменти чрез фалшиво пълномощно с участието на нотариуси, фалшиво удостоверение за наследници, човешки истории, дела, и т.н.

През 2006 или 2007 година беше прохождането на „Темата на Нова“, беше разширена рубрика към новините с по-разследваща насоченост. С колегата Васил Иванов и още двама други колеги започнахме да се редуваме в правенето на темите.Излъчхихме за пръв път разследване за нотариус, който без присъствието на продавач, продаде кола на второ лице. Тази практика беше порочна тогава и по този начин автоджамбазите можеха да печелят пари. След този репортаж стана скандал, но нямаше справедливост и Васил Иванов предложи да повторим историята, като имахме сигнал за друг нотариус с подобна практика –  наоравихме го този път с коли на Националната служба за охрана, в една от тях се вози тогавашният главнен прокурор Никола Филчев, а в другата кола на същата служба се вози президентът тогава – Георги Първанов. С подставени лица пред скрита камера успяхме да купим въпросните коли, а нотариусът ги завери без присъствието на реалния собственик НСО.

Едва тогава държавата се активира и тръгнаха дела срещу нотариуса. Бих казал, че това беше едно от по-силните разследвания – линия, която после „Нова“ доразви – разработихме една запазена марка разследвания със скрити камери, поставени лица и главнодействащи лица, които са гвоздея на самото предаване. Главните герои са именно хората, вършещи деянията, на които са посветени нашите репортажи – далаверите. На тях им дававаме достатъчно ефирно време и тяхното присъствие в материала е задължително не само от етична гледна точка, но и за да се видят лицата им и кои всъщност са те. През 2012 година направихме предаването „Разследване“, което малко след това премина в рубрика „Разследване в темата на Нова“, каквото е и в момента.

Според теб журналистиката като професия повече взима, или дава, ако стъпим на твоя опит?

За мен повече дава – осмисля ми съществуването. Според мен това не се отнася само за журналистиката. За тези, които приемат работата си като призвание, тогава тя не отнема.  Журналистиката има и своите негативи. Често взима от свободното време, а в моя случай най-вече спокойствието, тъй като разследващата  журналистика означава много стрес. Засягаш и интереси, а в тези интереси има поне един, двама или повече човека, които не ти мислят доброто. И с времето тези хора се умножават.

Съдебната система и главният прокурор – как ще коментираш липсата на справедливост? Можем ли да кажем, че институциите работят след разследвания на журналисти?

За мен прокуратурата и съдът имат един основен недостатък – много са бавни. На какво се дължи това, е един комплексен въпрос – страх на прокурори и полицаи да загубят собственото място, страх от конфронтация с някой извършител, обвиняем или просто престъпник, користни цели, корупция. Бавната и мудна съдебна система създава у хората чувство за безнаказаност. Това е основният проблем в България.

Не винаги прокуратурата и съдът носят пряка отговорност за корупцията и злоупотребите у нас. Най-напред са постъпките във всички свери на живота ни – държавните институции и техните чиновници особено. Не трябва да търсим вината в прокуратурата и съда за този манталитет и за тези постъпки, които са в началото на всичко, но безнаказаността е голям бич за всички ни. Когато някой направи далавера или извърши престъпление в нашата страна е все тая. Всички си казват: „Какво от това?“ И всичко е заради системата – докато му повдигнат обвинение ще минат година-две, после трябва да бъде внесено в съда и там ще минат година-две. И след всички тези процедури какво му пречи на този човек да направи същото престъпление още 5-6 пъти? Това е проблемът на прокуратурата.

А защо цялата държава се задейства само след работата на журналисти, е много хубав въпрос – защото в отговорните институции – министерства и общини е пълно с хора, за които най-важно е да запазят мястото си, местенцето си. Ако това те ръководи в живота, най-добрият начин да живееш е да бездействаш – да не се набиваш на очи и да не си създаваш напрежение и ядове с когото и да било. Бездействие. Но за съжаление то граничи с престъпно бездействие. Ето за това, си мисля аз, че всеки гледа да си мълчи и затваря очи, докато не се появим ние да осветлим нещо…

Четвъртата власт ли се явява журналистиката и вярват ли хората в нея?

Аз мисля, че много се наводни публичното пространство от всякакви журналистически и псевдожурналистически продукти. Особено в социалните мрежи. Там всеки попада на всякакъв вид информация.  Има пренасищане. Когато на човек му дадеш нещо в вповече, той губи интерес. Освен това количеството е по-голямо от качеството и става много трудно да намериш нещо стойностно в морето от информация, затова хората не ги грабват събития, които биха ги грабнали преди 5 години, примерно. Не знам как ще се преборим с това пренасищане. Може би в дълъг процес,  самият българин ще добие сетиво да се информира правилно и да отсява плявата от задълбоченото търсене на истината.
Какво е мнението ти за медийната среда в България?

В медийната среда в България има деление, което не е ново явление – на принципа на интересите на собственика. Всеки вестник е на някой и всеки собственик дърпа нанякъде конците. Не е необяснимо.  Аз лично гледам да не се съобразявам с каквито и да е интереси и просто си върша работата.

Това ли трябва да е в основата си човек, определящ се като журналист?

Разбира се! Това е основното. Трудно е. Винаги съм казвал, че ние като журналисти работим, но във фирма. На върха на всяка медийна фирма стои бизнесмен. Бизнесменът е призван да сключва сделки и да търси сдружение на принципа на личния интерес. Ние журналистите вървим в обратната посока, не правим далавери, а ги разваляме. Пазарът и историята обаче не са измислили по-добро управление освен фирмата. Бизнесмените са ни шефове, но добрият медиен шеф трябва да работи така, че да има сили и позиция, с които да не се страхува да осигури свобода на разследващите си журналисти. Аз самия до момента успявам да правя това, което искам и да отразявам истината. Т.е. избягвам да се поддавам на разделения и медийни лагери.

Как ще коментираш невръчването на наградата на Фондация „Радостина Константинова“ на „Биволъ“?

Много неприятен скандал. Аз имах много добро и високо мнение за фондацията и нейното оценяване, защото в крайна сметка добри и качествени журналисти се събират и правят нещо стойностно.  За „Биволъ” мнозинството от колегите, които бяхме в журито, публично се разграничихме от решението на ръководството на фондацията. Нашият избор не бе признат и се зачудихме защо трябва да има жури от независими от фондацията журналисти, след като нашият избор не се зачита? Заради скандала не уважихме подобаващо двете втори награди тази година, присъдени пак от нас като жури – за колегите Спас Крайнин от БНР и Генка Шикерова от Нова.
Тук обаче дефектът стана ефект и колегите от „Биволъ“ пожънаха по-голям успех и популярност след този скандал, след като изразиха недоволството си.

Коя е златната среда за работа за теб?

Аз съм работил в различни сфери, засягащи всякакви нередности. Съмнението за престъпление ми е критерий. Независимо дали ще е в БДЖ, в Министерството на земеделието, всякакви проекти за обществени поръчки, в прокуратурата, в полицията.

Сещам за и за случая с незаконния ток в Самоков в циганската махала, или изграждането на спирки в София.  Златната среда е, когато нашата работа е оценена и сме успели да разрешим даден проблем – тогава и ние сме свободни да работим без проблеми.

Това ли е най-голямото удовлетворение от работата – да видиш, че след дадено разследване институциите наистина заработват?

Да, но лошото е, че рядко виждам да се случва. Удовлетворение е да те признаят и да кажат, че си си свършил работата, но взимането на мерки е по-важно. И то не само в смяната на кадри – имам зад гърба си много уволнени представители на държавата както и от общини в страната. Но проблемът е цялата система – тя трябва да се промени в повечето случаи.

До каква степен са били заплахите спрямо теб?

При мен по-често има закани за съд. Имало е дела срещу мен, но в крайна сметка не са били успешни от страна на хората, които са ги завели. Това е така по простата причина, че са безпочвени откъм доказателства за клевета, да речем. Заплахи също съм имал, но засега наистина е било само на думи.

Можеш ли да разкажеш за някой случай от кариерата си, който винаги ще помниш?

Те всичките са ми интересни и любими. Аз се потапям като във филм, когато работя.
Интересен случай беше криминалното енерго в Самоков. Ние бяхме в циганската махала по друг случай, но видяхме как кабелите, по които тече тока влизат в къщите без електромери. И говорим за 12 000 души, от които много имат законен тук.

Всичко друго вътре беше една паяжина от жици и то много отдавна. Някъде от началото на 90-те този ток потъва някъде и под формата на загуби се начислява в сметките на всички нас. Местните шефове на енергото знаят това, но си затварят очите. През това време местни тартори събират от всяка къща по 50 лева на месец, за да поддържат тока.  Тогава с този случай придоби национална известност Бат‘ Сали. Той стана депутат, точно когато пуснах първата част на предаването. Заради него дори имаше протести.

Какво би казал на младите хора, които искат да се занимават с журналистика?

Дерзайте докрай. Търсете интересния ъгъл и не бъдете повърхностни. Не бъдете папагали. Влизайте в сърцевината на проблемите. Разнищвайте ги.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s