a0d55141f7497f7556e713b6de45068f
Уважаеми колеги, приятели днес почина журналистката Ирен Филева, едно от ярките имена на програма „Христо Ботев“ на БНР.

Тя е създател и водещ на съботното предаване „Клубът на журналистите“, председател на колегиалната Мрежа „Свободно слово“ и на синдикат „Свободно слово“ в Националното радио.

През 2012 година Ирен Филева получи наградата за цялостен принос на Асоциацията на европейските журналисти за авторското си предаване.

През 2009-а и 2013-а беше номинирана за Голямата награда за радиожурналистика „Сирак Скитник“. Тя беше сред несъгласните с не едно от ръководствата на БНР и активен защитник на словото и на демократичните стандарти.

svobodno-slovo-700x357

Публикуваме едно запомнящо се нейно интервю от март 2013 година.

Интервю на Елена Донкова:  За протестите, за Варна, за българските медии и тяхното отношение към слущващото се, за властта на радиото. Пред нашия онлайн микрофон застава радиоводещата Ирен Филева на „Клубът на журналистите“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.

Четири случая на самозапалване в страната за около месец. Пожарът, разгорял се у българския народ, ще бъде ли изгасен или ще продължава да се подклажда? Как смятате и защо? Къде да търсим отговор? В медиите? В държавата? В нас самите?

Разбира се, невинни няма. Очевидно, освен ниските доходи, и пълната липса на перспективи кара хората да посягат по този начин на живота си. Обявяването на национален траур също „подпомогна” този процес. В едно общество, в което никой на никого не може да помогне, в което управляващите не търсят решения, а популистки оправдания, а медиите са на лов за сензации, няма на какво да се разчита.
Корабът „България” ще успее ли да вдигне котва от пристанището във Варна? Именно там са най-масовите протести в страната. А и самозапалилият се Пламен Горанов стана символ на протестите за една по-добра кауза.

Във Варна ситуацията е по-особена поради пълната липса на медиен коректив. Нека не забравяме, че там преди няколко години журналисти подписаха декларация срещу граждани, които не приемат налагания силово лоби-бизнес модел, в която изложиха абсурдната теза, че няма да отразяват проявите им…
Част от тези колеги имат и партийно минало, което прави картината откровено сатирична. Участието на деца в партийни сгледи и седенки е граница, която никой не си е позволявал да прескочи в най-новата ни история. Най-омерзителното обаче е незнанието на обществото какво и защо се случва.

Няма как в едно нормално общество „добрите” икономически решения да бъдат „сочени” само от един субект, който за краткост се нарича ТИМ. Най-абсурдното е, че морската ни столица остана без плаж. Абсурдно е никой да не забелязва това. Не е възможно никой да не потърси причината за масовите пожари на крайбрежни заведения преди няколко години. И не на последно място, в града 15 000 човека работят за ТИМ. Не е сериозно да мислим, че тези хора не са подложени на натиск, заради заплатите, които получават.

Дори само тези няколко факта са достатъчни, за да направим извода, че никаква икономическа инициатива не е разрешена, отвъд предлаганите от бившия вече кмет и послушно одобрявани от общинските съветници решения. Няма как това да бъде наричано по друг начин, освен натиск.

И тъй като през годините никой не се постара да създаде истинска конкуренция, а имаше само натиск, картината в морската ни столица е повече от отчайваща. Единствената перспектива, която може да върне обществените отношения в рамките на нормалността, е да има истинско състезание за кмет. Но това зависи само и единствено от партиите, които да излъчат истински кандидати. Години наред варненци нямаха избор именно поради липсата на кандидати. Просто партиите бяха приели, че шансовете за успех там са само за посочения от икономически господстващите субекти кандидат. Затова и във Варна нищо не се случваше. Очевидно, това е вече нетърпимо за хората и никакви граждански обединения няма да им замажат очите, защото е видно за всички, кой стои зад тях.

Жертвоготовността на българина довежда ли до реални резултати или показаното досега е малко за властимащите в държавата? Мислите ли, че ще има вълна от самозапалване на български граждани?

Надявам се, че все пак на някого ще хрумне, че хората имат нужда да се обадят на някого. Един телефон поне е добре да бъде открит. Добре е медиите да напомнят на остатъчните управленски субекти, че са големи длъжници на обществото и е добре да помислят как да помагат на хората, които са живели твърде дълго в абсурдна среда.
Това не се отнася само до варненската управа, а до управата на всеки град. В последните години администрацията наруши баланса на механизмите, които са създадени, за да не се чувстват хората изоставени. Едничката цел на тази администрация беше да намира параграфите, които изключват все повече хора. И това се правеше по формални критерии, законни, но неморални.

Ако този баланс не бъде възстановен, нищо добро не предвиждам. Това, че някой е продал един декар земя, не значи, че е станал милионер, и не е причина да бъде изключван от системата. Преразпределението на доход е особено важно да бъде прозрачно. Инак се превръща в едно зловещо икономическо ГМО в полза на ножицата на разделение. И както всяка ножица има предел за разтваряне, след което се счупва, така и преразпределението стига до счупване.
По правилен начин ли бяха отразени протестите във Варна от медиите? Какво е да се отразяват протестите по радиото? Каква е властта към този момент на радиото като медиа?

Радиото се оказа особено важна медиа за хората, които се притесняват от камери. Аз лично съм изумена от липсата на медиен интерес към уникалните истории, които стоят зад този протест. От разговорите ми с много участници оставам с впечатлението, че има необясним страх тези истории да бъдат разказани. Хората отдавна не вярват на местните медии. Затова и обществените медии пратиха отразяващи от София. Това може би бяха единствените информационни пробиви.

Най-абсурдното за мен остава това, че момчетата, организирали написването на „България“ на катедралния площад, са поканили медиите да снимат. Нещо повече, осигурили са им добра гледна точка от камбанарията на катедралата, но някак част от поканените не са счели това за важно.

Другият абсурд е, че идеята е била европейските градове да напишат по една буква, София да напише „България“, Пловдив – „мечтае“, а Варна целия надпис – „България мечтае“ като финал на една своеобразна мексиканска вълна. Но тъй като зад тези момчета очевидно никой не стои, стигнахме до абсурда „мечтае“ да изпадне. За да не може някоя партия да го използва в предизборната си кампания.

Ако разсъждаваме малко, ще открием два шокиращи факта. Първо, никой не разчита на медиите, и второ, отпадат столицата и Пловдив. Кой има полза от липсата на нещо позитивно на националния празник, едва ли си заслужава да коментираме. Най-изумителното от всичко обаче е, че това не стана новина. Напротив, споровете кой местен организатор е по-демократ и затова трябва да влезе през задния вход на властта беше водещ информационен сюжет. Кой има полза от това? Отговорът е обезсърчителен. Всяка партия има хора сред вождовете, на които разчита. Ще цитирам фраза от репортажа на Надежда Узунова за Панорама по БНТ – „С мълчанието си варненци казаха много повече.“.

Могат ли протестиращите да бъдат медиа? Защо отзвукът от Варна се заглуши и сякаш седмица след Траурен ден всичко си е постаро му? Какви бяха коментарите на другите медии за предаването в „Клубът на журналистите“ от миналата събота?

Тъжно е, че протестиращите се опитват да бъдат медиа на фона на многото медии. И ако медиите не искат да разказват достоверните истории на хората, какво точно разказват. Нелепо е случващото се да се вижда по-добре от София. А коментарите между медиите са още на равнището на едни провинциални отношения.

Продължаваме да сме в плен на тъпото клише – за конкуренцията само лошо или нищо. Както и да са конструирани редакционните политики, не бива те да изкривяват истината. Защото рано или късно тази истина ще ги затрупа. Никакви финанси не променят случващото се. Поне не би трябвало.
Шеста година вече „Клубът на журналистите” е част от програмата на Българското национално радио. Какво да очакваме занапред и какво ще пожелаете на Вашите слушатели?

На слушателите от години пожелавам едно и също – Бъдете свободни и го правете всеки ден. Защото ако не сме свободни и не отстояваме свободата си, няма кой друг да го направи. И ще се налага да разсъждаваме върху нечовешките проблеми за хора, които посягат към бензина и запалката. Тъй като само за това са им останали пари… и сили.
Ще продължим да разчитаме на гледната точка на младите и на тяхната критична мисъл. Досегашният модел на сътрудничество с факултетите по журналистика дадоха особено добри резултати. Най-важното е това да си остане територия за професионални спорове как да си върнем доверието на хората.
Advertisements

One thought on “Медиите да напомнят на управляващите, че са длъжници на обществото

  1. Абе момчета, има една песен – Why don’t you get a job? Тая плява която бълвате няма да ви направи добра услуга в бъдеще, да не говорим, че е меко казано дебилно написаното 🙂 Дано някой ви плаща за тоя некадърен опит за пропаганда, че ако вярно е от „будно гражданско самосъзнание“, спешно трябва да си смените дилъра 🙂
    Успех на трудовата борса!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s