manol1

Още веднъж се обърнахме към Манол Глишев. Този път въпросите ни към него са за предстоящите президентски избори в България

Да започнем от вчерашната непотвърдена новина, че ГЕРБ издига Цецка Цачева – медиен трик или има истина в този слух?

„Терминал 3” направи нещо много хубаво: демонстрира докъде стига властта на журналистите и за добро, и за зло. Сведението за Цачева дойде точно от този сайт. Ако това е медиен трик, той вероятно има за цел да саботира ГЕРБ, а това винаги е похвално, тъй като ГЕРБ не е нищо друго освен престъпна организация. Ако наистина хората около Борисов са обсъждали възможността да издигнат Цачева за свой кандидат, „Терминал 3” намали тази вероятност, защото повечето хора, които прочетоха новината, реагираха с напълно разбираем присмех. Цачева често буди смях, но и леко отвращение. Кандидатурата й щеше да бъде безумие. От друга страна… дали не трябваше тази самоубийствена грешка да бъде позволена на Борисов? Но той има още много възможности да се изложи, така че да не губим надежда. Живеем в страна, в която магнолията ражда тикви.

Как ще коментираш кандидатите накратко?

Кого да коментирам? Най-голямата партия в страната, тоест, както казах, най-голямата престъпна организация, чийто кандидат уж щял автоматично да спечели, всъщност още не е предложила на гражданите нито едно име. Опитват се да ни убедят, че изборите са предизвестени, но в името на човек, който трябва да стане държавен глава, а все още сякаш не съществува. Това е не просто абсурд, то е вицово положение. Пробутват ни някакъв мистицизъм от много лош вид. Сякаш президентските избори у нас са нещо като мисловния експеримент на Шрьодингер с онази котка, затворена в кутия (или котка в чувал в нашия случай). Хем я има, хем я няма там. Странни избори се очертават, защото предполагаемият фаворит е все едно Човекът с желязната маска. Мога още много да се разпростра над тази шега, защото положението наистина е смешно. Надявам се, че когато ГЕРБ най-сетне благоволят да обявят кандидата си (а той несъмнено ще бъде безобразен), гражданите ще накажат шайката на Борисов, като просто изберат другиго.

Тягостно впечатление прави липсата на алтернативен, сериозен, граждански кандидат. Смислени личности като Христо Иванов, Бойко Атанасов, Лозан Панов или Велислав Минеков по една или друга причина няма да се явят на тези избори. Това говори зле за обществото ни. Исках да имам възможността да гласувам за някого от тях.

Разбира се, несериозните кандидатури като Витков, Орешарски, Радев и още някакви нелепи лица изобщо не заслужават внимание. Те съществуват по причината, по която в пустинята има миражи или в блатата – блуждаещи огънчета. Нека вървят по дяволите.

Може би Трайчо Трайков все пак е донякъде симпатичен, но от него зависи дали ще се покаже като сериозен кандидат. Искам да се надявам, но ми омръзна да бъда наивник. Този човек тепърва трябва да докаже, че има какъвто и да е смисъл да се гласува за него. Трудна задача, но засега с хладно любопитство ще му пожелая успех в нея.

Десните се обединиха около Трайчо Трайков. Според теб какви са шансовете му?

„Десните”? Какви „десни”? Пък и обединение? Формално и ГЕРБ се води за „дясна” партия, макар че всъщност е разбойническа дружина. Надявам се, че „десните” в случая не означава и ГЕРБ. Точно това много ме притеснява у Трайков – човекът има приятно поведение, но далеч не е сигурно, че не се явява, просто за да заяви подкрепата си за кандидата Хикс, когато Борисов най-сетне реши да посочи някого. Да не говорим, че отново и отново Кунева и Лукарски могат да саботират собствения си кандидат, за да угодят на министър-председателя. Достатъчно дълго българските демократи са били лъгани в надеждите си от слабостта и историческите компромиси на т. нар. „десни”, които системно предават висшите интереси на нацията в ръцете на разнообразни мутри и разочароват естествената си група от гласоподаватели. Ако и този път се повтори подобен жалък сценарий, прогнозирам безславен, но напълно заслужен крах на тези, да ги наречем така за удобство, „десни”. Повече от крайно време е за проява на мъжество и характер, а не на конюнктурно-кариерни съображения. На гражданите им е все тая за кариерното развитие на няколко псевдореформаторски партийци, обичащи да носят бели чорапи привечер, но инак претендиращи за лустро. Ако Трайков изобщо иска да бъде нещо повече от удобен лост за Борисов, ще му се наложи да направи много агресивна кампания. Не зная дали у т. нар. „десни” има готовност за това и по-скоро съм скептичен. Ако все пак невъзможното се случи, то шансът на Трайков е в намаляващата подкрепа за ГЕРБ. Управляващата шайка започна да допуска все повече глупави грешки и вече не спазва дори елементарно приличие, а това е добре, защото може да разколебае част от по-нормалните досегашни гласоподаватели на банкянския вожд.

Заговори се, че има вероятност Маргарита Попова да е кандидатът в сянка на ГЕРБ. Виждаш ли някакви индикации това да е реално?

Не е напълно изключено контрапрезидентът да иска да си опита силите. Тази жена е суетна, пък и е безкрайно удобна за руските домогвания към България. Тя още преди няколкох месеца беше заявила, че по принцип няма против да стане президент. „Тамплиерка” от псевдорицарския „орден” на старите агенти на ДС и служители на УБО, Попова посрещна руския външен министър Лавров като свой господар. Саботираше работата на Плевнелиев. Позорно отказа политическо убежище на незаконно прогонения от наша територия г-н Абдулла Бююк, с което практически стана съучастница в жестоката съдба, подготвяна му от анкарската диктатура. Нейната евентуална кандидатура би била крайно вредна за България, защото в лицето на Попова бихме имали не държавен глава, а руски губернатор, нещо като втори Първанов.

Но всъщност смятам, че един от подготвяните възможни кандидати на ГЕРБ е по-скоро Йорданка Фандъкова. В момента сме облъчвани със съциологически „проучвания”, тоест с открита агитация колко популярна е тя. Кметът на София минава за прекрасен човек и велик администратор (невярно, но широко разтръбявано). Едновременно с това сме свидетели на класическопредизборно разкопаване на столицата. Може и да греша, но съм готов да сложа дребен облог в полза на кандидатурата на Фандъкова. Разбира се, никога не бих гласувал нито зда нея, нито за Попова.

Естествено, на хората около Борисов и Цветанов не им и минава през ума да проведат вътрешнопартийни избори за кандидат. Демократизмът не им стига.

Какви качества трябва да притежава бъдещият президент?

Досега изразявах само личните си мнения, с които никого не обвързвам. На точно този въпрос обаче ще отговоря като съпредседател на Движение Обществен натиск: държавният глава трябва да бъде част от онези институции, които гарантират върховенството на закона и принадлежността на страната ни към Обединена Европа и Северноатлантическия договор.

Извън тези малко церемониално звучащи, макар и верни думи, отново в лично качество смятам, че държавният глава трябва да бъде почтен и вдъхновяващ лидер. За съжаление, в последните вече над седемдесет години нямаме примери за такава фигура, но държавният глава, който и да е той, трябва да заразява с примера, честността и самоувереността си. Да си президент е нещо повече от обикновена държавна служба, макар че скромността особено на такъв висок пост е по своему привлекателна. Президентът трябва да е човек със силна воля и винаги да съзнава и ползва както ограниченията, така и възможностите, които законът му дава.

Защо е толкова важна президентската институция?

Президентът стои начело на цялата нация, той е най-широко легитимната фигура в страната. Ако се справи добре със задачата си да стои над всички партии, а едновременно с това да бъде активен и самоуверен, той има шанс да се превърне в носител на огромен авторитет. В това има възможност не само за лично величие, но и за неочаквано голямо публично влияние. Разбира се, това зависи от качествата на личността. Извън тях стоят правомощията. Президентът е върховен главнокомандуващ, а това има пряко отношение към мястото на страната ни в НАТО. Има право да помилва (а това съвсем скоро се оказа от голямо значение). Макар и осакатени, правомощията му да налага вето на законите, приети от Народното събрание, все пак съществуват. По необходимост той е един от най-информираните хора в страната. Има практически неограничената възможност да говори и да бъде чут от милиони хора. За такава трибуна останалите висши държавни служители могат само да мечтаят. Поведението на президента влияе директно върху международната роля на България, защото си спомняме в каква изолация беше страната ни при Първанов и знаем колко добре е приет Плевнелиев сред съюзниците ни. Така че мъжът или жената, който ще поеме републиканската версия на историческата роля, най-близка до тази на някогашните български владетели, има огромни възможности, стига да не му липсват способности.

Ето защо е дяволски важно да се гласува на тези избори.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s