13226875_10208729955839220_5198806296487380570_n

Преди два дни станахме свидетели на поредната агресия спрямо журналист. 

Спортната журналистка Стела Божидарова беше ритана в корема, защото преди време е казала истината. Стела беше бита, защото някой е решил, че това е правилният начин за справяне със ситуацията. 

Манол Петров. Това е името на човека, който си позволява да бие жена. 

manol_petrov_2_biach

Този човек си призна в национален ефир, че е ритнал Стела, за да защити честта си. 

Каква чест, щом посяга на жена? 

Хулиганът бил стар познайник на полицията с изявено агресивно поведение.

Но ето, че няма последствия за него, а дори напротив – след като излиза от ареста той отново е на стадиона. 

14225568_10210658512762974_6312909227674597183_n

За да ни разкаже малко повече за това какво се случи и провокирала ли е тя агресията спрямо нея, потърсихме самата Стела Божидарова. 

Пред „Гласът на младите хора“ тя се връща към случката и ни обяснява за футболните хулигани, има ли последствия след действията на този човек и говори за агресията спрямо журналисти, а и не само. 

********

Нека започнем с предисторията. Защо се стигна до тази агресия?

Група най-яростни ултраси на „Нефтохимик“, тези които би трябвало да са фенове и да дават пример на подрастващите, същност решиха да раздават собствено правосъдие още през май месец, когато „Нефтохимик“ загуби от „Ботев Гълъбово“. Тогава разбрах за инцидент след мача, при който фенове са причаквали футболисти, удряли са им шамари, заплашвали са ги и са им искали сметка за загубата.

След този инцидент, дали заради тази причина или заради друго, треньорът Деян Петков подаде оставка. От ръководството неформално признаха, че е имало такъв инцидент, но не искаха да коментират и не искаха да се пише. Каза ми се, че малкото журналисти, които са разбрали за този случай са помолени да не отразяват случилото се.

Аз обаче го отразих. Смятам, че за тогавашните събития и тези с мен сега, са виновни „Нефтохимик“, защото ако още тогава бяха отишли в полицията, бяха поискали сметка от тези биячи и чисто законово, бяха предприели някакви мерки тези хора вече щяха да бъдат осъдени и няма да се чувстват безнаказани.

И в момента на какво сме свидетели? На една свободия, защото те посягат на футболисти и не им се случва нищо и затова решават, че могат да бият журналисти, жени, деца …

Какво точно се случи на стадиона в петък?

Аз инцидентно бях на официалната тренировка на „Нефтохимик“ преди мача им с „Левски“. Казвам инцидентно, защото разбрах, че кметът е там и затова реших да отида, а не бях ходила от години и съответно за първи път от много време застанах очи в очи с тези фенове, които незнайно защо бяха на официалната ложа на стадиона.

На стадиона бяха общински съветници от Бургас, цялото ръководство на клуба и кметът, който си тръгна и буквално 5 минути след това тези фенове дойдоха да ми искат сметка за материала, който съм писала през май месец.

Искаха името на футболиста, който се е оплакал. Един журналист, последното нещо, което ще направи е да си разкрие източника и затова аз категорично отказах да издам името на този човек. При което, те станаха агресивни и започнаха със заплахи от сорта на това, че няма да стъпя повече на стадиона, че няма да пиша за „Нефтохимик“.

Аз учтиво и с усмивка им обясних, че както аз не им казвам как да подкрепят отбора си, така не искам те да ме учат как да си върша работата. Сега въпросният бияч иска да се изкара жертва, че аз съм го провокирала с обиди. Напротив. Наистина всичко казано от мен до този момент беше казано с усмивка.

След моя отговор обаче въпросният фен изпадна в истерия, той беше малко по-нагоре при седалките, прескочи един парапет, дойде при мен и налетя да ме бие. В този момент мъжете, които бяха там го хванаха и го спряха, той се отскубна от тях и ме ритна в корема. Те го задържаха втори път, той отново се отскубна и отново ме ритна в корема, при което аз вече паднах на земята. Между двата ритника аз, естествено, се опитах да се защитя, но в никакъв случай не съм провокирала неговата истерия, така както се опитва сега да го изкара.

Тоест от твоя страна не е имало абсолютно никаква провокация, която да отприщи тази агресия?

Не! Само им казах, че те не могат да казват как журналистите да си вършат работата. Дори му казах, че мога да му дам право за ответна реакция, предложих му да напиша неговата гледна точка, така както прави всеки един журналист. Той отказа категорично и каза, че няма да пиша за тях.

Ти си предложила варианта за това как трябва да се случват нещата в една цивилизована държава …

Разбира се! Аз им предложих да им дам трибуна, да си изплачат болката, да напиша това, което те искат … но те не искаха нищо да се пише. Те искат просто да налагат своите методи, своето правосъдие, както правят, за съжаление, повечето фенове в България.

Само преди една седмица станахме свидетели на това как фенове нахлуха на терена да бият треньора на „Ботев Пловдив“ Николай Митов, което имаше пагубно въздействие върху отбора. Спонсорът Румен Чандъров се оттегли и сега буквално „Ботев Пловдив“ е на произвола на съдбата.

Кой е виновен е за тази култура на българските футболни фенове?

Виновни са всички тези, които го допускат – ръководителите на  всички футболните отбори у нас, защото това вече е тенденция не е само в Бургас. Също така и полицията, която знае, кои са тези хора и въпреки всичко няма нищо, което да ги спре да ходят на стадиона и да раздават правосъдие. Не на последно място виновни са и ръководителите на футболния отбор, които допускат подобни тартори да се изявяват като ръководни фактори в отбора. Защото феновете много отдавна не са фенове, които отиват и подкрепят отбора, а са фенове, които отиват да избиват комплекси на стадиона, да се имат за ръководители, да решават кой да бъде треньор, кой футболист да играе и когато не стане по тяхната теза започват да заплашват и да извиват ръце.

А клубовете удобно си мълчат, защото не искат да имат проблеми. Но те не осъзнават, че точно тези хора плашат истинските фенове, запалянковците с деца, които не искат да отидат на стадиона, защото ги е страх да не пострадат.

Всеки нормален човек предпочита да гледа мачовете вкъщи, защото не знае дали неговото дете или самият той няма да пострада.

Представете си какво може да стане, ако този човек види едно дете с шалче на „Черноморец“? Той ще го приеме за провокация, ще удари детето и после отново ще се чудим, кой е виновен.

Какво следва сега – какви законови мерки си предприела?

Повдигнато е обвинение, води се следствие. Лошото е, че ние продължаваме да получаваме заплахи – аз и колегите, които са си позволили да ме защитят. Хората, които дадоха гласност на този пореден акт на насилие, сме заплашвани, че ще ни намерят и ще ни счупят краката, което е недопустимо!

Заплахите продължават, споделят се снимки в социалните мрежи, под които пише „помийна ямо, малко ти е“.

Тези хора са решили, че всички журналисти сме враг номер едно. Защото ние не пишем колко са им красиви хореографиите, а пишем, че те са донесли глоба на клуба. Глоба от 19 000. В този момент ние ставаме лошите.

Те се ядосват за това, че казваме истината, че са отишли да бият футболистите след мача. За това сме лоши също.

За жалост в последните години наблюдаваме една агресия срещу журналистите у нас и всеки си мисли, че може да се разправя кой както намери за добре. Как ще коментираш това?

Аз съм съгласна, че има журналисти, които не са докрай коректни в отразяването на даден случай, но има толкова много начини да се справиш с този проблем.

Немислимо е да се раздават ритници в 21-ви век при положение, че най-малкото има съд, където може да докажеш своята истина.

До колко се уважава професията в България?

Наистина не знам защо напоследък се загуби уважението в професията.

Но пак казвам, че ритниците не са начин за саморазправа.

Ето днес в национален ефир аз застанах рамо до рамо с човека, който ме риташе в корема и зрителите имаха възможността да чуят и моята, и неговата гледна точка.

Той в ефир призна, че ме е ритнал в корема, за да защити честа си си пред 3-годишното си дете, което е било с него на стадиона. Ако да ритнеш една жена означава да защитиш честта си и така възпитаваш 3-годишното си дете, просто не знам тази държава на къде отива.

 Интервюто взе: Любен Спасов

Advertisements

2 thoughts on “За футболните хулигани и побоя над журналисти – говори Стела Божидарова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s