2111160172

Днес близки и роднини на Димитър Цонев се събират, за да изпратят журналиста за последен път.

Поклонението ще се проведе от 15:30 ч в църква „Свети Седмочисленици“. Близките на Цонев молят всички, които го обичат, да не носят цветя.

Вижте още: Почина журналистът Димитър Цонев

Вместо това те приканват да дарят средствата за фондация, която ще бъде създадена в негова памет. Нейната цел ще е да помага на млади журналисти.

Дъщеря му Деси обясни, че погребение няма да има. Семейството е взело решение да го кремира  и прибере при себе си. Тя поиска да бъде направен флашмоб, при който баща й да бъде изпратен с аплодисменти. 

Димитър Цонев почина на 23-ти, след като получи масивен инсулт и прекара 10 дни във Военномедицинска академия в София.

Вижте още: България се сбогува с Димитър Цонев

Още спомени за Димитър Цонев

От „24 часа“ са събрали на едно място всички спомени на хора, които са гостували на Димитър Цонев в студиото.

Стефан Цанев:  Последно ми се обади за рождения ми ден. Знаем се по-скоро покрай баща му – Коста Цонев. Коста имаше една традиция – на 2 януари канеше всичките си приятели в Бистрица, Ели готвеше вълшебни манджи. Разбира се, там беше и Митко! Страхотен купон – от 11 ч, та до среднощ. Митко беше един от нас с наздравиците.

Петър Стоянов: Светло момче! Митко Цонев беше талантлив журналист, с огромни познания – сега не са много такива като него. Имаше обаяние и рядката способност да вдъхва доверие на зрителите. Според мен основното му оръжие беше неговата човещина. Гостите му инстинктивно разбираха, че той се отнася към тях добронамерено и ги предразполага да се чувстват спокойни да се представят по най-добрия начин. Искаше да направи важен своя гост, чужда му беше агресията, характерна за някои днешни журналисти. Носталгия. Такива бяха годините… Той беше млад журналист, аз – млад президент… Бяхме заедно във Вашингтон, в Токио, направи после чудесни филми… Ще го запомним с най-важното – неговата усмивка и неговата човещина. Имаше успех и като пиар.

Иво Хаджимишев: Още не мога да си кажа, че го няма. С Митко си отива един цял клан – кланът Цоневи – баща му Коста, брат му – австралиецът, писателят Васил Цонев – брилянтен сатирик. Кавалкада от даровити интелектуалци и високообразовани хора. За Митко студиото беше неговият дом, а неговата дарба – спонтанният диалог. Умееше да предразполага събеседниците си. Искам да гледам един хубав дълъг документален филм за него. Той трябва да продължи да бъде на екрана, убеден е известният фотограф.

Андрей Райчев: Не знам човек като Димитър Цонев, който да е бил толкова интересуващ се. Беше любопитен. Имаше вроден талант. Уволняваха го – това се случва неизменно на всеки сериозен журналист у нас. Отиде в някаква малка телевизия. Не му мигна окото! Други биха се затръшкали… Запази хладнокръвие. Хладнокръвие към съдбата… Той спаси царя, който комуникираше с медиите не като премиер, а като цар. Митко блестящо се справи с пиара и рейтингът на премиера рязко се вдигна. На шега го наричах вицецар, признава социологът. Много го обичах. Прекрасен човек, добър, позитивен, естествен. Краят му? Това е жребий…

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s