26-ти август.

Това е датата, на която вероятно премиерът Бойко Борисов ще замине за Анкара.

Защо?

Защото има покана от турската държава за срещи на високи ниво.

Това съобщават „Капитал“, които цитират два независими източника от правителството.

Така Борисов се очертава да бъде първият европейски лидер, отиващ в Турция след неуспешния опит за преврат, отворил пропаст между ЕС и управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

Каква е целта на тези срещи? Ще се остави ли Борисов „да му вземат главата“ или ще потърси мост между Европа и Турция?

Второто едва ли ще се случи, като се има предвид политиката на премиера спрямо Турция, както и към другия голям и проблемен съсед – Русия.

Докато доскоро притесненията бяха как да не се допусне София да стане територия на сблъсъка между Анкара и Москва, сега се оказва, че подновеният брак по сметка между тях води до това премиерът Бойко Борисов да се задъхва в опитите си как да се поклони едновременно на изток и на юг, пише Светломира Гюрова в „Капитал“.

Още по-странно в тази ситуация е, че София не се държи като част от ЕС и НАТО, а сякаш е сама и беззащитна в света и цивилизационният избор, направен с членството в тях, може бързо да бъде жертван в името на някакви краткосрочни цели.

Определено тази среща потвърди едно:

Връзката Русия – България – Турция е официално закрепена

Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за университетски изследвания на университета „Харвард“, посочва две причини защо България не успява да има последователна линия към Турция и Русия.

„Първо, мненията в публичното пространство са поляризирани, особено за Русия. Отношенията с Москва и Анкара се експлоатират вътрешнополитически. По-важната причина е, че позицията на Русия и Турция спрямо Запада непрекъснато търпи промени. И България се опитва да се адаптира към средата“, казва Бечев пред „Капитал“.

Примерите само от последните дни показват колко не се получава.

АЕЦ „Белене“ – желания за рестарт, но кой ще я строи?

Единственото възможно обяснение за унизителните коментари на Борисов как Путин не бил сърдит, когато му се обадил да си говорят за възкресяването на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, е това да се привижда като някакъв коз в опитите за продажба на скъпите реактори за централата на трета страна.

Тези дни се появи и една нова теория – Бойко Борисов се държи мило към Турция и нейната политика, защото е обещано турско финансиране на проекта с руски реактори и оборудване. Схемата предвиждала като инвеститор да влезе частна турска компания и руско-турски консорциум. В замяна България щяла да получи достъп до размразения след срещата Путин – Ердоган проект „Турски поток”, наричан от Борисов „газов хъб Балкан”.

Вижте още: Турция ли ще строи АЕЦ „Белене“?

Закарването на Абдуллах Бююк на граничния пункт Капъкуле  буквално в чувал и в разрез с няколко български закона и международни конвенции, както и предаването дни по-късно тихомълком на Анкара на двама заподозрени членове на ПКК, за което се разбра само от кратки съобщения в турските медии  също не могат да се обяснят само със сложната международна обстановка.

За България и в по-спокойни времена е трудно да води последователна политика към Турция.

Позицията на Бойко Борисов спрямо случая с Бююк също се обяснява със строежа на АЕЦ „Белене“ и евентуалното турско финансиране. Но дали е така или Борисов просто не иска да се спречква с Ердоган?

Безхарактерната битка на София

Отчаяната позиция на София не може да бъде извинена нито с проклятието на географията, поставила ни в менгемето между два агресивни квазиимперски проекта, нито с това, че докато „големите началници в света“ не вземат да се разберат и решат кризите в Сирия и Украйна, за нас не остава нищо друго, освен да превиваме гръбнак и да правим съмнителни договорки под масата с авторитарните режими в Анкара и Москва.

„Проблемът е, че ние водим безхарактерна политика. Вместо ясно да формулираме и отстояваме целите си, ние гледаме да се скрием зад някой друг. Политиката да се харесаш на всички е обречена – няма решение, особено когато напрежението се увеличава“, казва отново пред „Капитал“ бившият външен министър и бивш вицепремиер Ивайло Калфин.

А резултатът е:

България става непредвидим партньор, на който не може да се разчита и още по-малко може да се уважава.

Ще настъпим ли мина в крайна сметка? 

Определено политиката на България е оримесена с паника да не настъпим руска или турска мина.

За всички анализатори обаче тази политика няма как да мине нито за смислена, нито дори за дипломатическо лавиране.

Бившият посланик на България в Москва Илиан Василев описва линията, която София трябва да следва към Москва и Анкара, като „равнодистанцирана, с уважение и достойнство, но с гръбнак и твърдост“.

Засега обаче изглежда, че премиерът Бойко Борисов е решил да лавира и да бъде непостоянен.

Решил е да не заема позиция, а по-скоро да заздрави връзката межди трите държави.

Тук обаче остават въпросите:

България повече ще спечели или повече ще изгуби от това решение на премиера? 

Докога ще се държим като държава, която е подлога и средство на по-големите?

Не е ли време да водим самостоятелна и категорична полити, заради която същите тези държави да започнат  да ни уважават?

 

 

Advertisements

4 thoughts on “Бойко на среща с Ердоган – потвърди се връзката Русия – България – Турция

  1. Алонкоолу, а знаеш ли къде отива Боко след срещата с Пердоган? Не в Масква. А при Меркел.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s