Днес ви представяме интервю с Ангел Ковачев.

Всички го познавате, но тепърва той иска да го ОПОЗНАЕТЕ.

Има разлика.

Срещнахме се с него в Лозенец, в един следобед, в който се чудеше дали да завали.

Беше наистина супер свеж разговор. Въпреки времето.

Говорихме си за музика и каква част от живота на Ангел е тя. Говорихме си за изкуството, което трябва да се защитава и отстоява.

IMG_3135

Обсъдихме още дали е трудно да се самопродуцираш в България, и трябва ли да ни интересуват комерсиалните битки.

Поговорихме си за младите хора у нас – защо са аполитични? Какво е нужно, за да има положителна промяна и какво трябва да направим, за да се изградим сами като личности?

Предлагаме ви да прочетете интервюто, за да разкриете още едно парченце от пъзела, наречен Ангел Ковачев.

 

******

Какво се случва с Ангел Ковачев в момента?

Малко по малко започвам да виждам плодовете на семенцата, които посях преди малко повече от година, когато реших да продължа като самостоятелен артист и това ме кара да се чувствам благодарен!

Рязко смених стила и посоката на това, което правя. Концепцията и идеите ми изключително много се различават от онова, което съм правил допреди година и съм щастлив от решенията, които взех и изборите, които направих.

В момента съм концентрирал изцяло енергията и желанието си в това да опознавам себе си чрез изкуство и по този начин да покажа на хората кой реално е Ангел Ковачев.

Смятам, че имам какво да кажа – имам позиция и вярвам, че имам своя почерк. Също така вярвам, че е въпрос на време този почерк да се установи и да придобие своята уникалност.

Всичко това е свързано с много работа, стискане на зъби и постоянство.

Иначе в момента работя по следващото си самостоятелно парче, което е с работно заглавие „Небесен“ – почти на финалната права е. Много се вълнувам!

След това започвам работа по един дооста нестандартен проект – акустична сесия + госпел хор в пещера, хаха! Надявам се до края на ноември да види бял свят…

Паралелно работя по първия си албум, който искам да издам като независим артист. Мисля да го представя февруари, догодина с голям концерт в столицата. Повече подробности тепърва ще обявявам. В момента с мениджъра ми работим по организацията.

След като реализирам този проект, мисля вече да запиша висше образование. За сега съм фиксирал Codarts, Ротердам, Холандия.

Ако всичко това, което изброих, се навърже така, както си го представям, би било просто прекрасно! Разбира се, подготвен съм за всякакви резки завои. Но според мен винаги трябва да си поставяме цели, по-големи от собствения ни кръгозор, защото това ни изгражда като характери. Винаги може да е трудно, но пък това показва колко силно искаш даденото нещо.

1015 copy

Решението ти да станеш независим артист е доста смело, като се има предвид, че в България винаги ти е нужен гръб, независимо в каква сфера. Как се реши?

Да, наистина да се самопродуцираш в България е смело  решение, поради ред причини (всички знаем какви), но тук става въпрос за моето изкуство и за моят път.

Това, което сме направили за тези 3 години според мен е удачно за една определена възраст. Когато си на 19-20 е окей – всичкото „хахо-хихи“, „ръцете горе“ и т.н., но идва онзи момент,  в който трябва да вдигнеш нивото и да предизвикаш себе си. Преди да реша да напусна „Вирджиния“ имахме готово парче, на което щяхме да снимаме клип.

Политиката на компанията по принцип е доста полезна за определен тип хора, в определено време. Просто аз реших за себе си да развивам твореца в мен.

От тази гледна точка, реших да се махна.

Не е бунт или нещо такова. Просто те си имат едно виждане за работа – аз имам друго и така…

Те бяха отзивчиви и аз поех по своя път. За мен беше ясно, че нещата няма да са същите, и оттук нататък отговорността е на моите плещи. Това вярвам обаче, че е свързано с една зрялост.

Колко е трудно да се самопродуцираш в у нас?

Ами… трудно е, но удовлетворението е много по-голямо. Аз затова обичам музиката и това, което правя сега. Защото започвам да се занимавам с една песен още от идеята за нея и впоследствие я поливам – също като едно цвете – и виждам как расте, как се разлиства. Този процес е неописуем.

С ротациите как стоят нещата ми е понякога доста озадачаващо… Много колеги в бранша ме подкрепят, като разпространяват и излъчват музиката ми, за което съм им безкрайно благодарен! Други пък рязко биха откат, след като започнах да се самопродуцирам, но и в двата случая на какъв принцип работи цялата схема – идея си нямам…Все още не съм разбрал.

Така или иначе за мен преди всичко е важен факта, че в момента следвам сърцето си и правя това, което обичам да правя и ми харесва! Знам, че има хора, които ценят труда ми и това ме насърчава!

Истината е, че милионите гледания и безброй ротации, не могат да ти гарантират, че ще напълниш клуб или концертна зала с платежоспособни хора, които са дошли да те слушат. Присъствал на гигове на супер шано типове, където е имало маса много хора, които се РАЗЦЕПВАТ! И същите тези имат качеството, облика и аудиторията си. Просто не ги дават по телевизията.

И с това искам да кажа, че кое е комерсиално и кое не – дооста е относително… Смисъл, да си на екрана не е нещо лошо, но не е жизнено важният фактор, който трябва да бъде движещата сила да твориш.

1026 copyВ нашата страна, когато си различен от масата, не винаги си добре приет и постоянно си избутван в ъгъла. В българския шоубизнес, ако изобщо има такъв, така ли е?

Не искам да го казвам, но има някаква истина в това твърдение. Хайде, не си запратен в ъгъла и разбира се намираш съмишленици, които харесват уникалността в странността ти, но определено се случва да засечеш и поглед тип „ТОЗ ПЪК!“, хаха!“

Напоследък, между другото, имам наблюдението, че най-позитивно се приема да пееш за слънцето, звездите, лятото и морето.

„Аз и тиии в нощтааа, хванати за ръкааа, летим към вечносттааа…“ Пеят се някакви страшни празнословия и плашещото е, че доста хора се кефят истински и от сърце.

В момента обаче, в който започнеш да използваш малко повече съществителни имена и… край (смее се)!

Да, за да е комерсиална една песен, не може да си крайно вглъбен нарцис. Нужна е някаква адаптация, но не за сметка на това, което си всъщност.

Истинското удовлетворение за един артист, според мен, е когато  хората го харесат и приемат такъв, какъвто е – с всичките му предимства и недостатъци. Ако, бидейки естествен и истински, стане дадено парче комерсиално – супер!

Но иначе защо ще го правиш..?

Защо би деформирал творението си, в страха, че няма да покрие нечии очаквания? Ясно е, че критерият тук е “дай го малко като еди кой си”, “направи го като на еди коя си”…

Съществува тенденцията да копираме западни модели, защото успехът е доста по-сигурен, от колкото да рискуваш и експериментираш с нещо ново, и никому непознато. Но в крайна сметка какво? – Ще достигнеш до хората след 15 промени в продукцията си, но от теб като е останала вече една по-скоро закърпена твоя версия, какво ще им покажеш на тези хора, чието внимание вече си спечелил..? Ще вперят всички поглед в теб, окей. И какво ще им кажеш?

Младите хора могат ли да се развият успешно в България, или трябва да заминат в чужбина дори само, за да научат нещо?

Задължително е според мен да се пътува и обикаля света при всяка една възможност! Просто, за да разшириш мирогледа си, запознавайки се с други култури,  друг начин на мислене, други традиции.

Защото понякога ми се струва, че дори на подсъзнателно ниво, аз лично съм се хващал, повлиян от натрупване на някакви ситуации, да започвам да си мисля, че всичко се върти в този мащаб, което не е така! Пътуването е като отдушник. Всички тревоги и страхове, които се натрупват в битието ни, изчезват в момента, в който излезем от кубчето.

Не е вярно, че в България всичко е невъзможно. Не искам да го вярвам. Точно младите хора могат да променят това. България е една разорана нива и ти, ако просто си иновативен и имаш подхода, можеш да направиш нещо наистина качествено, което да достигне до правилните хора и да намери своето място в техните сърца.

У нас има много читави младежи – много креативни, много дейни. Далеч съм от мисълта за изпростяването на младото поколение. Естествено има го и този елемент, но него винаги го е имало.

Плюс това, тъпанарите винаги са по-напористи и по-нахъсани, докато талантливите творци е по-вероятно да са по-тихи хора, по-интровертни, разкъсани от вътрешни противоречия. Аз лично понякога копнея за увереността на некадърника…

Много често сме склонни да захвърлим някаква идея и да не повярваме в нея, само защото ни е смачкало дадено обстоятелство, а всъщност тази идея може да роди толкова много неща, и да те отведе на места, за които не си и подозирал.  Просто не трябва да сме пасивни.

13872871_10208345359530320_2146521605254584384_n

Това е едно от обвиненията към младите хора – че са апатични към това, което се случва в страната, че са много аполитични. Ти какво мислиш?

Масово младите хора са аполитични, но това не значи, че не им пука. И аз напоследък се чувствам така за жалост. Знаеш ли как ми се живее в една страна, в която с кеф да си платя данъците, с кеф да отида да гласувам за любимата си партия… Естествено това е един доста далечен свят. Политиката тук е пълен цирк, да не говорим, че демокрацията като цяло е доста манипулативно понятие за мен.

И си мисля, че освен да останеш апатичен към политиката, не знам дали има друга алтернатива. Колкото и да пишем статуси във „Фейсбук“, колкото и да се възмущаваме, тя играта си върви. Няма да коментирам колко често се е случвало да има някаква фрапантна новина, в която всички се втренчваме, а всъщност задкулисно да се  прехвърлят милиони.

А защо спряхме да реагираме на проблемите?

И аз спрях да реагирам! Вярвам, че ако хората реагират на позитивните новини повече, това ще доведе до по-цветуща ситуация. Има тенденция да се споделя и коментира само това, от което не сме доволни. А в България се случват и хубави неща.

Ходил ли си на протести?

Да, ходил съм. Цацаров искам да го удуша (смее се)! Нямаме ли правосъдие, всичко отива по дяволите. КАКВО стана и с Бююк? Съдът се е произнесъл, но въпреки това МВР отиват и го екстрадират. Какво става?! Щом самите институции прекрачват толкова безскрупулно закона, какво остава за гражданите? И това е само единичен пример…

И най-смешното е, че всички тези, които пишат против институциите и се възмущават от деянията им, също се случва да се възползват от целият този хаус, за да оттърват кожичката. Като сгафиш е въпрос на достойнство да си понесеш последствията.

Много ме е яд и за всички еврофондове, които се разграбват, и ми е много интересно – като ги няма до няколко години, какво ще правим?

Нашето поколение живее на гърба на своите родители, баби и дядовци, които са се бъхтили здраво. Ама какво ще правят нашите деца? Ще има ли доктори, учители за тях?

1031 copy

Ти каза, че има положителни неща в България. Опиши ми някои от тях.

Имаме най-яката природа на света! Имаме толкова прекрасни места, където можем да намерим мир, покой и да се насладим на Божието творение.

С магистралите можем да се похвалим (смее се), които са постоянно в ремонт. Имахме и много хубаво Черноморие.

Но шегата настрана. България наистина е парченце от Рая, оставено ни даром от Твореца. Трябва да го ценим, да го пазим и да бъдем благодарни, че го имаме.

Какви положителни черти на българското общество може да посочиш?

Българите сме много предани. Силно обичаме и силно мразим – силно чувстваме.

Креативни сме. Напористи сме и наистина работим здраво, за да постигнем целите си.

Вътрешният свят на българина е много ценен. Вярвам, че на духовно ниво българите сме значимо племе и вярвам, че занапред много събития ще тръгнат оттук – като начин на мислене и ценностна система. Има силна духовна енергия, която е положителна на нашите ширини, и е въпрос на избор да я усвоим.

Борбени и търпеливи сме. За второто не знам дали е положително, защото ни се качват на главите.

Българинът е добър човек. Иска да работи и да има мир в неговото семейство.

Липсва ни обединението. Липсват ни лидери, които да вдъхнат вяра. Но тази вяра трябва да е много силна, за да може да излекува раните на разочарование и предателство, създадени в миналото и останали в съзнанието на българския народ.

Вярваш ли, че е положително бъдещето на България?

От нас зависи!

Интервюто взе Любен Спасов

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s