Най-после България може да се похвали с медал от Олимпиадата в Рио.

Донесе ни го едно момиче на 21, което носи лъвския дух в себе си. Едно момиче, което със своя дебют на Олимпийските игри донесе радост на цял един народ.

Елица Янкова – името, което ще се помни от всички като първият състезател (а може би и единствения), който ни донесе медал от Рио 2016.

Но пътя до медала е труден и определено е коствал много усилия на усмихнатото момиче.

Началото на една борба

Елица Атанасова Янкова започва още от малка е състезателка по борба свободен стил в категория до 48 килограма.

Още през 2009 година, когато тя е на 15-16-годишна възраст, започва да се занимава с борба с първи треньор Наско Симеонов.

Във Варна се състезава за отбора „Черноморски сокол“. Впоследствие се мести в София и става състезател на „Левски“ с треньор Петър Касабов.

През 2012 година Янкова завършва спортното училище на „Левски“ и продължава като студентка задочно обучение в Пловдивския университет в специалност „начална педагогика“.

Спортът обаче е голямата и стихия.

От 2011 година насам тя се класира в топ 5 на много престижни състезания, а много често носи меали за страната ни. 

Спортните ѝ успехи включват:

  • 2011 – 5 място на Европейското първенство (ЕП) за кадетки в Зренянин
  • 2012 – 5 място на ЕП за девойки в Загреб
  • 2013 – 1 място на Световното първенство в София
  • 2013 – 2 място на ЕП в Скопие
  • 2014 – 2 място на „Дан Колов 2014“
  • 2014 – 3 място на ЕП в Катовице
  • 2015 – 2 място на Европейските олимпийски игри в Баку
  • 2016 – 3 място на ЕП в Рига.

И така след неуморен труд и много любое към спорта, стигаме до 17 август 2016, където 21-гоишното момиче печели бронзов медал на Олимпийски игри в Рио де Жанейро.

Олимпиадата в Рио – дебютантка зарадва цял един народ

Елица Янкова печели квота за България за Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година, след като убедително печели европейската квалификация по борба в Зренянин.

При първата си среща на Олимпиадата в Рио побеждава представителката на Камерун Ребека Муамбо Ндоло с резултат 10:0.

На осминафинала в срещата с рускинята Милана Дадашева Янкова побеждава с резултат 6:9. 

На четвъртфинала среща Каролина Кастийо Идалго от Колумбия и я побеждава с резултат 2:3.

След като на полуфинала губи от Мария Стадник от Азербайджан с 6:0, Елица Янкова играе срещу аржентинката Патрисия Алехандра Бермудес, която побеждава и печели бронза за страната ни. 

21-годишната дебютантка завоюва бронз в категория до 48 кг. след трудна победа над аржентинката Патрисия Алехандра Бермудес със 7:6 точки.

Янкова започна отлично битката за медала и натрупа солиден аванс от 7:2 точки след първите четири минути. Българката позволи да бъде хвърлена за четири точки и така аржентинката успя да стопи изоставането си само до една точка при минута и половина до края.

Младата боркиня от Варна, за която това беше пети мач за деня, вложи всички сили и съумя да задържи крехкия си аванс до изтичането на последната секунда.

По този начин беше спазена традицията България неизменно да печели поне по един медал в борбата на всяка една олимпиада от 1956 г. насам.

Елица Янкова приключва дебюта си на олимпийски игри с четири победи и една загуба. Тя стигна до полуфиналите, след като победи последователно Ребека Муамбо от Камерун, Милана Дадашева от Русия и Каролина Кастийо от Колумбия.

В битката за място на финала българката отстъпи срещу световната вицешампионка и сребърна медалистка от Лондон 2012 Мария Стадник от Азербайджан.

Елица Янкова: Усещането е невероятно

Елица Янкова заяви в сутрешния блок на NOVA TV, че усещането е невероятно.

„Все още не сме празнували. Чакаме всички да завършат състезанието и след това да празнуваме. Няма как да метна треньора си. В друга категория е“, започна Янкова.

„Сигурно външния вид лъже, характерът е друго“.

„Не знам какво ме подтикна да стана състезателка по борба. Това ми харесва. Когато влязох в националния отбор, тогава разбрах, че искам това да правя. Поисках да бъда на тяхно място. Моите идоли са тези, които се борят със сърце“, добави 21-годишната състезателка.

„Случвало се е да се бия извън тепиха. Но това са били детски работи“,

„Усещането е невероятно. Особено когато знаеш, че това единственият медал за България до момента на Олимпиадата. Трябва да се усети, не може да се опише“.

„Посвещавам медала на мен, на всички, които бяха до мен през цялата подготовка“, завърши Елица Янкова.

Благодарим ти Ели за емоцията и труда. Благодарим ти, че не се отказа. Браво наше лъвско момиче. Цял един народ се гордее с теб! 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s