Онлайн царството постоянно променя начина, по който ние разбираме реалността. Подобно на всяка такава промяна, можем да изберем да гледаме на нея като проблем, или като на огромна възможност.

Mного неща не съществуват в днешно време. Преди двадесет години, туристическият агент беше човекът, с множеството брошури, който ви караше да попълвате купища документи, с височината на сватбена торта. През 2016 г., тази работа се върши само от един уеб сайт.

Вие ще платите за пътуването си, използвайки „невидимите” пари от своята кредитна карта. Когато стигнете до хотела, ще ви бъде дадено нещото, което рецепционистката нарича „ключ”. Но реално то е една пластмасова карта, която няма да отвори вратата ви от първите 19 опита.

Ако нещата продължават да се развиват по този странен начин, след още едно десетилетие, вие дори няма да имате нужда да се качите на самолета, за да отпътувате. Просто ще изберете дестинацията и чрез имейл, ще ви информират, че почивката е била изпълнена от ваше име.

Разбираемо е притеснението на хората от скоростта, с която се развиват нещата. Вещи и предмети като „билет“ или „календар“ са заменени с не-физически представители на себе си. Това е малко като да разберете, че някой от вашите приятели е бил заменен от актьор, с подобно лице. Което, всъщност, го правят много хора, благодарение на множеството социални мрежи.

Аз съм обезпокоен от ненадеждността на моя телефон, от безличните кол центрове (call center jobs), от факта, че пътниците, които слушат силно музика, която всички ние можем да чуем, въпреки че са със слушалки, трябва да бъдат в затвора – за поне 20 години.

Но технофобията не дава пълен отговор на въпроса – защо нещата се развиват по този начин? Ние не можем да спрем настъплението на компютрите. Нито едно изобретение – влакове, телевизия, дори атомната бомба – никога не са били премахнати, заради негодуванието на обществото.

Също така, в случая с интернет, духът не е просто извън бутилката. Той е премахнал бутилката, заменил я е с изображение на бутилка, и продава истинската в някой онлайн сайт, под надслов: “Спомням си, когато имаше истински бутилки!” .

Интернет, в края на краищата, не е някакъв диктаторски режим, на който сме подвластни. А е продукт на усилията на един екип. Критиците, разбира се, са безкомпромисни. А Уикипедия, да речем, е една недооценена, огромна енциклопедия, която е достъпна и безплатна, в световен мащаб.

В онлайн пространството, може да бъде записвана музика и тя да достигне буквално до другия край на света, преди още изпълнителят да е поставил микрофона обратно на стойката. Много хора скърбят по вече „остарелите” формати за разпространение на музика. Обаче, ние обичаме самата музика, а не – диска; четем книгите за забавление, а не заради хартията, на която са отпечатани. Нещата, които обогатяват живота, обикновено не са физически обекти. Те са идеи и емоции. Технологията ни позволява по-голям достъп до тях и по-добри средства за споделянето им, от което и да е поколение, преди нас.

Разбира се, не всички идеи трябва да бъдат споделяни. Хората винаги ще използват интернет, за да разпалват омраза и да увековечават невежеството. Правителства или корпорации ще се опитат да ни ограничат демократизацията на знанието. Дори вече някои го правят. Хората, които са зависими от технологиите, ще продължат да прекарват 80% от времето си във Фейсбук, или играейки си с приложения, които да им разменят лицето с това на Никълъс Кейдж.

Но това е бъг в самото човешко поведение, а не е по вина на самите компютри. Затова е предизвикателство да използваме нашите необикновени, нови правомощия по правилния начин.

Като всеки съществен двигател на промяната, интернет ни кани да видим нашия свят, и собствения ни живот, по различен начин. Този вид покана винаги ще бъде ужасна заплаха за някои хора. Но ако се научим да го приемаме като положителен импулс, ние можем да бъдем по-продуктивни, отколкото някога сме били. Наистина важните неща съществуват и са някъде там. Ние просто трябва да се научим къде да кликнем.

**********

1007576

 

Автор на този текст е Марк Андрю Уотсън – английски комик и писател. Роден е на 13 февруари 1980 г. в Бристол, Англия. Занимава се професионално със стендъп ( stand-up comedy ) и има свое шоу – „Mark Watson Makes the World Substantially Better”. Темите, които засяга са ежедневие, семейство, политика, стереотипи и нашумели събития.

 

 

 

Източник: telegraph.co.uk; wikipedia.org
Снимки: picador.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s