Днес ви представяме интервю с адвокат Николай Хаджигенов. 

Говорихме за съдебната система и проблемите във ВСС. 

Не пропуснахме фигурата на Сотир Цацаров й умишленото спиране на делото „Яневагейт“. 

Говорихме си и за криминалния свят и групировките, както и за нуждата от реформи. 

Има ли зависимости между трите вида власти и кой има нужда от това? 

Какво мотивира адвокат Хаджигенов през годините , може да прочетете в интервюто.

14022275_1537205939638684_2481763519288691533_n

********

Какво знаем и какво не знаем за Николай Хаджигенов?

На 45 години. Адвокат. Опитвам се да бъда гражданин в една робска държава.

През годините, от гледната точка на адвокат, как виждате развитието на съдебната система? 

Като цяло все по-зле. В зората на демокрацията трябваше да създадем една правова държава, но ние по-скоро заварихме едно наследство от социализма. Едни тоталитарни МВР и Прокуратура. 26 години по-късно не са мръднали от това ниво, а даже е станало по-лошо, защото имат безнаказана власт. Тоест те знаят, че каквото и да направят в нашата държава, няма да бъдат наказани. Те са стража на всяка една власт у нас, независимо коя е тя.

Затова не постигнаха никакъв напредък в борбата си с престъпността. Освен, когато политиците трябва да елиминират някой свой противник, появил се на сцената. До такава степен не се опитаха да се борят с престъпността, че те станаха част от проблема.

Може ли да говорим за пряка зависимост между трите вида власти? 

При нас разделението на власти е като правовата ни държава – само на хартия. При нас такова разделение няма. Всяка една партия, която дойде на власт, първото нещо, което прави е да овладее ВСС. От там нататък прокуратура и всички надолу по стълбицата. Последните два мандата на ГЕРБ са най-добрият пример за това.

Бойко Борисов си назначи главен прокурор. Той си назначи председател на Върховния Административен съд, той си избра ВСС. И от тук нататък приключихме и със съдебна реформа, и с борба с корупция, с всичко. Политиците си правят каквото искат и то остава безнаказано.

Примерът с Бююк е най-пресният пример. С този случай се погази всеки един закон за една правова държава.

Сотир Цацаров определено е интересна фигура. Той също е от тези, които не могат да бъдат наказани. 

Да, той не може да бъде разследван. Той каквото и да направи – няма значение. Никой не е в състояние да направи каквото и да е срещу него.

Самият Сотир Цацаров е олицетворение на политическото, милиционерско зло. И тук отново стигаме до там, че няма разделение на властите, защото в него се събират и трите. Той буквално олицетворява злото. Както правителството олицетворява злото в цялост.

И той, и правителствата, не работят нищо от това, което трябва да работят по принцип. Те се грижат единствено да запазят властта си и да придобият съответни облаги.

Бойко, ако не е премиер, какво ще е? Ще тича по поляните на Банкя и ще си разхожда кучето? За Сотир Цацаров се отнася същото. Под негово управление Пловдивският окръжен съд влезе в световните медии. Под неговото управление, имаше две-три убийствени решения на ЕС за правата на човека.

Най-фрапиращият пример е как той получи награда от министъра на вътрешните работи за борбата си с престъпността. Можете ли да си представите?!? Това също е показно за разделението на властите в „правовата“ ни държава.

Затова казвам, че той е зло.

Излиза, че Цацаров не може да бъде разследван и съден, въпреки че търгува с влияние. Как ще коментирате това? 

Цацаров е пълен провал още от първия си ден като главен прокурор. Той обаче не е избран да бъде главен прокурор в пълния смисъл на думата и това е видно. Като започнем от аферата Костинброд и минем през всичките му дела, които публично се водиха, всяко едно от тях е пълен провал. Но изпълнява това, което трябва и е непоклатим.

Как ще коментирате стопирането на делото „Яневагейт“? 

Това е очаквано. Янева е техният човек. Това стана кристално ясно, ако някой се е съмнявал до този момент. Янева мълчи. Тя прави това, което трябва. Неслучайно ВСС отказа да я накаже. Делата й ще приключат. Това си е практика.

Ченалова говори, защото тя знае, че няма избор. И тя просто се мъчи нещо да направи.

И Ченалова е на същото положение като Янева. Явно обаче едната е техният човек, а другата вече не е.

На какво се дължи липсата на говорене за проблемите на висок глас от повечето магистрати в системата? 

Защото повечето са вече част от това статукво и нямат никаква изгода то да се промени. Съюзът на съдиите са едно приятно изключение. Те се създадоха точно с тази цел – да се борят срещу пряката намеса на политиците в независимостта на съда.

Съда у нас също е много закостенял орган. Правото е сложна материя, има нужда да се обясни понякога на човешки език. Аз това се опитвам  да правя и в практиката си, и в блога си. Искам да говоря по начин, който е максимално близък до хората. И от Съюза на съдиите правят точно това – искат да направят промени, които да са положителни и неслучайно властта ги сочи с крак и ги разпознава като откровен враг. Защото те сочат конкретно недостатъци на политиците. Те са полезни.

Адвокатурата също има нужда от реформиране и то основно. Там времето е спряло някъде около 1980 година. Единици са адвокатите, които говорят свободно това, което мислят. Да не казвам, че част от адвокатите не смеят дори да си защитават клиентите. Особено в малките съдебни райони е нещо страшно.

Как виждате вие някаква реформа, която може да промени положението? 

Никак! През цялото време подкрепях идеята за реформа на Христо Иванов и през цялото време твърдях, че тази реформа няма да се случи. Подкрепих безусловно реформата, защото, за да има една правова държава, съдът трябва да е независим.

Цялата съдебна власт трябва да бъде ремонтирана из основи. Прокуратурата трябва да бъде разрушена и да се изгради наново, с нови правила и нови хора.

Това обаче няма да се случи, защото то зависи от волята на политиците, а те нямат интерес това да се случи. Защото това означава те да се издържат само и единствено от заплатите, а тях това не ги устройва. Това няма да се случи, докато гражданите не вземат нещата в свои ръце. Това обаче също няма да се случи. Ние сме роби и не вярвам на българите вече. Те не правят нищо друго, освен да пият ракия, да поговорят малко във Фейсбук и да се разходят по паветата.

Румънският модел пример ли е за добре направена реформа? 

Това е един чудесен пример. Това е един работещ модел. И би бил един много добре работещ модел у нас.

Това, което е нужно е един истински и независим прокурор и това ще стане.

Но, за да се случи това нещо в Румъния, румънците излязоха на улицата. Те изкъртиха паветата, както го правят във всяка една държава. А ние нашите политици си ги търпим и не само ги търпим, а ги поощряваме.

Съществуват ли все още групировките? 

Да и те все още са такива трибуквени. Буквите са други обаче, като пример мога да дам – МВР. Имената на политическите партии също са част от мафията. Наистина у нас мафията си има държава. Ние затова си нямаме друга мафия в момента, защото мафията през 90-те се сля с политиците и те сега са едно цяло.

Какво бихте искали да кажете на младите адвокати? 

У нас се допуска една много жестока грешка и това е мисълта, че правото е занаят.

Правото не е занаят. То не може да бъде.

Адвокати има много, ако искаш да постигнеш нещо повече, трябва да вложиш всичко от себе си. Трябва да правиш всичко на 100% и трябва да поемеш всички негативи. Младите колеги трябва да свикнат, че в България за елементарни неща ще правят много по-големи усилия, отколкото в чужбина.

Вярвате ли в младото поколение?  

Добри млади хора, но битката у нас е безсмислена докато всеки се е затворил в собственото си ежедневие и своя социален кръг, и не прави нищо, за да промени положението си. Младите хора трябва да разберат, че те са държавата. И когато го разберат, може би ще разберат, че трябва и да го отстояват. Да си гражданин означава, че трябва да взимаш трудни решения, за които да се бориш.

Младите хора в България или решават да избягат в чужбина, или остават тук, но не се борят, не взимат решения и не изразяват гражданската си позиция. Трябва да взимат трудни решения, ако ги взимат няма да има хора, които бягат в чужбина. Но всеки сам трябва да води своята битка. И под битки нямам предвид всеки ден да има протести. Но ние не правим елементарното, за да защитаваме своите права. Като ни вдигнат билетчето например. Ако спрем да водим тези малки битки, се превръщаме в роби. А това е пагубно за нас.

Какво ви е мнението за медиите у нас? 

Медии у нас няма. Истинските свободни медии останаха предимно в интернет и това е. Другите големи медии малко или много зависими, защото правителството плаща на медиите за нещо с европари. От това по-голям конфликт на интереси няма. Медиите са меки, или изопачават истината. Като случаят с протестите срещу Орешарски – месеци наред говореха, че има 5000 души на площада при положение, че бяха десетки хиляди.

Медиите са зависими и се научиха да се възползват от позитивите от това, че са медия и останаха буквално колко пръстите на двете ми ръце медии които са свободни.

Нещата у нас така се стекоха, че наистина всичко трябва да се казва директно.

Как ще коментирате случая с Борислав Сандов и неговото осъждане заради Фейсбук статус? 

За този казус съм запознат само от медиите и не мога да коментирам в дълбочина. Но това, което казах за зависимостта на съда в малките населени райони, този случай го доказва с пълна сила.

Тези дела са трудни. Те имат нужда от агресивна защита, а не само от добра такава.

Аз съм гледал дела като тези на Сандов, само че не с такъв резултат. Пак казвам, не мога да коментирам казуса из основи, но препоръчвам една добра защита, защото разбрах че той се е защитавал сам, с помощ от някъде, но това е типична грешка. И тази грешка обикновено завършва в този вид. Да разчиташ, че съдът ще свърши всичко правилно, защото си казал правилните неща е готина идея. В някоя нормална държава сигурно и работи. Но у нас да разчиташ на това, означава да станеш клеветник.

Хората трябва ли да ги е страх да изразяват мнението си свободно в социалните мрежи? 

Не, в никакъв случай и не трябва да мислят една защита колко е скъпа и трудна. Не трябва никога да ни е страх да се изправяме пред противника.

Има много адвокати, които безвъзмездно биха помогнали на някой човек да се защити в съда. Така че не винаги трябва да се мисли за защита и това да ни спира да кажем правилните неща.

Разкажете ни една история, която ви е вдъхновила през годините и ви дава стимул да продължавате да правите това, което обичате. 

Истории при мен има много. Не искам да се спирам на конкретна. Просто идва един момент при нас адвокатите, когато осъзнаваме, че ние защитаваме малкия човек срещу голямата държава.

И това може би е най-голямото удовлетворение за един адвокат, особено в държава като нашата – да помогнеш на малкия човек да се изправи срещу голямата държава. Дали ще се бори срещу общината, МВР, правителството…няма значение. Това е нещото, което носи наистина голямо удовлетворение.

И, ако трябва да бъда честен, това е нещото, което ме крепи.

Интервюто взе Веселин Диманов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s