Текстът е публикуван първо на сайта koralbeach.com. Автор е Атанас Русев. Ние го препечатваме без никаква редакторска намеса. 

*********

Най-сетне успяхме да се чуем с Гери, когато излязох от морето и видях нейните обаждания и съобщения. Живо делфинче излязло на плажа в Ахтопол и хората в продължение на 4 часа  непрекъснато се опитвали да го държат във водата и да го вкарат обратно в морето.

Гери Николова не се отказала, и въпреки опасното вълнение, заедно с хора и спасители най-сетне успели да го вкарат доста по-навътре в морето, в един момент то се отделило и описало един кръг около тях, след това друг малко по-голям… след това още един малко по-голям и така отплувало срещу течението навътре в морето… Това било за… последно сбогуване и благодарност към тях…

След час мъртвото делфинче излязло на брега, отново в ръцете на Гери…

Тя се обади отново. Казах, че до 20 минути ще съм там. Стигнах. Хората ме чакаха, бяха положили вече безжизненото тяло на делфинчето върху една дървена скара. Започнах с огледа. Беше млад делфин, но не бебе… Имаше множество наранявания, в областта на главата, крайниците, опашката и др. Дадох ръкавици на непознатия Иван и заснехме всичко в детайли. Другите хора ни помагаха с каквото могат…

Дойде и въпросът… Къде ще го погребем?

Погледнах ги. Така беше най-добре. Но реших друго…

 

Казах на хората, че трябва да намерим фризер и да замразим делфина. За да може да го изследваме… отново.

Кой да го изследва? МОСВ ли? Не познахте.

Министърката само повтаря като латерна навсякъде през последните месеци за другото единствено нещо направено относно делфините от страна на министерството: „договорка между МОСВ и ACCOBAMS  за съдействие от тяхна страна да осигурят чуждестранен специалист по аутопсии на делфини, който да извърши това при намиране на свеж труп“.

Нещо което направихме абсолютно сами, без никакви договорки с когото и да било, още миналата година, дори си извадихме разрешително от същото това министерство – абсолютен абсурд… Тогава се свързахме с експерта по аутопсии на делфини Разван Попеску (OCEANIC-Club) от Румъния, който миналата година ни посети 3 пъти с походната си лаборатория, взе проби, направи, изследвания, а тази година вече е дошъл 2 пъти като последния път преди седмица, изследвахме заедно нови 10 делфина на Корал, излезли само за 2 дена

Заключенията на Разван са категорични и необорими… през последните 15 години той се занимава единствено с това…

Ще попитате кой плаща? Ние си плащаме от джоба… не го правим за пари, а за да няма повече мъртви делфини.

Не носех фризер с мен… Казах просто – там пред няколкото човека…:

  • Трябва веднага да намерим фризер.

Иван, който ми помагаше се замисли и каза… – Момент да проверя нещо… Изтича, след малко се върна… и просто каза:

– Намерих фризер!

Един обикновен човек, непознат, готов да помогне … просто така от човещина… ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ! Има Хора…

Извадих найлоните от колата, завихме заедно с Иван трупа на делфина, сложихме го в багажника на колата и тръгнахме. Скоро стигнахме до мястото, поставихме делфина във фризера и си тръгнахме. Ето това – една цяла държавна администрация не успя да организира и да направи за една ЦЯЛА ГОДИНА! И Оставка и уволнения, и затвор са ви малко…

Сега поканихме Разван Попеску да дойде отново и да направи аутопсия на този запазен труп на делфин. Да вземем всички проби и да направим  изследвания. Отново. Все едно не знаем от какво умират делфините. Последният път, преди седмица, там на плажа – Разван ми каза:

– Ето вече сме сигурни 98% за причината за смъртта.

Сега аз лично направих оглед на трупа, видях много характерни черти и белези, на които ме е учил Разван през последната година… Няма да кажа моето мнение относно онова което видях, защото вероятно Разван ще каже абсолютно същото. То беше очеизвадно. Но нека го каже Разван, а не аз. Дори и да направи така желаната от всички некадърници АУТОПСИЯ…

Вероятно не осъзнавате, но това в което живеем не е държава. Това наистина е една страшна кочина, създадена и поддържана от едни напълно безсмислени държавни институции. От едни корумпирани чиновници, интересуващи се само как да изкарат пари от каквото и да е. Ако е и от смъртта на стотици и хиляди делфинчета, защо не? Пари са си… А ако не става – тогава няма да правят нищо. Такива са си – изродите човешки.

Защо излезе делфинът на брега и колко мъчителни дни и седмици е изкарал в морето, борейки се за живота… си личеше по тялото му… Излезе след толко мъки, за да каже СБОГОМ на тези държавни бездействащи изроди човешки и онези други изроди човешки, вилнеещи в морето и плячкосващи всеки ресурс, сеещи смърт над всичко живо, което може да се продаде и унищожи – просто така заради едни пари…

Когато изчезнат морските обитатели, унищожени напълно от човека, когато изчезне самото море – пресушено и експлоатирано докрай, когато бетонът завземе и последната тревичка, когато онова, което дишаме и пием, вече не са въздух и вода, а само една пластмаса…вероятно тогава най-големия враг на Земята – човекът – най-сетне завинаги ще бъде заличен. Тогава отново ще настане земен рай…

Автор: Атанас Русев
„Да запазим Корал“
„За делфините“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s