c0edf51f1a08002f2e41cc915348846e

Днес ви представяме интервю с Георги Харизанов. С него говорихме за дясната политика и предстоящите президентски избори. Ще излъчат ли обща кандидатура РБ и ГЕРБ?

Засегнахме работата на съдебната система и усещането на хората за липса на справедливост. От интервюто ще разберете каква е оценката му за настоящия президент Росен Плевнелиев.

Спряхме се и на масонските организации в съдебната система. Ще разберете още нужна ли е лустрация и какви са целите пред ПП ГЕРБ за предстоящата президентска кампания. Какво още сподели пред нас, четете в интервюто:

**********

Какво знаем и какво не знаем за Георги Харизанов? С какво се занимава в момента?

От 15 години със съпругата ми се собственици на една компания, която е лидер в търговията с рекламни и промоционални сувенири. Това е дейност, която винаги съм държал встрани от всичко друго, с което съм се занимавал и може би заради това устойчиво си върви без да влияе от другите промени в живота ми, които се дължат на докосването ми до политиката.

Освен това не крия, че винаги ме е привличала политиката и обществената дейност. След края на СДС, който за мен настъпи през 2001, няколко години не се бях занимавал с политика, след което с възникването на ГЕРБ видях шанс и енергия за политическа сила, която ще съумее да побеждава БСП и това беше основният мотив да започна отново да се занимавам с политика.

2013-2014 показах, че е време да започне да се мисли по малко по-различен начин и да се отворят вратите на партиите към по-широк кръг от хора.

Тогава видяхме, че има един дефицит за говрене за ценности и със съмишленици създадохме Института за дясна политика, като първата цел, която си поставихме беше да се стигне до общо управление в десницата.

Това го постигнахме и сега продължаваме да се стремим да възродим разговора за ценности, за дясното, за консерватизма и правим това чрез беседи, телевизионно предаване и списание.

Как може да се формира термина дясна политика в България и къде се намира дясното у нас?

Най-общо казано, ако лявата политика е политика на колективизма, която жертва правата и свободите на индивида, подчинявайки го на един голям колектив и търси равенство, то дясната политика е тази, която залага на отделния индивид. Стремежът на дясната политика не е да прави хората равни, а щастливи, осигурявайки на всеки един човек равен старт, за да търси това щастие, чрез работа и осигурявайки добро бъдеще на близките си.

Накратко: Дясната политика е тази, която чрез трите основни стълба, на които се крепи – патриотизъм, религия и капитализъм – да осигури условия на всеки един човек да търси щастието си.

Тези условия са защита и неприкосновеност на частната собственост, свобода на частната инициатива, гаранция и защита на инвестициите.

Доколкото това къде се намира дясното мисля, че е ясно – в управлението. Това е добрата новина. Ако може да говорим за лошата новина това, че и като общество, и като управление ние страдаме от редица дефицити. Имаме много да наваксаме. Има много наследство, което да се преодолява и има много промени, които трябва да се случат.

Ниски данъци, справедливост, правосъдие и създаване на базови условия всеки да търси щастието си.

Смятате ли, че съдебната реформа върви към подобряване или е в застой?

Положението е много странно. Самата реформа върви за момента добре. Приеха се неща в закона за съдебната власт на второ четене, които към момента на конфликта и на оставката на Христо Иванов, никой не вярваше, че шест месеца по-късно ще могат да бъдат приети. В някаква степен и политическата класа и статуквото в съдебната система установих преминваване на едни червени линии и отстъпиха.

Което по никакъв начин не значи, че е постигнат някакъв напредък и в работата на съдебната система, и в усещането на хората за справедливост. Има още много време да мине, за да може да се даде време на самата съдебна система да заработи и тогава да се види дали има напредък и в работата на системата, и в усещането на хората за справедливост.

Как ще коментирате настоящата президентска кампания, скандалите в лявото и неизлъчването на кандидат от страна на ГЕРБ?

Ако трябва да си послужа с шега, за да опиша положението, ще кажа следното: Ситуацията в момента е да можеш и да не искаш, което е по-благоприятното да искаш, но да не можеш. ГЕРБ са в ситуация да могат, но да не искат. Това тяхно решение е само и единствено тактика. ГЕРБ могат да излъчат кандидат във всеки един момент. Не се съмнявайте в това, защото ГЕРБ бидейки лидерски  проект, ясно конструиран йерархически, там решения се взимат много лесно.

Така че очевидно от страна на ГЕРБ става въпрос на тактика, която има за цел две неща – тази неизвестност да стовари напрежението върху плещите на всички останали, а и да остави изпълнителната власт да работи на спокойствие. Тези две цели са постигнати. Както виждате всички говорят за разправии в БСП, за номинации, за генерали, за Татяна Дончева, за всичко друго, но не и да се упражняват в атаки срещу изпълнителната власт, което би било проблем.

Това са целите на ГЕРБ и те до момента успешно си ги постигат.

Проблемът в БСП е много по-комлексен и сложен, но най-кратко бих характеризирал така: Според мен Корнелия Нинова тръгна с искреното намерение да осъществи някаква форма на вътрешнопартийна демокрация. След което имената,които бяха излъчени първо от вътрешнопартийното допитване, второ от номинационните събрания, тези имена не бяха от червената олигархия и в момента, Нинова не може да осъществи първоначалните си планове, а ще трябва да се съобрази с избора на хората, които в крайна сметка й помогнаха да стане председател на партията.

Аз мисля, че ген. Радев в слаба кандидатура и тезата, че заради нещата, които се случват около нас имаме нужда от генерал на чело е нелепа.

Виждате, че Патриотичният фронт нямат този проблем, а вчера министър Ненчев беше този, който каза на глас това, което всъщност трябва да се случи, а именно обща кандидат президентска двойка на десницата, която трябва да издигната заедно от ГЕРБ и РБ.

Според вас как трябва да изглежда един президент и как оценявате мандата на Росен Плевнелиев?

Според мен бъдещият прездент трябва да изглежда възможно най-близо до това, което беше Росен Плевнелиев, в който отговор се крие и оценката ми за мандата на президента.

Росен Плевнелиев показа изключително точна, адекватна и силна външнополитическа позиция, изкара един изключително тежък мандат и беше принуден да състави две служебни правителства. Двете служебни правитеслтва станаха жертва на изклюително грозна медиийна атака. Част от тази атака понесе и лично президентът Плевнелиев, но аз мисля, че той осъществи един изключитлено достоен мандат, в много сложна обастановка, а това беше най-тежкият мандат за български президент до момента. Мога да изразя съжаление, че той не се кандидатира за втори мандат, но той зададе стандарти, към които трябва да се придържа следващият президент.  Не мисля, че има нещо в политиката на Плевнелиев, което може да се подложи на критика.

Смятате ли, че в България трябва да има лустрация?

Аз смята, че е ТРЯБВАЛО. През 2016 година този разговор е вече архаичен. Всички казват партийните лидери от едно време си отидоха, дойдоха децата им. Не съм против, не ме разбирайте погрешно, аз съм за лустрацията, но за мен е изпуснат моментът.

Борбата с комунизма за мен е приключила, това е една архаична теза, новата левица за мен са либералите. Според мен сблъсъкът в момента е консерватизъм – либерализъм, а не комунизъм – антикомунизъм. Аз съм ЗА лустрацията, но преди 25 години. Сега тя няма да даде почти никакъв резултат.

Как ще коментирате нежеланието на управляващите в момента да приемат конкретни текстове, които да разкрият тайните и масонски организации?

Такива текстове в крайна сметка се приеха. Такива кръгове, че има – има. Тези кръгове са проблем не защото по някакъв начин е злепоставящо да си масон, а защото членството в такива организации предлага една среда на нерегламентирани контакти.

Скоро се подсетих за една публикация за един съдия, който вечеряше със свой подсъдим. В това съда не видя етичен и морален конфликт, а за мен е.

Проблемът с тези оргнизации е,че тези сбирки създават друг вид близост между хората и най-вече нерегламентирани контакти между съдии, прукорори и защитници. А това са страните в процеса, която трябва да са максимално далече една от друга, ако искаме да има справедливост. Няма как хора, които всяка седмица са заедно, да застанат безпристрастно един срещу друг.

Друга актуална тема – Слави Трифонов и политиката. Какво е вашето мнение?

Това е тема, която е актуална от 15 години. Слави Трифнов е човек, който под някаква форма винаги се е занимавал с политика, влияел е на политиката и е формирал обществено мнение.

Слави Трифонов е човек, който изпя „Пътнико виден, пътнико off“, стоя на барикадите. После симпатизираше и подкрепяше вълната, която започна Бойко Борисов през 2007 година. Подкрепяше и беше част от инциативния комитет на Миглена Кунева. Не е новина, че Слави Трифонов се занимава с политика.

Дали той ще влезе в нея в лично качество е друг въпрос. Аз съм скепитичен по тази тема. Социалогическото проучване, което се цитира в неговото предаван е манипулативно. Сериозните такива засичат присъствие на Слави Трифнов в политиката, но то е просто едно прескачане на 4% бариера.

Според мен г-н Трифонов има известна разпознаваемост, но тя щеше да му свърши работа, ако преди него не се беше случил Николай Бареков. Вече хората правят много лоши паралели и това пречи в момента на Трифонов.

Според вас на какво се дължи съществуването на младия аполитичен човек? Защо младите не са запознати с нещата, които се случват в държавата?

Според мен е задължително младите да се интересуват от политика, защото дори и те да не се интереуват от нея, тя се интересува от тях. От политиците зависят много неща в живта на един човек, макар и да не ни е струва така и колкото един човек да е аполитичен. Най-малкото трябва да си информиран и трябва да има гражданско самосъзнание. Да отстоява правата си като гражданин.

Не съм съгласен, че младите не присъстват в политката. Имаме 24-годишен народен представител, имаме 27-годишен евродепутат, имаме 30-годишен директор на ЦГМ. Не съм съгласен, че нямаме млади хора в политиката, определено обаче са недостатъчно.

Младите хора трябва да започнат да се интересуват. Дори да не са пряко в политиката, в никакъв случай не трябва да са аполитични. Мисля, че след протестите през 2013 година това беше единственото положително нещо – младите хора тогава определено показаха гражданска позиция и навлязоха в политиката по един различен начин.

Дано не се налага да минаваме през втора подобна криза, за да се включват младите в политиката.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Advertisements

2 thoughts on “Георги Харизанов: Следващият президент трябва да има качествата на Росен Плевнелиев

  1. Човек със недостатъчен интелект за више образование е основател на Института за дясна политика??? Какво повече да коментирам, и него и „дясната“ му политика???

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s