Може би много от вас са запознати с акростиха от последния брой на в. „Преса“, който гласи – „Кур за Пеевски“. Преди няколко месеца една обикновенна спортна новина се превърна в гвоздея на последния брой на изданието. 

Ureport.bg  направи разкритието и макар то да дойде почти 7 месеца по-късно, със сигурност случаят влезе в съкровищницата на българската журналистика.

Статията е на 54-страница в последния брой на „Преса“. Той е от 31 юли 2015 г., след което изданието се закрива заедно със списание „Тема“.

Тя съдържа закодирано послание във вид на акроним. И то е ни повече, ни по-малко „К*р за Пеевски“. Явно журналистите са искали да го отправят на прощаване.

Днес ви представяме интервю с  човека, който въпреки цензурата успя да покаже, че журналистите и по-точно независимите такива, не могат да търпят цензура.

На вашето внимание е Иван Жиков, от който ще научите повече за инициативата, журналистиката и свободата на словото. 

А ето и самия акростих:

Канал 3 е на път да загуби биткаата за  директното излъчване на мачовете на ЦСКА от новия сезон на финалната права.

Участието на „червените“ във „В“ група предизвика сериозен интерес от конкурентни медии, а финансовото измерение на офертите им може да накара БФС да преосмисли досегашния за телевизионното предаване на срещите от трета дивизия.

Реален претендент от вчера е Би Ти Ви.

Запознати коментираха, че ръководни фактори на медията са провели вчера срещи с представители на „армейския“ клуб и на футболната ни федерация.

А конкретен резултат от тях се очаква да бъде оповестен днес или утре.

Преса научи и че сумата, която телевизията е предложила, за да прияти в своя ефир двубоите на ЦСКА, е шестцифрена.

Експресната акция на Би Ти Ви не притесни никого от Канал 3.

Естествено е да има апетити от страна на конкуренцията.

Важното е, че ние имаме договор и няма правно основение той да бъде прекратен.

Сигурни сме, че мачовете на ЦСКА остават при нас.

Конкретното разписание на програмата им по дни и часове очаквайте утре (днес – б.а.) или в събота“, казаха от медията през „Преса“.

И уточниха, че ще ангажират минимум по шест камери за всеки двубой на столичани във „В“ група.

13895510_1520966867929258_9116699390727293600_n

***********

Какво не знаем за Иван Жиков?

 13 години от живота ми преминаха в журналистика. Започнах в онлайн агенция Cross при създаването й през 2002 г., после през 2005-а участвах в основаването на вестник „Тема Спорт“, в който останах до 2011 г. Разделихме се с добри чувства. След това прекарах няколко месеца в ЦСКА като видеооператор на футболния клуб. Издърпаха ме при създаването на „Преса“. Спортен журналист, откакто се помня (смее се).

Как се роди идеята за това апокрифно послание – „Кур за Пеевски“?

Бяхме навън с колеги от вестника и обсъждахме ситуацията. Да, до последния ден от ръководството мълчаха за намерението да фалират медията, но вече се знаеше какво ни готвят. ДИскутирахме дали да не направим общо усилие, крайният резултат на което да е послание, преминаващо през заглавията на челните материали на вссяка страница от вестника.

Идеята за акростих, както разбрах впоследствие, паралелно се е родила и в редакцията на сайта на „Преса“. Обсъждахме я и с доста други колеги, всички я приемаха със смях и ентусиазъм. Уви, в деня на фалита се оказа, че организацията на една такава инициатива е сложна – от една страна, технически, като изпълнение, а от друга – заради незнанието или нежеланието на някои от отговорниците за страниците. Затова реших да действам сам на поверената на мен страница. Материал за интереса на Би Ти Ви към мачовете на ЦСКА във „В“ група се превърна в нещо по-голямо. Определено не бе трудно да се сглоби.

И никой не усети?

Не! Трудно е да намериш нещо такова, ако нарочно не го търсиш. После се похвалих за пакостта на няколко колеги, които я разказали на други и така преди няколко месеца информацията излезе в сайта Ureport. А оттам стана голям хит.

Очакваше ли такова избухване? Очакваш ли последователи?

Не. Осъзнавам, че подобни деяния затварят много врати в журналистиката. Едва ли много главни редактори ще искат да наемат човек, направил такъв номер на работодателите си. Тук е моментът да се извиня на шефовете, че не им казах. Но някой трябваше да отправи посланието, предвид това, в което се беше превърнал вестникът в последните години на съществуването си.

Не очаквам последователи. Очаквам промяна към по-добро.

Как се работеше в „Преса“?

Нещата могат да се разделят на периоди. В началото, въпреки натрупаните с годините резерви към някои от ръководителите на вестника, те успяха да ме опровергаят. В един момент бях готов да се закълна, че работим в най-свободната печатна медия в България. Действително, във време, в което повечето издания бяха твърде внимателни към тогавашната власт, вестник „Преса“ смело я критикуваше и не спестяваше истини.

След това дойдоха изборите през 2013 г. и настъпи рязка промяна.

С идването на Орешарски на власт?

Да! И с последвалото назначение на Пеевски за шеф на ДАНС. Факт е, че редакционната политика претърпя коренна промяна. Допреди това бяхме опозиция на властта, каквато според моите разбирания трябва да е всяка медия. Изведнъж се превърнахме в опозиция на опозицията.

Такава бяхме при правителството на Орешарски, след това и при второто правителство на Борисов.

Много показателно бе и отношението ни към КТБ и Цветан Василев, който в рамките на седмица от „Мистър Икономика“ се трансформира в бандит и „банкер-беглец“. В последните месеци на съществуването си вестникът съвсем свали гарда, нямаше физиономия и собствена позиция, препредаваше тези на властта и на кръга около Пеевски.

В личен план усетих дъното след един мач на „Лудогорец“, след който Кирил Домусчиев си позволи да обижда колега на „олигофрен“. Отидох на работа с нагласата, че твърдо трябва да осъдим стореното от бизнесмена като атака срещу свободата на словото. Вместо това от ръководстовто получихме инструкция да смотаем случая между редовете. На следващия ден, когато мислех, че ще сме станали за срам като единствените с неадекватна реакция, разгледах и конкурентните всекидневници – навсякъде инцидентът бе отразен с едно изречение, без акцент, без коментар. Дъно.

Какво е мнението ти като цяло за журналистиката в България?

Тук има много добри журналисти. Дори човек като Тошо Тошев, наред с недостатъците, има безспорни качества, които не може и не трябва да бъдат пренебрегвани. Мнението ми не е от значение, нещата са измерими – до 2005 г. журналистиката се развиваше в положителна посока, след 2009 г. започна рязко да се влошава, а след 2013 г. отиде в нещо като кофа за боклук. В момента професията е стигнала историческо дъно. Вижда се и с просто око.

Купуваш си по един брой от всички всекидневници и какво виждаш:

  • Липса на критики към политическа власт, институции, различни негативни процеси
  • Концентриране върху дребнотемия за изместване на фокуса от наболели проблеми
  • Големи снимки
  • Големи букви
  • Малко текст
  • Интересчийство

Защо според теб журналистиката е на това ниво? Заради това, че един човек държи всички медии, или има и друга причина?

Не смятам, че вината може да се прехвърли само на един човек. Самото послание „К*р за Пеевски“ не е насочено към неговата личност, неговия външен вид, неговото поведение или начин на разсъждаване, а към системен проблем. Свързан с дълги години на разрастване на политическо влияние, което се прехвърля върху плоскостта на бизнеса, а оттам и върху медийния бранш.

Както виждаме, групата около Пеевски и майка му постепенно изкупи собственост не само в медии, а направи една т.нар. „Вертикална интеграция“. Притежава вече не само вестници, но и монопол върху печатниците и разпространителските фирми. Малко или много това поставя в неудобно положение медии, които не са част от групата. Трудно е да запазиш своята свобода и почтеност, като знаеш, че този, който те печата и разпространява, утре може да реши да не го прави.

Оттам ли идва цензурата?

Факторите са много. Пеевски безспорно е един от тях. Но има проблеми и в самата гилдия, които не се изговарят. Твърде много хора на отговорни позиции не се държат, както повелява журналистическата етика, в отношенията си с властимащи, с бизнесмени, с публични личности. Виждаме едно фамилиарничене, демонстративно ходене на гости, правене на баници, пиене на кафета… Не само не се крият, а се показват, мислят си, че общественият им образ на журналисти ще се подсили по този начин.

Сам казваш, че в гилдията има доста проблеми. Примерите са много – Лили Маринкова и БНР, Биволъ и отнетата им награда. Никой не защити колегите си тогава. Защо?

И при затварянето на вестник „Преса“ нямаше кой знае колко силна реакция. СБЖ излезе с позиция. Например обаче Асоциацията на европейските журналисти, които следя отдавна и при наличие на подобни ситуации винаги реагират, тогава някак премълчаха. Все пак говорим за 120 човека от „Преса“ и „Тема“, които бяха изхвърлени на улицата.

Какво трябва да се промени, за да можем да излезем от тази призма?

Като за начало гилдията трябва да се отърси от методи и привички, характерни за други времена. Журналистиката е един от най-нереформираните сектори. Начело на много от големите медийни компании са хора с минало в тоталитарната журналистика. Финансирането идва от хора със съмнителни източници на доходи.

Университеткото образование е на ниско ниво и няма почти никаква връзка с реалността и практиката. В печата има два отделни издателски съюза с два, на пръв поглед, перфектни етични кодекси. Те обаче не просто не се спазват, а се погазват всекидневно.

Положителна промяна би могла да дойде от етичен кодекс, но не на издателите, а на самите журналисти, може би и от установяването на нормативна рамка за печатните издания (като законодателна инициатива). Като цяло твърде много неща трябва да се променят. Но мисля, че мнозинството от журналисти осъзнават, че ситуацията няма накъде да се влоши, така че промяната ще дойде по естествен път.

Защо обществото не реагира на проблемите в държавата и на много от журналистическите разкрития спрямо властта?

Защото на българина спря да му пука. За него други неща са важни. Важно му е риалити шоуто или пикантната новина около живота на някоя поп-фолк звезда. Важно му е, тривиално казано, да си сипе ракия и да си направи салата.

За да се случи една еволюционна промяна в обществото, е нужно хората да осъзнаят, че трябва да застават зад идея и ценности. Хората в България масово не правят това, защото не се интересуват от нищо друго освен себе си, семейството и приятелите си.

Техният светоглед се свежда до ракията и салата, и всички ще се вдигнат на бунт, само когато някой им вземе ракията и салатата. Тогава са склонни да се възмутят истински.

Би ли написал отново това послание?

Да! Ситуацията го изискваше. Както се шегувахме с едни колеги – писахме „К*Р“ и си бегахме (смее се).

Интервюто взе: Веселин Диманов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s