9059be6d97676426d5b05c00154498bd

Днес Ви представяме интервю с Мария Спирова на една много сериозна тема. Особено за българите в чужбина. 

Като човек, който живее и работи на Острова, я попитахме голямо ли е напрежението във Великобритания след решението за Brexit спрямо имигрантите и защо ксенофобските настроения са се покачили толкова много?

Реагира ли адекватно полицията в този случай и само срещу българите ли са тези отрицателни настроения? Попитахме я още и какво може да очакваме от изборите в САЩ, защото е човек, който следи много отблизо темата. 

13001059_10153386106201831_1515507159981780632_n

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). 

Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Носител е на международната журналистическа награда Reporting Europe 2014, за серия публикации за протестното движение #ДАНСwithme в България.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

-Какво е положението във Великобритания след решението за Brexit-а като цяло?

Положението е напрегнато и обществото е силно разединено и объркано. Новото правителство е в позиция на ослушване и досегашните им разговори с Шотландия, Германия и Франция не дават добри сигнали относно колко приятелски ще е духът на преговорите, когато започнат.

Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова. Биографията й на вътрешен министър показва, че тя е силно идеологически мотивирана да изтласка колкото се може повече чужденци от Великобритания и да затвори границите с драстичен контрол. Срещу този подход има силни икономически аргументи, но тя от години е глуха за тях, а сега е заобиколена с хора като Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, които не разбират Европа и мразят социалните придобивки, които ЕС узакони в Обединеното кралство.

-Наистина ли се усеща напрежение към българите?

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци.

Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Правителството на Дейвид Камерън превърна румънците и българите във враг номер едно на британската икономика през 2013г., няколко месеца преди да изтече мораториум над свободния ни достъп до английския трудов пазар, защото си въобрази, че това е удобна стратегия за отвличане на вниманието от провала на политиката на остеритет.

За съжаление това отприщи еврофобията като мейнстрийм дискурс в обществото и доведе до провала на неговата собствена кариера и катастрофалния референдум под фалшив предтекст.

 -В момента атаките единствено във виртуалното пространство ли са или се усещат и на работните места на българите?

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

-Защо, според вас, ксенофобските настроения са се покачили толкова рязко? Изненада ли са или винаги си ги е имало?

Ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира. Особено обострена е към източноевропейци, защото британците не изпитват към нас постколониална вина, а същевременно наистина не знаят нищо за културите ни и автентично не знаят къде сме на картата.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация.

Имаме гръбнак и амбиция и не се вписваме в ригидната местна йерархия – всичко това допринася за превръщането ни в мишени.

-Кога за първи път се усетиха лошите настроения срещу българи и румънци?

Както споменах в първия отговор, тази неприязън бе плод на социалното инженерство на Камерън, който насърчи грозни и невежи, неверни с реалността и последвалите статистически данни предразсъдъци спрямо български и румънски граждани през 2013 г. и така легитимира Найджъл Фараж и неговата фашистка партия на независимостта в политическото пространство – докато неадекватно смяташе, че ако направи консервативната партия по-реакционерска и националистическа, ще приласкае разочарованите гласоподаватели обратно.

Оттогава датират моите лични изживявания с местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

-Реагира ли адекватно полицията в този случай?

Доколкото ми е известно, да. Не съм чувала за неравностойно третиране на българи от страна на полицията при инцидент на омраза.

-Какво е решението на проблема и изобщо има ли такова?

Струва ми се, че британското общество изпусна зъл дух от бутилката и той трудно ще бъде натъпкан обратно вътре.

Решението е да не се снишаваме, а да устоим на предизвикателството с достойнство. Да изобличаваме ксенофобите навсякъде, където ги срещнем, да се отзоваваме на помощ на всеки тормозен, да не подминаваме коментари и намеци, без да ги наречем неприемливи и винаги да ги докладваме на полицията. Така ще попречим на ежедневната ксенофобия да се превърне в норма и навик.

-Българите на Острова трябва ли да се притесняват?

Те се притесняват. Неизвестността относно бъдещия им статут във Великобритания продължава, а Тереза Мей не е лидер, който се ръководи от хуманни принципи и особено съчувствие към не-британци. Ако Кралството тръгне към предизвикана от Брекзит рецесия, мигрантите ще са сред първите засегнати – заплащането им ще стагнира или ще се свие, работните им места ще бъдат изложени на риск. Специално за България, като се знае какъв значим вносител в бюджета е българската диаспора, това може да доведе до сътресения на местно ниво.

-Следите много от близо темата с президентската кампания в САЩ. Какво може да очакваме?

Ако се съди по огромната потребност на изоставащите сегменти от западните общества да си отмъстят на демократичния правов ред, като сринат политическия модел, който обвиняват за стагнацията си, по огромния гняв срещу образования,  космополитен елит –  неща,  които ЕС символизираше,  и срещу които се надигна племенната ярост на англичаните,  за да стигнем до Брекзит… Доналд Тръмп има сериозен шанс да бъде следващият президент на САЩ. Тогава ще се озовем в римейк на късните 1930.

Интервюто взе Любен Спасов

Advertisements

5 thoughts on “Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s