Отново ще разсъждавам на глас – така, както умея, а умея, уви, само надълго и нашироко…

Политици, експерти, медии, обикновени граждани, всички говорят за последните събития в Западна Европа като за тероризъм. Можем и да приемем това определение за случващото се. Макар че поне досега под „тероризъм“ се разбираше нещо малко по-различно. Аз вече писах, че понятията днес не са това, което бяха.

По-скоро тези дни става дума за терор, за насилие и тормоз, които пораждат страх, паника, ужас – с нож, брадва, пистолет, мачете. Терор – точно както се говореше за бял, за червен терор, точно както ние понякога казваме за нечии действия – той ме тероризира.

Приемам, че експертите и учените могат да говорят за тероризъм или за терор, ала от това на хората не им става по-добре и по-леко. Ние, европейците по принцип станахме много плашливи, отвикнахме да живеем под страх и със страх, цената на живота у нас стана много висока, най-високата, не ни се страда, не ни се изпитва болка, не ни се умира за никакви цели и ценности. А дълги хилядолетия и допреди няколко десетилетия, човекът и в Европа е живял под сянката на страха. Човекът е бил бойна единичка на Държавата, главното му предназначение е било, ако се наложи, да се бие и ако се стигне дотам – да умре за нея. Човекът е бил раждан, отглеждан, възпитаван и принуждаван да бъде готов да осъществи именно това си предназначение – да се бие и умре за Държавата. От няколко десетилетия (но не много) в Европа (преди всичко), човекът бе отделен от това си предназначение и животът му стана самостоятелна ценност, практически несвързана със задължението да бъде пожертван ако и когато се наложи – в името на Държавата.

Новият свят като всеки свой свят си има свое Средновековие, което идва на мястото на Златния век. Европа може би навлиза в това свое Ново Средновековие. Нас ни тероризират, карат ни да се страхуваме, да губим ума и дума. Човекът по принцип е Страхуващо се същество – Homo timens. Животът на Човека е постоянна борба със страха. Нима ще се окажем жалки страхопъзльовци, ние европейците!?

Терор или тероризъм не е все едно, но на обикновените хора им е все едно как се нарича случващото се. И обикновените хора няма на кого другиго да разчитат, освен на държавата и нейната система за национална сигурност. Вече писах за фаталното разделение и отделяне на полицейските и разузнавателните служби. Час по-скоро те трябва да бъдат превърнати в едно интегративно цяло. Ето това е преди всичко нещото, което трябва да вземем от Израел.

Системата за национална сигурност не е механичен сбор от институции, тя е едно интегративно цяло, създадено не за да си правят пиари разни велможи без пагони, с пагони и псевдопагони;

не за да се пазят телесата на политиците (ах, колко е лесно политици, които ги пази денем и нощем НСО да казват на обикновените хора – да не се страхуваме! Ами елате в живота на обикновените хора и тогава им вдъхвайте не-страх от страха…);

не за да има пред кого и с кого, и чрез кого, и вместо кого да се пъчи премиерът;

не за да се организират нелепи с показността си, с извинение за думата, учения и тренировки…

Системата за национална сигурност е за да произвежда сигурност. Тя е основният инструментариум на Държавата за производство на сигурност. А Държавата не е нищо друго, а сложен механизъм за производство на сигурност за обикновените граждани, обществото и държавата…

Българските полицаи трябва да се стегнат, да не ходят разпасани, небрежни, излъчващи досада и като слънчасали, а да бъдат бдителни, мобилизирани и винаги готови да бъдат first responders, да са онези пазители на безопасността, от които обществото ни се нуждае. Полицай – това днес вече трябва да означава нещо коренно различно от онова, което ние виждаме по улиците.

Българските контраразузнавачи и разузнавачи трябва да престанат да щракат небрежно и лукаво с пръсти и да се правят на велики докато на практика четат разни сайтове и компилират неверни анализи от верни изходни данни. Днес вече те са оголените нерви на държавата, те са за да правят властта по-зряща, по-зорка и по-прозорлива. Контраразунавач и разузнавач – това днес вече трябва да бъде нещо коренно различно от онова, което трупа стаж в кабинетите, драпа за мандати навънка и брои годините до пенсия.

Българските учени, университетски преподаватели, изследователи, експерти трябва да престанат да говорят наизуст, по инерция, предубедено, през идеологизирани и политизирани призми, трябва да престанат да се държат като хванали Господ за шлифера и като притежатели на истината от последна инстанция. Те с нелепа последователност проспиват големи процеси след големи процеси, исторически събития след исторически събития – проспаха Арабската пролет, проспаха резкия до бруталност геополитически поврат на Путин, проспаха Крим, проспаха ИДИЛ, проспаха всичко, което можеше да се проспи. Грош цена е аналитично-прогностичния напън, който не вижда по-далеч от носа, ами се е взрял в пъпа на самодоволството и манията за разбиране от всичко. Професионалист в стратегическото и геополитическото знание – това днес вече трябва да означава нещо коренно различно от онова, което препуска от студио в студио и се изявява от сайт в сайт.

Българските политици трябва да се издигнат до нивото на предизвикателствата и рисковете, опасностите и заплахите, пред които е изправена България. Най-вече премиерът – той напоследък се упражнява в мащабни геополитически разсъждения, като всъщност се прави на нещо средно на ляв анализатор на международните процеси, баба Ванга, говорещ по интуиция зле информиран песимист и doomsayer (вещател на мрачни предсказания и прогнози).

Политиците и държавниците трябва да си дадат сметка за реалното полупарализирано и деморализирано състояние на структурите от системата за национална сигурност, за техните нормативни, ресурсни, информационни и кадрови беди и бедствия. Политиците и държавниците не са всезнаещи експерти и произвеждащи словесна плява т.нар. анализатори, те са именно политици и държавници – и техните инструменти са институционални, законодателни, управленски и лидерски. Политик и държавник днес вече трябва да означава нещо коренно различно от онова, което се пъчи пред медиите, говори по бащински благо и по татовски загрижено и се държи като управляващ на държава, която не само не е в ЕС и НАТО, но не е и на Балканите и в Черноморския регион, а някъде кой знае къде във времето и пространството.

Ние – България, Европейският съюз, Европа, Западът сме изправени пред много сериозен и опасен феномен. Не се лъжете, че противниците ни са само срещу това, което правим. Те са и срещу това, което ние сме!

Изправени сме пред титаничната задача да се борим наистина с непознат досега феномен. Отново ще напомня следното:

Досега имаше относително ясно разделение на психопати, социопати и терористи.

  • Психопатията като болест на индивидуалната психика.

  • Социопатията като болест на социалната психика, на обществената психика, на социума, обществото.

  • Тероризмът като болест на политиката.

Доскоро имаше три различни стратегии за борба с тези три болести, защото те като правило се проявяваха отделно и независимо едни от други (ненапразно практически всички изследвания на терористичните формации доскоро, пак казвам, доскоро, сочеха че нищожен дял от терористите са имали в детството и имат сега психически проблеми).

Бедността и политическата идеология не можаха да обединят тези три „патии“, тези три патологии в един колосално кръвожаден и страшен монстър.

Но ето, че религията и (при цялото ми уважение към Исляма като велика религия!), особено Ислямът (който най-лесно фанатизира бедните хора и е най-близо самият до идеология, т.е. до система от възгледи как трябва да се изгради и да функционира обществото) успя именно в това – да обедини във чудовищно взривоопасна смес тези три „патии“, тези три патологии – психопатията, социопатията и политикопатията (тероризма). Един психопат, който едновременно е социопат или един социопат, който едновременно е психопат, съвсем лесно с нож, брадва, мачете, пистолет, утре може с отровен газ, да се превърне в терорист (не точно в терорист, както ние доскоро разбирахме що е терорист, но в луд и побеснял идиот, който тероризира населението, кара го да изпитва страх, паника, ужас).

Тук ние си имаме работа с непозната доскоро болест – болест едновременно на индивидуалната психика, на социалната психика и на политиката. Тази болест е патология на куб. като рак, който едновременно удря стомаха, белите дробове и мозъка.

Тази патология на куб изисква качествено нови стратегии и политики, качествено нова децентрализация и координация на полицейските и разузнавателните служби, качествено нови политици и държавници, качествено нови поведения на обществените групи и отделните граждани.

Докато намерим ефективно лечение на тази нова болест, ще се дадат жертви, може би много жертви. Може да се наложат мъчителни химиотерапии и болезнени оперативни намеси. Но ако Европа е силен организъм, единен организъм, най-добрият от всички други съществуващи в момента, тя може да се справи.

Независимо от безумието на Великобритания, решила да клати лодката точно в този исторически критичен момент (а моето предчувствие е, че в това си насипно, разфокусирано и разединено състояние тя е on the target, тя е вероятна следваща цел);

независимо от късогледия опит на някои отделни европейски държави да смятат, че могат да спасят само своя апаратамент, независимо, че блокът и дори техният етаж вече гори);

независимо от зле управлявани по отношение на сигурността държави като нашата,

аз си позвалявам непопулярния днес лукс да вярвам, че Европа ще се справи.

Защото никой друг не е доказвал, че може да се справя толкова хилядолетия наред с къде по-тежки опасности и дори след векове на унижения, след десетилетия на насилие на беснеещи езически племена, след години на зловеща коситба на Черната смърт, чумата, Европа се е изправяла на крака и е изживявала поредния си Ренесанс, поредното си Възраждане.

А онези, които вещаят неизбежния й залез, нейната неотвратима кончина, с упорита и логична последователност се превръщат в прах и от тях не остава следа, а само лош спомен и гнил дъх.

Автор: проф.д-р Николай Слатински

*Текстът е препечатан от личната фейсбук страница на Николай Слатински, без никаква редакторска намеса

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s