Хибридната война се утвърждава като все по-ефективно средство за постигане на стратегическите цели на субекта, който я инициира и води. Това е особено валидно в днешната стратегическа среда за сигурност, рязко и фундаментално влошена след незаконното анексиране на Крим от Русия и систематичните действия на Москва за дестабилизация на Източна Украйна. Днес Русия разполага с широка гама от инструменти за хибридно въздействие, които може да използва за постигане на целите на своята външна политика и политика за сигурност.

Методите и средствата, използвани в хибридната война, зависят от потенциала на страната-агресор и се определят, в съответствие с особеностите на набелязания обект, върху който се въздейства, както и от характера и мащаба на преследваните цели. Тези средства варират от конвенционални до неконвенционални, симетрични и асиметрични, като те изпълват целия наличен потенциал от „твърда“ (hard power) до „мека“ (soft power) сила. Хибридната война се провежда в пълния спектър от елементите на националната мощ, познат в НАТО и САЩ под акронима DIMEFIL (Diplomatic, Information, Military, Economic, Financial, Intelligence and Law Enforcement). Държавата, която води хибридна война може да предприеме съгласувани и целенасочени действия по пълния  дипломатически, информационен, военен, икономически, финансов, разузнавателен и правен спектър, за да постигне желания резултат. Действия могат да бъдат приемани едновременно по всички гореизброени направления, но също така и по някои от тях. Интензивността и степента на въздействие също могат да варират по отделните елементи.

Това, което отличава хибридната война от познатите ни модели на водене на война и го прави особено опасен за нас е именно възможността да се използва определена уникална комбинация от методи и средства, които да бъдат настройвани спрямо особеностите на обекта на въздействие и най-вече съгласно неговите съществуващи уязвимости. Следва да се отчита, че тези средства и методи не са нито нови, нито непознати. Това, което е иновативното и прави обектите на въздействие податливи на чуждо влияние е именно комбинацията между тях. Държавата, върху която се оказва хибридно въздействие, може и да е подготвена (напълно или частично) да се справи с отделни средства от арсенала на хибридната война, използвани срещу нея (напр. кибератаки, провокиране на вътрешни безредици, масирани медийни спекулации и др.), но това, което я прави особено застрашена в даден момент е тяхното съчетаване. В случая силата на въздействието идва не толкова от използваните инструменти, а от начина на тяхното съчетаване.

Цели и задачи на руската хибридна агресия

Днес Русия като държава, използваща хибридната война като средство за постигане на стратегическите си цели в настоящия международен контекст, разполага с богата гама от методи и средства за упражняване на хибридно въздействие. Те се разполагат в пълния спектър на националната мощ, от „твърдата“ до „меката“ сила. Конкретните проявления могат да варират, например, от т.нар. зелени човечета, който окупираха Крим, до привидно несвързаните пряко с военното дело информационни кампании за прокарване на влияние в стратегически важни за Кремъл региони, като например Черно море и Югоизточна Европа.

Една от първите задачи на страната, водеща хибридна война, е самото хибридно въздействие да остане скрито възможно най-дълго време, така че атакуваната страна и международната общност да не могат да го идентифицират като акт на агресия. В този смисъл, от решаващо значение за успеха на държавата-агресор е хибридната война да не може да бъде идентифицирана като такава. По пози начин обектът, върху който се въздейства, напрактика остава трудно защитим или дори беззащитен, докато междувременно атакуващата страна реализира целите си и впоследствие напрактика поставя международната общност пред свършен факт (fait accompli).

В случай, че атакуваната държава може да разчита на помощ от съюзници или партньори, тогава запазването на хибридното въздействие скрито е ключов фактор за успеха на операцията. Логиката е, че атакуваната държава, за да може да поиска помощ от своите съюзници по силата на договор за колективна отбрана, трябва най-напред да осъзнае и да заяви, че срещу нея се води хибридна война, след което й съюзниците й да достигнат до същата оценка. За да бъде задействана клауза за колективна отбрана най-напред трябва недвусмислено да се установи актът на агресия, в случая хибридна. Ето защо главната задача на агресора въобще да не се стигне до осъзнаване и разбиране, че срещу дадена държава се води хибридна война. Или ако това стане ясно, вече да е станало прекалено късно, така че цената за възстановяването на положението от преди агресията да бъде твърде висока.

В случай, че действията на агресора бъдат идентифицирани на ранен етап като хибридна война, тогава усилията му се насочват към активно отричане и поддържане на максимална неяснота и объркване. Ето в тази посока агентите за влияние на страната, която води хибридна война, насочват усилията си. Тогава дори самото споменаване на хибридна война става мръсна дума, в най-добрия случай приемана с ирония или насмешка от тези, които нямат интерес тя да бъде разкрита. Целта на държавата, инициирала хибридна война, в такава ситуация е да блокира капацитета за анализ и оценка на ситуацията на атакуваната страна и да попречи на институциите й да изпълняват ефективно функциите си за защита. За осъществяване на подобна задача могат да бъдат използвани местни агенти за влияние, познати още като „пета колона“, които да създават обществено и институционално объркване и неспособност за идентифициране на ситуацията такава, каквато е. Последното може да се окачестви като активно подпомагане на чужда държава за реализиране на агресивните й намерения и цели срещу собствената страна и следователно – като национално предателство. В подобна ситуация, обаче, освен действията на „петата колона“, естествен съюзник на атакуващата страна се явява и недостатъчният институционален и политически капацитет на атакуваната държава. Неподготвената за справяне със съвременните предизвикателства политическа класа, съчетана с мудни, консервативни и неефективни институции, в условията на неинтегриран и нискоефективен сектор за сигурност, открива широко поле за действие на страната-агресор. В такъв случай с малко ресурси, предимно информационни, могат да се постигнат големи по мащаби и трайност резултати.

Чрез хибридната война могат да се реализират различни по характер и обхват стратегически цели. Целта не винаги е анексиране на територия или военна дестабилизация на дадена държава. Целта, например, би могла да бъде създаване или продължаване на икономическа или енергийна зависимост, промяна на външнополитическия курс на държавата, провокиране на дълбоко вътрешнополитическо разделение и остро противопоставяне, с цел разширяване на възможностите на атакуващата страна за оказване на влияние върху набелязаната държава, използването на атакуваната държава за прокарване на разделение в международни организации, в които тя членува и др. Каквито и да са целите, обаче, главната задача в началото остава непроменена – хибридното въздействие да остане скрито и да не може да бъде идентифицирано като такова за възможно най-дълго време.

Троянски кон ли е България за НАТО и ЕС?

Предвид гореизложеното, нека направим опит да идентифицираме особеностите на хибридната война срещу България, особено от гледна точка на потенциалните уязвимости, които се откриват в сферата на сигурността и отбраната.

За хибридна война у нас се заговори месеци след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. и началото на операцията на сепаратистите в Донецк и Луганск, активно подпомагани от Москва. Това обаче не означава, че нейното начало датира от тогава. През лятото на 2014 г. положението у нас беше назовано с истинското му име в първоначалния, нецензуриран вариант на предложен от служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов работен документ: „Визия: България в НАТО и европейската отбрана 2020“. Очаквано, това предизвика активна и координирана мощна ответна реакция, изразяваща се в отричане и опити за осмиване на направената реалистична оценка на ситуацията.

Трябва да отчитаме, че хибридната война срещу Украйна има други цели и измерения в сравнение с тази, която се води срещу нас. Докато в Украйна целите са анексиране на територия (Крим), фактическо откъсване на част от територията й, като се създава положение на „замразен конфликт“ (Донецка и Луганска области) и по-нататъшно дестабилизиране на държавата, с оглед предотвратяване на възможността за нейната интеграция в ЕС и НАТО, то при нас целта е именно реализация на руската стратегия за България като „троянски кон“ на Москва в НАТО и ЕС. Припомняме, че през 2006 г. посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов въведе в публичното пространство това определение за нашата страна. Независимо, че в нашия случай не става въпрос за военна инвазия или за териториални претенции, а за намерението за използване на държавата като „троянски кон“ в ЕС и НАТО, това положение е твърде неблагоприятно за държавата и обществото ни. Реализацията на тази стратегия обрича държавата ни на наложена от вън зависимост и на системна неспособност да изгради силни и ефективни институции и да провежда независима външна политика и политика за сигурност.  Това е особено опасно в днешната стратегическа среда, в която Русия активно и целенасочено работи за трайна промяна в нейна полза на стратегическия военен баланс от Прибалтика до Черно море. Нещо повече. Всякакви опити за реализация на руската стратегия за Българя като „троянски кон” в ЕС и НАТО е посегателство върху държавния ни суверенитет.

Може и да се спори откога датира началото на хибридната война на Русия срещу нас. В случая приемаме, че нейното формално обявяване е през 2006 г., когато посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов назова страната ни с определението „троянски кон“. Реално, обаче, България е обект на въздействие на руската политика от началото на все още незавършилия преход към демокрация и правова държава, като целта е да се попречи на държавата да води независима външна политика и политика за сигурност, както и да бъде поддържана завинаги установеното положение на крайна енергийна зависимост. Независимо от разпадането на СССР и доминираните от него Организация на варшавския договор и Съвет за икономическа взаимопомощ, Москва продължава да оказва, под една или друга форма, през годините от падането на Берлинската стена до момента, целенасочено въздействие върху бившите си сателити от Източна Европа. Руската политика се активизира особено силно след идването и утвърждаването на Владимир Путин на власт, който определи разпадането на СССР като „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век.“ В този смисъл, стратегията „България – троянски кон“ се явява логично продължение на традиционната руска политика спрямо България в променените условия след края на Студената война. Тази своя имперска стратегическа цел Москва днес реализира посредством хибридната война.

Реализацията на стратегията „България – троянски кон“ има особености, които отличават българския случай от този на други държави. Беше даден примерът с Украйна, където руската стратегия е да окупира част от територията й, да създаде де факто „замразен конфликт“ в източните й територии и в крайна сметка да пречи на Киев да води независима политика и в перспектива да стане част от НАТО и ЕС. Евроатлантическата интеграция на Украйна е геополитически кошмар за днешното руско държавно ръководство, който Кремъл се старае да предотврати с всички възможни средства. Същото важи, макар и в не толкова голяма степен, и за Грузия, срещу която Русия води война през 2008 г. и от която де факто под руски натиск бяха откъснати Абхазия и Южна Осетия, като в тях се поддържа състояние на „замразен конфликт” и до днес. По същата логика Москва се стреми да не допусне и Молдова да води независима политика и да се присъедини към евроатлантическата общност, а „замразеният конфликт” в Приднестровието е удобен и ефективен лост за влияние напрактика по всяко време.

Що се отнася до България, членството ни в НАТО и ЕС е нежелателно развитие за Русия. Въпреки това, тя все още не го разглежда като геополитически кошмар, а се опитва да го използва като възможност, като своеобразен актив, за да прокара интересите си в двата съюза или за да саботира вземането на важни за двете организации решения. Последният пример за успеха на стратегията „България – троянски кон“ е създаденото у нас объркване на политическо ниво с т.нар. черноморка флотилия. Внасянето на подобно объркване в институциите и обществото е в разрез с националните и съюзните интереси. Това е и целта на хибридната война – да ни накара да работим против интересите си и тези на нашите съюзници, при това без да си даваме достатъчно сметка за това. При това целта беше постигната отново с минимални средства – информационни.

Методи на хибридната война срещу България

Нека разгледаме какви са методите и средствата на хибридната война срещу нас. Предвид географските, политическите, икономическите, институционалните, културните и др. характеристики на страната ни, членството в ЕС и НАТО и в интерес на стратегията „България – троянския кон“, средствата на хибридното въздействие срещу нас от падането на Желязната завеса до момента се разполагат в „мекия“ спектър на силата. Тук се използват не военни и други силови средства, а предимно информационни, икономически и политически инструменти за въздействие върху вътрешната и външната политика на българските правителства през времето на целия преход. Остава валидно правилото с минимални средства да се постига трайно и дълбоко въздействие (great impact at low cost).

Ако срещу Украйна хибридната война има своето чисто териториално измерение, при нас то се проявява в упражняването на политическо влияние. В случая обектът на атака не е физическата географията на страната, а институциите и процесът на вземане на решение. Последното, обаче, носи и своите геополитически измерения и рано или късно капитализира направените вложения по стратегията „България – троянски кон“. Залогът в нашия случай е не анексиране на територия, а на цели правителства чрез формиране на техни решения. Тази цел е преследвана активно през последните 27 години и се очаква да се запази и за в бъдеще, като ще се осъществява с инструментите най-вече на „меката“ сила в условията на необявена, но системно провеждана хибридна война.

Що се отнася до „меката“ сила, активно се използват от началото на прехода до момента икономическите и търговските връзки, особено тези в енергийната сфера. Разчита се особено на изградени бизнес отношения, най-вече с хора, принадлежали към структурите за сигурност на бившия комунистически режим. Не трябва да се подценя в този контекст и потенциалът за влияние от чужди държавни структури върху части от организираната престъпност и представители на сивата икономика, като тук може да се използва финансовият интерес и изгражданите през годините различни форми на зависимост. Проблемът за държавата и обществото в това направление е недостатъчното ниво на постигнато върховенство на закона/правова държава (rule of law), независимо от формално изградените демократични институции и разделение на властите.

Слабите законност и ред и незавършената все още правова държава откриват широки възможности за оказване на външно въздействие върху страната ни, включително и най-вече хибридно. Единствено със силни и отчетни институции в условията на установено върховенство на закона държавата ни може ефективно да противостои и да неутрализира хибридното въздействие на стратегията „България – троянски кон“, както и на всяка друга подобна, независимо от източника й. Ето тук трябва да бъде концентрирана в непосредствено бъдеще цялата енергия на институциите и  най-вече на гражданското общество у нас. Изграждането на върховенство на закона е ключов системен фактор за постигане на национална независимост и за осигуряване на просперитет на следващите поколения. Единствено с изграждането и на правовата държава може да бъде завършен продължаващият вече 27 години преход, стартирал с номиналното въвеждане на демократични институции. От друга страна, точно по това направление е логично да се очаква да бъде оказвана най-целенасочена и яростна съпротива от страна на тези, които са заинтересовани стратегията „България – троянски кон“ да продължи да работи и за в бъдеще.

Що се отнася до информационното въздействие, Москва разполага с широка гама инструменти за манипулация. Някои медии, в условията на липсата на достатъчна регулация и механизми за гарантиране на прозрачност на собствеността, дават ясен пример за това как успешно може да се разпространява дезинформация до широк кръг хора и да се създава обществено объркване и напрежение. Активно се използва и потенциалът на социалните мрежи. Не на последно място, кибератаките също могат да бъдат мощно средство от арсенала на хибридната война, още повече че е трудно да се проследи и докаже източникът на атаката, а щетите, които се нанасят от кибератаките могат да имат драматични последици върху функционирането на институциите и инфраструктурата. Това е поредният пример как с малко разходи може да се постига въздействие със силен и траен ефект.

Особено след началото на кризата в Украйна, тревога буди и поведението на някои политически партии и техните лидери, които за момента заемат маргинални позиции, но в условията на растящ евроскептицизъм и крайни настроения срещу масовата незаконна мигрантска вълна в Европа в един момент биха могли да получат достатъчно влияние, за да въздействат върху вземането на законодателни и правителствени решения в полза на стратегията „България – троянски кон“.

Енергиийната ни зависимост е друг мощен лост за влияние на Москва върху българската политика, непрекъснато използвана след разпада на СССР. Тя се явява едновременно и средство в инвентара на хибридната война, и нейна цел. Чрез енергийна зависимост се въздейства върху държавата, като целта е запазване и засилване на същата тази енергийна зависимост. Същото важи и за търговските и икономическите отношения, но за разлика от енергетиката тук влиянието на Москва е по-ограничено заради ориентацията на търговските ни връзки предимно към ЕС.

По отношение на отбраната отново се използват инструментите на „меката“ сила, независимо, че отбраната е поле най-вече на „твърдата“ сила. И тук въздействието е предимно от информационен характер и с малко разходи се постига осезаем ефект. Преследваните цели в това отношение са две.

На първо място, чрез стратегията „България – троянски кон“ се цели да се постигне блокиране на някои важни решения в НАТО, които не са в интерес на Москва, като например възможността за установяване на трайно присъствие на Алианса в Черно море. Тук интересът на Русия да не допусне НАТО в Черно море е споделен с този на Турция, макар че двете страни активно си съперничат за влияние в региона и конкуренцията ще се засилва, особено предвид опитите на Русия да промени военния баланс в своя полза.

На второ място, целта е да се саботира изграждането на силни и способни оперативно съвместими Български въоръжени сили, така че страната ни да бъде слаб и ненадежден съюзник, своеобразна „черна дупка“ в югоизточния фланг на НАТО. В този контекст са и усилията за максимално дълго поддържане на състоянието на зависимост от унаследеното съветско въоръжение и бойна техника.

Кампанията срещу изграждането на надеждна и силна българска отбрана, интегрална част от колективната отбрана на НАТО, се води най-вече с информационни средства. Нека разгледаме някои възможни начини за това.

Най-напред се използва манипулативното изкривяване на логиката (вземаме повод от думите на министъра на отбраната Николай Ненчев за „обърнатата логика“, така че жертвата да се представи като агресор, а агресорът като жертва). Това значи представяне на усилията за изграждане и укрепване на националната отбрана, респективно и на колективната отбрана на НАТО, като подготовка за агресия срещу Русия. По тази изкривена логика да изградиш силна и надеждна отбрана означава, че автоматично ставаш агресор. Като конкретни примери могат да бъдат посочени дезинформационните кампании срещу: изграждането на Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО, вкл. и този в България, които бяха представени като едва ли не военни формирования, с които да бъде атакувана Русия; провеждането на съюзни учения, отново представяни като подготовка за нападение; възможността за установяване на ротационно присъствие на сили на НАТО за отбрана върху териториите на някои страни от Източна Европа; и не на последно място – манипулацията с т.нар. черноморска флотилия. Последното би могло да стане евентуална инициатива на НАТО за укрепване на военноморските сили на черноморските страни-членки, което е тяхно легитимно право. По пътя на тази логика, обаче, легитимното право на самоотбрана, признато от международното право по силата на чл. 51 от Устава на ООН, бива представено като нарушение.

Друга форма на манипулацията е представянето на силите, които НАТО възнамерява за изгради по Източния си фланг в отговор на фундаментално и рязко влошената среда за сигурност след незаконното анексиране на Крим от Русия, като сили за агресия, а не за отбрана. В случая Алиансът е представен като организация, която променя баланса на силите в Източна Европа. Всъщност, вярно е точно обратното. Не НАТО, а Русия активно работи за промяна на баланса на силите от Прибалтика до Черноморския регион. Факт е, че силите, които НАТО планира да изгради по източния фланг са в пъти по-малобройни от тези, които Русия разполага по западните си граници. Те са изцяло отбранителни, а не настъпателни. Например, в отговор на агресивните действия на Русия и променящия се баланс на силите по източните граници на Алианса, НАТО планира да разположи на ротационен принцип четири батальонни бойни групи с общ бригаден състав до 5000 души. Русия, обаче, развръща по западните граници още три допълнителни дивизии по над 10000 души, или общо около 35 000 души.

Същото важи и като се анализират данните проведените от двете страни учения от април 2013 г. до края на ноември 2015 г. (вж. данни за броя на военнослужещите в ученията и на двете страни тук: http://www.rferl.org/contentinfographics/data-visualization-nato-russia-exercises/27212161.html). Силите, които НАТО използва в ученията си (общо 149 400 души) са близо пет пъти и половина по-малобройни от тези, с които Русия провежда своите военни учения (812 000 души), особено по западните си граници. Още повече, че ученията на НАТО отработват отбранителни, а не настъпателни сценарии. Пропагандата обаче внушава точно обратното. Още повече, че не НАТО, а Русия провежда изненадващи и широкомащабни учения по границите си с Алианса.

В крайна сметка данните опровергават манипулацията, но тя вече е постигнала целта си – да внесе объркване и да накара някои политици от страни от НАТО да заемат обяснителни и отбранителни позиции по отношение на решения, които са тяхно легитимно и суверенно право. Междувпрочем, след разпадането на доминирания от СССР комунистически блок Русия непрекъснато е искала да ни внуши вина за това, че сме избрали да сме част от НАТО и ЕС и политиците ни едва ли не са принудени да обясняват защо сме в двете организации. Дори по въпроса за санкциите, наложени от ЕС след незаконното анексиране на Крим, някои наши политици неоснователно влизат в обяснителен режим пред Москва, като се оправдават с общата позиция на останалите страни-членки. Като че ли Българя е страна, която не е участвала във вземането на решението и от която нищо не зависи. Това е поредният пример за използването на политически, информационен и друг натиск върху вземащите национални решения в хода на хибридната война.

В крайна сметка целта на информационните кампании на хибридната война е  предотвратяване на вземането на национално отговорни решения, които изграждат както националната, така и колективната отбрана. В идеалния за Русия случай, по логиката на стратегията „България – троянски кон“ може да се стигне и до блокиране на важни за бъдещето на отбранителния потенциал на НАТО решения на съюзно ниво. Или най-малкото, ако не се постигне блокиране на дадено решение, то поне неговото смекчаване до степен на неефективност и следователно – безсмисленост. При всички случай това води до компрометиране на държавата пред съюзниците и до уронване на престижа й. Да се надяваме, че до подобно развитие няма реално да се стигне.

Друга възможност за саботиране на усилията за изграждане на силна българска отбрана като част от колективната би била евентуално проваляне на решения за преодоляване на зависимостта от унаследеното съветско въоръжение и бойна техника. По силата на изкривената логика в един момент може да се очаква подмяната на съветското въоръжение да се представи и като подготовка за война с Русия. Едва ли обаче това ще се реализира в този си вид. Вероятно ще бъде избран по-рафиниран подход. По-скоро в този контекст може да се очакват опити за оказване на влияние върху процеса на вземането на решения за придобиване, така че в крайна сметка да се постигне максимално дълго забавяне на отдавна отлаганата модернизация на Българските въоръжени сили. Като разновидност на подобно решение може и да се очакват също така опити за запазване на част от унаследеното съветско въоръжение и техника максимално дълго в експлоатация, така че то да се използва паралелно с придобитото ново такова. Подобно решение ще доведе до отклоняване на ценни ресурси, които могат да се използват по-ефективно и най-вече за изграждане и развитие на реално използваеми способности, с които заедно с нашите съюзници да посрещнем предизвикателствата на стратегическата среда днес и утре.

Насочването на усилията модернизацията на Българските въоръжени сили в неефективна посока, така че да бъдат пропилени за пореден път ценни и ограничени ресурси за отбрана, е друг възможен начин за реализиране на целите на хибридната война. Този възможен сценарий предполага, ако не да се вземат очевидно неефективни решения и да се стигне до пропиляване на ресурси, то най-малкото да бъдат саботирани най-оптималните решения. В случая може да липсва, например, осигуряване на пълния жизнен цикъл на закупеното въоръжение и техника, така че напрактика придобитото да бъде трудно използваемо за определени периоди от време, така че напрактика ние да не разполагаме с реална отбранителна способност.

Друг възможен начин за насочване на модернизацията в погрешна посока е да се предотврати възможността за намирането на общи решения със съюзниците за споделяне на разходите за придобиването, поддържането и използването на въоръжението и техниката. По тази логика най-вероятно ще се търси да се наложи закупуване на такъв продукт, с който е трудно или невъзможно да се реализира впоследствие сътрудничество със съседни държави от НАТО, най-вече при споделянето на разходите за неговото използване и поддържане. Липсата на средства при всички положения води до неизползваемост на въоръжението и техниката, следователно до липсата на способност напрактика, а обединяването и споделянето на разходите с други съюзници е начин това неблагоприятно развитие да бъде предотвратено. Ето защо в тази връзка е възможно да се очаква засилен натиск в полза на вземането изцяло на национални решения при придобиването на скъпоструващи платформи, без реалната перспектива за бъдещо сътрудничество с други съседни страни от НАТО за споделяне на разходи за поддръжка и експлоатация. Затова може да се очакват опити за саботиране на инициативи като „Интелигентната отбрана“ на НАТО и „Обединяване и споделяне“ на ЕС, които са верният път за това малките държави, разполагащи с ограничени финансови средства, да могат да си позволят да разполагат със способности в колективен формат, които иначе те самостоятелно не могат или много трудно могат да си позволят да придобият, поддържат и експлоатират.

При по-рафинирана реализация на гореспоменатия подход, тези, които обслужват де факто руските интереси, ще призовават за силна Българска армия и за укрепване на националните ни въоръжени сили, като за целта ще настояват да се инвестират много средства. Същевременно тази инвестиция няма да има реална възвращаемост по отношение на възможностите за сътрудничество с други държави в рамките на НАТО и ЕС. Тези сили биха говорили за силна отбрана, но в никакъв случай за съюзни формати в региона. Ако тази логика успее, формално може и да се превъоръжим до дадена степен с цената на много изразходени ресурси, но реално няма да постигнем реална използваемост и желаната оперативна съвместимост.

Може да се очаква за в бъдеще методите и средствата на хибридната война да се развиват и променят, като не е изключено в даден момент съотношението в арсенала на руската хибридна война „мека-твърда“ сила да се наклони към полза на по-силови решения. За момента обаче стратегията „България – троянски кон“ дава резултати, при това на невисока цена, което е видимо и от въздействието, което Русия оказва върху българския политически живот и върху политиката ни като съюзник в НАТО и член на ЕС. В крайна сметка мерилото за успеха на хибридната война е превръщането на националната политика в „хибридна“ и в резултат на това до утвърждаването на крайно негативен имидж на един „хибриден“ съюзник.

Поведението на „хибридния“ съюзник е следното: по принцип сме „за“, но в конкретния случай – „не“. Казано по друг начин: принципно може да работим за „повече НАТО“ в региона, но в конкретния случай ще се въздържим. Общата политическа линия на успешно реализираната „хибридна“ държава съгласно стратегията „България – троянски кон“ е формално пронатовска, проевропейска, но реалните стъпки са против интересите на Алианса и рушат съюзната солидарност.

Ако направим опит за паралел с историята на европейската интеграция ще установим, че ЕС е изграден през близо шестте десетилетия на своето съществуване на базата на фактическата солидарност, която е създавана с малки и конкретни стъпки на сътрудничество, водещи до измерими резултати, като принципно се избягват гръмките декларации. От друга страна, по изкривената логика на „троянския кон“ ние имаме фактическа несолидарност, прикрита под маската на принципната позиция, че сме част от евроатлантическото семейство.  Линията на поведението и съответно авторитета на страната обаче се създава от конкретните практически и последователни действия, а не от политическите декларации. Ако съдържанието липсва, тогава заявената ориентация, каквато й да е тя, е само куха декларативност. В тази случай е разбираемо защо Русия не би се изказвала твърдо против членството ни в НАТО, след като самото то бива фактически изпразвано от съдържание в следствие на реализацията на стратегията „България – троянски кон“.

За да изпълним с реално съдържание политиката на страната ни като отговорна държава-член на НАТО и ЕС, ние трябва да участваме в конкретни съюзни инициативи, които правят националната и колективната отбрана по-силни и по-устойчиви в днешната стратегическа среда. Такава би била една евентуална инициатива по линия на НАТО за засилено военноморско присъствие в Черно море, която страната ни следва да подкрепи. Това би било една малка, но важна крачка в посока на освобождаването ни от пагубното въздействие на стратегията „България – троянски кон“, системно налагана посредством хибридната война.

Автор: Михаил Найденов*

****************

*Михаил Найденов, експерт в сферите на отбранителната политика, международната сигурност и международните отношения.

Работи в Министерството на отбраната от 2001 г. Към настоящия момент е  държавен експерт в дирекция “Отбранителна политика“.

Завършил е през 2000 г. специалност „Международни отношения“ в СУ Св. „Климент Охридски“. Специализирал е в Училището на НАТО в Оберамергау, Германия, Националната школа по администрация (ENA), Франция, Шведския колеж по национална отбрана и Европейския колеж по сигурност и отбрана. Автор е на научни публикации по въпросите на отбраната, националната и международната сигурност. Владее английски и френски език.

Настоящото мнение се дава изцяло в лично качество и по никакъв начин не ангажира Министерството  на отбраната!

Advertisements

One thought on “Хибридната война срещу България

  1. Депутати и управляващи – а бе всите плитици да се запознаят с тази статия . И от тук насетне да нямат извинение , че са направили национално предателство поради незнание. Който сгафи в зандана.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s