Интервю с Атанас Чобанов главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Техните разследвания разкриха връзката Пеевски-Доган-Борисов, пътят на контрабандните цигари от „Булгартабак“ за Близкия изток. Показаха и разледваха морския сарай на Ахмед Доган, намиращ се на бургаския нос Чукалята в парк Росенец, аферата „Яневагейт“, „Дюнигейт“ и извадиха на показ много други важни за обществото проблеми, в които са замесени политици, общественици и бизнесмени.

 

zx620y348_2697154

Атанас Чобанов е български журналист роден в гр. София. От 2010 година е главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ партньор на Wikileaks и OCCRP в България. Работи още като научен работник в CNRS, в лабораторията MODYCO.

13620016_1487502664609012_1103702026979311738_n

*********************

Какво е нивото на журналистиката в България?

Журналистиката у нас е в упадък като качество на материала, който се излъчва, и начинът, по който се информират хората. Задълбочаването по темите, над които журналистът трябва да бди, не е на ниво, а поддържането на баланса с властта и това тя да не скрива всичко, което е нелицеприятно като злоупотреби, корупция и т.н., също куца.

Журналистиката в България абдикира от функцията си да бъде „куче пазач“ и да налага теми, от които властта бяга. Навсякъде по света, ако има нещо, което властта не желае да бъде публично, то това действа като виагра на журналистите да работят именно върху това, а при нас действа като бром. Когато има сигнал отгоре, че не се желае да се работи по дадена тема, всички заспиват и забравят.

Дали има обажданя по телефона, СМС-и и изобщо някакви действия срещу главните редактори, оставям те да си кажат. Но има много свидетелства, че в България нещата стават по този начин. Ще дам пример: мога да цитирам американския посланик Джон Байърли, който казва, че журналисти са идвали и са се оплаквали, че Бойко Борисов плаща за позитивно отразяване и наказва за негативно.

Вие сте главен редактор на сайта за разледваща журналистика – „Биволъ“ от 6 години. Какъв е пътя на разследващия журналист и как може човек да се докаже в тази среда? Какво се изисква?

Разследващата журналистика има една особеност, че тя може да е справедлива, но не може да е неутрална. Тя е ангажирана.

Когато разследваме нещо, не го правим просто, за да покажем как стоят нещата и да има различни гледни точки, които трябва да уважаваме. Ние го правим, за да покажем гледната точка, която показва справедливостта в това, в което сме разследвали. Иначе за какво сме го направили?

Какво търсим с тези разследвания? Да покажем, че общественият договор е нарушен от институция или изобщо от някого. Разследващата журналистика заема позиция и това я прави партизанско занимание. За да бъде оправдана тази партизанщина, то тя трябва да бъде в обществен интерес. Ако видите материал, с претенции да е разследващ, в полза на някоя коорпорация или властта, каквито сме виждали за съжаление в България, това не е разследване, а поръчкови и пропагандни материали.

Стандартите за развитие на този вид журналистика са известни отдавна. Те се едни и същи от много години – да се събират доказателства, които да са неопровержими, документални, или да имаме минимум два източника. Информацията да бъде изчерпателна, подробна. Да няма празноти и да има голяма проверка на фактите.

Разследващата журналистика е мултидисциплинарен феномен, защото се налага все по-често журналистите да бъдат специалисти по теми, по които не са учили и за които нямат ценз, но те се самообразоват в хода на разследването, за да могат да отсеят достоверното от недостоверното. Задължително за разследващата журналистика е да се отдава дължимото на колегите, които са работили по дадена тема преди теб. Много рядко се случва да пишеш по тема, по която не е писал някой друг. Трябва много коректно да се цитират източниците от колегията.

Вашите разследвания са по теми, които в последно време не влизат в телевизионния ефир и много рядко са цитирани от други медии, въпреки че са защитени с доказателства. Според вас на какво се дължи това – страх, редакторска намеса?

Бих казал по-скоро, че наблюдавам периоди в отразяването на нашите теми. Има периоди, в които даже има свръх отразяване. Такъв беше случаят с Дюнигейт, когато всички медии се нахвърлиха на темата и я нищеха в продължение на седмици. По същия начин успяхме да наложим и темата Яневагейт.

Но това се дължи и на подхода, който ние изпозлваме – да пускаме информация на парче, за да видим как властта и институциите ще реагират, и съответно да докажем, че лъжат. Те се опитват да ни баламосат, че нещата не са такива, но следващата порция информация ги опровергава. Това е класически прийом, за да извадим информация от институциите, които не искат да говорят по принцип.

Така че, не винаги сме били натикани в ъгъла на игнорирането от страна на другите медии, просто в момента сме в един период, в който цитирането на наши разследвания е табу. Което табу беше пробито по най-глупавия начин от Петьо Блъсков и Фондация „Радостина Константинова“, когато отказаха да ни дадат наградата, за която бяхме номинирани, точно за темите табу. То пък се получи Ефектът Стрейзънд и навсякъде се разбра, че има такива теми, че са ни дали награда за тях, ама някой ни я е отнел. Това е парадоксът – когато се опитваш да потискаш една информация, за да не излиза, в един момент налягането се покачва и тя избива отнякъде.

Но наистина в момента сме в период, в който нямаме чуваемост, защото не следваме мейнстрийм новините. Ние следваме собствена адженда и темите, които развиваме не са тези, които наблюдаваме в големите медии. Дори се прави опит да се спускат теми, за да се заглушат нещата, които ние сме публикували, които са изключително скандални.

Може ли да дадем като пример и последната информация около празнуването на МВР заедно с представители на мафията?

Да, може. Висши магистрати, полицаи и главният секретар на МВР Георги Костов отиват на вечеря в заведението на Пламен Петков, който е началникът на Божо Кравата, който няколко дни по-късно прави кървавия екшън с Митьо Очите. Те отиват неслучайно там, а защото са поканени от един прокурор, който е в много близки отношения със собственика на заведението, който е един от босовете на организираната престъпност.

Това е много скандален случай. Трябва да се знае кой е бил там и защо. Ние имаме официален отговор и от МВР, и от ВСС, в който потвърждават, че Георги Костов е бил там, при това командирован. Ясен Тодоров, шеф на Етичната комисия е бил там, при това и той командирован. Но по това нещо се мълчи. И не само се мълчи, ами и излизат едни теми, които са претоплени манджи, неновини, които имат за цел да заглушат тази тема и на нея да не се обърне внимание. Всичко се прави с цел. Защото след време, ако попиташ главните редактори: „Защо не отразихте тайната вечеря в Поморие?“, те ще ти отвърнат „Ами имахме други теми!“. Това е стар трик, за да се насища медийното пространство с ненужна информация.

Не смятате ли, че обществото не реагира на журналистиката в последно време?

Има такъв момент. За съжаление имаме претръпване. Толкова много са разкритията за корупция и злоупотреби, а толкова малко действия има за предотвратяването им. Имаме едно премирение и едно такова балканско „Ние така ще си караме“. Няма го желанието да се борим с корупцията и да си оправим държавата.

Има воля да се скрием, да се наведем, да се снишим. Това обезверява хората, но резултатът е много трагичен – те си заминават. Емигрират е страни, където се чувстват по-добре материално и вероятно и духовно.

Има ли политически натиск към независимите журналисти?

Явно да. Свидетели сме на заплахи на журналисти, като последният случай с Вежди Рашидов например, който заплаши Георги Ангелов от БНТ. Уволнения като това на Лили Маринкова. Защо трябваше да я уволнят като журналист? Добре, новият директор не иска да работи с нея в екип като директор на „Хоризонт“, но защо изобщо се спря цялото предаване „Неделя 150“, точно няколко месеца преди изборите?

Това е чист политически ход, който ще има тежки последствия за нивото на медийната свобода в България. Политиците се изнервят, защото контролират съдебната система и всички органи, които могат да им навредят, но това, което няма как да контролират напълно е общественото мнение. И когато информацията за техните безобразия придобие публичност, това ги дразни.

Политически ход ли е оттеглянето на Делян Пеевски изчезна. Как може да тълкуваме това?

Да кажем, че временно е изчезнал. Той изчезна само физически, но моделът КОЙ все още го има. Докато има генератор на мръсни пари в тази държава, пеевщината и моделът КОЙ ще продължават да съществуват и да изкривяват медийната среда в България. И не само.

Тоест връзката Борисов-Пеевски-Доган не е по никакъв начин прекъсната?

Тя няма как да бъде прекъсната, защото тя е изконсумирана. Тоест те са „родили“ и не може да се откажат от общото си чедо, защото всеки държи другия с компромати за това как са си разделили „Булгатабак“ и са получили комисионни от по 10% за всеки. Поне според нашите проучвания нещата са станали така. Става въпрос за комисионни като част от сoбствеността и тази собственост генерира някакви печалби. Булгартабак беше генератор на мръсни пари, които идваха от контрабанда на цигари от Близкия изток. Става въпрос за около 200-300 милиона долара годишно.

Отношенията им не са приключили и няма как да приключат, според мен. Това, че Борисов се опитва да се разграничи от Пеевски, е само фасада. Пеевски може да се погрижи от чужбина да поддържа производството на контрабандни цигари и от Дубай.

Реформа в съдебната система на България може ли да доведе до промяна? Смятате ли, че тогава наистина службите да започнат да обръщат внимание на работата на журналистите?

Недостатъчно е само реформа според мен. Трябва и лустрация. Това е разликата с румънския модел. Там се извърши лустрация и затова успява независимата прокуратура. В България службите са дълбоко превзети от наследниците на ДС, които действат със същите методи. Не може да се отрече, че има млади хора, които са обучени да работят по други стандарти и искат да се реализират, и да се борят с престъпността, но над тях има едни чичковци, които са се реализирали в комунистически служби и продължават да работят под шапката на някой генерал, който държи компромати за политици и разпределя порциите в държавата.

Ако си мислите, че Доган прави това, сте в заблуда. Порциите се разпределят от няколко бивши полковници от ДС. Те имат влиянието да нареждат и на Доган, и на Бойко Борисов, защото държат за тях информация, която са придобили още в комунистическия режим.

Какво можете да кажете за Досието „Буда“? Вие първи писахте, че има втора папка по този случай.

Това е информация, която ние получихме заедно с документи, където пише, че е имало втора папка, по-малка като размер, която съдържала Досието „Буда“ от времето на ДС. Тоест Бойко Борисов е бил на отчет – дали като агент, или нещо друго – не знаем. Може да е било разработка. Нямаме представа. Но той е бил разработван по тази информация и ние мислим, че това нещо подлежи на проверка и трябва да имаме едно наум. Това обяснява много процеси. Изглежда, че Бойко Борисов е изключително зависим от проруските лобита. В правителството имаме едни министри, които са пронатовски, държат България да спазва ангажиментите си в Атлантическия съюз. И от друга страна имаме Борисов, който се огъва, не иска да дразни Русия.

България колко време не спря „Южен поток“? След като Путин каза, че го прекратява, България продължаваше да работи и да отчуждава земи. Какво значи това?

Тоест можем спокойно да кажем, че България е запазила зависимостта си от бившия Съветски съюз?

Абсолютно! Запазила е тази зависимост, особено икономическата такава е много дълбока. Знаете, че от 50 години откакто са вкарани тези тръби, в България 1 куб.м. газ не е влязъл от други държави.

За съжаление България има много мощни лобита, които се хранят от тази зависимост. Има корупционни пари, които текат от Русия към България и те опъват с 4-те копита да не се случи енергийната независимост на държавата.

Какво следва за „Биволъ“ оттук нататък?

Това, което сме започнали да правим, е една информационна система, която започва да дава резултати. В нея са съединени няколко регистъра – Търговският регистър, Регистърът на обществените поръчки, Регистър на Фонд Земеделие, и ще вкараме един регистър за интересните политически лица. Това е с цел, за да откриваме какво притежават те, в кои фирми имат участие, как се захранват тези фирми, и това е един много сериозен труд, но се опитваме да развиваме този подход, защото не само ни позволява да правим разкрития, но тази публичност много притеснява тези, които редят корупционните схеми. Те знаят, че могат лесно да изгреят на радара ни и няма да могат да предотвратят публичността.

Интервю на Веселин Диманов

Advertisements

4 thoughts on “Мръсните пари захранват пеевщината и модела КОЙ

  1. „Реформа в съдебната система на България може ли да доведе до промяна? Смятате ли, че тогава наистина службите да започнат да обръщат внимание на работата на журналистите?

    Недостатъчно е само реформа според мен. Трябва и лустрация. Това е разликата с румънския модел. Там се извърши лустрация и затова успява независимата прокуратура. В България службите са дълбоко превзети от наследниците на ДС, които действат със същите методи. Не може да се отрече, че има млади хора, които са обучени да работят по други стандарти и искат да се реализират, и да се борят с престъпността, но над тях има едни чичковци, които са се реализирали в комунистически служби и продължават да работят под шапката на някой генерал, който държи компромати за политици и разпределя порциите в държавата.

    Ако си мислите, че Доган прави това, сте в заблуда. Порциите се разпределят от няколко бивши полковници от ДС. Те имат влиянието да нареждат и на Доган, и на Бойко Борисов, защото държат за тях информация, която са придобили още в комунистическия режим.“

    Liked by 1 person

  2. Яяяя, стана ясно от чие котило е авторът Диманов… На този материал посветих коментар:
    Евини политически игри-Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия !“

    Лицемерие и да съдиш за чистотата на парите на другите, а да не видиш -на своите. Атанас Чобанов тук с дебело късогледство и лицемерие се прави на поредния „национален герой“, а забрави да каже от къде са парите за собствената му политическата кариера и неговата медия“БиволЪ“? Идват от „Отворено общество“. А кое е отворено Общества е нас? -На Соровците на бай Сорос от СДСарския отряд.
    Сорос е известен в света като „черния магнат“ направил богатствата си с ограбване на българския външен дълг 1985-1989 г и дълговете на бившите комунистически страни от източна Европа. През 80-те години Бай Сорос подкупи последните елити на Ком. партии ,като им осигуряваше банки да взимат външни дългове с дебел пай за джоба му, което си е пладнешки грабеж. Под негова диригентска палка последните комунистически елити започнаха да внасят американския обществен модел на неолибералния олигархичен капитализъм, като с него замениха своя предишен социален модел“социализъм“ и останаха на власт в новата си система. Така по-старому държат кормилото на цялата власт-политическа, икономическа, съдебна, изпълнителна, законодателна, като заграбиха още и медиите и хуманитарното образование.
    След 1989 г бай Сорос и неговото „Отворено общество“ продължи да е дупе и гащи с новородения политически елит на България- все с произход в последния ТОП елит на БКП. „Отворено общество“ стана идеологът на всички новородени партии като ги гизди с една обща идеология на неолибералния капитализъм и държи външната и вътрешна политика на държавата. За награда елитът ни го дарява ежегодно с 46 милиона лева взети от държавната хазна т.е смъкнати от гърба на най бедния данъкоплатец в Европа – българския .
    И тези пари отиват както в джобовете на бай Сорос, така и в гърлата на над 1500 НПО организации“тинк танкове“ на „Отворено общество“ , бълващи и налагащи у нас неолиберална вътрешна и вътрешна политика, направило ни пълен американски сателит и дъвка в устата на американската финансова олигархия.
    Освен Чобанов, към слугунажни журналисти отворковци принадлежат още „Медиапул“, Иво Инжев, Беров държащ българската редакция на DW , Биволи и биволици, Гласове“ на Дачков, ТВ „Европа“ на Емил Стоянов и куп други медии- все от бившото синьо котило на СДС, по нищо не неразличаващи се от тези на Пеевски- всички перещи мръсни пари смъкнати от гърба на българина с мащабна корупция и ограбване.
    Чобанов няма срам и нагло демагогства“Аз чистата вода ненапита, вие мръсни утайки!“.
    А не вижда Чобанов утайката -„Отворено общество“ и неговия съдружник-посткомунистическия ни елит и мащабната корупция и ограбване на обществото, които те генерират.
    В правовите държави на Европа има открит прозрачен регистър на собствеността на медиите. Правовата държава постоянно следи за чистотата на началния и въртения капитал на медиите и не позволява тъмни олигарси като Пеевски и черни магнати направили богатствата с ограбване на държавна собственост да бъдат собственици. Такива медии там се запечатват на часа, а собствениците им за корупция се пращат зад решетките.
    Чобанов от 20 години живее в развита демокрация и правова държава- Франция, как веднъж не цитира нейния развит опит, или не направи опити да го внесе България? Демагогията на Чобанов се вижда и от факта, как той „бичува и разобличава“ Пеевски , Борисов, но „забравя“ да каже нито дума за Костов и сие- също такъв олигарх и корумпиран политик?!
    За хамелеона Чобанов и неговите политически съдружници важи българската приказка „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия !“

    Like

  3. Авторът и Чобанов искат „реформа в съдебната система“. Но те не казват КАКВА трябва да бъде тя и защо е необходимо такава реформа?! Да искаш нещо без да показваш явни пътища как то трябва да стане, е все едно за лекуваш симптомите, без да знаеш причините. Това на политически език се нарича- ДЕБЕЛ ПОПУЛИЗЪМ.
    Управляващият и след 1989 посткомунистически елит по почина на старата комунистическа държава остави съдебната( и избирателна ) система под политическа шапка с ВСС избиран на квоти от парламентарно представените партии, да работи само за политически поръчки на партията на деня. Така я направиха напълно неработеща. По този начин ни спретнаха бандитския преход с разграбване на голямата държавна собственост и отвориха вратите за утайката на обществото да се издигне и заграби ключовите позиции в собствеността на икономиката и управлението на държавата. Все едно през прехода нямахме съдебна система. А съдебната система е най-големия стълб на държавата, без нея няма държава. България има въпиеща нужда от изкарване съдебната система от сянката на политическата власт, но няма кой а го направи, защото все комунисти управляват държавата и НС е пълно със стари съветски комунисти, сега превърнали се в нови „червени капиталисти“ и не желаят да направят това. В сегашното си състояние съдебната система ги топли.
    Европа вижда България като най-пропадналата държава с управляваща посткомунистическа олигархична мафия излязла от средите на организираната престъпност, където престъпниците вместо да се намират в затворите, се разхождат на свобода или се намират в Парламента и управляват държавата. 

    Like

  4. БиволЪт на Чобанов„пречи“ само на една част от мутростатуквото, а гали с перце останалото мутростатукво представлявано от Костов и сие. Един вид щърбелът срещу хърбела! Което не променя мутростатуквото, а още повече го бетонира! „Идея за България„ бие по каските на цялото мутростатукво без изключение!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s