20 години от клонирането на овцата Доли. Ред ли е на човека?

Няма как да не си спомняте овцата Доли, след чието появяване целият свят беше убеден, че клонирането вече е достъпно за човек?

Човекът винаги се е стремял да  “излъже” смъртта. Клонирането е опит за такова лъжене.  Дори беше само началото. Кога ще дойде редът и на човека? 

Но нека започнем отначало. Какво всъщност е клонирането?

Процесът, при който жив организъм се ражда след пренасянето на ДНК информацията от клетка на друг организъм – това е то клонирането.
Експерименти в тази посока с животински организми се правят отдавна.

Трябва да се вземе неоплодена яйцеклетка, на която да се махне ядрото, после на негово място да се имплантира ядрото от друга клетка, извлечена от ембрионална тъкан и новият организъм да се отгледа било то в епруветка или в сурогатна майка.

Раждането на Доли

През февруари 1997 година светът научи за успешната крачка по пътя на клонирането, извършена от шотландски учени. Изследователи от Университета в Розлин, Шотландия, се похвалиха, че отглеждат първият топлокръвен клонинг – овца, която те кръщават Доли.

Овцата Доли се ражда на 5 юли 1996 година.

В началото тя носи просто лабораторния идентификационен номер 6LL3. Името си получава по предложение на един от ветеринарните лекари, помагали при раждането ѝ. И въпреки че екипът е шотландски, и на тях не им е чужд типичният английски хумор. Тънката ирония, скрита в името на овцата е, че генетичният материал за нейното “създаване” е взет от клетки от вимето на друга овца. Доли е кръстена “в чест” на американската кънтри певица Доли Партън, която обича да акцентира на пищния си бюст.

Появяването на бял свят на Доли се пази в строга тайна няколко месеца, докато “създателите ѝ” успеят да получат патентните права по метода за клониране.

От момента на разгласяване на информацията, Доли става най-известната и популярна овца в света.

Естествено, както се случва със всяка знаменитост, и около нея се заформяткупища слухове, предразсъдъци, митове и легенди.

Слуховете около овцата Доли

Сред най-популярните е слухът, че Доли проявява необяснима за една овца агресивност. Лъжливите съобщения много детайлно обрисуват примери, чак до такива нелепици като разбити фотоапарати и ухапани журналисти. Всъщност, характерът на Доли по нищо не се различава от всичките ѝ милиарди флегматични “роднини”, пасящи по полята в цял свят.

Другият разпространен слух е, че клонираната овца остарява значително по-бързо от простите селски представители на Ovis aries. Тези данни, както се оказва по-късно, имат по-голямо съответствие с действителността. Според едно от научните обяснения бързото стареене при нея се дължи на програмираното в генетичния код ограничение за броя на деления на клетките и продължителността на живота при висшите организми.

Приказките, че Доли не може да има потомство, също се оказват пълня измислица. Тя става майка първо на агънцето Бони, след това ражда Сали и Рози, а накрая и тройката Люси, Дарси и Котън.

Реакцията на човечеството

Но най-голям обществен резонанс научният експеримент възбужда с етичните си аспекти. Човечеството е стреснато от възможността да се клонират не само животни, но и хора. Темата става любима за обсъждане в средствата за масова информация. Дискусиите извеждат коренно противоположни възгледи по проблема.

Стига се дори до там, че представители на религиозните институции започват да говорят за настъпващия апокалипсис.

В същото време учените предсказват нова епоха в генната медицина и генетиката въобще. Всъщност, ако съществува някакъв проблем, то той се състои в това, изобщо нужно ли е човек да създава нови организми, още повече – свои собствени копия?

Отговорите може да са много, и никой от тях не може да бъде игнориран. Привържениците на генната терапия ще настояват на перспективите, които се откриват пред медицината – използването на стволови клетки, получени от клонирани ембриони, например.
Класически настроените учени пък могат да ви убедят, че от фундаментална гледна точка клонирането на висши организми не представлява никакъв интерес.
И парадоксалното е в това, че всеки ще е прав.

Много е вероятно човечеството никога да не постигне компромисно решение по проблема.

Сбогуване с Доли

Първият клониран бозайник, овцата Доли, почива през февруари 2003 година. Лекарите откриват прогресиращо заболяване на белите й дробове, съпътствано и от изострен артрит. Затова вземат решение да я приспят.

По-късно през същата година препарираната Доли е изложена в Кралския музей в Шотландия.

Опитите в областта на клонирането продължават. Първите овце, в които са имплантирани човешки гени, се раждат през юли 1997 година и в чест на именитата си “братовчедка” Доли, получават сходните имена Поли и Моли.

Ред ли е на човека да бъде клониран? 

Човешкото клониране се оказа до такава степен сложно, рисковано и неприемливо от етична гледна точка, че бяха предпочетени други технологии.

„Клонирането за медицински цели не бе на висотата на очакванията“, заяви Росарио Исаси от Института по биоетика и здравна политика към университета в Маями.

Овцата Доли е първият бозайник, клониран с помощта на технология за соматичен клетъчен ядрен трансфер.

Ядрото на възрастна клетка заедно с нейната ДНК е отнето и имплантирано в неоплодена яйцеклетка, чието ядро предварително е било отнето. С помощта на различни технологии, включително електрически шок, се получава ембрион.

По този начин обаче не е създаден човек, тъй като клонирането като технология за човешка репродукция бе отхвърлено в целия свят заради етични съображения и санитарни рискове.

Източник: historynakratko.blogspot.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s