Пенсионерите в България са сащински майстори в оцеляването.

Наистина е така.

Ако търсим герои сред нашето болно и разединено общество, то те са пред нас. 

Не нахални динковци. Не организации, които се имат над закона.

Герои не са и мутрите, които се изкарват „честни бизнесмени“, нито изкуствено създадени личности.

Геори са моите и вашите баба и дядо, които преживяват с мизерните си пенсии, незнайно как, цял месец. 

Пенсията на 60% от българските пенсионери е под 300 лева на месец, а една четвърт получават дори по-малко от 160 лева. Как живеят?

Сериозно питаме! 

Не можем да си обясним как тези хора, дали толкова много за тази страна, сега трябва да избират дали да си вземат лекарствата, или да си купят нещо за ядене, защото просто пенсията не стига и за двете.

Да, нашите герои живеят в лишения и мизерия. И сякаш никой не се замисля над това. 

Мария Илчева от „Дойче веле“ е посетила няколко български баба, за да ги попита как оцеляват.

А отговрът е много прост – „С много лишения.“

Пенсионерите са категорични: „Пари за развлечения няма. Забравили сме какво е театър, кино.“.

С какво се прехранват българските баби?

Пенсионерите готвят най-евтиното. „Всеки втори ден приготвям леща или боб“, казва баба Мария пред Мария Илчева. „И на мен ми се яде риба, но… не може. Внушавам си, че не е вкусна и така ми е по-лесно.“

И неслучайно бабите разсъждават така.

Някои хранителни продукти струват в България повече, отколкото в богата Германия. За литър прясно мляко българите плащат 2 лева, а германците – 0,50 евро. И месото често е по-скъпо.

Какво е решението? 

Пенсионерите на село може да си насадят в градината нещо или ако им е по силите може и да гледат животни. В града обаче е малко по-сложно. Пенсионерите в града превръщат балконите си в малки орнажерии, за да не се налага поне да купуват зеленчуци.

Друг начин за прехрана е рабзира се мазето, където може да се складират всякакви „съкровища“ –  консерви – месо, компоти, лютеница, сладко. И ракия и вино, разбира се.

Доволни ли са от положението си нашите изстрадали геори?

Разбира се, че не. Просто се задоволяват с това, което имат.

Отново баба Мария разказва пред „Дойче веле“, че в нейния дом ремонт не е правен от 30 години. „Пари за такива екстри просто няма. Добре, че все пак не плащаме наеми. В България почти всеки живее в собствен дом – само това ни спасява“, казва възрастната жена.

Друга баба пък разказва, че не си е купувала мебели от 40 години. „Дори не си мечтая за такива неща“, казва тя. За нова пералня е пестила години наред, а за нова печка няма пари, защото…

„Оставила съм си пари за погребението“

„Ако си купя печка, няма да останат пари за погребението ми. А децата ми не са богати и не мога да ги натоварвам с такива разходи“, казва баба Нели пред Мария Илчова.

Кажете това не е ли тъжно? Не ви ли се къса сърцето, като четете тези редове?

Не се ли ядосахте? На системата, на  управляващите, дори на самите вас, че не обръщате внимание на тези хора. На нашите истиниски герои.

Всеки от нас има баба и дядо и знае колко те обичат да се раздават за децата си, за внуците си.

Когато обаче не го правят, просто защото не могат да свържат двата края е тъжно. Когато цял живот са работили и са се мъчили, и накрая държавата ги оставя на произовла на съдбата е абсурдно тъжно.

Разбира се, в България има и „заможни“ пенсионери: 2,8% получават между 800 и 910 лева на месец, колкото е максималната пенсия. А 1,7% живеят с над 910 лева.

На другия полюс са 3% от пенсионерите, които получават месечно под 118 лева.

Според вас какво може да направи един човек с по-малко от 118 лева на месец?
Нека бъдем честни. Това са пари точно за една седмица.
Затова с ръка на сърцето може да заявим, че това са героите на нашето време. Лошото е, че са печални герои. Герои, които  не може да се похвалят със спечелении битки, а само да се радват, че са оцеляли още един ден.
Герои, които са огледало на едно тъжно общество, което ги е оставило да се борят сами.
Докато могат. 
Снимка: Мария Илчева/ „Дойче веле“ 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s