Филмите по истински случай определено са интересни за всички. Да знаеш, че това, което гледаш на големия екран е реално, носи тръпка, която не може да се опише. В хорър жанра е малко по-особена тази тръпка, но ми следите мисълта.

„127 часа“. Няма как да не сте гледали този филм. Много от критиците, когато излезе, го определиха като шедьовър. Режисьор е Дани Бойл, известен с филмите: „Трейнспотинг“, „Плажът“, „28 дни по-късно“, „Беднякът-милионер“.

Колко от вас обаче знаеха, че този филм е разказ по действителната история за драматичните приключения на катерача Арън Ралстън.

Еедна история за силата на човешкия дух и волята за живот. Разказ за най-тъмната част на нощта и борбата да се върнеш в светлината на деня.

Но нека започнем отначало. Кой е  Арън Ралстън? 

Арън Лий Ралстън (роден на 27-ми октомври 1975 в Индиана, САЩ) е планински катерач, който, затиснат от каменен блок, през май 2003г. е принуден да ампутира долната част на дясната си ръка, за да се освободи.

той завършва университета Карнеги Мелън, Питсбърг, Пенсилвания, където учи машинно инженерство и френски език, след което започва работа по специалността си.

През 2002 г., решен да изкачи всички „четиринадесетници“ в Колорадо (върхове с над 14 хиляди фута височина), той напуска работа и се впуска в приключението на живота си.

В началото обаче не е предполагал как ще завърши това приключение. Колко много равносметки ще му донесе то, а и че ще се наложи да взима решения, които определено могат да се определят като драстични. 

Началото на борбата … 

Всичко започва, когато в Blue John Canyon (Национален парк Canyonlands, Юта) един 350-400 килограмов камък пада, смазва ръката му и го заклещва. Ръката на Арън остава без кръвоснабдяване и след пет денонощия, дехидратиран и не поемал почти никаква храна, Арън среща смъртта лице в лице.

Той има една последна опция и именно тя го прави световноизвестен – да се освободи, ампутирайки долната част на собствената си ръка.

Близо час той си прави турникет, а после, използвайки тъпото острие на мултифункционалното си джобно ножче изрязва меките си тъкани около счупеното, а малките клещи, част от същото ножче, използва, за да прекъсне по-дебелите сухожилия.

Най-накрая Арън успява да се освободи, но без мобилен телефон и на осем мили от автомобила си. По случайност той среща други катерачи, които му дават вода и храна, а после извикват помощ. Арън е отведен в болница Allen Memorial, където е бил стабилизиран, преди да бъде транспортиран до болница „Св. Богородица“, Grand Junction, Колорадо за операция. Ръката на Арън е кремирана и той разпръсква пепелта обратно върху застисналия го камък.

През цялото време, докато е затиснат – 127 часа – Арън води видео дневник – записва се с камера: „60 часа откакто съм тук. Имам само две глътки вода. Вече съм крайно дехидратиран. Пулсът ми е 120 удара в минута. Температурата ми се колебае драстично. Предполагам, че смъртта ми ще настъпи относително скоро. Не очаквам да преживея нощта.”

Но Арън  успява да преживее идващата нощ и не само.

Вдъхновяващият пример за борба за живот

Случилото се дори ни най малко не повлиява на Арън.

И до ден днешен е активен спортист и продължава да се занимава с катерене – той става първият човек изкачил всички 14 000-ци в Колорадо и планува скоро да бъде част от експедиция до Еверест.

През 2009 г. той ръководи експедиция по река Колорадо през Големия Каньон, а по-късно покорява и връх Килиманджаро в Танзания. През 2003 г. списание „Vanity Fair” го обявява за личност на годината.

Своя опит Арън Ралстън документира в книгата („Between a Rock and a Hard Place“), която става номер едно по продажби в Австралия и Нова Зеландия и е седма в класацията на за най-продаваните автобиографии на всички времена във Великобритания.

Филмът по неговата история също има огромен успех, а Арън става един вдъхновяващ пример за това, че винаги трябва да се борим.

Никога не трябва да се отказваме и дори в най-тъмните моменти на нашето съществуване трябва да намираме начин, да се измъкнем от създалото се положение. 

Съдбата нанася удари на всички, но винаги трябва да ги преудоляваме. Както Арън. Който успя да превърне личната си трагедия във вдъхновяващ пример за живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s