Българските национали по кикбокс спечелиха общо  24 медала – 11 златни, пет сребърни и осем бронзови от Световната купа „Best Fighter“ 2016, която се провежда в Римини, Италия.

Феноменален резултат за българските участници не постиган до сега при нито едно от участията ни.

Вижте още: Златните момчета в Италия! България отново окичена с медали!

Ние от „Гласът на младите хора“ се свързахме с един от състезателите, които ни накараха да бъдем горди с успехите му.

Кристиян Андонов – световен и двукратен европейски шампион по карате. Последната европейска титла е от тази година, като завоюва и два сребърни медала на „Best Fighter“ 2016.

13335687_1146432508710184_3650185854525554126_n.jpg

Ето какво  още сподели за нас той:

Разкажи ни как мина за теб„Best Fighter“ 2016 и доволен ли си от представянето си? Ти спечели два сребърни медала.

Като цяло състезанието беше много силно. Това е една от най-силните световни купи, които се провеждат в света на кикбокса за годината. Като световна купа значи неофициален турнир, различен от световно и европейско първенство, като идеята му е да се организират по-често спортни мероприятия от доста висок за съответния спорт ранг. Имаше около 2000 участника от цял свят. Състезанието беше за всякакви възрасти, мъже, жени, ветерани над 40 години … Самото състезание наистина беше много силно.

В личен план съм доволен. Беше сравнително трудно. Играх в две категории. В стил лайт контакт  играх 4 срещи. Почнах от осмина финал. Там играх с едно момче от Украйна, след това на четвърт финал с италианец, на полуфинал с французин и на финала, на който за съжаление загубих, играх с италианец. За мен трудното в случая беше естеството на самото провеждане на срещите, които са от два рунда по две минути с един рунд почивка между тях и когато почне категорията тя е на принципа на директна елиминация. Това е една схема от двойки, като при победа  продължаваш напред. От спортна гледна точка трудното бе, че трябваше да си изиграя цялата схема, като се започне от първата среща и се завърши с финалната, като се играят последователно и има буквлано няколко минути почивка между тях. Всичко това в един момент се оказва трудно, тъй като ти буквално не си починал. Но, когато се мобилизираш забравяш тези неща.

В другия стил киклайт, отново ситгнах до финал, където играх с един поляк, който е бивш световен шампион в тази категория. Той, за мое съжаление, още в първия рунд успя да ми направи доста точки и въпреки че във втория рунд се мобилизирах не успях да наваксам цялата разлика.

Това участие на България може да се каже, че е най-доброто до този момент на състазението. Съгласен ли си с това твърдение?

Мисля, че да. Поне от 7-8 години участваме на този форум, нямам точна статистика кога сме имали повече златни медали, сега или друг път, но определено мога да кажа, че наистина това участие ни е едно от най-успешните. Това е така, защото имаме 11 златни медала. Отделно българин успя да спечели т.нар. OPEN категория в един от стиловете. В тази категория, разбира се по собствено желание, участници може да влязат да играят в нея, без килограмово разделение. Там единствено трябва да си над 14-годишна възраст и така имаш шанс да срещнеш всякакви противници. Та за първи път, изобщо, българин успява да го спечели, което е едно огромно постижение.

13240620_1146432498710185_1701875050313194583_n.jpg

Толкова много медали, състезания и разбира се травми. Какво ти дава сила да продължиш да участваш?

Всеки намира стимул в различни неща – харесва ти спортът, харесва ти да спортуваш по принцип,  да се състезаваш. При мен най-вече е самата любов към кикбокса. А мотивацията ми за състезанията е самото удоволствие от това да печелиш и да видиш своите усилия възнаградени. Да се качиш на стълбичката носи едно вътрешно удовлетворение.

Вече все по-популярен ли е кикбоксът в България?

Смятам, че през последните години интерес към бойните спортове има и кикбоскът не прави изключеие от това. Смятам, че нещото, което трябва да се популяризира, не само в кикбокса, е масовостта. Тоест, обществото все повече да спортува и тук не говорим от професионална гледна точка, а чисто на любителско ниво.  А и от друга гледна точка, след време в определени спортни дициплини да се откроят талантливи деца, които да са едни бъдещи шампиони. И да, според мен се популяризира този вид спорт, правят се усилия той да се развива, така че да привлича все повече последователи.

На колко години започна да се занимаваш с бойни изкуства?

Това е добър въпрос. (смее се) Мисля, че бях на 9.

Какви цели си поставил пред себе си от тук нататък?

В спортно отношение, наистина най-важното нещо е човек да успее да се запази здрав и без контузии.  А пък се надявам и в предстоящите състезния до края на годината да успея да постигна максимални резултати.

Интервюто взе: Любен Спасов

Снимки: Николай Хаджигенов

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s